№ 94591
гр. София, 07.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110152932 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „ФИРМА“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу Т. Б. З. за вземане в размер на 1496,12 лева - главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 28.04.2017 г., ведно със законната лихва от
30.09.2022 г. до окончателното плащане, 481,24 лева – договорна лихва за периода
05.05.2019 г. – 30.09.2019 г., 742,22 лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, както и 45,22 лева – лихва за забава за периода 03.09.2019 г. –
29.09.2022 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница,
договорна лихва, лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част от
вземанията. Следва да бъде отказано обаче издаването на такава за сумата от 790,47 лева,
представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги. Съображенията
за това за следните:
В разглеждания случай страните са уговорили заплащането на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 742,22 лева. Следва да се посочи, че не е
формирана цена за всяка от услугите поотделно, което налага извод, че същата е в
противоречие с чл. 10а, ал. 4 ЗПК, поради което и нищожна. Отделно от това, същата
противоречи и на императивното правило на чл. 10, ал. 4 ЗПК, доколкото заплащането на
възнаграждението от потребителя е предварително, т. е. дължи се за „възможността за
предоставянето“ на изброените в договора услуги, както е посочено и в общите условия и е
без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. При всички положения възнаграждение в такъв размер,
който се доближава до размера на заетата сума противоречи на добрите нрави и цели
заобикаляне изискванията на Закона /чл. 19 ЗПК/, което съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, прави
клаузата нищожна.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК – в този смисъл Определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО, ВКС. Ето защо заявлението в посочената по-
горе част следва да бъде отхвърлено.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски
съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 40,46 лева до пълния
заявен размер от 55,30 лева за платена държавна такса и над сумата от 36,58 лева до пълния
дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ****, срещу Т. Б. З., с ЕГН
**********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 742,22 лева - неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, както и в частта, в която се претендират разноски за
държавна такса над сумата от 40,46 лева до пълния заявен размер от 55,30 лева и разноски
за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 36,58 лева до пълния дължим размер от
50 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2