РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1434
гр. Пловдив, 9 юли 2021
год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на петнадесети юни през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Дарена Йорданова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 369 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл. 172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба на И.А.С., ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на ПАМ №
21-0271-000038 от 21.01.2021 г., издадена от Я.Я., полицай към ОДМВР – Хасково,
РУ – Харманли, с която на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП е временно отнето
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Сочи се незаконосъобразност на заповедта като издадена
при допуснати СПН.
Иска се отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ.
В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените
съображения.
Претендират се разноски.
Ответникът, Я.Я., полицай към ОДМВР – Хасково, РУ –
Харманли, не се явява, не се представлява. В придружителното към
административната преписка писмо се взема становище за неоснователност на
жалбата. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от
представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на
жалбоподателя на 21.01.2021г.,
според направеното върху нея отбелязване, а самата жалба е подадена на 02.02.2021г. според датата на входящия
ѝ номер в Административен съд - Хасково/ и при наличието на правен интерес, а по
същество за неоснователна, предвид
следното установено от фактическа и
правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000038 по
чл.171, т.1 , Б.Б от ЗДвП от 21.01.2021 г., издадена от Я.Я., полицай към ОДМВР –
Хасково, РУ – Харманли, надлежно оправомощен по силата на Заповед № 1253 з-479/6.11.2020
г. на Директора на ОДМВР Хасково във връзка със заповед № 8121з-1524/09.12.2016
г. на Министъра на вътрешните работи и
заповед № 8121 К-2507/28.06.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която,
на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се във
временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността.
За да пристъпи към налагането на
въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че жалбоподателят
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда.
Ето защо и на
основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. Б от ЗДвП.
Заповедта е
издадена в съответствие с материално-правните изисквания на закона.
Единствените
релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната ПАМ, а именно, че
жалбоподателят управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
в конкретния случай 2,78 на хиляда,
измерено с Алкотест дрегер 7510 с номер ARBA 0070, съдът приема за безспорно установени като съобрази
изричната норма на чл. 189, ал. 2 ЗДвП,
според която редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до
доказване на противното. Представеният като част от административната преписка
АУАН е изцяло редовен от външна страна, поради което и съдът е обвързан от
неговата доказателствена сила. Доказателства, които да оборят материалната доказателствена сила на
АУАН не се ангажираха от страна на жалбоподателя.
Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидена
от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172,
ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/, като в производството по издаване на оспорената
заповед не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране
безопасността на движението по пътищата.
Неоснователни са доводите по жалбата, че в хода на
административното производство по издаване на процесната заповед са допуснати
СПН, изразяващи се в нарушаване на правилата за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта на жалбоподателя, довели до нарушаване правото му да оспори
показанията на техническото средство. Видно от протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от 21.01.21 г. (л.26) по делото, подписан
от жалбоподателя, същият отказва да се изследва. При това положение релевантна
за налагането на ПАМ е установената концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, в конкретния случай 2,78 на хиляда,
измерена с Алкотест дрегер 7510 с номер ARBA 0070.
Неоснователни са и доводите, изложени в
пледоарията на адв.Н., че предвид установената концентрация на алкохол в кръвта
от 2,78 на хиляда, деянието формира състав на престъпление, а не на
административно нарушение, което изначално прави нищожна ПАМ, наложена по ЗДвП
във връзка със ЗАНН. За разлика от реализирането на административно
наказателната отговорност/ наказателната отговорност, наложената принудителна
административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на
дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява
наказание. Именно затова тя се прилага под прекратително условие „до решаване
на въпроса за отговорността“ на водача на МПС.
С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната
правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. За
целите на наложената ПАМ е достатъчно констатирането на нарушение. Дали същото
формира състав на нарушение или престъпление по НК е ирелевантно за целите на
производството по налагане на ПАМ.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.С., ЕГН **********,***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0271-000038 по чл.171, т.1, Б.Б от ЗДвП от 21.01.2021 г., издадена от Я.Я., полицай към ОДМВР –
Хасково, РУ – Харманли.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Административен съдия: