№ 123
гр. Търговище, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20243500500199 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 301 от 24.06. 2024 г., по гр.д. № 517/ 2023 г. на РС –
Търговище, е осъдено „Пламко Инженеринг“ ЕООД, ЕИК:******** гр.
Търговище, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, да заплати на
„ГК-Л.“ ЕООД, ЕИК:******** гр. Л., представлявано от И.Д.Г., действащ,
чрез адв. Н. Н. АК – София, сумата от 15 000 лв. изплатена с фактура №
************* г., като аванс по развален договор за СМР от ****** г., на осн.
чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2023 г.,
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 5000 лв.,
представляваща направени по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Отхвърлен е предявеният от „Пламко Инженеринг“ ЕООД, ЕИК:******** гр.
Търговище, против „ГК – Л.“ ЕООД, ЕИК:******** гр. Л., иск за заплащане
на сумата от 14 795 лв. представляваща договорено и неизплатено авансово
плащане по фактура № 81/****** г.
Срещу това решение е постъпила жалба от ответника, чрез адвокат И. –
упълномощен от първа инстанция. В нея се излагат съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на решението, допуснати съществени
процесуални нарушения. Липсвали аргументи защо съдът дава вяра на
определени свидетели, като не е отчел евентуалната им заинтересуваност.
Има допуснати нарушения и на материалния закон. Били представени
1
доказателства за закупени материали, които били доставени на строителната
площадка. Ищецът не можел да черпи права от собственото си неправомерно
поведение. Съдебното решение било постановено при пъна липса на мотиви.
Затова се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да
бъде отхвърлен.
В законния срок е постъпил отговор от ищеца, чрез адвокат Н.. В него се
оспорва жалбата. Обръща се внимание на това, че безспорно по делото е
доказано извършеното от ищеца плащане по сметката на ответника,
осчетоводяването на фактурите и това, че изобщо ответникът не е доказал
каквито и да било действия по изпълнението на договора. Същият е бил с
кратки срокове. Именно затова ищецът е извършил ремонта със собствен труд.
След като e налице неизпълнение, то отпада и основанието, на което е
изплатена сумата. Затова и преведената авансово сума следва да бъде върната
на ищеца. Жалбата е неоснователна и затова се иска решението да бъде
потвърдено.
В съд.зас. двамата процесуални представители поддържат становището
си, като от въззиваемата страна беше постъпила писмена молба.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е недопустимо, тъй като съдът не е бил компетентен да
разгледа делото.
Видно от приложените към делото доказателства, в отговора на исковата
молба има направено възражение за неподведомственост на спора пред
гражданския съд, предвид наличието на арбитражна клауза. Първата
инстанция го е уважила и е прекратила делото. Това определение е обжалвано
пред ОС – Търговище и с О № 320 от 08.11. 2023 г. по в.ч.гр.д. № 252/ 2023 г. е
било отменено, а делото – върнато на районния съд за продължаване на
действията по него.
Това определение обаче не е обвързващо за въззивния съд, който се
произнася по допустимостта на решението, а то се обжалва изцяло (в този
смисъл Р № 174, по гр.д. № 417/ 2017 г. на ВКС, второ ТО, в което е разгледан
идентичен правен спор и в тази част е прието, че въззивният съд може да
прави самостоятелна преценка за подведомственост на спора и не е обвързан
от постановено вече определение: ). Въззивният съд е в правомощията си да
осъществи самостоятелна преценка относно допустимостта на иска при
наличието на арбитражна клауза и направено възражение в отговора на
исковата молба.
От друга страна, в мотивите на определението си въззивният съд е
посочил, че районният съд е следвало първо да даде възможност на ищцовата
страна да вземе становище във връзка с възражението за неподведомственост,
защото с исковата молба ищецът посочва, че между страните нямало подписан
договор и затова искът е бил предявен по реда на неоснователното
обогатяване. Тези указания на втората инстанция обаче не са били изпълнени
от районния съд.
Видно от представените от ответника доказателства, между страните
2
има подписан договор, като подписите и на двете споразумения – договора и
това за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, са
подписани от двамата управители на двете дружества. След връщане на
делото в РС – Търговище, в първото по делото заседание ищецът не е оспорил
подписа си под този договор. Нещо повече, в последващи свои становища
(включително и пред втора инстанция) процесуалният му представител
твърди, че договорът е развален поради неизпълнение от страна на ответника
и с оглед на това процесната сума се търси с оглед на отпаднало основание.
Т.е. валидността на договора не се оспорва, не се оспорват представените от
ответника писмени доказателства с отговора на исковата молба. Следователно
няма как да бъде пренебрегната арбитражната клауза, защото тя е валидна.
Видно от чл. 27 от договора между страните, всички спорове, породени
от този договор, включително и тези, свързани с неговата валидност,
тълкуване, недействителност, прекратяване, изпълнение и т.н., следва да
бъдат разрешавани от АС при БТПП.
Отделно от това, не са налице изключенията на чл. 19 от ГПК, защото
спорът е имуществен, като нито една от страните не е потребител по смисъла
на § 13, т. 1, от ДР на ЗЗП, не се касае до трудови права или издръжка, не се
касае до недвижим имот и претенции за вещни права.
След като спорът не е подведомствен на гражданския съд, а на АС при
БТПП, то решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като
производството по гр.д. № 517/ 2023 г. на РСТ следва да бъде прекратено.
По разноските. Такива следва да бъдат присъдени на ответника в
настоящото производство. Нито в жалбата, нито в съд.зас. обаче има искане
от ответника да му бъдат заплатени направените по делото разноски. С оглед
на това такива не следва да се присъждат.
По обжалваемостта. Цената на иска е под 20 000 лв. – както на
първоначалния, така и на насрещния. Спорът е между две търговски
дружества, по повод тяхната търговска дейност. Следователно се касае до
търговско дело, в какъвто смисъл е практиката на ВКС при разглеждане на
касационните жалби – Понятието търговско дело по см. на чл. 280, ал. 2 ГПК
не се отъждествява само с "търговски спор" по см. на глава XXXII от ГПК,
което е видно не само от различната терминология, използвана от
законодателя, но и от обстоятелството, че на основание чл. 104, ал. 1, т. 4
ГПК и чл. 365, ал. 1 ГПК, търговски дела с цена на иска до 25 000 лева вкл. се
разглеждат като първа инстанция от районния съд не по реда на
търговските спорове, а по общия исков ред, с оглед приложимостта на
разпоредбите на глава XXXII ГПК единствено по отношение на дела,
разглеждани от окръжен съд. Фактът, че търговските дела, родово
подсъдни на районен съд, не са дела, разглеждане по реда на търговски
спорове по см. на глава XXXII ГПК, категорично сочи за липсата на
идентичност между понятията "търговско дело" и "търговски спор". Да се
приеме за вярно твърдението, че само търговските спорове са търговски
дела, означава да се приеме, че на касационен контрол подлежат всички
актове, постановени по търговски дела, тъй като споровете по глава XXXII
3
ГПК са винаги с цена на иска /над 25 000 лева/ по-голяма от предвидената в
чл. 280, ал. 3 ГПК цена на иска от 20 000 лева като критерий за ограничаване
на допустимостта на касационния контрол. Подобно тълкуване обезсмисля
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК по отношение на търговските дела и я
изпразва от съдържание. Следва да се има предвид, че процесуалният ред, по
който се разглежда материалноправния спор /общ или по реда на особеното
производство по търговски спорове/ не е установен от закона критерий за
деление на делата на граждански и търговски, поради което фактът, че
исковете се разглеждат от районния съд по общия исков ред за разглеждане
на граждански спорове, а не по реда на особеното исково производство по
търговски спорове не определя делото като гражданско – О № 537 от
7.07.2023 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1039/2023 г..
По тази причина решението не подлежи на обжалване пред ВКС.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 301 от 24.06. 2024 г., по гр.д. № 517/ 2023 г. на
РС – Търговище, като недопустимо, на основание чл. 269 от ГПК, във връзка с
чл. 19 от ГПК и
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 517/ 2023 г. на РС –
Търговище, поради неподведомственост на спора на държавните съдилища.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4