№ 983
гр. София, 07.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в закрито заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20221100100310 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК и чл. 95 ГПК.
Производството е образувано по искова молба вх. № 1547/12.01.2022 г., с която от Г. Я.С. е
предявен срещу В. В. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
В сезиращата молба се твърди, че прокурор В. се гаври с ищеца, като отказва да образува
досъдебно производство. Отказът е обективиран в постановление от 04.01.2022 г. по пр.пр.
44750/2021 г. на СРП. Ищецът прави искане за допускане на правна помощ, като адвокатът
впоследствие се свърже с него. Прави се искане за допускане на правна помощ. Към молбата не е
приложена декларация по чл. 83 ГПК, но даването на указания за прилагането й е безпредметно по
следните съображния.
Правна помощ се допуска, когато страната е в невъзможност, поради влошено финансово
състояние, да ангажира адвокат и при наличие на втора кумулативно изискуема предпоставка - чл.
23, ал. 2 ЗПрП, а именно: това да е в на правосъдието.
В конкретния случай съдът съобразява, че предявеният иск е недопустим. Според чл. 132,
ал. 1 КРБ при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят
наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях
актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Такива твърдения не се
сочат в исковата молба.
Съдът съобрази съдебната практика, съгласно която „предоставянето на правна помощ
следва да бъде съобразено с реалната полза за кандидатстващото лице. В конкретния случай,
производството се развива по предявен от Е. М. иск срещу съдия в това му качество за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, който иск е процесуално недопустим, предвид
функционалния имунитет, с който се ползва ответникът. От изложеното следва, че жалбоподателят
търси като краен резултат съдебна защита, без да разполага с процесуално право на иск срещу
посочения от него ответник. За недопустимостта на тези претенции съдебната практика е
константна и непротиворечива в разбирането си, че за вредите, произтекли за граждани от
действията на правораздавателните органи отговаря държавата по реда на чл. 2 ЗОДОВ. Ето защо,
неоснователно е искането да бъде предоставена правна помощ, тъй като правната защита и
съдействие, осъществени от назначения адвокат, не могат да допринесат за постигането на
непозволен от правния ред резултат. Предвид това, като оставил без уважение искането за
предоставяне на правна помощ по делото, апелативният съд е постановил правилен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.“ - Определение № 467 от 8.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4725/2017 г., III г. о., ГК.
По тези аргументи и производството по делото следва да бъде прекратено, доколкото
ищцовата претенция е насочена срещу магистрат за извършени от него действия, попадащи в
обхвата на функционалния имунитет.
Така мотивиран съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение молбата на Г. Я.С. за допускане на правна помощ.
Връща на основание чл. 130 ГПК искова молба вх. № 1547/12.01.2022 г. и прекратява
производството по гр. дело № 310/22 на СГС, І-15 с-в.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от
съобщението до ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2