№ 142
гр. Русе, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Антоанета Атанасова
Милен П. Петров
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20224500500213 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Депозирана е въззивна жалба на ОУ „ИВ“ Русе против решение,
постановено по гр. д. № 3191/2022 г. по описа на Русенския районен съд, с
което е уважен предявеният от Т. КР. Й. иск срещу ОУ „ИВ“ Русе за отмяна
на Заповед № ЧР-24-2/10.05.2021 г., издадена от Началника на РУО Русе, с
която за нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 т.3 и т.10 КТ й е
наложено дисциплинарно наказание по чл.188 т.2 КТ. Излага подробни
съображения за необоснованост на обжалваното решение. Иска отмяната му и
отхвърляне на предявения иск.
В отговор на жалбата ищцата Т. КР. Й. излага съображения за
неоснователността й.
Писмен отговор е подало и третото лице РУО Русе, което счита, че
жалбата на ОУ „ИВ“ Русе е основателна.
Против същото решение е депозирана въззивна жалба и от РУО Русе, с
която се иска отмяната на съдебния акт, по съображения за липса на
обосновани изводи от първоинстанционния съд.
1
Постъпила е и частна жалба от РУО Русе против определение на РРС по
чл.248 от ГПК, с което искането му за изменение на решението в частта за
разноските е оставено без разглеждане.
Въззиваемата страна Т. КР. Й. оспорва основателността на частната
жалба по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото,
Окръжният съд приема, че въззивните жалби са подадени от процесуално
легитимирани лица, в законоустановения срок и срещу подлежащи на съдебен
контрол актове, поради което са допустими.
Разгледани по същество са основателни.
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно
основание чл.357 КТ вр. чл.358 ал.1 т.2 от КТ, предявен от ТК Й. против ОУ
„ИВ“ Русе за отмяна на Заповед № ЧР-24-2/10.05.2021 г. на Началника на
РУО Русе, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение" на основание чл.188 т.2 КТ и чл.189 КТ вр. с
чл.187 т.3 и т.10 КТ. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на
издадената заповед. Ищцата твърди, че не е допуснала вменените й
нарушения на трудовата дисциплина. Позовава се на тенденциозност в
действията на Началника на РУО, както и че същият не е спазил предвидената
в КТ процедура по реализиране на дисциплинарната й отговорност. Заявява,
че така индивидуализираните в заповедта деяния не покриват фактическия
състав на посочените правни основания. Счита, че посочените в заповедта
нарушения не са засегнали учебния процес, нито са нанесли вреди на
училището. В тази връзка въвежда и възражение за несъответствие между
тежестта на наложеното наказание и извършените нарушения. Претендира
отмяна на оспорената заповед.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответното училище, чрез назначения
му особен представител, е взело становище за неоснователност на иска.
Изложени са съображения, че процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание е законосъобразно проведена, а описаните нарушения са безспорно
установени. С тях са нарушени изрично посочени нормативни актове и
документи. Тези деяния покриват фактическите състави на чл.187 ал.1 т.3 и
т.10 КТ и не са налице твърдените в исковата молба пороци при определяне
вида на наказанието.
2
По реда и в срока по чл. 131 ГПК третото лице помагач РУО Русе е
взело становище за неоснователност на иска. Възразява срещу твърденията на
ищцата, че при издаване на процесната заповед не са спазени правилата на КТ
за нейното мотивиране. Възразява и срещу доводите, че установените деяния
не представляват нарушения на трудовата дисциплина, както и че не е спазен
принципът на съразмерност между нарушението и наказанието.
Страните не спорят, че към датата на налагане на процесното
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ между тях е
съществувало трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността
„директор“ на ответното училище. Същото има качеството на работодател на
ищцата, а третото лице РУО Русе се явява горестоящ орган по смисъла на
чл.61 ал.2 КТ.
Предмет на настоящото производство е Заповед № ЧР-24-2/10.05.2021 г.
Началника на РУО Русе, с която ищцата е дисциплинарно наказана с
"предупреждение за уволнение" на основание чл.188 т.2 КТ и чл.189 КТ вр. с
чл.187 т.3 и т.10 КТ. От нея се установява, че е издадена във връзка с
Констативен протокол относно извършена проверка в ОУ "ИВ" Русе по
заповед на Началника на РУО - Русе. Констативният протокол и докладът
съдържат описание на конкретни нарушения, като подробно са изложени
обосноваващите ги обстоятелства. Те са инкорпорирани в съдържанието на
оспорената заповед.
За нарушенията в атакуваната заповед, за които ищцата е
дисциплинарно наказана, се установява следното от фактическа страна:
На 15.03.2021 г. комисия, назначена от Началника на РУО със заповед
от 01.03.2021 г., посетила училището-жалбоподател и установила, че ищцата
е издала четири броя заповеди: № 377/10.11.2020 г.; № 409/23.11.2020 г.; №
473/27.11.2020 г.; № 570/30.12.2020 г. във връзка с организацията на
обучението в електронна среда от разстояние в ОУ „ИВ“ Русе. В посочените
заповеди е констатирано нарушение относно определената продължителност
на учебните часове при синхронно обучение от разстояние в електронна
среда, което не съответства на предвидената максимална продължителност на
един дистанционен учебен час, императивно уредена в чл.7 ал.6 т.1 и т.2 от
Наредба № 10/01.09.2016 г. за организацията на дейностите в училищното
образование.
3
На 28.01.2021 г. ищцата е издала нова заповед, в която за първи път е
определила продължителност на дистанционния учебен час в съответствие с
нормативната уредба.
В писмените си обяснения Т.Й. твърди, че в посочените четири
заповеди е разписана продължителността на часовете и почивките между тях,
а на учителите, които работят в електронна среда на обучение, по време на
педагогически съвети и оперативки е устно разяснявано от нея да следват
продължителността на учебните часове, регламентирани в Наредба № 10.
От констативния доклад, от приложените към обясненията на ищцата по
реда на чл.193 КТ писмени документи и от електронни разпечатки за м.
ноември 2020 г. от програмата Mikrosoft Teams meeting, се установява, че
педагогическите специалисти в ответното училище през посочения месец са
спазвали продължителността на дистанционните часове в съответствие с
наредбата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Исковата претенция намира правното си основание в разпоредбата на
чл.357 вр. чл. 188 т.2 КТ. Съгласно чл.195 ал.1 КТ, дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Това изискване към съдържанието на
заповедта за дисциплинарно наказание е съществено и неспазването му има
за последица признаване на наложеното наказание за незаконно само на
формално основание. При преценка на неговата законосъобразност съдът
проверява дали съществуват посочените от работодателя факти.
Непосочването на конкретни обстоятелства прави невъзможен съдебния
контрол, тъй като затруднява и служителя с оглед правото му на защитата.
Съдът не може да извършва проверка извън данните в заповедта, а
служителят трябва да знае конкретните факти, на които се основава
наказанието.
Следователно нарушаването на императивната разпоредба на чл.195 ал.
1 КТ води до невъзможност да се установят конкретните нарушения и да се
определи предметът на съдебния контрол, поради което съдът следи
служебно за спазването й.
4
В настоящия случай са спазени всички законови изисквания.
Нарушенията са конкретизирани с индивидуализиране на извършителя,
времето, мястото и фактическите обстоятелства, посочен е видът на
наложеното наказание, както и законовите основания, т. е. налице са всички
изискуеми от закона реквизити в атакуваната заповед на Началника на РУО.
Изложените мотиви съдържат достатъчно данни, които да осигурят
възможност на наказания служител да осъществи защитата си, както и
възможност за съда да реализира правораздавателен контрол.
Безспорно установено по делото е, че преди издаване на процесната
заповед, от ищцата са били поискани писмени обяснения именно във връзка с
извършените дисциплинарни нарушения, предмет на съдебното производство.
Т.Й. е депозирала такива, което от своя страна сочи на извод, че е разбрала за
какви нарушения се търси дисциплинарната й отговорност.
Настоящият въззивен състав намира, че изискването на чл.193 КТ е
спазено и на ищцата е била предоставена реална възможност да упражни
правото си на защита пред работодателя.
В контекста на изложеното, съдът приема и че са спазени сроковете по
чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание.
Следователно предметът на съдебния контрол е очертан, обезпечено е
правото на защита на наказания служител и проверката по същество на спора
– за осъществяване на нарушенията и съответствието им с наложеното
наказание, което работодателят следва да установи чрез пълно доказване,
може да бъде извършена, а оспорването на заповедта на формално основание
е изцяло неоснователно.
Наложеното на ищцата дисциплинарно наказание "предупреждение за
уволнение" е основано на констатации за извършени дисциплинарни
нарушения – издаване на четири заповеди на директора в противоречие с
визирания по-горе подзаконов нормативен акт.
На първо място, следва да се изясни въпросът дали сочените
обстоятелства съставляват дисциплинарно нарушение.
За да е налице нарушение на трудовата дисциплина, е необходимо да се
установи, че служителят не е изпълнил задължение, произтичащо пряко от
характера на трудовото му правоотношение или свързано непосредствено с
трудовата му функция. По аргумент от чл.186 КТ нарушение на трудовата
5
дисциплина е всяко неизпълнение на трудовите задължения на работника или
служителя. Несъстоятелни са доводите на ищцата, че за спазване на
законовите изисквания относно максималната продължителност на
дистанционните учебни часове е било достатъчно устното разяснение на
педагогически съвет или оперативка.
Налага се безспорен извод (при прочит на текстовата част на
процесните административни актове № 377/10.11.2020 г.; № 409/23.11.2020
г.; № 473/27.11.2020 г.; № 570/30.12.2020 г.), че чрез издадените заповеди
Т.Й., в качеството си на директор на училище, не е създала условия за
нормалното организиране на видовете подготовка при синхронно обучение от
разстояние в електронна среда, поради което е налице нарушение на
разпоредбите на чл.258 ал.1 ЗПУО и чл.31 ал.1 т.2, т. 4 и т.32 от Наредба №
15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите специалисти, на чл.7 ал.6 т.1 и т.2 от Наредба №
10/01.09.2016 г. за организацията на дейностите в училищното образование,
както и на Раздел ІІІ, т.2, 3, 4 от длъжностната й характеристика, което от
своя страна съставлява неизпълнение на трудови задължения по смисъла на
чл.187 ал.1 т.3 и т.10 КТ.
Дейността на ищцата като директор на учебно заведение - ответното
училище се регламентира от изисквания на законови и подзаконови
нормативни актове, като конкретно по силата на чл.258 ал.1 ЗПУО следва да
организира и контролира цялостната дейност на институцията в съответствие
с правомощията, определени с държавния образователен стандарт за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти.
Предвидените в законови и подзаконови нормативни актове задължения
на директора на училище да организира, контролира и отговаря за цялостната
дейност на училището, са залегнали и в длъжностната характеристика на
ищцата – раздел V – директорът отговаря за правилното водене и съхраняване
на училищната документация. Пак съобразно длъжностната й характеристика,
раздел ІІІ, т.2 и т.3, 4 ищцата има задължението да ръководи и да отговаря за
цялостната дейност на образователната институция и да контролира и
отговаря за правилното водене, издаване и съхраняване на документите в нея.
В изпълнение на така вменените й задължения, същата е издала Вътрешни
6
правила за информацията, документите, реда и организацията на
документооборота, архивиране, като сама е допуснала тяхното неизпълнение.
Настоящият състав намира, че обективираните в заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание нарушения са допуснати от въззиваемата. Със
своите действия/бездействия е нарушила чл.258 ал.1 ЗПУО, чл.31 ал.1 т.30 от
Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти и чл.7 ал.6 т.1 и
т.2 от Наредба № 10/01.09.2016 г. за организацията на дейностите в
училищното образование, както е приел и районният съд.
Тези нарушения съответстват и на посочената правна квалификация.
Разпоредбата на чл.187 ал.1 т.3 КТ предвижда, че нарушение на трудовата
дисциплина е неизпълнението на възложената работа. Работата на ищцата е
била възложена с длъжностната й характеристика, видно от която, директорът
на общинско училище, каквато длъжност е заемала ищцата, като орган на
управление на училището, е била задължена да организира, контролира и
отговаря за цялостната му дейност. По своето естество нарушенията са в
противовес с тези й задължения по длъжностна характеристика.
По този начин интересите на учениците и педагогическия персонал са
били застрашени и с тези свои действия ищцата е извършила нарушения на
трудовата дисциплина по чл.187 т.3 и 10 КТ – налице е неизпълнение на
възложената работа, както и на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, цитирани по-горе, както и Раздел ІІІ, т.1 и
т.2 от длъжностната й характеристика.
Възраженията на ищцата за тенденциозност на предприетите действия
от третото лице-помагач, са изцяло недоказани. Установи се, че заповедта на
Началника на РУО е била издадена на основание чл.254 ал.2 Закон за
предучилищното и училищното образование, вр. чл.3 ал. 3, чл.17 ал.1, 6, 7,
чл.18 ал.1 и ал.2 от Правилника за устройството и функциите регионалните
управления на образованието и науката и по повод на подадени сигнали и във
връзка с писмо на МОН. Назначената проверка е предприета в изпълнение на
правомощията и задълженията на Началника на РУО. От съвкупната преценка
на доказателствения материал се обосновава извод, че ищцата е издала
процесните 4 бр. заповеди в нарушение на нормативните правила – Наредба
№ 10, а проверяващите са представители на висшестоящ, контролен орган,
7
действал в изпълнение законовите му права и задължения, поради което не
би могло да се направи извод, че е налице преднамереност с цел тормоз,
защото такъв довод не почива нито на доказателствата, нито на закона.
На следващо място, спорът се концентрира върху съразмерността на
наложеното от работодателя наказание с извършените от ищцата нарушения
на трудовата дисциплина.
Съобразно трайната съдебна практика преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в т. ч. характерът на
извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на служителя
към конкретното неизпълнение (Решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр. д. №
1040/2009 г., ІV г. о. на ВКС; Решение № 516 от 28.06.2010 г. по гр. д. №
94/2009 г. ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. №
1417/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС).
По въпроса относно критериите при преценка тежестта на нарушението
от аспекта на чл.189 ал.1 от КТ е постановена съдебна практика, според която
преценката на критерия - тежест на допуснатото нарушение следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение. От значение са характерът на изпълняваната
работа и възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от
работодателя по-високо доверие, респективно - доколкото са свързани с по-
висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при
които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника или служителя към неизпълнението – решение по гр. дело №
1417/2011 г. по описа на ВКС.
От събраните по делото доказателства се установява, че е налице
неизпълнение на трудовите задължения на директора на ОУ „ИВ“ – Т.Й.,
които са й вменени, както с нормативната уредба, така и с длъжностната
характеристика за съответната длъжност. Доводите на ищцата, че тежестта на
8
наложеното й наказание не е съобразено с характера на нарушенията и
липсата на вредоносен резултат, настоящият въззивен състав намира за
неоснователни. В системата на дисциплинарните наказания, посочени в
чл.188 КТ, това е средното по тежест наказание, тъй като санкционните му
последици са порицателни и предупредителни. Правилно, наказващият орган
е отчел извънредността епидемиологичната обстановка, в която са извършени
нарушенията. Ситуацията при пандемия е стресова и извънредна, а заеманата
от ищцата длъжност е ръководна и с голяма обществена значимост. В
контекста на това и възложените на директора трудови функции, свързани с
оказано от работодателя по-високо доверие, респективно с по-висока степен
на отговорност при изпълнение на работата, предполага, че от Т. Й. се очаква
вземането на законосъобразни решения и създаване на добра организация. Тя
е следвало да не допуска неясноти в издадените от нея писмени актове (които
впоследствие да разяснява устно на педагогически съвет и оперативки), а да
създаде организация на сигурност в съответствие с нормативните изисквания.
Съдът отчита и липсата на самокритично отношение към извършеното,
както и неглижирането му – ищцата счита, че допуснатите нарушения не са
значими, няма настъпили неблагоприятни последици от тях, защото
педагогическият персонал е възприел устните й разяснения и е спазил
нормативно установената продължителност.
Ищцата, като директор, е била длъжна да обезпечи нормалното
организиране и осъществяване на цялостната дейност в училището за времето
на извънредната обстановка и в обобщение, поведението й съставлява
нарушение на трудовата дисциплина с тежест, обосноваваща налагане на
наказание "предупреждение за уволнение". При определянето му
работодателят е съобразил всички релевантни данни.
Като е достигнал до обратен краен извод, първоинстанционният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде изцяло отменен и
вместо него да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора депозираната частна жалба от РУО Русе
против определението на РРС по чл.248 от ГПК се явява безпредметна.
Мотивиран от изложеното, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1184/30.12.2021 г., постановено по гр. д. №
3191/2021 г. по описа на Русенски районен съд и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.357 ал.1 КТ от Т. КР. Й. от гр. Русе,
ул. „Рудозем“ № 9 против ОУ „ИВ“, гр. Русе, ул. „Д-р Петър Берон“ № 20 за
отмяна, като незаконосъобразна на Заповед № ЧР-24-2/10.05.2021 г.на
Началника на РУО Русе за налагане на дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение" в качеството й на Директор на ОУ „ИВ“.
Решението е постановено при участието на РУО Русе, като трето лице -
помагач на ответника.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10