№ 113416
гр. София, 08.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно
гражданско дело № 20241110144715 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 410, във вр. с чл. 417 от ГПК.
Образувано е по заявлението по чл. 417 от ГПК с вх. № 240568 от
23.07.2024.2024 г. на заявителя Б, Е чрез Б-клон Б КЧТ срещу длъжника К. П. С. за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК за
вземанията, описани в заявлението, както следва: 9258,46 лева – главница по Договор
за потребителски кредит № ... от 26.07.2022 г., вземанията по който са обявени за
предсрочно изискуеми, ведно със законната лихва от датата на заявлението до
изплащането на вземането; 547,37 лева – договорна лихва, 506,54 лева – лихва за
просрочие, 20,00 лева – компенсация за действия по възстановяване на вземането; 25
лева – компенсация на разходи за предоставяне на услуга и за уведомяване и разноски
по делото.
Вземанията се основават на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - извлечение от
счетоводните книги на банка, като към заявлението е предствено такова, което обаче е
подписано само от пълномощника – юрисконсулт Н. Д..
Съдът, като взе предвид данните по делото и въз основа императивните
разпоредби на закона, намира следното:
В обстоятелствената част на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК заявителят е изложил фактически твърдения, че с длъжника са
обвързани от Договор за потребителски кредит № ... от 26.07.2022 г., по силата на
който на длъжника е предоставен паричен заем в размер на 10000 лева при годишен
лихвен процент от 12,90% за срок на кредита от 120 месеца. Според договора
кредитополучателят се задължава да заплати на кредитора такса за ангажимент в
размер на 3,5% от общия размер на кредита, минимум 150 лева, т. е 350 лева за
конкретния случай. Таксата за ангажимент е уредена в договора като такса за
сключване на последния с фиксиран лихвен процент, а не променлив такъв и
съответно за фиксиране на лихвения процент на нивото, описано в основните условия
на договора за целия срок на кредита, като същата се заплаща от кредитополучателя
при предаване на Общия размер на кредита от 10000 лева, като се приспада от
същия. (л. 23).
Според заявеното от кредитора таксата е приспадната от общия размер на
кредита и на 26.07.2022 г. с превод, на кредитополучателя е отпусната сумата от
9650,00 лева.
1
От изложеното в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК, се установява, че длъжникът е платил част от вноските по погасителния план на
лист 29, без да с е посочено кога е платено и в какъв размер са плащанията, поради
което задълженията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми.
С оглед изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд извършва проверка налице ли са
основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4.
длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република Б; 5.
длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на
Република Б.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.
12 от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския
кредит и разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП, както и всички актове във връзка с
тяхното тълкуване. В договора за кредит, описан по-горе, е посочено, че
кредитополучателят се задължава да заплати на кредитора такса за ангажимент в
размер на 3,5% от общия размер на кредита, минимум 150 лева, т. е 350 лева за
конкретния случай. Таксата за ангажимент е такса за сключване на договора с
фиксиран лихвен процент, а не променлив такъв и съответно за фиксиране на
лихвения процент на нивото, описано в основните условия на договора за целия срок
на кредита, като същата се заплаща от кредитополучателя при предаване на Общия
размер на кредита от 10000 лева, като се приспада от същия. Същевременно, от
представения погасителен план се установява, че общата сума за главница, която
потребителят следва да върне и върху която е начислявана възнаградителна лихва, е
пълният размер от 10000 лева, а не действително предоставените 9650,00 лева.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПКр е забранено да се начисляват такси по договор
за потребителски кредит за отпускането и усвояването на кредита. Доколкото оценката
на кредитоспособността е задължително условие за отпускане на потребителски
кредит (какъвто е представеният по делото) съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗПКр, то тази
такса е за процедура, която е част от усвояването на кредита. Следователно тази такса
е недължима. В същото време съгласно чл. 1, ал. 3 от договора е посочено, че със
средствата от усвоения кредит по сметка банката погасява тази такса, като на
потребителя се отпускат по-малко пари.
Само това обстоятелство е достатъчно да се установи, че действителният „общ
размер на кредита“ ще бъде не посоченият в договора 10000 лева, а по-малък –
9650,00 лева, поради което изчислението на ГПР по договора е задължително грешно,
защото не е съобразено с разясненията в т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по С-
377/2014 и § 1, т. 1 от ЗПКр. (виж и разпореждане № 67609 по ч. гр. д. №
20241110116484 по описа за 2024 година на СРС).
Ето защо договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото макар и формално да е посочена сума на ГПР, тя не
отразява реалния разход по необезпечения кредит, което води до заблуда у
2
потребителя, съответно до неяснота за потребителя относно действителния размер на
разхода по кредита (дело C - 714/22, в този смисъл и Решение № 264616 от
09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски градски съд, Решение от
17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на Софийски градски съд).
При липса на посочен процента на разходите, според изискванията на чл. 11, т.
10 от ЗПКр, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК,
длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, т.е само онова, което
е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр, - главницата (Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на ВКС).
От друга страна, тъй като в заявлението се признава, че длъжникът е заплатил
част от задълженията по договора, които биха били в различен размер при по-малка
главница, възниква неяснота дали ако присъди сумите по заявлението настоящият
съдебен състав няма да даде ефект на неравноправна клауза в договора за кредит
(определяща неправилно таксата като част от общия размер на кредита, като върху нея
се начисляват поради това и лихви) в противоречие на служебните си задължения по
чл. 146, ал. 1 от ГПК, тълкуван съгласно с правилото на чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО,
че държавните органи гарантират, че неравноправните клаузи в договори за
потребител няма да имат ефект за тях и ще има ефективни възпиращи процесуални
средства.
С оглед изложеното и по аргумент от разрешението, дадено в определение от
17.01.2023 г. по дело C‑379/21 на СЕС, според което, когато не е възможно
претенциите, основани на валидни клаузи да се разграничат от претенциите, основани
на клаузите, считани за неравноправни, националният съд следва да отхвърли изцяло
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, когато
длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед, на
основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК следва да се отхвърли изцяло, без съдът да обсъжда евентуалната
неравноправност на останалите клаузи от договора.
За пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК
предвижда възможност за издаване на заповед за изпълнение, когато вземането,
независимо от неговата цена, се основава на документ или извлечение от счетоводни
книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и
банките. Тези основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение важат само
за посочените субекти, т.е. вземането, удостоверено от документите по чл. 417, т. 2 от
ГПК, следва да произтича от непосредствените отношения между посочените субекти
и длъжника. В конкретния случай към заявлението не е и представено извлечение от
счетоводни книги на банката, което по съдържание да отговаря на изискванията,
въведени с редакцията на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, обн. ДВ,
бр. 59 от 29.07.2016 г., поради което съдът не може да извърши проверката по чл. 418,
ал. 2 от ГПК дали документът е редовен от външна страна, т.е. дали удостоверява
съществуването на твърдяното право в рамките на данните, пряко извличани от
документа по чл. 417 ГПК поради формалната доказателствена сила, с която той
удостоверява изпълняемото право.
Така мотивиран, съдът
3
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението по чл. 417 от ГПК с вх. № 240568/23.07.2024 г. на
заявителя Б, Е чрез Б-клон Б КЧТ срещу длъжника К. П. С. за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК на заявителя Б, Е чрез Б-клон
Б КЧТ, че може да предяви гореописаните си претенции с осъдителен иск в
едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила, като ползва платената
държавна такса за вземанията, за които заявлението е отхвърлено.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4