Р Е Ш Е Н И Е№
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ВИДИН, в закрито заседание на
двадесет и втори януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.В.
ЧЛЕНОВЕ:В.М.
Мл. съдия: Д.В.
разгледа докладваното от
съдия В.М. в. ч. гр. д. № 569 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по
жалба на ЗД“*“АД ЕИК : *– длъжник по изп. дело № 20208980400844 по описа на
ЧСИ С.Н. , рег. № * в КЧСИ и район на действие ОС В.,
срещу Постановление на съдебния изпълнител за определяне на разноските за
адвокатско възнаграждение, дължими на взискателя по делото.
Жалбоподателят
излага твърдения, че разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство в размер на 3 050 лв. са прекомерни, като след направено от него
възражение съдебният изпълнител неправилно е отказал да ги редуцира. Иска се
намаляване на разноските, представляващи адвокатски хонорар до минималния
размер от 200 лв., съгласно чл. 10, ал. 1 във вр с чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004 г. и ТР
№ 6/2012 от 06.11.2013г на ОС на ВКС.
Алтернативно се подържа становище за
намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер дължим съгласно
наредба № 1 на ВАдС за образуване и водене на изпълнително дело.
Взискателят по изпълнителното дело
Е.Р.И.,чрез адв. Д.Б. в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирала възражение за
неоснователност на жалбата, с твърдения, че в изпълнителното производство
следва да бъдат присъдени действително направените и доказани разноски, което в
процесния случай се установявало от представения договор за правна помощ.
В приложените по
делото мотиви по реда на чл. 436, ал.3 от ГПК са изложени съображения за
неоснователност на частната жалба, като се посочва, че определеният размер на
адвокатското възнаграждение представлява сторени от взискателя разноски в
производството.
Твърди се, че хонорарът е платим с оглед
образуване и водене на изпълнителното дело до неговото окончателно приключване,
като предвид липсата на погасяване предстои пристъпване към други изпълнителни
способи. Поддържа се, че Тарифата за адвокатските възнаграждения предвижда
минимална долна граница, а не императивен размер на адвокатския хонорар.
Окръжен съд Видин, след като се запозна с доводите,
изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Жалбата е
допустима и редовна, като подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице с правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, като е внесена
дължимата държавна такса за нейното разглеждане.
В настоящия
случай изп. дело изп. дело № 20208980400844 по описа на ЧСИ С.Н. ,
рег. № * в КЧСИ и район на действие ОС В. №, е образувано по молба от 08.09.2020
г. на Е.Р.И.,чрез адв. Д.Б.
Делото е с предмет принудителното
осъществяване на паричните вземания на ЕРИ към ЗД“*“АД ЕИК, за които е издаден изп. лист
от 10.08.2020 г. по гр. д. № 144/2018 г. на
Окръжен съд-гр.В.,изменено с Решение № 733/16.03.2020 по вгрд №
2570/2019г на САС за следните суми: 42 000,00 лв. главница, законна лихва върху
сумата, считано от 03.12.2013 г. до окончателното плащане (която към датата на
образуване на изпълнителното дело възлиза на 28 918.21лв.), 2 486.02
лв., обезщетение за забава, сумата от
5 217.82 лв. разноски, съгласно тарифа за такси и разноски към
ЗЧСИ, както и сумата 3 050.00 лв.-разноски в изпълнителното дело в полза
на взискателя.
В този смисъл, материалният интерес, за
който е образувано производството по принудително изпълнение, възлиза общо на
сумата от 81 672.05 лв.
На 16.09.2020 г.
на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, с която ЧСИ С.Н. го е уведомил за размера на задължението по
изпълнителното дело, включително такси към ЧСИ и разноски за адвокатско
възнаграждение, както и за наложени запори върху банкови сметки.
С
„възражение-жалба“, вх. № 13179/18.09.2020 г. длъжникът е възразил пред
съдебния изпълнител, че определеното в размер на 3 050 лв. възнаграждение за
адвокат е прекомерно, като е поискал редуцирането му до сумата от 200 лв. След
становище на взискателя съдебният изпълнител е издал обжалваното постановление
от 22.10.2020 г., с което е оставил искането без уважение.
Постановление,
изх. № 1603/22.10.2020 г., има характера
именно на постановление за разноски по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК,
следователно подлежи и на съдебна проверка.
Въпросът за
разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на
отговорността за разноски. Правилото на чл. 79 ГПК урежда от кого се понася
тази отговорност в изпълнителното производство, а именно – от длъжника,
доколкото липсата на доброволно извънсъдебно изпълнение е мотивирала взискателя
да инициира принудително изпълнение на съдебно признатото си право. Целта на
изпълнителното производство е да замести липсващото доброволно изпълнение – да
даде защита на съдебно признатото право чрез неговото принудително
удовлетворяване. Отговорността за разноски по чл. 79 ГПК е своеобразна санкция
за неизправния длъжник – същата обаче не е и не следва да се превръща в
средство за неоснователно обогатяване, в съответствие с общите принципи за
забрана за злоупотреба с процесуални права, справедливост и достъп до
правосъдие. Поради това процесуалната възможност за намаляване на разноските за
адвокатско възнаграждение съществува както в исковото, така и в изпълнителното
производство. Съдът, както и съдебният изпълнител, следва да определят такъв
размер на възнаграждението, който да отговаря на критериите в чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата – да е „справедлив и обоснован“, т.е. да е съразмерен на
действително осъществената правна защита и съдействие, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
Видно от договор за правна защита и съдействие
взискателят е упълномощил адв. Д.Б. да подаде молба за образуване на изпълнително
дело с посочен изпълнителен способ, както и да осъществява процесуално
представителство и защита.
В
този смисъл, в настоящия случай обемът на учредената на адвоката представителна
власт обхваща не само действия по образуване на изпълнителното дело, а също и
по процесуално представителство, защита и съдействие на доверителя му в
производството. За тези действия по образуване и водене на делото му се дължи
съответно възнаграждение в справедлив и обоснован размер, не по-нисък от
посочения в чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 4/2009 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По процесното
изпълнително дело с материален интерес 81 672.05 лв. се претендира
определяне („присъждане“) на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
3050 лева, заплатени от взискателя, видно от представения договор за правна
защита. В случая обаче, с оглед извършените действия по изпълнението, както и
обема на оказаната правна помощ, изпълнителното дело не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност, които да обосновават заплащане на
адвокатски хонорар в такъв размер. В конкретния случай, освен първоначалната
молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният
представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия,
насочени към удовлетворяване на паричните вземания. Осъщественото до настоящия
момент процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за
образуване на изпълнителното дело, за налагане на запор на банкови сметки.
Съдебният изпълнител е изпратил на
длъжника покана за доброволно изпълнение, наложил е запори върху банкови
сметки, съгласно молбата .От представеното копие на изпълнителното дело до
момента на администрирането на настоящата жалба други действия не са
извършвани.
При изложените
правни и фактически доводи, заплащането на адвокатски хонорар в настоящия случай
в размер на 3050 лв. се явява прекомерно и необосновано, като определените в
този размер разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат редуцирани до
законоустановения минимум, предвид липсата на фактическа и правна сложност на
конкретното изпълнително дело.
Следователно на
взискателя следва да бъдат определени разноски за адвокатска защита за
образуване на изпълнителното дело по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата в
размер на 200 лв., както и разноски с оглед осъществяваното от довереника му
процесуално представителство по реда на чл. 10, ал. 1, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредбата – една втора от размера, изчислен по реда на чл. 7, според
материалния интерес по делото (1/2 от 830 лв. + 3% от 71672.05 лв.), а именно
1490 лв.+200 лв.=1 690 лв.
Определеният от съдебният изпълнител
размер на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде редуциран
от 3050 лв. до сумата общо от 1 690 лв., съобразно минималния размер по
чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4/2009 г.
Следователно жалбата следва да бъде уважена,
като адвокатският хонорар бъде намален в този размер, а за останалата част за
разликата под 1 690 лв. до 200 лв.
същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и
на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски№
1603/22.10.2020 г по изпълнително дело по изп. дело № 20208980400844 по описа
на ЧСИ С.Н. , рег. № * в КЧСИ и район на действие ОС В., с
което е оставено без уважение искането на длъжника ЗД“*“АД ЕИК :*, за
намаляване на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство в
размер на 3050 лева, претендирано от
взискателя Е.Р.И. ,чрез адв. Д.Б. и
прието за събиране с покана за доброволно изпълнение, изх. № 15168/14.09.2020
г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал.5 ГПК
размера на приетите за събиране в полза на Е.Р.И. , ЕГН **********, взискател по изпълнително дело изп.
дело № 20208980400844 по описа на ЧСИ С.Н.
, рег. № * в КЧСИ и район на действие ОС В. , разноски за адвокатско
възнаграждение от 3050 лева на 1 690 лева / хиляда шестстотин и деветдесет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на ЗД“*“АД ЕИК :* в останалата част, с която се иска намаляване
на разноските за адвокатско възнаграждение до сумата от 200,00 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.