РЕШЕНИЕ
№ 1741
гр. Бургас, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Гражданско дело №
20222120100361 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Драган Цанков“ № 37, представлявано Н. Б., С. П., подадена чрез
пълномощник юрк.Д., против Т. Г. Т. от ......................... и Н. Н. Т. от ....................., с която се
иска от съда да приеме за установено между страните, че ответниците дължат солидарно на
ищеца „ПИБ“ АД следните суми, дължими по Договор за банков кредит № 002LD-R-000406
от 01.11.2010 г., сключен между банката и кредитополучателя Т. Г. Т. и обезпечен с
поръчителството на Н. Н. Т., а именно: 6810.30 евро – главница, 998.80 евро – договорна
лихва за периода от 13.11.2017 г. до 15.10.2020 г. и 1420.92 евро – наказателна лихва за
периода от 13.11.2017 г. до 12.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 13.11.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 7195/2020 г. по описа на БРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 01.11.2010 г. между „ПИБ“ АД и Т.
Г. Т. е сключен Договор за банков кредит № 002LD-R-000406, съгласно който на ответника
е предоставен кредит в размер на 6900 евро, с годишна лихва 18 %, със срок за издължаване
– 120 месеца и крайна падежна дата 15.10.2020 г., съобразно погасителен план, като
вземанията по договора са обезпечени с поръчителството на Н. Н. Т.. Твърди се, че
отпуснатият кредит е изцяло усвоен, но кредитополучателят и солидарно отговорният
поръчител са преустановили плащанията по договора и вземанията по него са станали
изискуеми в пълен размер, поради настъпване на краен падеж на 15.10.2020 г. В съдебно
1
заседание, чрез процесуалния си представител поли за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждане на разноските в заповедното и исковото производство. Ангажира
писмени доказателства и експертиза.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Т. Г. Т. и Н. Н.
Т., подаден чрез пълномощници адв.Д. и адв.Р., с който предявеният иск се оспорва като
частично неоснователен. Не се оспорва наличието на сключен между страните договор за
банков кредит и предоставената по него сума, но се счита, че част от претендираните суми
не се дължат. В тази връзка е направено възражение за погасяване на вземанията по давност,
като се счита, че давностният срок следва да се изчислява не от подаване на заявлението, а
от подаването на исковата молба. В съдебно заседание, чрез процесуалните си
представители молят съда да отхвърли частично предявените искове по изложените в
отговора съображения.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК.
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 7195/2020 г. по описа на БРС е видно, че в
полза на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК с № 260838/17.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 7195/2020 г. по
описа на БРС г. по описа на БРС, за солидарно заплащане от ответниците Т. Г. Т. и Н. Н. Т.
на сумите, които се претендират с исковата молба. Против издадената заповед за изпълнение
са депозирани писмени възражения в срок и в едномесечния срок по чл.415, ал.1, т.1 ГПК
заявителят е предявил настоящия установителен иск, поради което същият е процесуално
допустим.
По делото е безспорно, че между ответника Т. Г. Т. и ищеца „ПИБ“ АД е сключен
Договор за банков кредит № 002LD-R-000406, за сумата от 6900 евро, с годишна лихва 18 %,
ГПР 20.65 %, със срок за издължаване – 120 месечни погасителни вноски с падеж на 15-то
число на месеца, съобразно погасителен план и крайна падежна дата – 15.10.2020 г., като
вземанията по договора са обезпечени с поръчителството на ответницата Н. Н. Т. с Договор
за поръчителство от 01.11.2010 г. Съгласно чл.10 от договора, дължимите неизвършени в
срок плащания се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на
падежа на съответната вноска. Безспорно е и усвояването от кредитополучателя на
отпуснатия му кредит и неизпълнението на задълженията на ответниците за плащане на
погасителните вноски.
Съгласно заключението на извършената по делото съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обоснована и компетентно дадена,
се установява, че непогасената главница по договора за кредит е в размер на 6810.30 евро,
цялата непогасена договорна лихва е в общ размер от 7970.68 евро за периода от 15.12.2010
2
г. до 15.10.2020 г. и в размер от 998.80 евро за претендирания с исковата молба период
13.11.2017 г. – 15.10.2020 г., а наказателната лихва е общо 6950.08 лв. за периода от
15.12.2010 г. до 11.11.2020 г. и в размер на 1420.92 евро за исковия период 13.11.2017 г. –
12.11.2020 г. В съдебно заседание, вещото лице пояснява, че изчисляването на лихвите в
счетоводството на банката е съобразено с уговорения по т.4 от договора лихвен процент 18
%, като наказателната лихва също е съобразена с уговорките в договора.
Горните обстоятелства не се оспорват от ответниците и се установяват от събраните
по делото доказателства. Спорът по делото се свежда до въпроса за погасяване на
вземанията по давност и от кой момент се зачита давностния срок, като съдът не споделя
изложените в тази връзка доводи на ответниците и намира възраженията им за посяване на
вземанията по давност за неоснователни.
Процесният договор за банков кредит не е такъв за периодично задължение, а с него
е уговорено разсрочване на изпълнението на части, като задължението продължава да бъде
само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска
или моментът, в който е обявена предсрочна изискуемост на дълга (в този смисъл – ТР №
5/21.01.2022 г. по тълк.дело № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед на това, за
задължението за главницата е приложима общата петгодишна погасителна давност по
чл.110 ГПК. Съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД, вземането за лихви се погасява с кратка
тригодишна давност, която е приложима и по отношение на договорната лихва, независимо
от включването й като част от анюитетна вноска. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. По отношение на
главницата този ден в конкретния случай е настъпването крайния падеж на договора –
15.10.2020 г. Настоящият иск е предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, съгласно който искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.4 ГПК. В случая,
исковата молба е депозирана в законоустановения едномесечен срок, поради което
установителният иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл.417
ГПК – 13.11.2020 г., към който момент не е изтекъл 5-годишния давностен срок и
главницата не е погасена по давност, поради което същата е дължима в установения от
вещото лице размер от 6810.30 евро, колкото е и исковата претенция.
По отношение на договорната и наказателната лихва погасени по давност са
вземанията на кредитора, попадащи в периода три години назад от датата на заявлението,
т.е. погасени по давност са всички вземания за лихви, чийто падеж е настъпил преди
13.11.2017 г. В случая, договорната лихва се претендират за периода 13.11.2017 г. –
15.10.2020 г. (крайния падеж на договора), а наказателната лихва се търси за периода
13.11.2017 г. – 12.11.2020 г., поради което тези вземания не са погасени по давност и са
дължими в установените от вещото лице размери от 998.80 евро за договорната лихва и
1420.92 евро за наказателната лихва, колкото са и исковите претенции.
Предвид горното, съдът намира предявените искове за основателни в
претендираните размери, поради което следва да бъдат уважени изцяло.
3
При този изход на делото и направеното от ищеца искане по чл.78, ал.1 ГПК,
ответниците следва да му заплатят сумата от 661.05 лв. за направените по настоящото дело
разноски (361.05 лв. платена държавна такса, 200 лв. платено възнаграждение на вещо лице
и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8, вр. чл.37
ЗПП, вр. чл.25, ал.1 НЗПП). Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. съдът следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив по отношение на присъдените със заповедта по чл.417 ГПК
разноски, поради което ответниците следва да заплатят на ищеца сумата от 411.05 лв. за
направените разноски в заповедното производство.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Първа инвестиционна банка“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Драган Цанков“ №
37, представлявано Н. Б. и С. П., и по отношение на Т. Г. Т. от ........................., ЕГН
********** и Н. Н. Т. от ....................., ЕГН **********, че Т. Г. Т., ЕГН ********** и Н. Н.
Т., ЕГН ********** дължат солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
*********, следните суми, дължими по Договор за банков кредит № 002LD-R-000406 от
01.11.2010 г., сключен между банката и кредитополучателя Т. Г. Т. и обезпечен с
поръчителството на Н. Н. Т., а именно: 6810.30 евро (шест хиляди осемстотин и десет евро
и тридесет евроцента) – главница, 998.80 евро (деветстотин деветдесет и осем евро и
осемдесет евроцента) – договорна лихва за периода от 13.11.2017 г. до 15.10.2020 г. и
1420.92 евро (хиляда четиристотин и двадесет евро и деветдесет и два евроцента) –
наказателна лихва за периода от 13.11.2017 г. до 12.11.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 13.11.2020 г., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК с №
260838/17.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 7195/2020 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Т. Г. Т., ЕГН ********** и Н. Н. Т., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, сумата
от 661.05 лв. (шестстотин шестдесет и един лева и пет стотинки) за направените по
настоящото дело съдебни разноски, и сумата от 411.05 лв. (четиристотин и единадесет лева
и пет стотинки) за направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 7195/2020
г. по описа на БРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4