Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр. София 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело №
13248 по описа за 2020 година, прецени:
Делото
е образувано по предявен от „У.Б.“ АД *** срещу М.Д.С. по реда на чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК установителни искове с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „У.Б.“ АД *** сключила договор за банков
револвиращ кредит с „М.В.А.“ ЕООД като кредитополучател и ответника М.д.С. като
солидарен длъжник. С договора било уговорено банката да предостави кредит в
размер на 50 000 лева. Целта на кредита била оборотни средства за покупка
на стоки и консумативи. Банката предоставила кредита по банкова сметка *** ***. Кредитът бил усвоен изцяло от
кредитополучателя. В договора за кредит били уговорени лихва върху редовна
главница, лихва върху просрочена главница и наказателна лихва за просрочие.
Крайният срок за погасяване на цялото задължение – главница и лихва бил
06.02.2016 г. Ищецът твърди, че кредитополучателят и съдлъжникът не погасили
задълженията сив срока за погасяване, на което основание по заявление на ищеца била издадена заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу двамата длъжници и изпълнителен
лист по гр. дело № 52193/2016 г. на СРС 127 състав. Ответникът С. като длъжник
в заповедното производство подал възражение за недължимост на сумите – предмет
на заповедта за изпълнение.
На основание изложените обстоятелства, ищецът прави
искане до съда да установи, че в полза на ищеца „У.Б.“ АД *** съществуват
вземания към ответника М.Д.С., произтичащи от договор за банков револвиращ
кредит, в следните размери:
- 38 182,40 лева просрочена главница, ведно със
законната лихва от 15.09.2016 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК до погасяването на задължението;
- 808,79 лева лихва върху просрочена главница за
периода от 06.02.2016 г. до 14.09.2016 г., начислена на основание чл. 11.2.3 в
размера по чл. 4.2 от договора за кредит;
- 376,52 лева
наказателна лихва за просрочие за периода от 06.02.2016 г. до 14.09.2016 г.
включително, начислена на основание чл. 11.2.3 в размера по чл. 4.2 от договора
за кредит
Ответникът М.Д.С. чрез пълномощник адвокат Е.Т. +оспорва
исковете с възражение, че ответникът е поръчител по договора за кредит, който
договор в частта му относно задължаването на ответника имал характер на договор
за поръчителство. На това основание се позовава на изтекъл срок по чл. 147 ал
.1 от ЗЗД за търсене на отговорност на поръчителя. Прави искане за прекратяване
на делото поради изложените съображения.
Съдът като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се
от доказване, че е бил сключен договор за банков револвиращ кредит с №
004/220/06022015 от 06.02.2015 г. между „У.Б.“ АД *** като кредитор, „М.В.А.“
ЕООД като кредитополучател и ответника М.Д.С. като страна по договора. Спорът
за качеството на ответника като страна по договора, е правен – пълномощникът на
ответника излага доводи, че действителната обща воля на страните е била
ответникът да бъде поръчител. Съдът е приел за безспорно установено също, че
отпуснатият кредит е бил получен и усвоен от кредитополлучателя „М.В.А.“ ЕООД
на сумата от 50 000 лева. Прието е за
безспорно, че крайният срок за погасяване на задълженията по кредита бил 06.02.2016
г. Съдът е приел за безспорно и че по гр. дело № 52193/2016 г. на СРС по искане
на ищеца на 15.09.2016 г. е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист
на 19.09.2020 г. в полза на ищеца срещу ответника за следните суми:
38 182,40 лева главница, ведно със законната лихва от 15.09.2016 г. до
окончателното изплащане; 808,79 лева лихва за периода 06.02.2016 г. до
14.09.2016 г.; 376,52 наказателна лихва за периода от 06.02.2016 г. до
14.09.2016 г.; 2131,97 лева разноски в заповедното производство. Безспорно е и
че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение на 19.02.2020 г. от ответника
М.Д.С..
От назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че отпуснатият и усвоен кредит в размер на 50 000 лева е
частично погасен, като погасената част на главницата е 11 817,60 лева. Установено
е от заключението на вещото лице, че наред с това са погасени:
- 5956,14 лева договорна лихва;
- 477,62 лева „наказателна лихва при просрочие“;
- 2218,90 лева „лихва за просрочена главница“.
Според заключението на вещото лице, пегогасените задължения
по кредита са: главница – 38 182,40 лева; лихва върху непогасена главница
според точка 4.2 от договора – 808,71 лева; и „наказателна лихва при просрочие“
според правилото на точка 4.3 от договора – 376,52 лева.
Първият спорен въпрос по делото е за качеството на
ответника М.Д.С. като страна по договора за банков кредит. В текста на договора
той е посочен като солидарен длъжник, или според приетата в договора
терминология – „трето задължено лице“. Пълномощникът на ответника излага доводи,
че ответникът С. е поръчител, тъй като в договора за кредит е характеризиран
като „обезпечител“ в част 13 от договора „Обезпечение“. На това основание
обосновава теза, че действителната обща воля на страните е ответникът С. да има
качеството на поръчител по договора за кредит.
Съдът не споделя това становище. Характеризирането на
длъжника по договора за кредит като „обезпечител“ не дава основание да се
приеме, че волята на страните е била той да бъде поръчител. Поръчителството не
е единственият способ за обезпечаване на вземането и не всеки, който обезпечава
чуждо вземане, е поръчител. Изрична воля за сключване между ищеца и ответника
на договор за поръчителство не се съдържа в представения договор за кредит,
нито е представен по делото договор за поръчителство във формата, предвидена в
чл. 138 от ГПК. В договора за кредит ответникът изрично е вписан като
„солидарен длъжник. Уговарянето на солидарност е възможност, изрично предвидена
в чл. 121 от ЗЗД и такава клауза не обуславя качеството на поръчител на
солидарния длъжник. Посочването на ответника като „солидарен длъжник“, наред с
кредитополучателя, означава, че волята на страните е била ответникът С. да бъде
задължен по общите правила на чл. 121 и сл. от ЗЗД, без приложимост на
особените правила на отговорността на поръчителя. Поради изложеното съдът
намира, че спрямо ответника С. е неприложимо правилото на чл. 147 ал. 1 от ЗЗД.
При преценка на размера на задълженията на ответника
към ищеца, съдът следва да се произнесе по валидността на санкционните клаузи
на точка 4.2 и 4.3 от договора за кредит. Горното е от значение както за
дължимостта на лихвата за просрочие и т.нар. „наказателна лихва“, така и за
размера на задължението за главницата, защото засягасъществуването на отчетени като погасени санкционни задължения.
С точка 4.2 е уговорено начисляване на лихвен процент
върху просрочена главница за срока на просрочието, образуван от лихвения
процент за редовен дълг и надбавка от 2%. Тази клауза е нищожна. Тя не изключва
приложимостта на годишния лихвен процент съгласно т. 4.1.1, поради което с
прилагането на точка 4.2 се постига на практика двойно олихвяване с добавка от 2%:
по смисъла на тези условия в договора, на кредитополучателя се начислява веднъж
редовен лихвен процент и втори път „лихва за просрочие“, образувана от годишния
лихвен процент и надбавка от 2%. Или приложимостта на тази клауза води до
олихвяване в размер на 20%: редовен лихвен процент 9% и лихва при просрочие 9%
+ 2%.
Нищожна е и клаузата на точка 4.3 от договора, която
предвижда фиксиран лихвен процент , начисляван върху наличния кредит при
просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг
и лихвата за просрочен дълг, в размер на 5%. В договора за кредит не е
дефинирано значението на понятието „наличен кредит“. Такава дефиниция не се
съдържа и в общите условия. Тази неяснота сама по себе си обуславя нищожност на
клаузата, поради нарушение на чл. 59 ал. 2 от Закона за кредитните институции. От
текста на точка 11.2.3 става ясно, че при неиздължаване на главница и/или лихва,
с лихвен процент по точка 4.3 се олихвява целият дълг по главницата – редовна
(т.е. непросрочена). Това означава, че е предвидено заплащане на неустойка във
формата на „наказателна лихва“ и за непросрочената част от кредита. Същевременно,
е предвидено налагане на „втора неустойка“ за просрочената част от кредита, за
която е предвидена и неустойка по т. 4.2. Тези съображения дават основание на
съда да приеме, че клаузата на точка 4.3 е нищожна.
Нищожността на
точки 4.2 и 4.3 от договора не поражда задължения за плащане от
кредитополучателя и солидарния длъжник, поради което съдът намира за недължими
претендираните суми от лихва върху просрочена главница в размер на 808,79 лева
и наказателна лихва в размер на 376,52 лева. Същевременно, нищожността на тези
клаузи обуславя некоректност при разпределението на изплатените по кредита суми
за погасяването на задълженията на кредитополучателя. Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза (стр. 6 л. 78), погасените задължения за
наказателна лихва при просрочие са 477,62 лева, а погасените задължения за
лихва за просрочена главница са 2218,90 лева. Тези суми са отчетени за
погасяване на задължения, основани на нищожни клаузи на договора за кредит и
поради това, несъществуващи. Тези суми следва да се приспаднат от просрочената
главница от 38 182,40 лева, като съдът приеме за установено, че дължимата
сума за просрочена главница е 35 485,88 лева.
Ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 3006,50
лева, според уважената част от исковете. Ищецът дължи на ответника адвокатско
възнаграждение за исковото производство в размер на 250 лева, според
отхвърлената част от иска. Адвокатско възнаграждение за заповедното
производство не се дължи.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено, че
М.Д.С. ЕГН **********, адрес за
съобщения: гр. София 1000 ул. „******дължи на „У.Б.“ АД ***, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:*** пл. „******сумата от 35 485,88 лева
(тридесет и пет хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и осемдесет и осем
стотинки) непогасена част от главница по договор за банков револвиращ кредит с
№ 004/220/06022015 от 06.02.2015 г., ведно със законната лихва от 15.09.2016 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля предявения по реда на чл. 422 от ГПК
иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ над тази сума до пълния предявен
размер от 38 182,40 лева.
Отхвърля като
неоснователни предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „У.Б.“ АД *** срещу М.Д.С.
искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установена
дължимостта на лихва върху просрочена главница в размер на 808,79 лева и
наказателна лихва при просрочие в размер на 376,52 лева.
Осъжда М.Д.С. да заплати на „У.Б.“ АД разноски по
делото в размер на 3006,50 лева.
Осъжда „У.Б.“ АД да заплати на М.Д.С. разноски по
делото в размер на 250 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: