Р Е
Ш Е Н
И Е № 272
02.10.2019г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ИСПЕРИХ
На осемнадесети
септември през 2019 година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитринка
КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Анна
Василева,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1008 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.422 от ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба вх.№ 4936/28.12.2018г. на “П К Б” ЕООД ЕИК-, адрес: гр.С, бул. „Б” №, бл. , вх. , чрез пълномощник К.К.А. – юрисконсулт, против Ю.Т.А., ЕГН-**********,***, като моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено съществуване на вземане в полза на ищеца срещу ответника, по Договор № ********** от 07.03.2016г., в общ размер на 714.90/седемстотин и четиринадесет лв. и 90ст./ лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и съдебни разноски.
Твърди, че с ответникът е сключен процесния договор за кредит за сумата от 500.00 лева, като дружеството е предоставило сумата по кредита на длъжника, който от своя страна се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 589.59лв. Освен това следвало да плати и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 465.66лв. Общото задължение, формирано от заема и закупения пакет от допълнителни услуги възлизало на 1055.25лв, което ответникът следвало да върне на 9 месечни погасителни вноски от 117.25лв. всяка на всяко 15-то число от месеца. Длъжникът не изпълнявал задълженията си, като бил направил само две пълни вноски и една частична вноска. Съгласно чл.12.3 от Общите условия към договора, когато длъжникът просрочи една месечна вноска с повече от 30 дни, настъпва предсрочно прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост. Ищецът прекратил договора на 26.07.2016г. автоматично по силата на цитираната разпоредба.
Тъй като не последвало плащане по остатъка, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същото вземане по ч.гр.д.№ 445/2018г. по описа на РС - И. Поради обстоятелството, че заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и по указание на съда, ищецът депозирал в срок настоящия иск за установяване на вземането си.
Претендира за разноските по настоящото дело.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. Депозира молба, с която поддържа исковата претенция и моли да бъде постановено решение при признаване на иска.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез особен представител адв.Р.П. ***, депозира такъв, като счита иска за допустим, а по неговата основателност заявява, че ще вземе отношение след събиране на всички доказателства по делото. Няма възражения срещу иска и обстоятелствата, на които се основава същия. Не възразява да се приемат доказателствата, представени с исковата молба, заявява, че ще се ползва от тях.
В съдебно заседание за ответника се явява особен представител адв.Р.П., който счита, че въз основа на събраните доказателства, претенцията на ищеца се явявала основателна..
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 07.03.2016 г. между "П К Б" ЕООД и Ю.А. е сключен договор за потребителски кредит № **********, по силата на който дружеството предоставило на ответника заем при следните параметри: главница – 500 лева; срок на погасяване – 9 месеца; размер на вноската 65.51 лева; ГПР – 49. 87%; годишен лихвен процент – 41. 17%; лихвен процент на ден – 0. 11%; общо задължение по кредита: 589.59 лева. Кредитополучателят закупил пакет допълнителни услуги: 465.66 лева – възнаграждение за закупения пакет, който следвало да погаси на равни месечни вноски, всяка в размер на 51.74 лева. В контракта е отразено, че общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги възлиза на 1055.25 лева, а на месечната вноска – 117.25 лева; падеж на вноската – 15-ти ден от месеца, краен падеж – 15.12.2016г.
Приложени са декларации, от които е видно, че кредитополучателят е запознат и е приел общите условия към договора; получил е информация и разяснения във връзка с клаузите му, за да прецени доколко предлагания кредит съответства на възможностите му и финансовото му състояние.
Длъжникът е платил две пълни вноски на 05.08.2016г. и на 18.11.2016г. в
размер на 117.25 лева, както и една частична в размер на 105.85лв. на
18.11.2016г. след което е прекратил плащанията. Позовавайки се на разпоредбите
на ОУ, кредиторът е прекратил Договора едностранно на 26.07.2016г., като по
делото липсват данни да е изпратил и уведомително писмо на длъжника, с което го
е уведомил, че договора е прекратен и е обявена предсрочната му изискуемост.
С оглед установяване претенцията по размер е възложена и приета неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, точно и ясно. След проверка на приетите по делото писмени доказателства и справка в счетоводството на ищцовото дружество, вещото лице констатирало, че по договор № **********/07.03.2016 г. "П К Б" ЕООД е предоставило на Ю.А. кредит в размер на 500 лева, преведени по лична сметка на ответника в Р Б ЕАД. Съобразно погасителния план, кредитополучателят извършил плащане преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в общ размер 340.35 лева, от които 138.70лв платена главница по кредита и 155.22лв по допълнителния пакет услуги. Експертът е изчислил остатъка от дълга – 714.90 лева, разбити по пера, както следва: 361.30 лева – главница по кредита; 43.16 лева – договорна лихва за периода 15.07.2016 г. – 15.12.2016 г.; 310.44 лева – по пакета допълнителни услуги за периода 15.07.2016 г. – 15.12.2016 г.
Въз основа на заявление, депозирано от "П К Б" ЕООД, в ИРС е образувано ЧГД № 445/2018 г. и издадена заповед от 13.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Ю.А. за сумите: 714.90 лева – главница по договор за потребителски кредит № **********/07.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2018 г. до окончателното й изплащане; 25.00 лева – заплатена държавна такса и 70.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
В производството по делото ищцовото дружество е направило съдебни разноски в размер на 420.00 лева: дължима ДТ при подаване на заявлението по ч.гр.д.№445/2018г. в размер на 25.00лв. и при завеждане на иска – 25.00лв., 70.00 лева – юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 445/2018г., 150.00лв. за възнаграждение за вещо лице и 150.00лв. за възнаграждение на особен представител.
Ответникът не е сторил разноски в настоящото производство.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск за
установяване на парично вземане е допустим и намира правното си основание в разпоредбата
на чл.422 от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК при спазване
указанието на РС-гр.И по ч.гр.д.№ 445/2018г. по описа на съда, дадено към
заявителя и ищец в настоящото производство. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 12.06.2018г.
Разгледан по същество – искът е частично основателен.
В производството по иск с правно основание чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
"П К Б" ЕООД основава претенцията си на договор за потребителски кредит №, сключен на 07.03.2016 г., по силата на който дружеството предоставило на Ю.А. в заем 500 лева със срок на погасяване – 9 месеца, при конкретизирани в контракта условия. Установено бе, че ответникът е извършил плащания в общ размер 340.35 лева.
Не са
ангажирани доказателства, обуславящи извод, че кредитополучателят
е погасил остатъка от кредита и не се навеждат твърдения в тази насока. Към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК крайният падеж по
договора вече е бил настъпил на 15.12.2016г., поради което е безпредметно
обсъждането на твърдението на ищеца в исковата молба, че бил прекратил
автоматично договора и бил обявил неговата предсрочна изискуемост. Същевременно
съдът счита, че не са налице основания за произнасяне на решение при признаване
на иска съгласно чл. 237 ГПК, тъй като в писмения отговор на исковата молба не
е направено такова признание. Освен това писменият отговор е от назначен от
съда особен представител, а не лично от ищеца, така че дори и да се приеме, че
е направено такова признание, то същото не поражда правно действие, тъй като не
произхожда лично от ответника. Доколкото обаче от събраните писмени
доказателства и заключението на вещото лице се установява, че ответникът
действително е заплатил само две цели и една частична вноска по договора, то
следва искът за главница да бъде уважен, но частично в размер на 249.24лв.
Съдът счита за неоснователен искът за признаване установено дължимостта на сумата 465.66 лева, съставляваща възнаграждение по пакет допълнителни услуги, по следните съображения:
Константна е практиката на Съда на ЕС (дело № С-472/11), според която съдилищата на държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл. 143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
В споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги по процесния договор са описани следните възможности, които клиентът – кредитополучател би могъл да ползва и за които е предвидено възнаграждение в размер 465.66 лева:
- приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
- възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
- възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
- възможност за смяна датата на падежа;
- улеснена процедура за предлагане на допълнителни парични средства.
Налице е противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото включените в пакета услуги на практика са действия обслужващи усвояването и управлението на кредита и не би могло да се приеме, че се касае за допълнителни услуги. Допълнителните услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. В настоящия случай, посочените в споразумението допълнителни услуги по своята същност са такива, които касаят изпълнение на задълженията на потребителя по договора, а за кредитора – действия, свързани с усвояване на кредита.
Касае се за клаузи, определящи задължение за плащане на определена сума за включен пакет от допълнителни услуги, които са нищожни, тъй като заобикалят закона, като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита, определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК законодателят е приел за нищожни клаузи от договор за потребителски кредит, имащи за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона.
Следва да се отбележи, че в процесния договор, за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение, което е в противоречие с императивното правило на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Наред с това възнаграждението е дължимо от кредитополучателя само за възможността за предоставяне на изброените услуги, т. е. без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Принципите на добросъвестност и справедливост при договаряне изискват потребителят да заплати такса за реално ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Не може да се игнорира и факта, че с оглед част от изброените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона, като правото да инициира - предоговаряне срока на падежа на договора или плащане на вноските; свободата да се договаря отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй като едната страна – потребителят заплаща правото да договаря с другата страна – кредитора, за изменение параметрите на сключения договор.
Предвид изложеното, съдът намира за недействителна уговорката за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 465.66 лева. Доколкото ответницата е направила плащания общо в размер на 340.35лв. по договора, тази сума следва да се приспадне от дължимата главница, която е в размер на 589.59лв. (589.59-340.35=249.24).
Следователно, претенцията като доказана следва да бъде уважена в размер на 249.24 лева, а в останалата част, до първоначално претендираните 714.90лв. – отхвърлена, като неоснователна.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски както в хода на ч.гр.д. № 445/2018г. по описа на РС – Исперих, така и в настоящото производство, съразмерно на уважената част от иска, а именно – 146.43лв.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, по отношение на ответника С С М, ЕГН-**********, адрес: ***, че съществува вземане в полза на ищеца “П К Б” ЕООД ЕИК-, адрес: гр.С, бул. „Б” № , бл. , вх. , срещу ответника, по Договор № от 07.03.2016г., в общ размер на 249.24/двеста четиридесет и девет лв. и 24ст./ лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 249.24лв., до първоначално претендирания размер от 714.90/седемстотин и четиринадесет лв. и 90ст./ лева.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ю.Т.А., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на “П
К Б” ЕООД ЕИК-, гр.С, сумата от 146.43 /сто четиридесет и шест лв. и 43ст./ лева – направени разноски в настоящото производството и по ч.гр.д.№ 445/2018г.
по описа на РС – И, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 445/2018г. на РС-гр.И с оглед на
правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: