№ 12068
гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110153513 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 4б ЗДТ.
С молба вх. № 89084 от 18.03.2024 г., подадена от ищеца А. И. Д. е релевирано
искане за връщане на половината от внесената държавна такса на основание чл. 78, ал. 9
ГПК, тъй като страните извънсъдебно са уредили отношенията си, като са сключили договор
за спогодба.
Съдът намира така заявеното искане за неоснователно, като аргументите за това са
следните:
Производството по делото е образувано по молба, подадена от А. И. Д., чрез адв. К.,
срещу С. И. И., с която е предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 15 000 лв. - главница, представляваща
неплатено задължение по договор за заем, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
Съгласно чл. 73, ал. 3 ГПК държавните такси се събират при предявяване на иска и се
внасят предварително, като внасянето им е условие за придвижване на исковата молба и
даване ход на делото. Дължимостта им не е обвързана от постановяване на акт по
съществото на предявения пред съда за разрешаване спор, тъй като основанието им е в
отправеното до съда искане за защита на накърнените права. Внесената такса не подлежи на
връщане при прекратяване на производството поради недопустимост на иска, поради
неизправни нередовности на исковата молба или поради десезиране на съда с правния
спор. Единственото изключение е предвидено в чл. 78, ал. 9 ГПК - при прекратяване на
делото поради съдебна спогодба по чл. 234 ГПК, като в този случай се връща само
половината от внесената държавна такса и то при условие, че спогодбата е постигната в хода
на процеса (така Определение № 360 от 20.02.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 169/2024 г.,
Определение № 366 от 31.05.2023 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 500/2023 г., и др.). В този смисъл
са и мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 5/2015 от 12.07.2018 г. на ОСГТК на
ВКС, според които недължимо платена по смисъла на чл. 4б ЗДТ е само таксата, срещу
1
която не е образувано производство, която е надвнесена – платена без основание по смисъла
на ЗДТ или за която страната е била освободена по предвидения за това ред, докато в случая
не е налице нито една от тези хипотези.
Производството по настоящото дело, по което молителят е ищец не е приключило със
съдебна спогодба при условията на чл. 234 ГПК, а с отказ от иска на основание чл. 233 ГПК,
по който отказ съдът се е произнесъл с Определение № 12064 от 20.03.2024 г. При
прекратяване на производството по делото поради отказ от иска, независимо от причините
за отказа, връщане на внесените в производството държавни такси не се дължи
(Определение № 54 от 22.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4512/2017 г., IV г. о., ГК).
В практиката си Върховният касационен съд последователно приема, че заплатени
държавни такси подлежат на връщане единствено в изрично изброените в чл. 4б ЗДТ
хипотези, а именно: когато исково или охранително производство не е било образувано;
таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им; както и в
хипотезата на надвнасяне на такси. По аргумент от чл. 3 ЗДТ държавната такса се заплаща
при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаването на
документа, за който се внася, а основанието е самото отправяне на искане до съдилищата за
защита на лични или имуществени права, без да е обвързано с очакван от вносителя правен
резултат (в този смисъл е Определение № 1719 от 20.06.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1390/2023 г., I г. о., ГК). В този смисъл, константна е практиката на ВКС, че предварително
внесената държавна такса не се връща на ищеца при оттегляне, отказ от иска, както при
връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 ГПК (в този смисъл са Определение № 50245 от
27.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2895/2022 г., I г. о., ГК, Определение № 22 от 25.01.2013
г. на ВКС по т. д. № 119/2012 г., I т. о., ТК, и др.).
Ето защо искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца А. И. Д. за връщане на половината
от внесената държавна такса по гр.д. № 53513/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок,
считано от връчването му на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2