№ 411
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
в присъствието на прокурора Стойчо Тодоров Ненков (АП-София)
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000601199 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.424, ал.1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Постъпило е искане от осъденото лице Н. Б. П. за възобновяване на наказателното
производство по НОХД №5311/17год. по описа на Районен съд – София, НО, 101-ви състав
и ВНОХД № 366/2021год. по описа на СГС – 2-ри въззивен състав.
В искането се твърди, че при постановяване на присъдата от 19.06.2019год. по НОХД
№5311/17год. по описа на Районен съд – София, НО, 101-ви състав и на решение
№260271/26.04.2021год. постановено по ВНОХД №366/2021год. по описа на СГС – 2-ри
въззивен състав по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК е нарушен законът, допуснати са
съществени процесуални нарушения, както и че е налице несправедливост на наложеното
наказание. Развити са доводи за несъставомерност на деянието по чл.144, ал.3 от НК от
обективна и субективна страна. Твърди се, че липсва надлежно депозирана тъжба от Т. Г.,
която да я легитимира като частен тъжител и частен обвинител, тъй като подаденото
единствено и само заявление до РПУ на СДВР и жалба до СРП.
Според осъдената П., органите на досъдебното производство са допуснали съществени
процесуални нарушения на НПК при изпълнение на задълженията си, като не са изпълнили
задължението си да установят липсата на достатъчно събран доказателствен материал за
наказателно преследване, укриване на дадени обяснения на 17.01.2014год. пред 01 РПУ от
Т. Д., наличието на Докладна записка от 28.01.2014год. до Началника на 01 РПУ на СДВР
1
за прекратяване на преписката, липсата на увреждане на здравословното състояние на
жалбопадателката. Изтъква се наличието на формалност и привидност на действията и
бездействията от страна на наблюдаващия прокурор, с образуване на досъдебно
производство без да са налице достатъчно данни и законен повод по смисъла на НПК,
многократното удължаване на сроковете на ДП. Според осъдената, обвинителният акт
съдържа недостоверни данни, връчените й мотивите на присъдата са извън
законоустановиния 15 дневен срок, а решението на въззивната инстанция е не е било
прогласено в открито заседание. Според искането, осъждането в двуинстанционно
производство, без контрол на съдебните актове от ВКС, е в нарушение на закона – чл.348,
ал.1 от НПК, КРБ и чл.6 от ЕКПЧ. Не на последно място, се иска приложението на чл.78а от
НК, с освобождаването й от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание – порицание или глоба. Иска се да бъде възобновено наказатлното производство
по делото на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане във
въззивната инстанция.
В съдебно заседание осъденото лице П., поддържа подадената молба по изложените в
същата съображения и в представената писмена защита.
Представителят на Апелативна прокуратура – София изразява становище за
неоснователност на искането за възобновяване.
Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 3-ти състав, като провери данните
по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си,
намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл. 422, ал. 1, т.
5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него
се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348,
ал.1, т.1-3 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, но разгледано по
същество е неоснователно.
С присъда от 19.06.2019 г. по НОХД №5311/2017 г. Районен съд – София, НО, 101-ви
състав е признал подсъдимата Н. Б. П. за виновна в това, че на 14.01.2014год., около
22,30часа в гр.София, ул.“Светослав Тертер“ №21 на етажната площадка и стълбището на
етаж 2 чрез ритници с двата крака и удари с бастуна си по цялото тяло на Т. Д. Г. я
съборила на стълбището и й причинила лека телесна повреда, изразяваща се в контузия с
кръвонасядане и охлузване на лява подбедрица, които увреждания са реализирали медико-
биологичния признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ –
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.130, ал.1 от НК във вр. чл.54
от НК съдът я е осъдил на девет месеца „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било
отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. Съдът я е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл.131, ал.1, т.12 във
вр. чл.130, ал.1 от НК за това леката телесна повреда да е била причинена на пострадалата
по хулигански подбуди и да е причинена чрез удари с ръце.
2
С присъдата, осъдената П. е била призната за виновна и в това на 14.01.2014год.,
около 22,30часа в гр.София, ул.“Светослав Тертер“ №21 на етажната площадка и
стълбището на етаж 2 се заканила с убийство на Т. Д. Г., като й крещяла „Ще те убия! Ще те
затрия! Няма да излезеш жива от тук! Махай се! Ще излезеш с краката напред!“ и това
заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн.
чл.144, ал.3 във вр. ал.1 във вр. чл.54 от НК, съдът я е осъдил на една година и шест месеца
„Лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Първоинстанционният съд на осн. чл.23, ал.1 от НК е определил едно общо най-тежко
наказание между наложените две наказания, а именно една година и шест месеца
„Лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С оглед изхода на делото,
направените в наказателното производство разноски са били възложени на осъдената П..
С Решение №260271 от 26.04.2021 г. на СГС, Наказателно отделение, 2-ри въззивен
състав по ВНОХД №366/2021 г. присъдата на първостепенния съд е била потвърдена.
Изложените в искането за възобновяване съображения се аргументират с предвидените
в разпоредбата чл. 422, ал.1, т.5 от НПК основания, с позоваване на касационните основания
по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК - неправилно приложение на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.
При постановяване на съдебните си актове и двете инстанции са обсъдили всички
доказателства в тяхната съвкупност, изложили са съображения на кои доказателства дават
вяра и защо, след което въз основа на така установената фактическа обстановка са
направили правните си изводи относно авторството на деянието и доказаността на
повдигнатото обвинение по чл.144,ал.3 от НК, като по отношение на повдигнатото
обвинение по чл. чл.131, ал.1, т.12 във вр. чл.130, ал.1 от НК съдът е преквалифицирал
същото в по – леко такова по чл.130, ал.1 от НК, т.с. възприетата от съдилищата фактическа
обстановка не е в противоречие с направените правни изводи. Твърденията, че е дадена вяра
на показанията на една група свидетели за сметка на друга очертаваща се група, са
неоснователни доколкото както бе посочено се касае за мотивиран разбор на същите.
Характерът на настоящото производство не позволява на настоящата извънредна инстанция
да проверява приети по делото фактически положения. Предмет на извънредната проверка
по реда на чл.422 от НПК е начинът, по който е изградено вътрешното убеждение на
решаващия съд и преценка дали то е основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички правно релевантни факти и обстоятелства по делото. Съдебна инстанция по
същество е в право си да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други,
поставяйки ги в основата на фактическите си констатации, като съществено нарушение на
процесуалните правила ще е налице в тази връзка само тогава, когато не са изложени
съображения, относно оценката на доказателствените материали, когато са оценени
едностранчиво и тенденциозно или са изведени изводи на базата на негодна или
несъществуваща доказателствена основа. Видно от съдебните актове, предмет на
3
настоящото производство, такива пороци не се констатират, поради което не е налице и
процесуално нарушение в тази връзка.
Производството пред СГС е било образувано по повод подадена жалба от осъденото
лице П., делото е разгледано в открито съдебно заседание на 08.03.2021год., в което съдът е
обявил че ще се произнесе с решение. Решението по ВНОХД №366/21 год. на СГС е
постановено на 26.04.2021год. и с него се потвърждава присъдата, постановена по НОХД
№5311/2017год. по описа на СРС. В предвид изхода на делото, постановеният съдебен акт от
СГС не попада в актовете, изброени в чл.346 от НПК и подлежащи на касационен надзор. В
предвид на посочената законова разпоредба, неоснователно е възражението на молителката,
че се касае за нарушено право на защита като й отнета възможността да обжалва решението
на въззивната инстанция пред ВКС.
Съгласно чл.422, т.5 от НПК, основанията за възобновяване на наказателното дело от
САС, се простират когато са допуснати съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.1-3 по
съдебните актове, но не и по актовете на органите по досъдебното производство. В предвид
на това, не подлежат на разглеждане в това специфично производство направените
възражения в молбата, касаещи досъдебното производство и определени от осъденото лице
П. като нови обстоятелства, а именно: липса на тъжба от пострадалата за образуване на
досъдебно производство, укритото обяснение на пострадалата, наличието на Докладна
записка от 28.01.2014год., липсата на увреждане на здравословното състояние на
жалбоподателката Т. Д., Постановление на СРП за извършване на предварителна проверка
по случая за физическо посегателство, Постановление на СРП за образуване на ДП и
писмото, с което е изпратен обвинителния акт за разглеждане до СРС,удължаването на срока
за разследване в досъдебното производство, постановлението за привличане на обвиняем и
постановлението в частта с която е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Производството по НОХД №5311/2017год. по описа на СРС е било образувано по
повод внесен обвинителен акт, в което производство на осъдената П. са били осигурени
всички процесуални права за защита във връзка с повдигнатите обвинения. При проведеното
съдебно следствие от първата инстанция, са били събрани всички доказателства относими
към повдигнатите обвинения в обвинителния акт, след което е била постановена и обявена
присъдата. Въззивната инстанция е потвърдила присъдата на СРС, като е направил анализ
на всички събрани в производството доказателства, като анализ не разкрива съществени
процесуални нарушения. Обсъдени са двете групи доказателства и са изложени
съображения на кои от тях се дава вяра, в коя част и защо. Производството пред въззивната
инстанция протича по реда на чл.318 и следващите от НПК, поради което разпоредително
заседание от СГС по реда на чл.275 и чл.276 от НПК не се провежда, няма и задължение
към въззивния състав да постанови решение в открито съдебно заседание. Не е налице и
законово изискване във въззивното производство да вземе участие наблюдаващия прокурор,
още повече, че се касае за производство, в което участие като страна е СГП. Изготвянето на
мотивите към обявената в съдебно заседание присъда е извън срока, визиран в чл.308 от
НК, но това не е довело до такова нарушение на право на защита на П., по смисъла на
4
чл.348, ал.1, т.2 от НПК, за да бъде възобновено наказателното производство. В предвид на
това, възраженията на осъдената П. в тази връзка са неоснователни.
В молбата за възобновяване се правят алтернативни искания за приложение на чл.78а
от НК, като бъде освободена от наказателна отговорност, с налагане на административно
наказание. Разпоредбата на чл.78а от НК се прилага, в случаите когато за престъплението се
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до три години или друго по – леко наказание,
когато е умишлено или „Лишаване от свобода“ до пет години или друго по – леко, когато е
непредпазливо. Повдигнатите обвинения спрямо П. касаят умишлени престъпления по
чл.131, ал.1, т.12 във вр. чл.130, ал.1 от НК и по чл.144, ал.3, във вр. ал.1 от НК и са в размер
над посочения в разпоредбата на чл.78а от НК. В предвид на разпоредбата на чл.78а, ал.7 от
НК, която изключва приложението му при множество престъпления, освобождаването от
наказателна отговорност не може да бъде осъществено и по отношение на деянието по
чл.130, ал.1 от НК, за което П. е била призната за виновна, въпреки предвиденото за това
наказание от две години „Лишаване от свобода“ или „Пробация“.
Не е налице и явна несправедливост на наложените наказания. За деянието по
чл.130, ал.1 от НК, е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, а
за деянието по чл.144, ал.3 от НК 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“. При
преценката на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, съдилищата са
преценили правилно същите и обстоятелството, че не са налице основанията за прилагането
на разпоредбата на чл.55 от НК. По отношение определяне на размера на наказанията,
законосъобразно е определен размер около средния, предвиден в закона, включително е
отчетен като смекчаващо вината обстоятелство и изминалият период от време от
инкриминираната деятелност.
Водим от горното, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 3-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Н. Б. П. от гр.***, ул.“***“
**, ет.*, ап.* и ЕГН:********** за възобновяване на наказателното производство по НОХД
№5311/17год. по описа на Районен съд – София, НО, 101-ви състав и ВНОХД №
366/2021год. по описа на СГС – 2-ри въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6