Мотиви
към Присъда №247/20.06.2018г., постановена по НЧХД №92/2018г.
по описа на Разградския районен съд .
Постъпила е тъжба от Б.С.Б. *** срещу В.В.Б.
*** с обвинение за това, че подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда, а
именно разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК–
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Тъжителят е
предявил и граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 4000 лв, ведно със законната
лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението.
В заседанието
пред РРС защитникът на тъжителя поддържа тъжбата.
Подсъдимият дава
обяснения, в които сочи, че се е сбил с тъжителя, но сочи, че първо тъжителят
го ударил, а той отвърнал. Фактически
лично и чрез служебния си защитник излага доводи за приложение институте на
неизбежна одбрана и алтернативно на
реторсия.
Съдът като обсъди събраните доказателства намери за
установено следното:
Подсъдимият В.В.Б. е роден на ***г***.Не е осъждан и не
е женен.
Тъжителят Б.Б. ***. На същата етажна площадка в блока
бил и апартамента на подсъдимия. Двамата били в недобри отношения поради спор
относно изградена врата на входа на блока.
На 01.12.2017г. преди обяд при апартамента на подсъдимия били дошли
майстори, които сменяли вратата му. Тъжителят излязъл пред блока, където
поговорил с един от майсторите, но излязъл и подсъдимият и между него и
тъжителят се стигнало до размяна на реплики по повод извършваната ремонтна
дейност. Малко преди обяд тъжителят се върнал пред блока, заедно със свой
познат – св. С. Д., на когото смятал да даде инструменти за ремонт. Тъжителят
влязъл в блока, но се видял с подсъдимия на жилищната площадка. Двамата отново
си разменили реплики, при което подсъдимият изблъскал тъжителя към изхода на
блока. Така двамата излезли пред блока, като подсъдимият блъскал тъжителя и там
пред блока подсъдимият нанесъл удари с юмрук в лицето на тъжителя. Тъжителят
паднал на земята. Намесил се един от майсторите
-св. Н. С., който ги разтървал.
Св. С. Д., който бил в автомобил излязъл от същия и отишъл да помогне на
тъжителя, възприемайки състоянието му.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза на тъжителя
Б.Б., която установява, че в резултат на инцидента тъжителят е получил хематом
на лява орбита, драскотина във вътрешната половина на долния клепач на ляво
око, травматичен пародонтит на зъби №34 и №35 /четвърти и пети зъби на горната
редица от лявата страна/ с неблагоприятна прогноза за състоянието на зъб №35,
клинични данни за сътресение на мозъка без обективно установена отпадна
неврологична симптоматика, кръвонасядане на двете орбити по типа „травматични
учила“ с моровеещ цвят и зеленикава периферия, по – изразено на
лявата, зеленикаво кръвонасядане външностранично от долния клепач на дясно око
3/2 см, оток на лява буза, чиито меки тъкани са със синкавозеленикавожълтакав
цвят, като само по линията на устния ъгъл към ъгъла на долната челюст – със
синкавоморовеещ цвят. Описаните увреждания са довели до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Травмата на лявата орбита и
увреждането на четвърти и пети зъби на горната редица от лявата страна се дължи
на самостоятелни удари с/върху твърд тъп предмет. Най вероятно ударите са били
два. Оздравителния период за видимите травматични увреждания е около 2 седмици,
а за преживяното мозъчно сътресение – около 1 месец.
Назначена е експертиза и на подсъдимия В.Б., която
установява следните увреждания, съответстващи по давност на инцидента – лек оток и червеникаво кръвонасядане на меки
тъкани във външната половина на лява орбита, лява скулова област, средата на
лява буза и външна част на ребрата върху и над дъгата им от лявата страна на площ
8/6,5см., със спонтанна палапторна болезненост на това място, клинични данни за
сътресение на мозъка без обективно установена отпадна неврологична симптоматика.
От консулт от невролог е видно че към 22.12.2017г. са налични последици от
преживяна травма на главата – Вертижен синдром, Посттравматична церебрастения. Описаните
увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съдът намира изложената по-горе фактическа обстановка за
доказана по несъмнен начин. Подсъдимият признава, че е нанесъл удари на
пострадалия, но твърди, че последният първи започнал да го удря и в този смисъл
се твърди на основания за приложение института на реторсия. Всъщност
единствения очевидец на самия побой е св. Станьо Димитров, който сочи, че видял
подсъдимият и тъжителят да излизат от блока, като подсъдимият блъскал тъжителя
и след това му нанесъл удари с юмруци /свидетелят сочи, че видял два удара/. По
думите на този свидетел само подсъдимият е удрял тъжителя – тъжителят не удрял
подсъдимия. Би могъл да се постави въпроса дали тъжителят също е ударил
подсъдимия, но преди да излязат пред блока, което свидетелят да не е видял.
Съдът обаче намира, че не станало така –
самият подсъдим в обясненията си сочи, че всичко е станало вече извън блока,
поради което и от неговите обяснения не може с да се черпят доводи в друга
насока.Същият извод се налага и от показанията на св. Н.С., който работел на
площадката пред блока – по думите му едва след като подсъдимият и тъжителят
излезли пред блока тъжителят дочул високи гласове и решил, че трябва да се
намеси. А вече пред блока св. Ст. Д. е
видял всичко и е категоричен, че само подсъдимият е удрял тъжителя, а не и
обратното. Съдът не намира причина да не кредитира показанията на св. Ст. Д.,
намира ги за добросъвестни и явно
правдиви, поради което именно на казаното от този свидетел съдът основава
фактическите си изводи. Съмненията на защитата, дали този свидетел наистина е
бил там съдът счита за неоснователни. Както се каза няма причина поради която
казаното от св. Ст. Д. може да се поставя под съмнение. Показанията на този
свидетел в тяхна съществена част намират косвено потвърждение и в други данни.
Св. Н.С., който монтирал врата на жилището на подсъдимия и чувайки гласовете на
каращите се излязъл пред блока да се намеси, сочи, че не видял сбиване, но
видял тъжителя паднал на земята и че има синина около окото. Сочи, че по
подсъдимия нямало никакви наранявания. Разпитан е и св. Д. Н., полицейски
служител, явил се при инцидента, който възприел нараняванията на тъжителя, но
сочи, че не видял никакви наранявания по подсъдимия. Попитал го има ли нужда от
помощ и подсъдимият отговорил отрицателно и полицейският служител заявява, че
няма спомен подсъдимият тогава да е твърдял,
„…че някой го удрял или че спрямо него е имало някаква интервенция от
страна на пострадалия“ . По-късно същия ден полицейският служител посетил МБАЛ
и видял там подсъдимия, но не разбрал по каква причина е там. Всичко това дава
на съда основание да бъде категоричен в извода си, че тъжителят не е нанасял
удари на подсъдимия и изобщо не е проявил някакво агресивно поведение. А това,
че подсъдимият е нанесъл удари на тъжителя и го е блъскал се установява именно
от обсъдените доказателства. Съдебномедицинската експертиза установява
характера на уврежданията на тъжителя. Разбира се следва да се обсъди и въпросът
за установените по подсъдимия увреждания. Безспорно е, че в деня на инцидента
същият се е явил в МБАЛ и медицинската експертиза установява съответни
увреждания. При категоричните данни от
делото обаче и конкретно показанията на св. Ст. Д., че тъжителят не е удрял
подсъдимия, то съдът намира, че така установените увреждания на подсъдимия не
са причинени при този инцидент. Всевъзможни могат да бъдат начините на
получаването им, като тук не е място да се гадае за това. Крайният извод за
категорична доказаност на изложените обстоятелства остава, поради което и не
могат да се споделят доводите за приложимост на института на реторсията, още
по-мълко може да се твърди, че подсъдимият е бил в състояние на неизбежна
одбрана.
Съдът направи
следните правни изводи: С деянието си
подсъдимият В.В.Б. е осъществил състава
на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, тъй като на 01.12.2017 г. в гр. Разград е причинил на Б.С.Б.
*** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, която лека телесна повреда се изразява в
хематом на лява орбита, драскотина във вътрешната половина на долния клепач на
ляво око, травматичен пародонтит на зъби № 34 и № 35 (4-ти и 5-ти зъби на
горната редица, от лявата страна), клинични данни за сътресение на мозъка, без
обективно установена отпадна неврологична симптоматика, кръвонасядане на двете
орбити, от типа „травматични очила“, с моровеещ цвят и зеленикава периферия,
зеленикаво кръвонасядане външно, странично на горния клепач на дясно око, оток
на лява буза, чийто меки тъкани са със синкавозеленикавожълтакав цвят, като
само по линията на устния ъгъл, към ъгъла на долна челюст със синкавоморовеещ
цвят. Подсъдимият недопустимо е употребил сила – блъскал пострадалия, нанесъл
му удари с ръце в лицето и така му е причинил
уврежданията, констатирани от експертизата. Тези увреждания са причинили
на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От
субективна страна подсъдимият е действал
с пряк умисъл –целенасочено.
Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът намира, че са налице предпоставките за
освобождаването му от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание,
тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до
две години или пробация, подсъдимият не
е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на
имуществени вреди. Чл.78а от НК
предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът
отчита като смекчаващи обстоятелства това, че подсъдимият очевидно не е лице с висока обществена
опасност, проявата му явно следва да се
приеме за инцидентна. От друга страна като отегчаващи обстоятелства се отчитат
многобройните увреждания причинени на пострадалия и характерът на същите, сочещ
ги като по-тежки от обичайните случаи на леки телесни повреди. Поради това
съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в размер над
минималния, а именно глоба в размер на 1800 лв. Този размер на санкцията в
случая е адекватен и достатъчен за поправянето на дееца.
Частично
основателен се явява предявеният от пострадалия граждански иск за неимуществени вреди срещу
подсъдимия. От неправомерното и виновно поведение на подсъдимия на пострадалия
са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и
страдания, причинено мозъчно сътресение като специфично увреждане, претърпяно
унижение с оглед начина на нанасяне на побоя, неблагоприятната прогноза за
състоянието на зъб. При това съдът намира, че с оглед причинените на
пострадалия неимуществени вреди подсъдимият следва да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 2600 лв,
което съдът намира за справедливо с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. В останалата му част /в частта му над 2600 лв
до 4000 лв/ гражданският иск следва да бъде отхвърлен като явно завишен и
неоснователен в тази му част. Определеното обезщетение следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на деликта /01.12.2017г./ до окончателното
изплащане.
Подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати на пострадалия и направените от последния разноски по делото в размер на 512 лв.
Подсъдсимият следва да бъде осъден да заплати по сметка
на РРС сумата от 104 лв за държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск, както и сумата от 100 лв за деловодни разноски /експертиза/.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: