Мотиви към присъда по НОХД №944 по описа за 2019г. на ШРС
На 15.04.2019г. от Шуменска Районна прокуратура е
внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД №17/2019г., по който в същия ден
е образувано производство пред първа инстанция срещу Ю.И.Х. с ЕГН ********** за
извършени от него престъпления от общ характер наказуеми по чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.3, във вр. с чл.194 ал.1, във
вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 буква „А” от НК
и чл.216 ал.1, във вр. с чл.26
ал.1 от НК. В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на
19.02.2019 г. в с.Благово, общ.Шумен и в с.Илия Блъсково, общ.Шумен, при
условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи - сумата от
общо 60 лева от владението на Д.П.П., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот и представлява опасен рецидив -
престъпление по чл.196 ал.1 т.2, във
вр. с чл.195 ал.1 т.3,
във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 буква „А” от НК, както и че на 19.02.2019г. в с.Благово, общ.Шумен и в
с.Илия Блъсково, общ.Шумен, при условията на продължавано престъпление,
повредил противозаконно чужди движими вещи - 2 бр. кафемашини „Zanussi”, модел
“Spacio”, като унищожил техни части - 2 броя мембрани, 2 броя улеи за чаши, 2
броя плъзгачи за чаши, 2 броя решетки за напитки, 2 броя легенчета под решетки,
на обща стойност 227,00 лева, собственост на ЕТ “Д.П.” гр.Шумен – престъпление по чл.216 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
В хода на разпоредителното
заседание от страна подсъдимия и неговия защитник е направено искане делото да
бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, поради което след разпоредителното
заседание съдът премина към разглеждане
на производство по реда на глава 27 от НПК. В съдебно заседание подсъдимият на
основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 28.05.2018г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда за престъплението по чл.196
ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.3, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1,
във вр. с чл.29 ал.1 буква „А” от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание 2 години лишаване
от свобода при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК , а за престъплението по чл.216
ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК наказанието да бъде определено при условията на чл.58а от НК в размер на
1 година лишаване от свобода, които да бъдат изтърпяни при строг режим. По отношение веществените доказателства по
делото 5 бр. монети с номинал
по 1 лв., 1 бр. монета с номинал 2 лева и 1 бр. монета с номинал 50 стотинки
изразява становище да бъдат върнати на
подсъдимия, а иззетото острие на
нож да бъде отнето.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е
наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с
тях. Защитникът в хода на съдебните прения пледира за първото престъпление да
бъде наложено наказание 2 години лишаване от свобода, а за второто не повече от
6 месеца.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият
Ю.И.Х. от гр.Смядово бил многократно осъждан
за престъпления против собствеността. Последно
излязъл от затвора на 17.06.2015г., където изтърпял определено на основание
чл.25 ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК общо наказание по споразумение и присъди
по НОХД №623/11г. по описа на ШОС, НОХД №960/11г. по описа на ШРС и НОХД
№1901/2011г. по описа на ШРС в размер на четири години „лишаване от свобода“. Х.
бил безработен. На 19.02.2019г. посетил с.Благово, общ.Шумен за да си вземе
багаж от къщата, където преди живял. Там пил бира и решил да разбие
кафемашината в центъра на селото за да й вземе парите. В изпълнение на
намерението си взел от къщата част от острие на нож със счупена дръжка и отишъл
до кафемашината марка „Zanussi”, модел
“Spacio”,собственост на ЕТ „Д.П.“
гр.Шумен /собственост на св.Д.П.П./ находяща се до стената на Читалище
„Пробуда“ в селото. Х. срязал с ножа кабела за видеонаблюдението около
читалището и се заел с разбиването на машината. При опитите на подсъдимият да
се добере до монетите в машината, същият я повредил като унищожил мембрана,
улей за чаши, плъзгач за чаши, решетка за напитки и легенче под решетката. Подс.
Х. успял да изкара монети в размер общо на 50 лв. След „успеха“ си Х. решил да
разбие и кафемашината в съседното село - Илия Блъсково. За да стигне по-бързо,
се върнал до къщата и взел велосипед, с който отишъл до с.Илия Блъсково. Там
също до сградата на читалището била поставена кафемашина марка „Zanussi”, модел “Spacio”, отново собственост на ЕТ „Д.П.“ гр.Шумен. По същия начин Х.
разбил машината, при което я повредил, като унищожил мембрана, улей за чаши,
плъзгач за чаши, решетка за напитки и легенче под решетката, след което взел
находящите се в нея монети в размер общо на 10 лева. След извършените деяния подсъдимият
тръгнал из село Илия Блъсково да търси да си купи ракия, но бил забелязан от
граждани, на които им се сторил съмнителен и била повикана полиция. На място
пристигнал екип на РУ Шумен в състав св.И.Н.В. и св.Р.Н. Д., който обходил
района и установил Ю.И.Х., у когото били намерени и отнетите монети. По делото
е назначена и изготвена оценителна експертиза, съгласно заключението на която стойността
на унищожените части на кафемашините, възлиза общо на 227 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимия в
хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371
т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371
т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства
по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът намира, че събраните доказателства по делото са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и
обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.3, във вр. с чл.194 ал.1, във
вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 буква „А” от НК и чл.216
ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, защото:
По
отношение на престъплението по чл.196
ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.3, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1,
във вр. с чл.29 ал.1 буква „А” от НК:
* обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват нормалните условия
за упражняване правото на собственост върху движими вещи;
*
от обективна страна подсъдимия, чрез
своите действия отнел чужди движими
вещи, от владението на другиго като е прекратил фактическата власт върху
вещите, осъществявана от св.Параскевов и е установил
своя фактическа власт върху тях, без
съгласието на владелеца;
- квалификацията по т.3 на чл.195
ал.1 от НК е налице, тъй като за осъществяване на съответното деяние
подсъдимият е повредил части на кафемашините, за да достигне до монетите;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, коео не е имало
фактическа власт върху движимите вещи
предмет на престъплението и не е бил техен собственик;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл – съзнавал е, че лишава от
фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването
им в своя фактическа власт и е целял да
установи тази власт върху предметите на престъплението и да се разпорежда с тях в свой интерес (имал е намерение
противозаконно да ги присвои)- т.е. съзнавал е обществено опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици;
Квалификацията
на престъплението следва да се приложи във връзка с чл.26 ал.1 от НК тъй като
двете деяния осъществяват поотделно един
и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което второто деяние от обективна и субективна страна представлява продължение
на първото деяние.
По отношение подсъдимия е налице квалификация по чл.196
ал.1 т.2 от НК - престъплението извършено
от подсъдимият представлява опасен рецидив на основание чл.29 ал.1 б.
“а” от НК, тъй като е извършил деянието след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на 4 години лишаване от свобода.
По
отношение на престъплението по
чл.216 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК:
*
обект на престъплението са обществените
отношения, които осигуряват
нормалните условия за
упражняване правото на
собственост върху движими вещи;
* от обективна страна подсъдимия чрез своите
действия е
въздействал пряко върху чужди движими вещи
- 2 бр. кафемашини „Zanussi”, модел “Spacio”,
като унищожил техни части - 2 броя мембрани, 2 броя улеи за чаши, 2 броя
плъзгачи за чаши, 2 броя решетки за напитки, 2 броя легенчета под решетки, на
обща стойност 227,00 лева, вследствие на което машините са били повредени;
* субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - съзнавал е, че въздействат върху чужди вещи, предвиждал е тяхното повреждане като последица от това
въздействие, като във волево отношение извършителя пряко е целял този резултат
- т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е целял
настъпването на обществено-опасните последици;
Квалификацията
на престъплението следва да се приложи във връзка с чл.26 ал.1 от НК тъй като
двете деяния осъществяват поотделно един
и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което второто деяние от обективна и субективна страна представлява продължение
на първото деяние.
Причините за извършване на
престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост други му
и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен
начин.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършените
престъпления съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретното
деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия, както и
подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността на подсъдимите:
* смекчаващите вината
обстоятелства - самопризнания още в досъдебното
производство, добросъвестно
поведение в наказателния процес;
* отегчаващи вината обстоятелства – осъждан;
Гореизложените обстоятелства мотивираха
съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанията и за двете престъпления
бъдат определени при условията на чл.58а ал.1 от НК, при прилагането на
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, тъй като съдът не констатира многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: За престъплението
по чл.196 ал.1 т.2, във вр. с
чл.195 ал.1 т.3, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 буква
„А” от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" от 3 до 15 години, а за това по чл.216 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК до 5 години. Съдът,
съобразявайки горните обстоятелства
счита, че предвид многократните осъждания на подсъдимия, справедливо и
съответно на извършеното от подсъдимия ще бъде определяне на наказание 3 години «лишаване от свобода» за
престъплението по чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.3, във вр. с чл.194 ал.1, във
вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 буква „А” от НК и 1 година «лишаване от свобода» за
престъплението по по чл.216 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, при отчитане от една страна на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а от друга отегчаващите такива. На основание чл.58а ал.1 от НК
така определеният размер на наказанието
«лишаване от свобода» следва да бъде намален с 1/3 и
на подсъдимия да бъде наложено наказание 2 години “лишаване
от свобода” за първото престъпление и 8 месеца „лишаване от свобода“ за
второто.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът определи на подсъдимия едно общо
наказание от така наложените до размера на по - тежкото, а именно - 2 години
“лишаване от свобода”. На осн. чл.57 ал.1 т.2 б.б от
ЗИНЗС съдът определи първоначален
СТРОГ режим на изтърпяване на
наказанието като на основание чл.59 от НК се приспадна
времето през което подс. Ю.И.Х. е бил задържан, считано от 19.02.2019г.
Така определеното
наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъдения.
Веществените доказателства по делото 5 бр. монети с номинал по 1 лв., 1 бр.
монета с номинал 2 лева и 1 бр. монета с номинал 50 стотинки, оставени на съхранение в „ОББ“ ЕАД клон Шумен
се върнаха на подсъдимия, а вещественото доказателство част от острие на нож, на
основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК се отне в полза на държавата, което след влизане на присъдата
в сила, следва да бъде унищожено.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: