Мотиви по НОХД № 478/2020 год. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив
Подсъдимият
Т.Б. ***, е обвинен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с
чл. 29, ал. 1, б. “А“ и б. „Б“ от НК за това, че на 21.08.2019 год. в гр.
Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и
след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода“ за
умишлени престъпление от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи, както
следва: 1 брой златен
синджир с бяло и жълто злато 14 карата, 20 гр. на стойност 1400 лв., 1 брой златен
пръстен злато 14 карата бяло и жълто
злато, 7 гр. на стойност 490 лв., 1 брой златен
пръстен злато 14 карата модел “Булгари”,
7 гр. на
стойност 490 лв., всичко общо на
стойност 2380 лв. от владението
на Г.Б.К., ЕГН: **********, с намерение противозаконно да ги присвои, като
е употребил за това заплашване.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа внесеното обвинение.
Частният
обвинител и граждански ищец Г.К., лично и чрез повереника си адвокат М.,
поддържа внесеното от Окръжна прокуратура – Пловдив обвинение, като моли и да
се уважи предявеният от нея срещу подсъдимия Б. граждански иск.
Подсъдимият
не се признава за виновен.
Пловдивски
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства счита, че в
хода на съдебното следствие се установи фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият
Т.Б. ***, като е осъждан многократно за умишлени престъпления от общ характер
/л.80-58, том 1 ДП/.
На
06.08.2019 год., след изтърпяване на наказанието си по НОХД № 7860/2016 год. на
ПРС и по НОХД № 1508/2015 год. на ПОС, заживял в дома си в гр. Пловдив – самостоятелна
къща на ул. ***. Междувременно на 08.08.2019 год.
започнал работа в ***, като сключил за това и съответният трудов договор.
Дружеството извършвало строително-монтажни работи по обекти в гр. Пловдив и в
гр. Карлово.
Подсъдимият
Б. закупил и ползвал два мобилни телефона, регистрирани на негово име –
телефонен номер *** и *** с два мобилни апарата „Алкател“ с IMEI *** и „Самсунг“ с IMEI ***. Б. ползвал също и телефонен номер ***, закупен и регистриран от
свидетелката Л.П..
Пострадалата
от престъплението свидетелката Г.К. работила като „момиче на повикване“ –
предлагала сексуални услуги срещу заплащане, като имала регистрация в сайта за
обяви „Ало.бг“. Там бил посочен от нея и телефон за
контакти, на който да се обаждат клиентите й –***.
Предвид
продължителния си престой в затвора подсъдимият Б. имал нужда от жена и на
20.08.2019 год., след като се върнал от работа на обект на дружеството, с което
имал трудов договор в гр. Карлово, потърсил в интернет обява за предлагане на
платена любов. По този начин се спрял на обявата на пострадалата К. и същата
вечер в 21:09 часа осъществил контакт с нея по телефона, посочен в сайта, като
изходящото му повикване било от номер ***. След като се информирал за услугите,
предлагани от К. и цените й, Б. пожелал да се видят още същата вечер, но тъй
като последната била ангажирана, го оставили за другия ден. Същата вечер
последвало още едно телефонно обаждане от Б., този път от номер ***, като целта
била да уточнят подробностите по срещата им на 21.08.2019 год.
На
21.08.2019 год. подсъдимият през деня работил в обект на ***на
територията на Медицински университет гр. Пловдив, бул. В. Априлов № 15А.
Контролът по спазване на работното време не бил особено стриктен, а и
работниците били в невъзможност да вършат строително-монтажни работи, поради
по-ранното затваряне на част от помещенията, от което се и възползвал Б., като
си тръгнал по-рано от работа и в 14:52 часа и 15:10 часа отново се обадил от
телефон номер *** на пострадалата К. на телефон***. Уговорили се К. да го
посети в дома му на адреса, който й посочил подсъдимият – гр. Пловдив, ул. ***.
В 15:54 часа от телефонен номер ***, ползван от приятеля на пострадалата
-свидетелят С.Т., постъпила заявка към „Еко такси“, телефонен номер 6155 за
автомобил, който да откара Г.К. към посочения й от подсъдимия адрес. Към онзи
момент приятелят й свидетелят Т. не знаел как всъщност се препитава тя. К. пристигнала
на място и тъй като нямало никой, позвънила на подсъдимия. Б. се появил в гръб
на пострадалата, представил й се с името „И.“ и й казал да тръгне след него по
стълби в пресечка на ул. ***. Не след дълго се озовали пред къщата, в която
живеел подсъдимият на ул. ***. След като влезнали в двора на къщата,
подсъдимият заключил входната врата с верига и катинар, а след като влезнали в
самата къща, хванал пострадалата с лявата си ръка и с дясната опрял острието на
нож във врата й и й наредил още на самия коридор да сваля всичко от себе си.
Ножът, който използвал подсъдимият бил целият метален, както острието, така и
дръжката. Пострадалата К. се изплашила силно от думите и поведението на
подсъдимия Б., като свалила най-напред от себе си бижутата – 1 брой златен
синджир с бяло и жълто злато, 14 карата с тегло 20 гр., 1 бр. златен пръстен,
14 карата, бяло и жълто злато с тегло 7 гр. и
1 бр. златен пръстен, 14 карата, модел „Булгари“ с тегло 7 гр., които
бижута оставила на находящ се в помещението диван, свалила от себе си и
дрехите. Подсъдимият взел личната й карта и започнал да я разглежда, с цел да
установи адресът й на местоживеене, както и имената й. Докато ги разглеждал й
казал, че по-нататък ще работи за него, както и репликите, че оттук, който е
влезнал, не е излезнал. Споменал й, че иска пострадалата да му стане жена. К.
се изплашила силно и обещала да направи каквото поиска, с цел да се откопчи го
излъгала, че има болна баба и трябва до 17:30 часа да й занесе лекарства.
Подсъдимият се съгласил, но казал, че ще отидат заедно до баба й, след което
разрешил на пострадалата да се облече, като златните бижута прибрал в джоба си.
След като излезли от дома на Б., се отправили към бившето кино „Кочо
Честименски“ и от стоянка пред него се качили на такси в посока ул. ***.
Пострадалата накарала таксито да спре на ул. *** и се отправила към дома си на
ул. ***, а подсъдимият тръгнал в противоположна посока към ул. И. Вазов. На
тръгване Б. й напомнил „…помниш ли какво
сме се разбрали – без полиция…“, думи, с които я бил предупредил още докато
били в къщата му на ул. ***, като бижутата на пострадалата останали в него.
Около 30-40 минути, след като се разделили, подсъдимият отново звъннал на
телефона на пострадалата К., но последната не се обадила. Няколко дни след като
пострадалата не отговаряла на позвъняванията на подсъдимия, Б. й изпратил СМС
със съобщение: „И. съм, вдигни!“. К.
се обадила и поискала той да й върне златните бижута. Уговорили си среща на
Синдикалния дом на културата „Борис Христов“, но подсъдимият не отишъл и така
на 26.08.2019 год., след като разбрала, че подсъдимият само увърта, че ще й
върне отнетите вещи, К. подала жалба в Второ РУ на МВР гр. Пловдив.
След
извършените оперативно-издирвателни мероприятия, подсъдимият бил установен и
задържан на 13.09.2019 год.
При
задържането му били извършени личен обиск на лице, при който се иззели 1 брой
мобилен телефон, марка „Алкател“ с IMEI *** и 1 брой мобилен телефон „Самсунг“ с IMEI ***, със СИМ карти на Виваком.
При извършеното разпознаване пострадалата категорично посочила Б. като
извършител на посегателството спрямо нея.
В хода
на разследването били извършени огледи на приобщените по делото като веществени
доказателства мобилни телефони със СИМ карти, ползвани от подсъдимия и
пострадалата, както и е изискана информация
от мобилните оператори по реда на чл. 159а, ал. 1 от НПК, след дадено
разрешение от съда за проведени телефонни разговори и изпратени съобщения от
иззетите телефонни апарати.
Предадени
с протокол за доброволно предаване от Б. 3 броя ножове -1 бр. кухненски
нож с обща 27 см дължина, на
острието 17 см и зелена дръжка от
пластмаса, 1 бр. кухненски нож с обща дължина 28 см, с дължина на
острието 17 см, заоблен връх и черна пластмасова дръжка и 1 бр. нож с дължина 29 см с дължина на острието
17 см с извита дръжка с метален обков ведно с кания
с кафяв цвят и метален обков, като
за нито един от тях пострадалата К. не е казала, че е използвал подсъдимият, за
да я заплаши.
По делото е изготвена
стоково-оценъчна експертиза и допълнителна стоково-оценъчна експертиза, от
заключенията на които се установява, че отнетите вещи са със стойност, както
следва:
-1 брой златен синджир
с бяло и жълто злато 14 карата, 20 гр. на стойност
1400 лв., 1 брой златен пръстен злато 14 карата бяло и жълто злато,
7 гр. на стойност 490 лв., 1 брой златен пръстен
злато 14 карата модел “Булгари”, 7 гр. на стойност 490 лв., всичко общо на
стойност 2380 лв.
Изложената фактическа обстановка
се потвърждава частично от обясненията на подсъдимия, показанията на
пострадалата К., показанията на свидетелите М., Г., Т., А., А.,
П., Р., Ц., П., писмените доказателства по делото, протоколите за оглед на
веществени доказателства, протоколите за разпознаване на лица и предмети,
протоколите за доброволно предаване, протоколът за личен обиск, справките от
мобилните оператори, а също и от приложените по делото веществени доказателства
– 4 бр. фотоснимки, 1 бр. присъствена книжка, мобилни телефони, иззети
кухненски ножове.
За да я приеме съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия Б., в частта им, в която твърди, че на 21.08.2019 год. не се е виждал с
пострадалата, както и че не е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение.
Не се приема от настоящата
инстанция версията му, че познава от много години пострадалата, както и че друг
път също се е възползвал от сексуалните й услуги, тъй като същата се опровергава от показанията на К., които съдът кредитира. Не
се потвърждава и от останалия доказателствен материал по делото, версията на Б.,
че на инкриминираната дата е бил на работа на строителен обект в гр. Карлово.
Същата се оборва от показанията на пострадалата К., показанията на свидетелите А.,
Т. и най-вече тези на свидетеля А. – технически ръководител на обекта на ***в
гр. Карлово, водил присъствена книжка, в която се отбелязва за коя дата, на кой
обект е работил съответният работник, в частност подсъдимият Б., за когото е
отбелязано, че на 21.08.2019 год., 22.08.2019 год. и 23.08.2019 год. е бил на
строителен обект на дружеството в Медицинска академия - Пловдив с технически
ръководител свидетелят Т.Р.. В този смисъл са и показанията на управителя на ***–
Л.П., показанията на техническия ръководител на обекта в ***свидетелят Т.Р.,
както и завеждащият личен състав на дружеството свидетелката С.Ц., на която
ежедневно техническите ръководители на обектите, на които е работило ***са
подавали сведения до обяд за присъствието или отсъствието на даден работник.
Настоящата инстанция кредитира
изцяло показанията на пострадалата К.. Те са последователни и подробни относно
времето, мястото и начинът на извършване на престъплението от подсъдимия Б..
При допуснати дребни неточности между тях и тези, дадени в хода на досъдебното
производство, по време на съдебното следствие, бяха констатирани противоречия,
но К. така или иначе е категорична относно извършеното от Б. деяние. Съдът се
доверява и на показанията й, че не е имала предишни взаимоотношения с Б., както
и че не е имало последващи срещи, след извършване на
престъплението между двамата, въпреки опитите й да си върне отнетите бижута.
Всъщност именно това я е мотивирало да подаде жалба в полицията.
Съдът кредитира показанията на
приятеля на пострадалата К. – свидетелят С.Т., който всъщност дава сведения
единствено до това, че е повикал вместо нея такси до адреса на подсъдимия. В
останалата си част той пресъздава разказаното му от пострадалата К.. Макар
същите да са били в близки интимни отношения към онзи период, няма основание
съдът да се усъмни в безпристрастността на дадените му под страх от наказание
показания.
Следва да се кредитират и
показанията на полицейския служител И.А., отговарящ за престъпленията „Грабежи“
във Второ РУ на МВР гр. Пловдив и провел оперативно-издирвателни мероприятия по
установяването на подсъдимия. Същият е изготвил докладни записки относно
проверка за наличие на видео наблюдение по маршрута от таксито, с което
подсъдимият и пострадалата са отишли до ул. ***, както и е установил шофьорът
на таксиметров автомобил, закарал пострадалата до ул. ***. Свидетелят А. е
проверил и множество заложни къщи за наличие на отнетите от К. бижута, но
въпреки щателната проверка, същите не са открити.
Свидетелят Г. е шофьор на
автомобила, повикан от свидетеля Т. за пострадалата К., с цел да я отведе до
адреса на подсъдимия Б.. Същият, както в хода на досъдебното производство, така
и по време на съдебното следствие заяви, че няма никакъв спомен за датата
21.08.2019 год., но принципно потвърждава, че е извършил възложеният му курс.
Свидетелката М. е приятелка на
пострадалата К.. Същата дава показания, с които подробно описва златните
бижута, носени от К., времето, от което ги е притежавала, като преразказва
сведеното й до информация от пострадалата. Съдът счита, че следва да се
кредитират нейните показания, тъй като кореспондират с показанията на
пострадалата К..
Свидетелят Н.А. е технически
ръководител към ***, като познава подсъдимият от работата му в дружеството.
Дава показания, в които описва обектите, в които работи фирмата, точната
дейност, с която се занимава, начинът на предвижване на работниците до обекта в
гр. Карлово, също и дава подробни показания относно наличната и иззета по
делото присъствена книжка. Според А., тя има за цел да удостовери присъствието
на един работник на даден обект за съответния трудов ден. В показанията си пред
настоящата инстанция подробно разяснява с какви знаци в присъствената книжка се
отбелязва присъствието или отсъствието на даден работник.
В показанията си свидетелят Т.Р.
– технически ръководител в *** и отговорник на обекта в ***на инкриминираната
дата, дава сведения също за начина на работа на фирмата, извършваните
строително-монтажни работи и по подробно за организацията на работа на обекта в
***. От показанията му се установява, че започват работа в 08:00 часа и
приключват до 17:00 часа, но тъй като понякога са нямали достъп до всички
помещения, са приключвали по-рано работа. По предявената му присъствена книжка
свидетелят даде показания, че на инкриминираната дата подсъдимият Б. е бил на
обекта.
Свидетелят Л.П. е управител на ***,
познава подсъдимият, дава показания относно организацията на работа в
дружеството, както и начинът за отчитане на това всеки ден кой работник е на
работа и на кой обект. Също дава показания, след предявяване на присъствената
книжка, че на инкриминираната дата Б. е следвало да работи на обекта на фирмата
в ***.
Свидетелката Ц. е също служител
на дружеството ***, като се занимавала със счетоводство, заплати, назначаване,
като на нея ежедневно се е подавала информация от техническите ръководители в
кой ден, кой работник е на работа, както и на кой обект. Относно подсъдимият
дава показания, че на инкриминираната дата е бил при технически ръководител –
свидетелят Т.Р.. Представя пред съда
заверено ксерокопие от формуляр, в който води присъствието и отсъствието на
работниците за съответния работен ден, като въз основа на тази справка се
извършва и заплащането на работниците в края на всеки месец.
Свидетелката Л.П. не се яви в
съдебно заседание, но със съгласието на страните по делото, показанията й бяха
прочетени. От тях е видно, че подсъдимият Б. е бил в затвора по едно и също
време със сина й А.П.и Б. е взел от нея СИМ карта на Виваком с телефонен номер ***, която Л.П. му изпратила по
пощата. Тази СИМ карта не е ползвана от нея или от други лица, като няколко
дни, след като изпратила картата, Б. й е звъннал по телефона и я уверил, че я
получил. Впоследствие, като разбрала, че подсъдимият е отново в затвора и
спряла картата от Виваком.
По искане на подсъдимия в хода на
съдебното следствие, като свидетели бяха разпитани Д.А., К.З., Х.П. и А.Б.. От
показанията им се установява, че същите нямат пряко отношение към деянието –
предмет на настоящото производство. Свидетелката А.Б. дава сведения относно
това, че от 23.08.2019 год. до
01.09.2019 год. е била на море с подсъдимия Б., като тя поела
разноските. Свидетелят Х.П. единствено установява, че след 15.08.2019 год.,
една вечер подсъдимият Б. е работил у тях и е провел с неустановено лице
телефонен разговор. Свидетелите Д.А. и К.З. са близки с подсъдимия и често се
черпили с бира. Поради системната злоупотреба с алкохол и редовната липса на
спомени, видно от показанията им в съдебно заседание от 20.07.2020 год. /л. 127
– 128 от съдебното следствие/, съдът счита, че не следва да се кредитират
досежно, обстоятелството, че точно на 21.08.2019 год., вечерта, тримата са
пиели бира в двора на свидетеля А..
В хода на съдебното следствие бе
проведена и очна ставка между подсъдимия и пострадалата, с цел отстраняване на
съществени противоречия между обясненията на Б. и показанията на К., които не
бяха отстранени, а само се задълбочиха, но както стана дума по-горе, съдът се
доверява на показанията на пострадалата К..
По делото в хода на досъдебното
производство са назначени съдебно стоково-оценъчна и допълнителна
стоково-оценъчна експертиза. В хода на съдебното следствие, след изслушване на
заключенията на вещото лице К.И., същите бяха приети от съда, като компетентно
изготвени и обосновани. От същите се установява стойността на инкриминираните
вещи, както следва:
-1 брой златен синджир
с бяло и жълто злато 14 карата, 20 гр. на стойност
1400 лв., 1 брой златен пръстен злато 14 карата бяло и жълто злато,
7 гр. на стойност 490 лв., 1 брой златен пръстен
злато 14 карата модел “Булгари”, 7 гр. на стойност 490 лв., всичко общо на
стойност 2380 лв.
,като същата е установена от
показанията на пострадалата К., свидетелката М. и предоставените от К. 4 бр.
снимки.
Писмените и веществените доказателства
по делото, протоколите за оглед на веществени доказателства, протоколите за
разпознаване на лица и предмети, протоколите за доброволно предаване,
протоколът за личен обиск, справките от мобилните оператори, а също и от
приложените по делото веществени доказателства – 4 бр. фотоснимки, 1 бр. присъствена
книжка, мобилни телефони, също потвърждават фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт. Единствено 3 бр. ножове, предадени доброволно от Б., нямат
отношение към делото.
Така преценени поотделно и в
тяхната съвкупност обясненията на подсъдимия Б., показанията на пострадалата и
разпитаните свидетели, писмените доказателства по делото, иззетите веществени
доказателства и заключенията на назначените експертизи водят до несъмнен извод
за това, че подсъдимият Т.Б.Б. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 , вр.
чл.29 ал.1 б.“ А“ и б.“Б“ от НК, за това, че на 21.08.2019 г. в гр. Пловдив, при
условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено
по чл.66 от НК и след като
е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления
от общ характер,
ако поне за едно от
тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК, е отнел чужди движими
вещи, както следва: 1 брой златен синджир с бяло и жълто злато
14 карата, 20 гр. на стойност 1400 лв., 1 брой златен
пръстен злато 14 карата бяло и жълто
злато, 7 гр. на стойност 490 лв., 1 брой златен
пръстен злато 14 карата модел “Булгари”,
7 гр. на
стойност 490 лв., всичко общо на
стойност 2380 лв. от владението
на Г.Б.К., ЕГН: **********, с намерение противозаконно да ги присвои, като
е употребил за това заплашване.
От обективна страна подсъдимият Б.
е реализирал принудата спрямо пострадалата К. под формата на заплашване,
заплахата е осъществена чрез опирането острието на метален нож във врата й,
както и с думи, като използвайки тази принуда, той е сломил съпротивата й и е
прекъснал фактическата власт върху предмета на престъплението, установявайки
своя такава върху бижутата.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл, при целени и настъпили общественоопасни последици.
Причини за извършване на
престъплението – ниска правна култура, слаби волеви задръжки, незачитане на
човешката личност и чуждата собственост.
Мотиви за извършване на
престъплението – користни.
При установената фактическа
обстановка, направената въз основа на нея правна квалификация, предвиденото в
закона наказание за извършеното от подсъдимия Б. престъпление, след като се
съобрази с целите на генералната и специалната превенции, съдът намира, че
наказанието, което следва да се наложи трябва да бъде определено при балансиращи
отговорността обстоятелства, като такива, следва да се отчетат множеството
осъждания на подсъдимия, извън квалификацията на деянието, сочещи го като
личност със завишена степен на обществена опасност, обстоятелството, че е
извършил настоящото престъпление само петнадесет дни, след като е излязъл от
затвора по изтърпяване на наказание за друго престъпление, като смекчаващи
отговорността обстоятелства, следва да се отчете сравнително невисоката
стойност на предмета на престъплението – 2 380 лв., както и обстоятелството,
че все пак става дума за имуществено престъпление, поради което го ОСЪЖДА на
ДЕСЕТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“. При определяне на този размер, съдът взе
предвид и фактът, че предходните осъждания на Б. не са имали нужният
поправително-възпитателен ефект и колкото и да е трудно, оглед на тях, при него да се говори за
специална превенция, то се налага за един по-продължителен период от време да
бъде изолиран от обществото, щото да не върши други престъпления.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, следва да бъде определен
първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Т.Б.Б. наказание в размер на десет години лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.2 от
НК, следва да се приспадне времето, през което подсъдимият
Т.Б.Б. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“
и е бил задържан по ЗМВР, считано
от 13.09.2019г. до
влизане на присъдата в сила, като следва да се зачете един ден задържане под стража
за един ден
лишаване от свобода.
Граждански иск - подсъдимият Т.Б.Б., следва да заплати на Г.Б.К. ЕГН ********** сума в размер на 2380/две хиляди
триста и осемдесет/лева, обезщетение за причинени имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с извършеното
от подсъдимия престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането до окончателното й изплащане, както и сумата от 600/шестотин/лева направени от нея разноски
за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Веществените доказателства 4 бр. Фотоснимки, следва да се върнат на
пострадалата Г.К., след влизане на
присъдата в сила.
Вещественото доказателство 1 бр. присъствена книжка, следва да се върне на ***след
влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства 1 бр. телефон Самсунг с ИМЕИ ***, 1 бр. телефон Алкател
с ИМЕИ ***, 1 бр. кухненски нож
с обща 27 см дължина, на острието
17 см и зелена дръжка от пластмаса,
1 бр. кухненски нож с обща дължина
28 см, с дължина на острието 17 см, заоблен връх
и черна пластмасова дръжка и 1 бр. нож с дължина 29 см с дължина на острието
17 см с извита дръжка с метален обков ведно с кания
с кафяв цвят и метален обков, следва да се върнат на
подсъдимия Т.Б., след влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимият Т.Б.Б. (със снета по делото самоличност), следва
да заплати
в полза на Държавата по сметка
на ОД на
МВР гр. Пловдив, направените
по досъдебното производство разноски в размер на 245 лв.
/двеста четиридесет и пет лева/, а в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка
на ОС-Пловдив сумата 100/сто/лева направени разноски в настоящето производство, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск в размер на 95,20/деветдесет и пет лева и двадесет
стотинки/лева.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си и мотивите към нея.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: