МОТИВИ към присъда №13/05.10.2017г. по
НОХД№159/2017Г.по описа на РС-Балчик
По отношение на подсъдимия Г.С.Б. - с ЕГН - ********** ***. Т на *** г.е предявено
обвинение от Районна Прокуратура гр.Балчик,по внесен обвинителен акт,ЗА ТОВА, ЧЕ На 16.12.2016 г. около 20,40 часа в гр. Балчик,
не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие № 6/18.07.2016 г. по Решение №
84 от 18.07.2016 г., постановено по гр. д. № 317/2016 г. по описа на Районен
съд гр. Балчик, влязло в законна сила на 29.07.2016 г., като нарушил забраната
да приближава на по-малко от 20
метра за срок от 18 месеца Д.В.Б. с ЕГН ********** и А.Г.Б.
с ЕГН **********, както и да приближава жилището, което Д.В.Б. с ЕГН **********
и А.Г.Б. с ЕГН ********** обитават, находящо се в ГР.
Б.за срок от 18 месеца,съставляващо Престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
Представителя на РП-Балчик пледира подсъдимият Б. да
бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и му бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една и половина година,което наказание
да бъде изтърпяно ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип,при
първоначален строг режим,при отегчаващи вината обстоятелства,миналите осъждания
,както и в следствие на деянието ,подсъдимият е запалил дома ,където живеят
съпругата и дъщеря му.
Подсъдимият Б. се явява лично в с.з. и с адв.К.,назначен за служебен защитник .В хода на съдебното
следствие не се признава за виновен,дава обяснение по обвинението.
В последната дума дадена му от съда заявява ,че съжалява.
Адв.К. пледира за налагане на наказание,различно от
наказанието лишаване от свобода ,а именно наказание глоба,алтернативно,предвид
настъпилата реабилитация по чл.88,ал.2 от НК,към минималния размер на
наказанието лишаване от свобода ,с приложение на разпоредбата на чл.66 от НК.
След преценка на събраните в хода на съдебното
следствие по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Г.С.Б. ,съпругата и дъщеря му имали съвместно жилище,находящо се в ГР. Б.,обитавано от тях.
От много години св. Д.Б. имала проблеми със съпруга си
подс. Г.Б., който постоянно след употреба на алкохол й
нанасял побой и последната получавала и телесни повреди. Подсъдимият Б. когато бил в
пияно състояние посягал и на дъщеря си ,св. А.Б..
На 18.06.2016 г. около 17,30 часа подс.
Г.Б. пак в пияно състояние нанесъл побой на съпругата си св. Д.Б. и дъщеря си А.Б..
Тъй като вече не се издържало от поведението му,св. Д.Б.
потърсила защита от съда по Закона за защита от домашното насилие.
С Решение № 84 от 18.07.2016 г. по гр. д. № 317/2016
г., влязло в законна сила на 29.07.2016 г. Балчишки районен съд е постановил
мерки за закрила от Закона за защита от домашното насилие, по отношение на Д.В.Б.
с ЕГН ********** и А.Г.Б. с ЕГН **********,***, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, Г.С.Б. с ЕГН **********,***, да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на Д.В.Б. с ЕГН ********** *** и А.Г.Б.
с ЕГН ********** със същия адрес.
ЗАБРАНЯВА на Г.С.Б. с ЕГН **********,***, да
приближава Д.В.Б. с ЕГН ********** *** и А.Г.Б. с ЕГН ********** със същия
адрес но по - малко от 20
метра за срок от 18 месеца.
ЗАБРАНЯВА на Г.С.Б. с ЕГН **********,***, да
приближава жилището, което Д.В.Б. с ЕГН ********** и А.Г.Б. с ЕГН **********,
обитават, находящо се в от ГР. Б.за срок от 18
месеца.
ОТСТРАНЯВА Г.С.Б. с ЕГН **********, от съвместното
обитаваното с Д.В.Б. с ЕГН ********** и А.Г.Б. с ЕГН **********, жилище, находящо се в от ГР. Б.за срок от 18 месеца.
ЗАДЪЛЖАВА Г.С.Б. с ЕГН **********, да посещава
специализирани програми на фондация „Ес о ес - семейства в риск“ гр. Варна, ул.
„Синчец“ №21.
Въз основа на решението на БРС е издадена Заповед №
6/18.07.2016 г. на БРС със същите мерки за защита, която била връчена на подс. Г.Б. и влязла в сила от 18.07.2016 г. Със същата
заповед БРС е предупредил подс. Г.С.Б., че при
неизпълнение на настоящата заповед, се прилагат разпоредбите на чл. 21, ал. 2
от ЗЗДН - полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата.
На
16.12.2016г.,преди обяд,около 10,00часа св.Д.Б. *** където се срещнала
със св.В.В.,когото уведомила,че прибирайки се от
работа била пресрещната,на улицата от подсъдимият ,който въпреки,наложената
Заповед искал да говори с нея под предлог ,че иска да види болният й
брат.Уведомила го,устно,че подсъдимият винаги действал така,причаквайки я на
улицата за да няма свидетели ,преследвал я и търсел контакт.Тогава св.В. се свързал
с подсъдимият по телефона,който се явил в сградата на полицейското управление
около 12.00часа на 16.12.2016г.,когато бил предупреден за пореден път,като
мотива който подсъдимият посочил,не отричайки,че правил опити да се среща със
свидетелката бил ,че искал да види болният й брат ,знаел кога се прибира от
работи просто искал да проведе разговор с нея.Независимо от Заповедта,св.В.
отново го запознал с нея ,предупредил го след което го освободил.
Въпреки Заповедта ,и оправеното от св.В. предупреждение,на
16.12.2016 г. около 20,40 часа подс. Г.Б. ***. Влязъл
в коридорчето между стаята и кухнята. Жена му св. Д.Б. му казала да се маха и
извикала на дъщеря си св. А.Б. да се обади в полицията. В този момент влязъл и
брат й В.М./починал на 22.02.2017 г./, който бил облят с бензин, който носил подс. Г.Б.. Св.Б. извела брат си и като се обърнала видяла кухнята
да гори, а подс. Г.Б. да бяга в другата стая. След
това подс. Г.Б. излязъл на улицата и гледал как гори
къщата им.
На място пристигнала полиция и пожарна, като подс. Г.Б. бил задържан и отведен в полицията, а пожара бил
потушен, но къщата била изгоряла.
Срещу подс. Г.С.Б. било
образувано ДП № 286/2016 г. за престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК ,съдът служебно е запознат,че въз основа на него е било образувано и НОХД В
ОС-Добрич,за чийто резултат съдът няма информация .
Подсъдимият в с.з. заяви,че се е срещнал със св.Б. с мотива,че иска да види болният й брат,както
и че датата била 15.12.2016г.Бил се срещнал с нея предният ден ,като и казал ,че
иска да види брат й,като срещата била пред читалището,в близост по
полицията.Отрича,да е заливал Владко Николов,брат на св.Д.Б. с бензин,т.к. имал
само бои и разредители,понеже работил като
бояджия през последните шест
години.по време на разпита на дъщеря му ,не отрича да е закупил и бензин .Не
отрича,че е бил предупреден от полицейски служител да не нарушава
ограничителната заповед.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
досъдебното производство и приети от съда на осн.чл.283 от НПК доказателства- постановление
за привличане на обвиняем; протокол за разпит на обвиняем; свидетелски
показания на св. А.Б. ,св. Д.Б.; Решение № 84/18.07.2016 г. на БРС; Заповед за
защита срещу домашно насилие; справка за съдимост; характеристични данни,както
и тези дадени в хода на съдебното следствие,вкл. и обясненията на подсъдимият,показанията
на св.Д.Б. и А. Б.,на св.В.,справка на Началника на РУ на МВР-Балчик ,относно
лицата посетили произшествието на 16.12.2016г.,справка за съдимост,справка на
РП-Балчик относно изтърпяно от Б. наказание лишаване от свобода.
Събраните в хода на досъдебното производство
доказателства съдът следва да кредитира изцяло,т.к. не констатира нарушения на
правилата на НПК,от категорията на съществените ,при събирането
им.Разследването е проведено в рамките на законовите срокове,от компетентен
разследващ орган .По отношение на подсъдимият е предявено обвинение,с
Постановление за привличане в качеството на обвиняем,с последващ
разпит,осигурена му е защита.Дадена му е била възможност да изрази становище по
доказателства ,както и да сочи такива.
Съдът следва да посочи,че всички актове съставени по
отношение на подсъдимият са оформени в условията на отказ от връчване и
полагане на подпис,в присъствието и подписите на двама свидетели,като
независимо от ги приема като годно доказателствено
средство,приобщено по реда на чл.283 от НПК и приети от съда ,при постановяване
на присъдата си.Право на обвиняемият,респ.подсъдимият е да откаже връчването на
постановление,от даването на обяснения и т.н.като същите в никакъв случай не
следва да се приемат като отегчаващо вината обстоятелство.Не са приети като
такова и от съда,като следва да се посочи,че в с.з. подсъдимият му бе дадена
възможност да изрази своето отношение както по обвинението,така и във връзка с
казаното от свидетелите.
Всички доказателства разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност налагат следните изводи:
При така възприетата фактическа обстановка съдът
намери,че подсъдимият Б. е осъществил състава на престъпление по чл.296,ал.1 от НК по време и място както е посочено в обвинителният акт.
Съдът следва да посочи,че подсъдимият в хода на
съдебното следствие посочва ,че срещата между него и св.Б. е била на 15.12.,а
не както се твърди в Обвинителният акт на 16.12.2016г.и на тази дата е
посещавал и сградата на РУ на МВР-Балчик,където отишъл доброволно ,а не повикан
от полицията.
Този факт според съда ,беше изяснен с показанията на
св.В.,който освен датата 16.12.2016г.,посочи и какъв ден е било, а именно петък
,когато св.Б. ***,където е обяснила какво се е случило ,както и че след
проведеният с нея разговор ,е потърсил подсъдимият по телефона който се явил в
полицейското управление,където отново му била прочетена Заповедта,както и
отправено предупреждение,така ,че в този смисъл за съда не възниква съмнение
относно това,кога е извършено деянието.
Обект на престъплението по чл.296,ал.1 от НК са
обществените отношения ,свързани с правосъдието.Предмет на престъпление са
именно тези отношения.
Изпълнителното деяние съставлява система от действия
по нарушаване законодателството в страната,с което изпълнителното деяние е
довършено.
Престъплението е формално и не се изисква за
осъществяването му настъпване на определен противоправен
резултат.
От субективна страна
деянието е осъществено при форма на вината с пряк умисъл по смисъла
на чл.11,ал.2 от НК-деецът е съзнавал общественоопасния му характер,предвиждал е настъпването на
неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият Б. е съзнавал всички елементи от състава
на престъплението ,целял е настъпването им и не е искал да ги предотврати,видно
от поведението му преди и след извършване на деянието.
Преценката дали постановената забрана е била нарушена
или не,следва да се извърши с оглед особеностите на всеки отделен случай,а не
може да има спор,че срещайки се със св.Д.Б. ,на улицата,без значение дали пред
читалището, автогарата или на друго място публично или дори в домът им на ул.К,приближаването
на която е било забранено в рамките на 20 метра,попада в обхвата на забраната.
По делото не е установено дали срещите са били в разстояние повече или
по-малко от двадесет метра,но според съда самият факт,че подсъдимият е
провеждал разговор със свидетелката ясно сочи, че разстоянието е било по-малко
от определеното със Заповедта от 20 метра.
Както съдът посочи по-горе къщата на ул.Ки приближаването на по-малко от 20 метра свидетелката Д.Б.
и А. Б. ,посочени от гражданският съд ,според съда е достатъчно да се приеме,че
подс.Б. е осъществил деянието.
Безспорен е факта също така,че на процесната
дата,при посещението в дома си,подсъдимият се е приближил на разстояние
по-малко от 20 метра
и по отношение на св.А. Б.,т.к. същият е влязъл в дома им ,започнал е да
буйства,ударил майка й-св.Д.Б.,дори е разговаряла с подс.като
му е казала да не удря майка им .След инцидента й се обадил по телефона да я
попита дали и харесва това което е направил.
Св.Б. в с.з. Заяви,че след издаването на Заповедта
многократно се е срещал с нея,откраднал и кучето,като я викал да отиде в
квартирата му за да си го вземе,все срещи,при които не са провеждали нормален
разговор ,като е имало обиди,хвърляне на камъни.
В разпоредбата на чл.296,ал.1 ,предл.2
от НК е предвидена наказателна отговорност
за този който не изпълни заповед за защита от домашното насилие,с която
заповед се налага ограничителна мярка-тази предвидена в разпоредбата на чл.5 от ЗЗДН.Следва да се посочи,че в разпоредбата на чл.296,ал.1 от НК законодателят
използва термина „заповед за защита от домашно насилие”по общо като няма
предвид единствено съдебния акт и реда по чл.15 от ЗЗДН.Под заповед за защита
от домашно насилие следва да се разбира всеки акт на съда,издаден на основание
определена разпоредба на ЗЗДН,с който на дадено лице се налагат някой от
предвидените в този закон мерки за защита независимо от правното основание,реда
за издаването,възможност за обжалване и др.в противен случай би се стигнала до
неизпълнение на съдебен акт по който
едно лице би останало несанкционирано.
Подсъдимият Б. знае за горната заповед и свързаните с
нея обстоятелства,от приложеното в делото доказателства ,а именно процесната заповед е видно отбелязаното от служител на
РС-Балчик че последната му е връчена и е влязла в сила на 18.07.2016г.Знае,че
не следва да осъществява контакти с тях ,да
ги приближава на разстояние по
малко от 20 м.,както
и жилището им .
Като причина за деянието съдът приема незачитането на
правните норми,регламентираните обществени отношения,свързани с
правораздаването в страна ни и усложнените семейни отношения .
Смекчаващи отговорността обстоятелства съдът не
констатира,а отегчаващи отговорността
обстоятелства са лошите характеристични данни ,незачитането на правните
норми.
Видно от справката за съдимост подсъдимият Б. е
осъждан ,но последната му присъда е изтърпяна на 14.12.2000г. в Затвора-Варна.
При определяне вида и размера на наказанието съдът не
констатира наличие на многобройни и изключително смекчаващи вината
обстоятелства налагащи приложението на чл.55 от НК.
Водим от горното и на осн.чл.54
от НК ,като съобрази обществената опасност на подсъдимия,която съдът приема за
висока предвид извършеното от него и многократните му осъждания,подбудите за
извършването на престъплението ,имотното
състояние,както и всички други обстоятелства имащи отношение за
индивидуализиране на наказателната отговорност,обществената опасност на
деянието и ефекта от него спрямо св.Балчеви,съдът
определи наказанието в размер на една година лишаване от свобода,което
наказание прецени че следва да бъде изтърпяно ефективно ,при строг режим в
затвор от закрит тип,т.к.съдът прецени, че
при този режим и тип място за изтърпяване на наказанието биха могли да
се постигнат единствено целите на наказанието.
Подсъдимият не просто е извършил престъпление,визирано
в особената част на НК,същият е игнорирал решение на съда,нарушил е издадена
Заповед на съда,като всичко това дава основание на настоящият състав на съда да приеме,че друг тип режим и място
за изтърпяване на наказанието биха били неефективни и незачитащи волята на съда
и целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК.
Това именно дава основание на съда да приеме,че нито
наказанието глоба ,нито наказание лишаване от свобода,определено при условията
на чл.66 от НК биха били ефективни по отношение на подс.Б..Според
съда,за него е без значение дали ще бъде наказан от съда или не,той има
собствено поведение ,свое разбиране за спазване на правните норми,които коренно се различават от тези намиращи се в
действащите закони.
Поради това съдът прие,че наказанието което следва да
наложи и подсъдимият да изтърпи е единствено Лишаване от свобода в размер на
една година,при строг режим,в затвор от закрит тип.
По отношение на подсъдимият не е взимана мярка за
неотклонение и съдът не се произнесе съгл.разпоредбата на чл.309 от НПК
По делото няма направени разноски,към датата на
постановяване на присъдата като и по тази причина и съдът не се произнесе.
Съдът счете ,че в този вид и размер наказанието ще
изиграе своята възпираща,превантивна и възпитателна роля и целите визирани в
чл.36,ал.1 от НК ще бъдат постигнати в тяхната цялост.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: