РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Перник, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Гражданско дело №
20221700100059 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Г. И., ЕГН:**********
и адрес:***, чрез адв.Н. П. и съдебен адрес: ***, срещу „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: ***,
с която е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, с който се иска осъждане на ответника
да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева,
представляваща част от пълния размер на иска от 80 000лв., настъпили вследствие ПТП от
***г., реализирано от застрахован при ответника по застраховка „ГО" водач, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2021г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
Ищецът твърди, че на ***г., около 19.25 часа, на пътен възел „***“ (кръгово
кръстовище) на AM-*** е възникнало ПТП между МПС марка „Фолксваген“модел „Лупо“, с
рег. № ***, управлявано от В. Г. И.Л. и МПС марка „Ситроен“, модел „Джъмпи“, с рег. №
***, управлявано от С. Р. Х..Виновен за ПТП-тo е С. Р. Х., който не е пропуснал движещият
се с предимство, в кръговото кръстовище МПС марка „Фолксваген“модел „Аупо“, с рег. №
***. Вследствие процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
В. Г. И. е откарана по спешност в МБАЛ „Р. А.“ АД - гр. П., там е хоспитализирана за
периода *** г. - *** г.. В.И. била преместена в МБАА „Т.“ АД - гр. С., където била
хоспитализирана в периода *** г. - ***г. Лекарите установили
**********************************.
Няколко месеца след инцидента пострадалата се възстановявала, чувствайки болки и
дискомфорт в наранените области. Провела редица рехабилитационни терапии за
раздвижване. Трудно се обслужвала, налагало се близките й дай помагат.
Дълго време след инцидента била стресирана и уплашена, не искала да си спомня за
инцидента. Нормалният й начин на живот бил променен. В.И. е активна здрава жена,
свикнала да работи, да излиза и да общува с приятели. Пострадалата е била лишена от тази
възможност, което допълнително я депресирало.
1
В законоустановения срок ответникът „ЗАД ОЗК - Застраховане” АД, е подал
отговор, с който е оспорил производството по делото като недопустимо. Ответникът прави
възражение за липса на местна подсъдност, като твърди, че спорът следва да се разгледа от
СГС. Ответникът прави искане за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4
и т.5 ГПК до приключване на досъдебно производство №324/2020г. по описа на ** РУ
ОДМВР- П..
Ответникът оспорва исковете по основание и размер, поради което и иска
отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва механизма на процесното ПТП,
като оспорва изключителната вина на водача С. Р. Х. за причиняване на вредоносния
резултат. Поддържа, че в процесния случай вина за получените увреждания има и
пострадалата, като е налице съпричиняване на вредоносния резултат от същата в много
висока степен, клоняща към 100%. Съответно, в случай, че се докаже, че за определено
събитие, вина имат повече от едно лице, то в този случай отговорността се разпределя
между лицата на принципа на съвина.
Твърди се, че ищцата не е съобразила поведението си с другите участници в
движението, като не е шофирала в правилната лента, шофирала е с несъобразена скорост и е
управлявала неизправен автомобил, не е предприела своевременно спасителна маневра, че е
имала неадекватно поведение, че се е движила без правилно поставен предпазен колан, че
поради своята напреднала възраст пострадалата не е трябвало да бъде водач на лек
автомобил, не е могла да възприеме ситуацията и че е напълно възможно да й е прилошало,
поради което да няма никаква реакция от нейна страна.
Ответникът оспорва наличието на причинно- следствена връзка на вредите с
процесното ПТП, оспорва размера на иска като прекалено завишен. Ответникът оспорва и
претенцията за забава като твърди, че се касае за договорна, а не деликтна отговорност.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да се произнесе по
същество.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380,
ал. 1 от КЗ до ответното дружество от ***г. се установява, че ищецът е предявил претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". В законоустановения тримесечен срок няма получен отговор от
застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по
чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск
по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на местна
подсъдност предвид разпоредбата на чл.113 ГПК. С ТР 1/2014 ОСТК е прието, че същата
разпоредба е приложима и по отношение на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, който е
аналогичен на чл.432 КЗ.
По делото е приложено като доказателство ксерокопие на материалите по ДП
№324/2020г. по описа на ** РУ ОДМВР- П., което е прекратено с Постановление от
28.04.2021г. на Районна прокуратура- П. поради липса на престъпление от общ характер.
Същото постановление е обжалвано по съдебен ред, но е потвърдено и от ПРС и от ПОС,
като е влязло в законна сила на 20.09.2021г. Съдът намира, че с влязъл в сила съдебен акт е
установено, че в процесния случай не са налице престъпни обстоятелства, които имат
значение за правилното решаване на гражданския спор.
По основателността:
Безспорно между страните е наличието на валиден договор за задължителна
2
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на МПС марка
„Ситроен“ модел „Джъмпи“, с рег. № ***, управлявано от С. Р. Х., към датата на процесното
ПТП- ***г., поради което и на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК това обстоятелство не се нуждае
от доказване в отношенията между страните.
От приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза се
установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният:
Процесното ПТП настъпва около 19:25 часа на ***г. на територията на ПВ „***“, при
изхода от кръговото кръстовище в посока ***, сух асфалт и дневна светлина /по това време
от годината посоченият час попада в светлата част от денонощието/. Лек автомобил
„Фолксваген“, управляван от ищцата, се движи в средната пътна лента на кръговото
кръстовище на ПВ „***“ със скорост от 50 км/ч и посока от *** към *** по път с
предимство. По същото време т.а. „Ситроен“, управляван от св.Х., изчаква включване в
процесното кръстовище, престоявайки в края и дясната част на ръкава, предназначен за
потока от *** към кръговото кръстовище. Водачът на т.а. започва своето ускорително
движение към най-дясната лента на кръстовището в момента, когато л.а. „Фолксваген“ се
намира непосредствено след ръкава за излизане от кръговото кръстовище за посока към ***,
като разстоянието между предните части на двете МПС в този момент е около 69-70 метра.
Т.а. „Ситроен“ продължава ускорителното си движение, поддържайки своята траектория в
границите на дясната пътна лента, а л.а. „Фолксваген“ запазва равномерното си движение,
поддържайки скорост от около 50 км/ч в средната пътна лента. Към момента, в който
предната част на л.а. „Фолксваген“ преминава около линията, от която т.а. „Ситроен“
потегля, разстоянието в надлъжно направление между предната част на л.а. и задната част
на т.а. е около 16 метра. Водачът на л.а. „Фолксваген“ не предприема действия за
преминаване към крайна дясна лента, а продължава движението си в границите на средната
пътна лента, като на разстояние от около 37 метра след линията на потегляне за т.а.,
предната част на л.а. „Фолксваген“ застига и преминава покрай линията на задния габарит
на т.а. На разстояние от около 18 метра преди началото на предпазната мантинела,
изградена вляво от ляв край на ръкава, предназначен за включване към АМ „***“, посока
***, л.а. „Фолксваген“ преминава непосредствено пред т.а. от средна в дясна пътна лента,
без да настъпва контакт между двете МПС. Т.а. продължава движението си, без да променя
своята посока, а л.а. „Фолксваген“ се насочва с предната си част към описаната предпазна
ограда. На разстояние от около 3,4 метра преди ОР2 настъпва контакт между предната част
на л.а. и началото на еластичната ограда. Л.а. продължава движението си, в резултат на
което предпазната ограда навлиза в неговото купе, достигайки до задната му част. Л.а.
„Фолксваген“ се установява на мястото описано от компетентните органи, а водачът на т.а.
„Ситроен“ спира за кратко непосредствено след ПТП, като впоследствие отново се връща и
установява автомобила, на мястото където е описан при огледа на дежурната група.
Видно от същата експертиза причина за настъпване на процесното ПТП са действията
и на двамата водачи, а именно:
-Водачът на т.а. „Ситроен“ е разполагал с възможността да забави своето потегляне,
до момента в който движещият се л.а. „Фолксваген“ премине покрай него, като по този
начин подсигури възможността на неговия водач да извърши безопасно преминаване от
средна към дясна пътна лента, непосредствено след края на положената пътна маркировка
тип Ml5.
-Водачът на л.а. „Фолксваген“ е разполагала с възможността, чрез задействане на
спирачната уредба, да намали скоростта си до тази на т.а. „Ситроен“ без да го застига, което
би позволило безопасното й преминаване от средна в дясна пътна лента, непосредствено
след преминаването покрай края на маркировката тип Ml5. Горните изводи важат в още по-
голяма степен, при действия за по-интензивно спиране или спиране в по-ранен момент.
-Водачът на л.а. „Фолксваген“ е разполагала и с възможността да не започва маневрата
3
по преминаване към съседната лента, от място което се явява твърде късно за безопасното й
завършване, и продължавайки движението си в средната лента на кръстовище, да
предотврати настъпването на ПТП.
В съдебно заседание на ПОС от 23.06.2022г. в.л. Б. В. е посочил, че основната причина
за настъпване на процесното ПТП са действията на ищеца. Същата е имала горепосочените
две възможности да предотврати настъпването на процесното ПТП. Технически правилната
маневра предвид намеренията на ищеца е била намаляване скоростта на движение чрез
задействане на спирачната система на лекия автомобил и престрояване в дясната пътна
лента за изпълнение на маневрата. При изпълнение на правилните маневри ищецът е бил
затруднен до известна степен от поведението на св.Х., който се е явявал пречка за
движението, която обаче е можело да бъде избегната.
В резултат на процесното ПТП пострадалата И. е претърпяла множество телесни
увреждания. Видно от СМЕ при процесното ПТП ищецът е получила първа помощ в МБАЛ
„Р. А." АД - гр. П., *** отделение, където след направата на необхдимите образни и кръвни
изследвания и консултации с хирург, невролог, офтолмолог и травматолог, са установени
следните увреждания: ************************************
На *** г. ищецът В.И. по собствено желание е била преместена в МБАЛ „Т." АД - гр.
С., където след извършване на необходимите изследвания и консултации, били установени
следните увреждания: ***********************************.
Проведено консервативно лечение с вливане на физиологични разтвори, обезболяващи
медикаменти. Раните са обработени хирургично.
В направената консултация от невролог, непосредствено след приемането на ищцата в
болницата в *** е описано, че при ищцата няма загуба на съзнание и травма на централната
нервна система. Няма данни за отклонения от нормалното психическо състояние при
ищцата.
Видно от СМЕ през периода на възстановяване, ищцата е търпяла болки и страдания за
около 3 месеца, като първите 30 дни, болките са били с по- интензивен характер. В
приложените медицински документи по делото, не е описано някои от получените
увреждания да е с давност към момента на ПТП. В приложените медицински документи по
делото, не е описано наличието на придружаващи заболявания, които биха повлияли на
начина на протичане и сроковете за възстановяване от получените увреждания.
Видно от СМЕ описаните увреждания при ищцата, наличието на
********************************, могат да се приемат за характерни, получени от
поставен предпазен колан.
По делото са разпитани свидетелите С. Р. Х. и И. Г. В. /дъщеря на ищеца/.
Свидетелят С. Р. Х. е участник в процесното ПТП, като е управлявал т.а.„Ситроен“,
модел „Джъмпи“. Същият твърди, че докато е навлизал в кръстовището ищецът го е
„изпреварил и се забил в мантинелата“.
Показанията на И. Г. В. /дъщеря на ищеца/ свидетелстват за тежкото здравословно
състояние на пострадалата към момента на приемането и в МБАЛ „Р. А." АД - гр. П.,
оказването на първа помощ, овладяването на спешното състояние, преместванато и в МБАЛ
„Т." АД - гр. С.. Същата свидетелства и за болките и страданията на ищеца както в периода
на болничното му лечение, така и в този на възстановяване, така и впоследствие до
настоящия момент.Същият свидетелства за физическите и психическите болки на майка си
след процесното ПТП, както и за промяната и след същия инцидент. След процесния
инцидент майка и престанала да работи и да управлява лек автомобил.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, показанията на разпитаните свидетели, както и приетите по делото
съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
4
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
По делото не се спори, че към момента на настъпване на процесното ПТП за т.а.
„Ситроен“, модел „Джъмпи“ е налице задължителна застраховка "Гражданска отговорност”
при ответното дружество.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че
причина за процесното ПТП от ***г. са действията и на двамата водачи. Безспорно се
установява, че в резултат на процесното ПТП на ищеца са причинени процесните
увреждания, поради което и се претендират неимуществени вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
В резултат на процесното ПТП пострадалата И. е претърпяла множество телесни
увреждания: ***********************.
Видно от СМЕ през периода на възстановяване, ищцата е търпяла болки и страдания за
около 3 месеца, като първите 30 дни, болките са били с по- интензивен характер.
Показанията на И. Г. В. /дъщеря на ищеца/ свидетелстват за тежкото здравословно
състояние на пострадалата към момента на приемането и в МБАЛ „Р. А." АД - гр. П.,
оказването на първа помощ, овладяването на спешното състояние, преместванато и в МБАЛ
„Т." АД - гр. С.. Същата свидетелства и за болките и страданията на ищеца както в периода
на болничното му лечение, така и в този на възстановяване, така и впоследствие до
настоящия момент.Същият свидетелства за физическите и психическите болки на майка си
след процесното ПТП, както и за промяната и след същия инцидент. След процесния
инцидент майка и престанала да работи и да управлява лек автомобил.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца
съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП/** г. /, вида и
характера на претърпените телесни повреди – налице е една средна и множество леки
5
телесни повреди, силен стрес към момента на процесното ПТП.
Съдът отчетете продължителността на възстановителния процес – общо около три
месеца, от които ищецът е търпял болки и страдания, които са били с по-голям интензитет
през първия месец.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2020г., съдът определи обезщетението за неимуществени
вреди в размер на 30 000,00 лева. Това е пълният размер на обезщетението за причинените с
процесното ПТП неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид и посочените в
писмените бележи на ответника съдебни актове, а именно: Определение №17/11.01.2021г. на
ВКС по т.д.№375/2020г., I т.о., ТК, Определение №542/29.11.2019г. на ВКС по т.д.
№679/2019г., I т.о., ТК, Определение №598/26.11.2020г. на ВКС по т.д.№668/2020г., I т.о.,
ТК, Определение №297/28.05.2021г. на ВКС по т.д.№1997/2020г., II т.о., ТК, и Определение
№542/29.11.2019г. на ВКС по т.д.№679/20190г., I т.о., ТК. Съдът обаче отчете, че в същите
се касае за деликти, осъществени в периода 21.03.2014г. до 07.10.2017г., т.е. различаващи
са от 3 до 6 години с процесния. Със същите актове са определени обезщетения за телесни
увреждания на пострадали, засягащи счупване на ребра, но възстановени за месец- два и с
по- малък интензитет на болките и страданията. Поради това и съдът отчете размера на
същите, прилагайки актуализирани размери на обезщетенията, касаещи 2020г. и отчитайки
конкретния интензитет на уврежданията, съответно възстановителния период.
По възраженията на ответника за съпричиняване:
По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването
на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента е
формирана постоянна съдебна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 169 от
02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д.
№ 1858/13 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС,
ТК, І т. о., решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др.,
според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение,
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и
въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването на размера на
обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на
каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна
вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на
увреденото лице в причиняването на общата вреда.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че
причина за процесното ПТП от ***г. са действията и на двамата водачи, а именно:
-Водачът на т.а. „Ситроен“ е разполагал с възможността да забави своето потегляне,
до момента в който движещият се л.а. „Фолксваген“ премине покрай него, като по този
начин подсигури възможността на неговия водач да извърши безопасно преминаване от
средна към дясна пътна лента, непосредствено след края на положената пътна маркировка
6
тип Ml5.
-Водачът на л.а. „Фолксваген“ е разполагала с възможността, чрез задействане на
спирачната уредба, да намали скоростта си до тази на т.а. „Ситроен“ без да го застига, което
би позволило безопасното й преминаване от средна в дясна пътна лента, непосредствено
след преминаването покрай края на маркировката тип Ml5. Горните изводи важат в още по-
голяма степен, при действия за по-интензивно спиране или спиране в по-ранен момент.
-Водачът на л.а. „Фолксваген“ е разполагала и с възможността да не започва маневрата
по преминаване към съседната лента, от място което се явява твърде късно за безопасното й
завършване, и продължавайки движението си в средната лента на кръстовище, да
предотврати настъпването на ПТП.
В съдебно заседание на ПОС от 23.06.2022г. в.л. Б. В. е посочил, че основната причина
за настъпване на процесното ПТП са действията на ищеца. Същата е имала горепосочените
две възможности да предотврати настъпването на процесното ПТП. Технически правилната
маневра предвид намеренията на ищеца е била намаляване скоростта на движение чрез
задействане на спирачната система на лекия автомобил и престрояване в дясната пътна
лента за изпълнение на маневрата. При изпълнение на правилните маневри ищецът е бил
затруднен до известна степен от поведението на св.Х., който се е явявал пречка за
движението, която обаче е можело да бъде избегната. Предвид гореизложеното съдът
намира, че приносът на ищеца за настъпване на процесното ПТП е около 60 %. При
определяне размера на приноса в съпричиняването на вредоносния резултат съдът отчете, че
действително основната причина за процесното ПТП е поведението на пострадалия ищец. В
същото време обаче за ищеца, движещ се по път с предимство, не съществува задължение да
предвижда и да очаква, че участникът, движещ се по път без предимство ще навлезе и
отнеме предимството му. Обратно – разумното очакване е, че то ще бъде зачетено.
В хода на делото се събраха убедителни доказателства, от които да се установи, че
пострадалата В.И. е била с поставен предпазен колан по време на процесното ПТП. Видно
от СМЕ получените от ищеца увреждания в областта на гърдите и ребрата съответстват на
механизъм на ПТП при използван от същата предпазен колан.
Предвид приетия процент на съпричиняване от страна на ищеца в размер на 60%, то
определения по- горе размер на обезщетение в размер на 30 000,00лв. ще следва да се
намали със сумата от 18 000лв., поради което и претенцията на ищцата за присъждане на
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от процесното ПТП се явява
основателен за сумата от 12 000,00 лева.
За разликата до частично предявения размер на иска от 30 000лв., представляваща част
от общия размер на иска от 80 000лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно претенцията за лихви:
В настоящия случай допустимостта на предявения иск бе установена с представената с
исковата молба писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380, ал. 1 от КЗ до
ответното дружество от ***г.
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищецът е заявил писмената си претенция пред застрахователя на ***г.,
поради което последният дължи законната лихва върху обезщетението от посочената дата.
При зачитане на диспозитивното начало на процеса следва да бъде отчетено искането на
ищеца за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от ***г. до окончателното изплащане на сумата.
7
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски, за което са
представили списъци по чл.80 от ГПК.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 3030лв. за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и експертизи. Съдът намира, че ищецът претендира разноски в размер на
1430лв. за адвокатско възнаграждение, но по делото няма доказателства, че такива са
направени. По делото е представено само адв. Пълномощно на адв. П. /стр.144 от делото/,
като няма доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение. Предвид изложено от
съдът намира, че ищецът е доказал разноски в общ размер на 1600лв., от които в
съответствие с уважената част от иска следва да му бъде присъдена сумата от 640лв.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски. Същият е доказал разноски
в общ размер на 4260лв. за адвокатско възнаграждение и експертизи, от които в
съответствие с отхвърлената част от иска следва да му бъде присъдена сумата от 2556лв.
Водим от горното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД,
ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: ***, да заплати на В. Г. И., с
ЕГН:********** и адрес:***, чрез адв.Н. П. и съдебен адрес: ***, по иск с правно основание
чл.432 КЗ, сумата от 12000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
ПТП от ***г., съпричинено виновно и от С. Р. Х. при управление на застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ при ответника т.а.„Ситроен“, модел „Джъмпи“, с рег. № ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2021г. до окончателното
изплащане на обезщетението, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за
разликата му до частично предявения размер на обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 30 000лв., представляващ част от пълния размер на обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 80 000лв.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД,
ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: ***, да заплати на В. Г. И., с
ЕГН:********** и адрес:***, чрез адв.Н. П. и съдебен адрес: ***, сумата от 640лв.,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса и експертизи, съразмерно
на уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. Г. И., с ЕГН:********** и адрес:***, чрез адв.Н. П. и съдебен адрес: ***,
да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД,
ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: ***, сумата от 2556лв., представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и експертизи съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Присъдените с решението суми в полза на ищеца да бъдат заплатени по следната
банкова сметка в „Банка ДСК“АД:
***
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
8