Р Е Ш Е
Н И Е
гр.С., 14.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,13-ти с-в, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Христина Цветкова,
като разгледа докладваното от съдия
Димитров гражданско дело № 3224 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно
основание чл. 49 във вр. с чл.45 ЗЗД от С.К.С., ЕГН **********,
чрез процесуалния й представител адв. С.К. *** сумата от 150 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се
в мъка и страдания
вследствие смъртта на нейния съпруг Г.А.С., настъпила в резултат на ПТП на 03.12.2018
г., около 18:30 ч. в гр. С. поради бездействие на длъжностни лица на Столична
община, изразяващо се в непредприемане на необходимите действия за осигуряване
на безопасно придвижване на водачите на МПС по пътното платно, стопанисвано от
Столична община, с което са поставили в опасност живота и здравето на
пътуващите по ул. „Васил Левски“ в гр. С. граждани, ведно със законна лихва
върху посочената сума от 03.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба твърди, че съпругът й Г.А.С.пострадал
тежко в резултат на ПТП, станало на 03.12.2018 г. около 18:30 часа в гр.С.. Същият
управлявал е лек автомобил „Рено 19” с peг. № ******
и се е движел по ул. „Васил Левски” в посока от с.Мрамор към бул. „Ломско
шосе”. Поради гъста мъгла и липса на ориентировъчни съоръжения, а именно улично
осветление, хоризонтална и вертикална пътна маркировка, в района на № 152 е
изгубил ориентация за положението си на пътното платно, навлязъл е в зоната за
насрещно движени и е участвал в ПТП с насрещно движещия се „Фиат Дукато” с per. № ******,
управляван от Л.С.Г..
Пострадалият бил приет по спешност в УМБАЛСМ
„ПИРОГОВ” с опасност за живота, където било установено, че е получил
изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в счупване на таза,
счупване на левия ацетабулум, гръдно-коремна
контузия; счупване на ребра 6,7 в дясно и 9,10 в ляво, луксация
на лява тазобедрена става, кръвонасядания на гръдния
кош; кръвонасядания на меките тъкани, напречно
счупване на гръдната кост на нивото между третите и четвъртите ребра с масивно
кръвонасядане на околните меки тъкани, кръвонасядане на околосърдечната
торбичка и средостението, кръвонасядания
странично на гръдния кош и корема, на възходящата и напречната част на дебелото
черво, кръвонасядане на меките тъкани на малкия таз, на крайниците и на нивото
на лява тазобедрена става. Въпреки проведеното лечение Г.А.С.починал на
23.12.2018 г.
Твърди,че внезапната смърт на
съпруга й е причинила неописуема мъка и страдания,тъй като той бил нейната
опора в живота,имали прекрасни отношения и животът й без него е тежко и
непоправимо страдание.
Моли съда да осъди С.О.да
му заплати сумата
от 150 000 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди от горното
увреждане, ведно с лихви върху претенциите.
Претендира разноски.
В отговора
на исковата молба ответникът С.О.гр.С. ***, чрез процесуален
представител е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск по основание и размер като неоснователен и прекомерно завишен по
размер. На първо място се оспорват твърденията, че леталният изход за
пострадалия е настъпил в причинно-следствена връзка с претърпените травми,
получени при процесното ПТП. В тази връзка се сочи, че от медицинската
документация е видно, че смъртта на лицето не е в причинно-следствена връзка с
увредите, настъпили в следствие на ПТП като се излагат подробни съображения в
тази насока.
На следващо място се излага, че
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като се е
движил със скорост, над разрешената за пътния участък, в който е станало ПТП –
на ул. „Васил Левски“ № 152. В тази връзка се сочи, че на ул. „Васил Левски“ №
89 в посока бул. „Ломско шосе“ е въведено ограничение на скоростта от 40 км./ч.,
със знак В26, както и ограничение за изпреварване на МПС, със знак В24. Подържа
се, че от ул. „Васил Левски“ № 89, където са въведени горепосочените забрани до
№ 152 на същата улица, където е станало ПТП няма поставен знак, който да отменя
забраните въведени с пътни знаци, няма поставен знак с табела Т1 и няма
кръстовище, от което следва, че на мястото на ПТП въведените забрани са
действали. В тази връзка се излага, че пострадалият, движейки се със скорост от
54 км./ч. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2, във вр.
ал. 1 ЗДвП, както и на чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1
ЗДвП, с което е съпричинил вредоносния резултат.
На следващо място се прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и
поради това, че е бил без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 188,
ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП. Подържа се също така, че предвид
дългогодишния опит на пострадалия, като водач на МПС и въпреки липсата на пътна
маркировка на пътното платно, същият е могъл да се ориентира за разположението
на лекия автомобил върху платното за движение, ако е управлявал успоредно и
плътно до пътния банкет, а ако въпреки това видимостта е била толкова ниска, че
да не може да се ориентира по никакъв начин, то е следвало да спре на пътния
банкет с включени аварийни светлини, при положение, че няма законова
разпоредба, която да го задължава да продължи движението си при положение, че
видимостта е била намалена до минимум. Ответникът подържа, че поради множеството
нарушения на императивни норми от страна на пострадалия, обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено с 60%, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Излага се също така, че от
съществено значение за настъпването на вредоносния резултат е и поведението на
водача на товарния автомобил „Фиат“, модел „Дукато“ с
peг. № ******, който е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
като се е движил със скорост от 41 км/ч, която е несъобразена с пътните и
атмосферни условия, както и поради това, че след като опасността е възникнала в
опасната зона на спиране на автомобила, водачът не е предприел аварийно
спиране, а е предприел маневра по заобикаляне, поради което прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на товарния автомобил
с 35%, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
На следващо място сочи, че не е
налице законова разпоредба, която да задължава С.О.да поставя улично осветление
на всички общински пътища като се излага, че ул. „Васил Левски“ свързва с.
Мрамор с бул. „Ломско шосе“, същата не се намира в жилищен район и не е
натоварен булевард, поради което не е необходимо да има изградено улично
осветление, а дори и да е имало изградено такова, то същото не би помогнало за
увеличаване на видимостта при наличието на гъста мъгла.
Претендира направените
по делото разноски.
Доказателствата са гласни и
писмени.
Съдът
след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства приема за установено следното:
От представената по делото Констативен
протокол, протокол за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум, скица, комплексна медико-автотехническа експертиза, постановление за
прекратяване на наказателно производство, история на заболяването № 45017/2018
г., ведно с епикриза, препис- извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници,се установява,че на 03.12.2018 г. около 18:30 часа в гр.С. не
настъпило ПТП между движещия се по ул. „Васил Левски” в посока от с.Мрамор към
бул. „Ломско шосе” лек автомобил „Рено 19” с per. № ******
управляван от Г.А.С.и насрещно движещия се „Фиат Дукато”
с per. № ******, управляван от Л.С.Г.. Поради гъста
мъгла и липса на ориентировъчни съоръжения, а именно улично осветление,
хоризонтална и вертикална пътна маркировка, в района на № 152 Г.А.С.е изгубил
ориентация за положението си на пътното платно, навлязъл е в зоната за насрещно
движени и се блъснал косо с управлявания от Л.С.Г. товарен автомобил „Фиат Дукато” с per. № ******.
По делото е изслушана и приета
първоначална СМЕ на вещото лице д.р М..От нея се установява,че причината за
смъртта на Г.С.е наличието на тежка съчетана травма с водеща гръдна
травма/счупване на гръдната кост довела до травма и на сърцето/ и настъпили
усложнения.Според експерта пострадалият е бил с поставен колан,но ударът във
волана на автомобила не е могло да се избегне.
От приетата по делото повторна СМЕ, заключението на която
съдът възприема като обективно и професионално, се установява, че Г.С.е получил
съчетана травма на глава и тяло.Бил е приет за лечение в по спешност в УМБАЛСМ
„ПИРОГОВ” с опасност за живота и въпреки грижите и лечението на 23.12.2018 г.
починал.Според вещото лице причина за смъртта на Г.е острият преден миокарден инфаркт, развил се на базата на стара и тежка
сърдечно-съдова патология (тежка и усложнена генерализирана атеросклероза със
засягане на мозъчните и коронарните артерии и преживян стар инфаркт на задната
стена на лявата сърдечна камера с оформена аневризма,
както и данни за мозъчен инсулт в дясно, на фона на 3-та степен артериална
хипертония). Травматичните увреждания получени при катастрофата, от медицинска
гледна точка са могли да предизвикат интензивен стрес, оказали се непосилни за
преодоляване този пореден път от увредената сърдечно-съдова система на
починалия.Според експерта правилно поставен предпазен колан би намалил силата
на удара както на гръдния кош във волана, така и на лявото коляно в твърдите
повърхности от интериора на купето.
От приетата по делото АТЕ,
заключението на която съдът възприема като обективно и професионално, се установява
следната фактическа обстановка: на 03.12.2018г. около 18:30 часа л.а. Рено 19 с
рег.№ С 5704 НМ се е движил по ул. „Васил Левски” в с. Мрамор с посока на
движение от с. Мрамор към бул. „Ломско шосе“ със скорост около 55 км.ч.. Поради
гъста мъгла и липса на ориентировъчни съоръжения, а именно улично осветление,
хоризонтална и вертикална пътна маркировка, в района на №152, водачът губи
ориентация за положението си на пътното платно, навлиза в зоната определена за
насрещно движение и реализира ПТП с насрещно движещия се със скорост около 41
км.ч. т.а Фиат Дукато с per. № ******.
С цел избягване на удара, водачът на
товарния автомобил насочва автомобила си наляво с цел заобикаляне, като не
предприема аварийно спиране. Независимо от това настъпва удар между предни леви
части на автомобилите.
От разпита на св.И.Й.се установява, че катастрофата
е настъпила при много гъста мъгла в тъмната част на денонощето.Висимостта била няколко метра и всички автомобили се
движели бавно.Видял,че две коли се били ударили около средата на пътя,водачът
на Реното бил в съзнание.На пътя няма нито
маркировка,нито осветление и мантинели.
Св.О.Г.установява,че от 1074
год. ищцата била омъжена за Г.,имали перфектни отношения,били неразделни.Ищцата
много тежко понесла загубата на съпруга си,била съкрушена,не виждала смисъл да
живее без него.И сега мъката не е отминала,постоянно говори за него,ходи на
гробища и се налага да пие успокоителни лекарства.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
За възникване правото на
деликтно обезщетение е необходимо да се докажат предпоставките на чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД. Те са: 1) противоправно деяние, изразяващо
се в действие или бездействие; 2) реално настъпила и претърпяна вреда; 3)
причинна връзка между деянието и настъпилата вреда; 4)вина на делинквента, като
съгласно нормата на чл.45,ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното.
Когато се твърди виновното
поведение да е бездействие, какъвто е конкретният случай, за да бъде то
противоправно е необходимо да съществува правна норма ,която да задължава
деликвента да действа по определен начин.
Улица ул. „Васил Левски” се
намира на територията на С.О.и е със статут на публична общинска собственост по
смисъла на чл.
3, ал. 2, т. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ . Разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика /ответник по иска/ задължението да
управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин.
Според съда е имала
задължението да поддържа въпросната улица съобразно изискванията на законодателството
и конкретно да осигури осветлението й - съгласно чл. 92. ,ал.1 ЗУТ външно изкуствено осветление на улици, площади, паркове, градини
и други недвижими имоти - публична общинска собственост, задължително се
осигурява от общината с цел създаване на условия за безопасно нощно движение,
както и на подходящ нощен облик на населените места.
Нейно
е и задължението да осигури хоризонталната маркировка на пътя,а също и
предпазни мантинели.
Съществения
въпрос по делото е дали неизпълнението на горните задължения са в причинна
връзка с настъпилото ПТП и ако е така в каква степен и дали с действията и
бездействията си водачът на л.а. Рено 19 с рег.№ С 5704 е
допринесъл за увреждането.
Според настоящия състав
ответната община е имала задължението както да осигури изкуствено осветление на
процесната улица,така също и наличието на маркировка, която при ограничена
видимост да ориентира водачите на МПС. Факт е,че хоризонтална маркировка и мантинели не е имало в процесния участък на ул. „Васил Левски”, който
участък е прав и не е в гъсто населен район. Въпроса за осветлението е спорен- в
огледния протокол е отбелязано наличието на такова,но
св.Й.установява,че там никога не е имало осветление. Писмото от Софинвест на л.134 не установява наличието на осветление,а
липса на оплаквания от граждани за неработещо осветление,но не и за налично
такова.
Съдът
кредитира установеното от официалния свидетелстващ документ- огледен протокол,че на мястото е имало изкуствено
осветление.
Въпреки
горното според съда собственикът на улицата,със задължение и да я стопанисва
добре, не е изпълнил задължението си да обезопаси движението по нея минимум с
хоризонтална маркировка. Същата според експерта-автотехник
е най-важна като ориентир при наличие на мъгла . Липсата на мантинела
също е ориентир , но основната й функция е недопускане на МПС-та на излязат
извън пътното платно.
Според съда травматичните
увреждания получени от Г.А.С.са
довели в значителна степен до неговата смърт,макар тя да е в следствие на остър
преден миокарден инфаркт е възникнал на базата на
описаната тежка сърдечно-съдова патология.Според експертите медици гръдната
травма е довела до травматично увреждането на сърцето и има отношение в някаква
степен към получения инфаркт,при отчитане и на наличието на тежки сърдечно
съдови проблеми на починалия,предхождащи времето на произшествието.
С
оглед наличието на противоправно поведение на лицето имащо задължение да
стопанисва пътя,установена вреда и причинна връзка между тях и при необорена
презумпция за виновност съдът намира,че искат е основателен.
По отношение на размера му:
Съдът не възприема възражението
на ответника,че Г.А.С.е
допринесъл за вредоносния резултат,поради непоставен предпазен колан. Това
възражение не бе установено по делото,а напротив според становищата на
експертите по-вероятно е при инцидента пострадалия да е бил с поставен колан.
Съдът обаче възприема за
основателно възражението на ответника за противоправно поведение на пострадалия
изразяващо се в движение с несъобразена с конкретните условия скорост и
едновременно с това-със скорост над допустимата от 40 км.ч./означена с нарочен
пътен знак/. Факт е,че въпреки гъстата мъгла и при видимост от няколко
метра,установени от св.Й., в тъмната част на денонощието, пострадалият е управлявал
автомобила със скорост от 55 км.ч.,т.е. с 15 км.ч. над допустимата в процесния
участък и категорично несъобразена с тъмнината и лошите условия за видимост. Според
съда това е основната, водеща причина водачът на Реното
на възраст 67 години и здравословни проблеми, да загуби ориентацията на пътя и
да навлезе в насрещната лента за движение,а и за това да получи тежките
травматични увреждания и конкретно счупването на гръдната кост.Няма съмнение,че
при по-ниска скорост съобразена с гъстата мъгла,дори пак да бе настъпил
удара,то неговия интензитет би бил значително по-малък и не би довел до тежки
травми при пострадалия водач. Според съда предвид гореизложеното, пострадалият
е допринесъл в изключителна степен за вредоносния резултат, като съдът приема,
че приноса е 80%.
При това положение и факта,че
ищцата действително е понесла тежка психическа травма от внезапната загуба на
най-близкия си човек в живота, съдът намира,че справедливото обезщетение е в
размер на 100 000 лв.,като след приспадане на приетия процент
съпричиняване ответникът следва да бъде осъден да й заплати обезщетение в
размер на 20 000 лв.
ведно със законна лихва върху посочената сума от 23.12.2018 г. до окончателното й изплащане,а
над него като неоснователен искът да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото ищецът
следва да заплати на С.О.разноски за експертизи в размер на 774 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Ответникът следва да заплати на
адвокат С.К.Н.-К. адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗА в размер на 1130 лв.,а по сметка на СГС
държавна такса от 800 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О.гр.С.,*** да заплати на С.К.С.,
ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. С.К. на основание чл. 49 във вр.
с чл.45 ЗЗД сумата от 20 000
лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие
смъртта на нейния съпруг Г.А.С., настъпила на 23.12.2018 г. в резултат на ПТП
на 03.12.2018 г. ведно със законна
лихва върху посочената сума от 23.12.2018 г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над
уважения размер до претендирания такъв от 150 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА С.О.гр.С.,***
да заплати на адвокат
С.К.Н.-К. ***
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА в размер на 1130 лв.,а по
сметка на СГС държавна такса от 800 лв.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН ********** *** разноски
по делото в размер на 774 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: