Решение по дело №2979/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 935
Дата: 23 ноември 2021 г.
Съдия: Георги Митев
Дело: 20213110202979
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 935
гр. Варна, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20213110202979 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ по жалба от Тревненска
консултантска компания ЕООД, Булстат 203 315 359, със седалище и адрес на
управление – гр.Трявна ул.Иванка Горова № 37, представлявано от А.Д.А. ЕГН
********** против наказателно постановление № 03-012823/23.12.2020 г., издадено от
И.А. И. – директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, с което на Тревненска
консултантска компания ЕООД е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 5 000 лева на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от Кодекса на
труда за нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата си въззивникът счита наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно и моли съда да го отмени, а в условията на евентуалност да намали
размера на наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от управителя му
А.Д.А.. По същество не отрича извършеното нарушение, моли за по-малък размер на
санкцията.
За въззиваемата стана, редовно уведомена за датата на съдебното заседание,
процесуалният представител юрисконсулт Б.Н. моли съда да потвърди наказателното
постановление като законосъобразно и да им присъди юрисконсултско
възнаграждение.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията, посочени
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
1
На 11.12.2020 г. служителите на Дирекция Инспекция по труда/ДИТ/ Варна
св.Н.И. и П.М. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от
страна на Тревненска консултантска компания ЕООД в качеството му на строител в
строителен обект жилищна сграда, намиращ се в гр.Варна, ПИ 10135.1.475,,
ул.Константин Доганов № 51. Установили, че на обекта работи лицето Б.Н.З..
Инспекторите от ДИТ-Варна съставили Констативен протокол от 11.12.2020 г.
13:20 часа/приложено заверено копие към административно-наказателната преписка/,
под № 3 на установените работници фигурира Б.Н.З. ЕГН ********** на длъжност
„общ работник“, с дата на наемане 11.12.2020 г., работно време от 12:00 до 16:00 часа,
петдневна работна седмица, трудово възнаграждение в размер на 350 лева, в графата за
трудов договор е отбелязано „не“ и има подпис на лицето.
На присъстващия в обекта общ работник И.А.А. била връчена призовка изх.№
2071/11.12.2020 г./приложено заверено копие/ до Тревненска консултантска компания
ЕООД до 16.12.2020 г. в ДИТ-Варна да представи по имейл документация, свързана с
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работещите по
ЗБУТ/инстр.книга, заповеди, програма, удостоверения и др./, оценка на риска, договор
със СТМ, ПБЗ, застраховка риск трудова злополука; документация свързана с
разпределението на работното време – правилник за вътрешния трудов ред, заповеди,
графици, присъстване форми, ведомости за заплата и доказателства за изплащането им,
вътрешни правила за работна заплата; пълните трудови досиета на всички лица
работещи на обекта; призовката е получена на 11.12.2020 г. в 13:25 часа от И.А.А..
В последствие изисканата документация на дружеството е била получена в
ДИТ-Варна по електронна поща.
Към административно-наказателната преписка са приложени заверени копия от:
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда с
вх.№ 07388203026902/11.12.2002 г. в 14:27 часа за сключен трудов договор за
Б.Н.З. ЕГН ********** - общ работник и работодател Тревненска консултантска
компания ЕООД – има подпис срещу името на лицето, но е посочена дата и час;
трудов договор № 032/11.12.2020 г. между Тревненска консултантска компания
ЕООД като работодател и Б.Н.З. ЕГН ********** за длъжността „общ работник“
с месторабота Варна, обекти на фирмата с работно време от 4 часа със срок на
изпитване 6 месеца, с отбелязване, че екземпляр от трудовия договор, заверено
копие от уведомлението по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда и длъжностна
характеристика са връчени на работника на 11.12.2020 г. с подписи на страните –
посочено, че е сключен в гр.Трявна
длъжностна характеристика на длъжността „общ работник“ в Тревненска
консултантска компания ЕООД;
книгата за инструктаж със страницата за 11.12.2020 г., където под № 32 фигурира
Б.Н.З. на длъжността „общ работник“ за проведен инструктаж и издадена
служебна бележка № 32/11.12.2020 г.
служебна бележка № 32/11.12.2020 г. за проведен начален инструктаж на Б.Н.З.
по безопасност и здраве при работа на 11.12.2020 г.;
идентификационна карта за Тревненска консултантска компания ЕООД,
попълнена от управителя на 16.12.2020 г.
писмо изх.№ НП 12823/18.01.2021 г. на ДИТ – гр.Варна, с което наказателното
постановление е изпратено чрез куриерска фирма за връчване на адреса на
дружеството в гр.Трявна ул.Иванка Горова № 37;
известие за доставяне от 21.01.2021 г.;
2
заповед № З-0011/12.01.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция Главна инспекция по труда.
За проверката бил изготвен протокол № ПР 2036949/18.12.2020 г. за извършена
проверка на Тревненска консултантска компания ЕООД/приложено заверено копие/,
но буди недоумение факта, че в него няма отразено като установено описаното по-горе
нарушение.
На 17.04.2018 г. срещу въззивното дружество бил съставен акт за установяване
на административно нарушение № 03-012823/18.12.2020 г./приложен оригинал/,
съставен от Н. ИВ. ИВ. – главен инспектор в ДИТ-Варна на Тревненска консултантска
компания ЕООД за това, че като работодател е допуснало до работа лицето Б.Н.З. ЕГН
********** на длъжност „общ работник“ да престира труд в негова полза, преди да му
предостави копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП в
строителен обект – жилищна сграда, намираща се в гр.Варна, ПИ 10135.1.475,
ул.Константин Доганов № 5.
В АУАН като опис на писмените материали са записани: Констативен протокол
от 11.12.2020 г., трудов договор № 32/11.12.2020 г., справка от НАП с изх.№
07388203026902/11.12.2020 г., инструктажна книга за начален инструктаж.
АУАН е връчен на 18.12.2020 г. на А.А., който не направил възражения и
получил копие.
Въз основа на съставения акт административно-наказващият орган е издал
наказателно постановление № 03-012823/23.12.2020 г./приложен оригинал/, като е
възприел изцяло фактическите констатациите, описани в акта, приел е, че въззивното
дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл.63 ал.2 от Кодекса на
труда и му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на
5000 лв. на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.
От служебно изготвената справка от Търговски регистър за актуалното
състояние на Тревненска консултантска компания ЕООД е видно, че управител е
А.Д.А..
В хода на съдебното производство бе разпитана в качеството на свидетел
актосъставителя Н.И., чиито показания съдът кредитира като обективни. От тях се
установи, че нарушението е констатирано при проверка на място, на представените
документи и изготвената справка от ТД на НАП Варна, а работникът З. е установен на
място да извършва трудова дейност.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както и
приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната
съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
При проверка на приложените към преписката АУАН и наказателно
постановление съдът констатира, че както акта, така и наказателното постановление са
издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

След като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност съдът счита от правна страна следното:
3
Наказателното постановление е връчено на служителката на дружеството В.Н.
на 22.01.2021 г., видно от приложеното заверено копие на известието за доставяне,
жалбата срещу него е входирана на 28.01.2021 г. Жалбата е подадена за
законоустановения срок, от процесуално легитимно лице, срещу административен акт,
подлежащ на обжалване, до компетентния съд по местоизвършване на нарушението,
поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
АУАН е съставен от Н. ИВ. ИВ. – главен инспектор в ДИТ-Варна – държавен
контролен орган според изискването на чл.416 ал.1 от Кодекса на труда.
Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган - И.А. И. –
директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна съгласно изискването на чл.416
ал.5 от Кодекса на труда и Заповед № З-0011/12.01.2010 г. на изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда.
С наказателното постановление на въззивното дружество е наложена санкция на
основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда за извършено нарушение на чл.63 ал.2 от
Кодекса на труда за това, че на 11.12.2020 г. като работодател е допуснало до работа
лицето Б.Н.З. ЕГН ********** на длъжност „общ работник“ да престира труд в негова
полза, преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в
ТД на НАП в строителен обект – жилищна сграда, намираща се в гр.Варна, ПИ
10135.1.475, ул.Константин Доганов № 51.
От обективна страна съставът на това нарушение изисква деецът да има
качеството на работодател спрямо конкретно лице и да е допуснал същото до работа
без да му е предоставил екземпляр от сключения трудов договор и копие от
уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП.
В случая обжалваното наказателно постановление е съставено на въззивника в
качеството на работодател. Съгласно §1 т.1 от Допълнителните разпоредби към
Кодекса на труда “работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение. Тревненска консултантска
компания ЕООД представлява работодател по смисъла на Кодекса на труда, поради
което правилно е посочен като субект на административно-наказателната отговорност
по този текст на закона.
В хода на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че към
момента на проверката на място въззивното дружество е имало качеството на
работодател спрямо Б.Н.З., който към този момент е осъществявал трудови функции
като общ работник на обект на въззивника. В тази насока са приложените писмени
доказателства.
От цитираните по-горе доказателства по категоричен начин се установява, че на
11.12.2020 г. Б.Н.З. е била на работа на обект на въззивника и е изпълнявала трудовите
си функции като общ работник. По време на проверката е установено, че той че работи
за въззивника, без да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ,
заверено в ТД на НАП Варна, като в тази насока е и справката за подадени
уведомления. Видно от последната трудовия договор на Ангелова е бил регистриран в
ТД на НАП Варна в 14,27 часа на 11.12.2020 г. (след извършената проверка в обекта).
Разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ предвижда връчването на двата документа
(трудов договор и уведомление от НАП), невръчването на който и да е от тях влече
4
съставомерност, в случая с АУАН на въззивника е било повдигнато обвинение за
невръчване на уведомлението от ТД на НАП, което обвинение по безспорен начин бе
доказано в съдебното производство.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че въззивното дружество е
извършило нарушението, за което му е било повдигнато обвинение и това е доказано
по безспорен и категоричен начин.
В случая административно-наказващият орган е дал правилна квалификация на
извършеното нарушението и е наложил на въззивника следващото му се за него
административно наказание, което определил в размер към средния – имуществена
санкция в размер на 5000 лв.
Като отчете, че в наказателното постановление липсват каквито и да било
мотиви досежно размера на наложеното наказание от една страна и от друга това, че в
случая уведомлението е било връчено на З. още същия ден, съдът прие, че така
наложеното наказание е прекомерно. Съдът не констатира отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват имуществена санкция в размер от 5 000 лева.
Наказание над минималния размер няма да съответства на тежестта на нарушението.
Не са били отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно това, че не е
бил изтекъл срока за регистриране в НАП на трудовия договор, че нарушението е било
отстранено незабавно след установяването му и че от него не са настъпили вредни
последици както и обстоятелството, че липсват доказателства за други нарушения на
трудовото законодателство от въззивното дружество. Съдът прецени, че в случая дори
наказание в размер на минималния предвиден в закона ще постигне целите както на
специалната, така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН
и ще въздейства превъзпитателно предупредително и възпиращо на дееца и на
останалите членове на обществото, поради което счете, че следва да измени
наказателното постановление, като намали размера на наложеното наказание
имуществена санкция от 5 000 лв. на 1 500 лв.
Предвид изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно
постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, същото не
страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо, но следва да бъде
изменено, като бъде намален размера на наложеното наказание имуществена санкция
от 5000 лв. на 1500 лв.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс/АПК/, като според ал.5 на същия член в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, според който заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Това е Наредбата за
заплащането на правната помощ, където в чл.27е е посочено, че възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80
5
до 120 лева.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото наказателно
постановление. Доколкото разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК урежда присъждане на
разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното наказателно
постановление, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл.144 от АПК субсидиарно да намери
приложение Гражданско-процесуалния кодекс/ГПК/. В нормата на чл.78 ал.1 и ал.3 от
ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат право на присъждане на
разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на административно-
наказващия орган, съизмеримо с размера на намаляване на имуществената санкция.
Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност. Като взе предвид, че производството по делото
е приключило в едно съдебно заседание, съответно същото не представлява
фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на административно-наказващия орган, съдът счете,
че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 лева. В
съответствие с правилото на чл.78 ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени
пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а
именно сумата от 24 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
Изменя наказателно постановление № 03-012823/23.12.2020 г. на директора на
Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, с което на Тревненска консултантска
компания ЕООД, Булстат 203 315 359, със седалище и адрес на управление гр.Трявна,
ул.Иванка Горова № 37, представлявано от А.Д.А. ЕГН **********, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева на
основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, като намалява размера на
наказанието имуществена санкция на 1 500 лева.
Осъжда Тревненска консултантска компания ЕООД, Булстат 203 315 359, да
заплати на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна сумата от 24 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Тревненска консултантска компания ЕООД и
Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че
решението и мотивите са изготвени по реда на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението административно-наказателната преписка да
се върне на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.

6

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7