Решение по дело №189/2022 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 139
Дата: 12 юли 2022 г.
Съдия: Десислава Георгиева Ютерова
Дело: 20224340100189
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Троян, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20224340100189 по описа за 2022 година
Съдебният акт е постановен по реда на чл. 237 от ГПК – при признание на
иска.
Н. С. Г. и СТ. Г. СП., двамата от гр. София са предявили против
Община А., представлявана от Кмета Т.К. установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 54 ал. 2 от ЗКИР.
Ищците твърдят, че с Решение № 21/22.02.1993 г. по заявление с вх. №
4115/03.09.1991 г. на Поземлена комисия към Община А., сега Общинска
служба „Земеделие“, на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановена
собствеността в стари реални граници на наследниците на бившия собственик
върху имот - овощна градина, находяща се в землището на гр. А., кв. Видима,
местност „Чолаците", с площ 2060 кв. м, незастроена при граници: н-ци на
Х.Х.Н., н-ци на К.К.П., река, Й.А.Й. и стар коларски път. През 1994 г. Г.
закупил процесния имот от реституираните наследници, който преминал в
режим на СИО между ищците по делото, тъй като двамата са съпрузи.
Ищците твърдят, че към настоящия момент процесния имот е записан като
представена за стопанисване земя на Община Троян по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
За установяване обстоятелствата по исковата претенция са ангажирани
писмени доказателства. В съдебно заседание ищците се представляват от
адвокат К.Д. от ЛАК, който от името на доверителите си моли съда да
постанови решение по реда на чл. 237 от ГПК – при признание на иска и да
присъди сторените от ищците съдебно-деловодни разноски.
1
Ответната община е представила отговор по реда на чл. 131 от ГПК, с
който изразява становище, че иска е допустим и не го оспорва. В с. з. се явява
пълномощника адв. С.Л. от ЛАК, която излага от името на ответника, че
признава иска. Моли съда да не присъжда съдебните разноски, тъй като
Община А. не е станала причина за завеждане на делото.
От приложените писмени доказателства: Протокол за въвод във
владение № 43/10.01.1994 г., Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот – земеделска земя, придобит по наследство и възстановена собственост
по ЗСПЗЗ № 40, том 1, н.д. № 92/1994 г. на ТРС, Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 39, том 1, дело № 93/1994 г. на ТРС, Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 77, том 2, дело № 581/1994 г. на ТРС,
удостоверение за граждански брак на ищците № 040379 от 26.06.1986 г. на
община гр. София, Справка /извадка/ от Кадастралната карта на гр. А.,
Заповед № РД-12-41/14.03.2014 г., Заповед № РД-12-47/14.03.2014 г., Писмо
от Министерство на земеделието и храните Областна дирекция „Земеделие“
гр. Ловеч с вх. № 600 от 28.03.2014 г., Протоколно решение № 1/21.03.2014 г.,
Скица на Поземлен имот № 15-567490/26.05.2022 г. изд. от СГКК – Ловеч,
удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/30.05.2022 г., изд. от
Община А., справка от система КАИС, извършени разноски за снабдяване със
скица и характеристика на имота и приходна квитанция от 27.02.2022 г.,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С Решение № 21/22.02.1993 г. по заявление с вх. № 4115/03.09.1991 г.
на Поземлена комисия към Община А., сега Общинска служба „Земеделие“,
на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановена собствеността в стари
реални граници на наследниците на бившия собственик върху имот,
представляващ овощна градина, находяща се в землището на гр. А., кв.
Видима, местност „Чолаците", с площ 2060 кв. м, незастроена при граници: н-
ци на Х.Х.Н., н-ци на К.К.П., река, Й.А.Й. и стар коларски път. Като
доказателство по делото е приложен Протокол за въвод във владение №
43/10.01.1994 г., с който реституираните собственици са въведени във
владение на така описания имот.
Въз основа на влязлото в сила реституционно решение и извършения
въвод, наследниците на бившия собственик - М.Й.И., Г.К.Н., Б.Д.П. и И.П.Й.
са се снабдили с нотариален акт № 40, том I, н.д. № 92/1994 г. на ТРС за
собственост върху недвижим имот - земеделска земя, придобит по наследство
2
и възстановена собственост по ЗСПЗЗ.
Видно от представеното у-ние на Столична община от 26.06.1986 г.
ищците Н.Г. и С.С. са сключили граждански брак на 26.06.1986 г.
На 20.01.1994 г. собствениците на процесния имот са го продали на
ищеца Н. С. Г., като сделката е обективирана с Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 39, том I, дело № 93/1994 г. на ТРС. Имотът е придобит по
времето на брака и следователно е в режим на СИО между ищците.
Понастоящем процесния имот е заснет като имот с идентификатор №
52218.253.23 по КККР на гр. А., одобрена със Заповед № РД-18-49 от
31.08.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр. А., квартал Видима, местност „Стругът-Къневци“, площ по
кадастрална карта: 1760 кв. м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор: пл. №
1460033, при граници/съседи: 52218,253.33; 52218.253.6; 52218.253.7;
52218.253.36; 52218.253.31; 52218.253.21; 52218.253.31. и е записан като
предоставена за стопанисване земя на Община А. по смисъла на чл. 19 от
ЗСПЗЗ.
Ответната община изцяло признава иска.
С оглед направеното искане, съда намира, че са налице условията на чл.
237 от ГПК и следва да постанови решение при признание на иска, което не
следва да мотивира. Ще следва ищците да бъдат признати за собственици на
процесния имот с идентификатор № 52218.253.23 по КККР на гр. А..
Ищците са представили списък по чл. 80 от ГПК и притендират за
заплащане на сторените от тях разноски в размер на 889,50 лева. Ответната
община е възразила относно претентцията на ищците, като излага, че на
първо място признава иска и на второ – не е станала причина за завеждане на
делото, т. е. е налице хипотезата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Алтернативно, в
случай, че съда присъди сторените разноски от ищците е направено
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
Съда намира, че ще следва на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и предвид
и изхода на делото на ищците да бъдат присъдени сторените разноски.
Община А. е признала иска, но правомощията по ЗСПЗЗ са възложени на
Общинската служба по земеделие. В конкретния случай съда не изследва по
чия вина не е отразена в КККР собствеността на процесния имот. Настоящия
3
състав намира за правилни възраженията на ответника за прекомерност на
адв. възнаграждение. Съгласно представеното у-ние, данъчната оценка на
процесния имот е 70,80 лева. В случая адв. хонорар следва да бъде определен
съгласно чл. 7 ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., а именно 300 лева. Така
сторените разноски от ищците следва да им бъдат присъдени в размер на
389,50 лева.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК по
отношение на Община гр. А., представлявана от Кмета Т.К., че Н. С. Г., ЕГН
********** и СТ. Г. СП., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, ул.
„Владимир Димитров – Майстора“ № 46 /съд. адрес: гр. Троян, ул. „Дрянска
чешма“ № 3, адв. К. Д./ са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 52218.253.23 по КККР на гр. А., одобрена със Заповед №
РД-18-49 от 31.08.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. А., квартал Видима, местност „Стругът-Къневци“, площ
по кадастрална карта: 1760 кв. м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор: пл. №
1460033, при граници/съседи: 52218,253.33; 52218.253.6; 52218.253.7;
52218.253.36; 52218.253.31; 52218.253.21; 52218.253.31.
ОСЪЖДА Община гр. А., представлявана от Кмета Т.К., адрес: гр. А.,
кв. Ново село, ул. „Васил Левски“ № 109 да заплати на Н. С. Г., ЕГН
********** и СТ. Г. СП., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, ул.
„Владимир Димитров – Майстора“ № 46 /съд. адрес: гр. Троян, ул. „Дрянска
чешма“ № 3, адв. К. Д./ сумата 389,50 –триста осемдесет и девет лева и 50
стотинки, сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
4