№ 41
гр. С. , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно гражданско дело №
20215400500007 по описа за 2021 година
за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството е по чл.258-263 ГПК.
С Решение № 60572/26.10.2020 г. по гр.дело № 1338/2019 г.
С.ският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявените искове от "Олимпик Ойл" Е*-
гр.Д. срещу МБАЛ "Д-р Б.Ш." АД - гр.С. по чл.422, ал.1 от ГПК да бъде
признато за установено по отношение на МБАЛ "Д-р Б.Ш." АД, че дължи за
плащане на "Олимпик Ойл" Е* сумите от: 12 386,86 лева за извършена
доставка на 15 018 литра газьол, за която доставка е издадена фактура №
***/19.11.2019 г.; 1004,71 лв. лихва за забава за периода от 03.12.2018 г. до
20.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението пред съда - 03.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 490/08.10.2019 г. по
ч.гр.дело № 1106/2019 г. на Районен съд-С..
Също така, „Олимпик Ойл" Е*-гр.Д. е осъдено да заплати на МБАЛ "Д-
1
р Б.Ш." АД-гр.С., разноски по делото в размер на 1 298,40 лева.
Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от
„ОЛИМПИК ОЙЛ“ Е*-гр.Д., чрез адв.Б.И., с искане да бъде отменено и
исковете на това дружество – уважени изцяло, ведно с направените пред двете
инстанции разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателя „Олимпик Ойл“ Е*-
гр.Д., редовно призовано, не се явява представител. От пълномощника му
адв.Б.И. е постъпила молба по пощата, с която поддържа жалбата и
претендира за разноските.
Въззиваемият МБАЛ "Д-р Б.Ш." АД-гр.С., чрез
пълномощника си адв.А.В., с отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва жалбата и
моли решението да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени разноски за
въззивното производство.
В съдебно заседание въззиваемата болница, редовно
призована, не изпраща представител. От пълномощника и адв.А.В. чрез
писмено становище се поддържат доводите в отговора и се иска присъждане
на разноските за сегашното производство.
Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва
да се потвърди, като се имат предвид изложените от първоинстанционния съд
мотиви на осн.чл.272 ГПК.
По оплакванията в жалбата настоящият състав съобразява
следното:
След като от ищеца и настоящ жалбоподател са предявени
исковете по чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД, с отговора
на исковата молба ответникът-въззиваеми МБАЛ „Д-р Б.Ш.“ АД-гр.С. най-
напред твърди, че искът е неоснователен, защото сумата, която болницата
дължи на ищеца съобразно цената, определена в договора за доставените
количества газьол – тази по т.2 и т.13 от приложение № 1-спецификация и
допълнителни клаузи, която е цената на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, вече
е изплатена изцяло на „Олимпик Ойл“ Е* по шестте доставки, подробно
описани. На следващо място, но вече при условията на евентуалност /ако
2
съдът приеме, че отношенията между страните не произтичат от един договор
с делими, периодични престации, а представляват шест отделни договора за
доставка на газьол, както се твърди в исковата молба,/ прави възражение за
прихващане – претендира да се прихване исковата сума от 12 386,86 лв. с
общата сума 12 386,86 лв., ведно със законната лихва в размер на 1 345,46 лв.
от поканата за възстановяването и – 22.11.2018 г. до подаване на отговора. По
това направено при условията на евентуалност възражение за прихващане,
ответникът твърди, че сумата от 12 386,86 лв. е получена от ищеца без
основание, като сбор от плащания по фактурите, описани в отговора.
Предявен е също така и насрещен иск от болницата срещу
доставчика на гориво, отново обаче при условията на евентуалност – ако
съдът приеме, че отношенията между страните не произтичат от един договор
с делими, периодични престации, а представляват шест отделни договора за
доставка на газьол, както се твърди в исковата молба; и ако счете за
неоснователно направеното евентуално възражение за прихващане, да бъде
осъдено „Олимпик Ойл“ Е* да плати на болницата общо 12 386,86 лв. -
същата сума, получена от Е* без основание като плащания по същите
фактури, на които се позовава и ищецът по първоначалния иск, ведно със
законната лихва от получаване на поканата за възстановяването и законната
лихва до окончателно изплащане.
Предявяването на възражението за прихващане е евентуално
– ако съдът счете за основателен иска по чл.422, ал.1 на „Олимпик Ойл“ Е*.
Т.е., това възражение може да бъде разгледано само ако съдът приеме, че
претенция на доставчика на гориво е основателна. С обжалваното решение
обаче СмРС приема, че тя не е основателна, ето защо правилно изобщо не се
произнася по направеното при условията на евентуалност възражение за
прихващане. Това означава, че не е налице твърдяното във въззивната жалба
процесуално нарушение – непроизнасяне на съда по възражението. Тъкмо
обратното: ако беше извършено такова произнасяне, макар да не е настъпило
условието, при което възражението би могло да се разгледа, това би
представлявало съществено процесуално нарушение, накърняващо правата на
ответника, който избира поредността на защитните си действия. При това
положение ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на
фактите, на които основава възражението са за прихващане, едва ако ищецът
3
успее да проведе такова на фактите по предявения иск. Подобно доказване от
ищцовото дружество обаче не е постигнато.
Неоснователно е оплакването, че СмРС не се е съобразил с
писмо изх.№ 100-01-2228/02.07.2020 г. от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.
Съгласно чл.3.1 от борсовия договор с № 622/29.11.2017 г.,
който урежда правоотношението между страните по повод снабдяване на
болницата с гориво, цената на стоката е паричната сума, по която е
постигнато съгласие от брокерите по време на борсова сесия на „Софийска
стокова борса“ АД. Според Приложение № 1 към същия договор, единичната
цена на газьола е 1 497 лв. на 1 000 литра или 299 400 лв. без ДДС при
договорени за доставка 200 000 литра/плюс,минус 30%/ или 359 280 лв. с
ДДС. Т.1.3 от приложението разпорежда, че цената за заплащане на всяка
отделна партида/доставка/ газьол за промишлени и комунални цели /ПКЦ/ е
действащата цена на 1 000 литра без ДДС на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД
за Газьол за ПКЦ в деня на получаване на стоката, намалена с търговска
отстъпка в размер на 50 лв. За доставените количества се подписва приемо-
предавателен протокол. Също така, продавачът предоставя декларация за
съответствие на качеството на течните горива, фактура и заверен документ за
цената на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД за Газьол за ПКЦ към датата на
всяка доставка.
Съгласно последния абзац от т.1.3, корекция в постигнатата
цена е допустима и се извършва при промени на официалните цени на
горивата на „Лукойл България“ Е*.
От фактурите и заключението по ССчЕ, прието от съда,
става ясно, че цените на газьола, доставен на болницата по процесните
фактури от 23.01.2018 г., 06.02.2018 г., 21.02.2018 г., 08.03.2018 г., 28.03.2018
г. и 19.11.2018 г, са формирани въз основа на цени, които са по-високи от тези
на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД към посочените дати, като към фактурите е
представен документ не за цената на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, а
бюлетин с цените на „Литекс“ АД, които са в сила от 03.02.2018 г.
До С.ския районен съд е изпратено писмо с изх.№ 100-01-
2228/02.07.2020 г. С него „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД уведомява съда, че
4
през 2018 г. същото дружество не е осъществявало продажби на Газьол за
ПКЦ, поради което не може да представи документи за цената му към датите
на процесните фактури.
Същевременно обаче, вещото по СсчЕ К.Х., за да отговори
на въпросите по експертизата, прави справка в сайта на „Лукойл“, което
означава, че, макар през 2018 г. „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД не е
осъществявало продажби на газьол за ПКЦ, поради което твърди, че не може
да представи документи за цената му, са налице цени за такова гориво. Наред
с това, изричното условие да се заплати цената по фактурите е да бъде
представян към датата на всяка доставка и заверен документ за цената на
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Както се посочи, такъв документ не е
представян изобщо. Обстоятелството, че ответникът, въпреки липсата на
такъв документ, е платил на ищеца цената на горивото по фактурите, не
говори за съгласие с тази стойност, след като е отказал да плати доставката по
последната фактура именно по причина, че с предходните преводи е платил
дължимото според уговорките в договора, а не според исканото от ищеца.
Заключението по счетоводната експертиза правилно е
кредитирано от съда и е послужило за формиране изводите по решението.
Вещото лице в обясненията си на съдебното заседание от 24.06.2020 г. сочи,
че взема цените на газьола от сайта на „Лукойл“. Липсва каквото и да е
доказателство относно твърдението в жалбата как в устния си доклад вещото
лице заявило, че цените му били показани в офис на частна фирма,
извършваща дейност, конкурентна на тази на ищеца. От протокола на
съдебното заседание от 24.06.2020 г. не се открива подобно изявление на
вещото лице. Ето защо оплакването, че експертизата била изцяло погрешна, е
голословно. Както се отбеляза нееднократно, ищецът не доказва да е
изпълнил задължението си за представяне към датата на всяка доставка и
заверен документ за цената на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. При липсата
на такъв документ, цената на доставките не е формирана според договора,
което е основание ответникът да не я плати, като в случая е упражнил това си
право спрямо доставката по последната фактура, тъй я е като е платил по
предходните.
На осн.чл.6.78, ал.3 ГПК ищецът-жалбоподател следва да
5
бъде осъден да заплати на въззиваемия направените в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 118,40 лв.
По изложените съображения С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60572/26.10.2020 г. по гр.дело №
1338/2019 г. на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА „ОЛИМПИК ОЙЛ“ Е*, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Д., ул.Х.Д. № 11А, представлявано от управителя
Г.Г., да заплати на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА за АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
„Д-Р Б.Ш.“ – АД гр.С., ЕИК 12606121, направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 118,40 лв.
/хиляда сто и осемнадесет лева и четиридесет стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280,
ал.3, т.1, пр.второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6