Решение по дело №180/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,[населено място], представлявано от Б. Ж. – Управител, против Решение №317/29.12.2023 г., постановено по АНД №914 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) №МН - ЮЦБ -23- 134/10.10.2023 г. на Началника на Регионален отдел „Южна Централна България” на ГД „Метрологичен надзор” към ДАМТН, с което на основание чл.85, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за измерванията (ЗИ), на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – Хасково, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв., за извършено нарушение по чл.44, т.4, във връзка с чл.43, ал.1 от ЗИ.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че съдът не изпълнил задължението си по чл.305 ал.3 от НПК при противоречие на доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, по-конкретно свързано със становището за липса на действително извършване на измерване, свързано с търговско плащане (по смисъла на чл.5 от ЗИ) при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, отчетена по показанията на процесния водомер, като задължителен елемент от състава на твърдяното в АУАН и НП нарушение. В тази връзка в съдебно заседание били представени фактура и документ за осъществено плащане по нея, че за периода от 25.05.2023г. до 21.06.2023г. вкл., по време на който било установено процесното нарушение (на 21.06.2023г.), „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД не е използвало показанията на процесния водомер при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, а е начислило служебно количеството вода. Съдът не отбелязвал никъде в решението си представянето на посоченото доказателство, а то оборвало както свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля на нарушението, че при съставянето на АУАН били проверени чрез софтуера на дружеството фактурите за плащане, които доказвали, че количествата потребена вода са отчитани по показанията на водомера, така и извода на съда, че тъй като проверката била извършвана съвместно с представител на дружеството – жалбоподател, като след справка с него и уверение, че проверявания водомер се използвал за търговско измерване и отчитане, едва тогава била извършвана реална проверка. Следвало да се отбележи, че от страна на АНО не били представени твърдените справки за плащания, изискани от проверяваното дружество – и в хода на производството пред първата инстанция. Въпреки това, съдът не изпълнил задължението си по чл.305, ал.3 от НПК при противоречия на доказателствените материали да изложи в мотивите на решението си съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, дори не идентифицирал в решението си наличието на цитираните противоречия в доказателствения материал. Този пропуск необосновано фаворизирал позицията на АНО и водел до едностранчивост в мотивите на решението, в частта, свързана със съставомерността на твърдяното нарушение. Твърди се, че именно в деня на установяване на нарушението и предхождащия го период били налице категорични данни за липса на плащане, основано на показанията на процесния водомер, а плащането станало въз основа на служебно начисляване, без да се вземат предвид показанията на водомера. Така се оборвала ключова констатация от АУАН и НП при определяне на състава на процесното нарушение, а именно, че за измервания, свързани с търговски плащания по смисъла на чл.5 от ЗИ, при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, отчетена по показанията на средството за измерване е използван процесният водомер.

По изложените съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител като подробни съображения се излагат в писмено становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, в представено чрез процесуален представител писмено възражение, оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна и необоснована. Моли да бъде оставено в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на разноски. В случай, че жалбата бъде уважена, моли да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на законовия минимум.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Хасково.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил НП №МН-ЮЦБ-23-134/10.10.2023г., издадено от Началник на Регионален отдел „Южна централна България“ на ГД „Метрологичен надзор“ към ДАМТН, с което за нарушение на чл.44 т.4, във връзка с чл.43 ал.1 от ЗИ, на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, на основание чл.85 ал.2, вр. ал.1 от ЗИ.

Съдът е приел, че при провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати нарушения от категорията на съществените, които да я опорочават. Приел е за установено и доказано вмененото на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – Хасково нарушение, като е мотивирал изводите си. Наред с това е посочил, че в случая на „ВиК“ ЕООД – Хасково е наложена имуществена санкция в минимално предвидения от санкционната разпоредба размер, като при индивидуализацията на наказанието са спазени изискванията на чл.12 и чл.27 от ЗАНН. Изложил е и съображения, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Правилен е изводът на районния съд, че административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена. Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото на дружеството нарушение, съответно не е засегнато по никакъв начин правото на наказаното лице да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на извършеното от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно наказващия орган санкционна норма съответства на установеното деяние.

Настоящата инстанция споделя и извода, направен след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, че описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно доказано. Изложените в тази връзка в обжалваното решение съображения на районния съд изцяло се споделят от касационната инстанция без да е необходимо да се преповтарят.

Безспорно установеният пред районния съд факт на използване на измервателното средство – водомер за студена вода, без същото да е обозначено със знак за последваща проверка, какъвто то следва да носи, предвид изтичане на регламентирания срок на употребата му, считано от годината на нанасяне на маркировката за оценено съответствие по ЗТИП, в случая поставена през 2016г., означава, че към момента на проверката – 21.06.2023г., същото е използвано в нарушение на изискванията именно на чл.44, т.4, вр. чл.43, ал.1 от ЗИ. Последното обуславя и съставомерността по чл.85, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИ на наказуемото неизпълнение на административно задължение.

Неоснователно е оплакването на касатора, че вмененото му противоправно деяние е несъставомерно. Изложените в тази връзка доводи, а именно, че показанията на процесния водомер не са използавани при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, а такова количество е начислено служебно, са ирелевантни за съставомерността на процесното нарушение. Според настоящата инстанция, начинът на определяне на изразходваното количество вода – въз основа на показанията на водомера или чрез служебно начисляване /последното – доста честа практика на ВиК/, не променя същественото в случая обстоятелство, че процесният водомер е можел да бъде използван с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл.5 от ЗИ до края на 2021г., след което е подлежал на последваща проверка. Такава безспорно не е била извършена, но въпреки това касаторът е продължил ползването на водомера.

Касационната инстанция споделя и извода на районния съд, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото описаното в НП нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновения случай на нарушения от този вид. Самото нарушение е формално, поради което действително настъпване на вредни последици не е необходимо. Освен това следва да се има предвид и значимостта на обществените отношения, регулирани с нарушените правни норми, а именно тези, свързани с проследимостта, достоверността и точността на измерванията, респективно с недопускането на неблагоприятни последици, които могат да настъпят вследствие от неверни измервания. Липсват и данни за проява на такива особени и/или извънредни обстоятелства, които да обосноват извод за приложимостта на нормата на чл.28 от ЗАНН.

Неоснователно е и оплакването на касатора за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил възраженията в подадената срещу НП жалба и правилно не е споделил същите, като не се констатират твърдяните от касатора противоречия в доказателствения материал.

Относно представената фактура от 30.06.2023г. , следва да се отбележи, че тя действително не е намерила отражение при обосноваване на извода за доказаност на процесното противоправно деяние. Както се посочи по-горе, за съставомерността на същото в случая е ирелевантен начинът на определяне на изразходваното количество вода от процесния водомер, поради което необсъждайки това писмено доказателство, съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

В случая правилно районният съд е приел, че НП е съобразено с изискванията на закона, нарушението и нарушителят са установени по несъмнен начин, деянието е правилно квалифицирано, а наложената имуществена санкция - правилно определена и индивидуализирана в минималния предвиден в закона размер. Ето защо, потвърждавайки процесното наказателното постановление, районният съд не е допуснал нарушение на материално-правните разпоредби.

При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Наведеното в касационната жалба твърдение за необоснованост на съдебното решение не представлява касационно основание по смисъла на чл.348 от НПК.

Обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, следва да се остави в законна сила.

При този изход на производството, на ответната страна следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25а, ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 50.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. I-во от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №317/29.12.2023 г., постановено по АНД №914/2023г. по описа на Районен съд – Хасково .

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място], [ЕИК], да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор юисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 /петдесет / лева.

Решението е окончателно.