Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 02.07.2019г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав на двадесет и осми май две
хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар
Йорданка Алексиева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 2635 по описа за 2018г. и като обсъди:
Обективно съединени искове
с правно основание чл. 240 от ЗЗД, чл. 55 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 10,08,2017г. и на 04,01,2018г. между страните са
сключени два договора за заем, по силата на които той е предоставил сумата от
съответно 6500 лева и 17000 лева, а ответницата се е задължила да върне първата
до 30,10,2017г. ведно с лихва в размер на 1,55% месечно (която страните приемат
за равна на 100 лева месечно), а втората – в срок до 31,03,2018г., ведно с
лихва в размер на 1,177% месечно (които страните приемат за равни на 200 лева
месечно). Освен това и по двата договора била уговорена неустойка от 0,5% на
ден, но не повече от 5% от заемната сума, в случай на забава. Задълженията не
били изпълнени, поради което моли да се постанови решение, с което ответницата
да бъде осъдена да му заплати сумата от 6500 лева, главница по първия договор,
ведно с договорна лихва в размер на 367,16 лева за периода от 10,08,2017г. до
30,10,2017г. и неустойка в размер на 597,69 лева за периода от 31,10,2017г. до
26,09,2018г., сумата от 10000 лева, главница по втория договор, ведно с
договорна лихва в размер на 341,24 лева за периода от 04,01,2018г. до
31,03,2018г. и неустойка в размер на 497,26 лева за периода от 01,04,2018г. до
26,09,2018г. Претендира и законната лихва върху общата сума от 18303,35 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски.
Ответницата оспорва предявените искове, като твърди, че не е сключила
договор за заем с ищеца нито на 10,08,2017г., нито на 04,01,2018г. и не е
давала съгласие за сключването им. Твърди, че не е получила посочените в
исковата молба суми от 6500 лева и от 10000 лева, поради което и за нея не е
възникнало задължение да ги върне. Твърди, че не е изпълнила подписите от нейно
име в приложените към исковата молба договори. Прави възражение за нищожност на
клаузите за договорни лихви и неустойки като противоречащи на добрите нрави.
Оспорва исковете по размер.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
На 10,08,2017г. между
страните е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника сумата от 6500 лева, а той се е задължил да я върне ведно с лихва в
размер на 1,55% или по 100 лева на месец в срок до 30,10,2017г. От заключението
по съдебно-графологичната експертиза се установява,
че подписът за заемател е изпълнен от ответницата,
поради което оспорването на истинността на този документ не е доказано.
Уговорено е заемната сума да бъде преведена по посочената
в договора банкова сметка. ***а ищецът е изправна страна, тъй като е изпълнил
това си задължение. Ето защо възражението, че сумата не е получена, е
неоснователно. Поради това за ответницата е възникнало задължението да върне
същата на падежа. Липсват твърдения и доказателства, че това е направено. С
това заемателят е изпаднал в забава, поради което
дължи уговорената в чл. 6 от договора неустойка от 0,5% за всеки просрочен ден,
но не повече от 5% от заетата сума.
Възражението за нищожност на тази клауза е неоснователно, тъй като
липсват обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че тя противоречи на
добрите нрави – не е налице
прекомерност, като е уговорен максимален размер. По-същественото обаче е, че сумата
която се претендира е в размер на законната лихва за периода от падежа на
задължението до датата на подаване на исковата молба.
Ето защо предявените искове за заплащане на сумата от
6500 лева, главница, договорна лихва в размер на
367,16 лева за периода от 10,08,2017г. до 30,10,2017г. и неустойка в размер на
597,69 лева за периода от 31,10,2017г. до 26,09,2018г. са основателни и
доказани и следва да бъдат уважени.
На основание чл. 86 от ЗЗД
ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата и
договорната лихва.
Напълно идентично е
положението с втория договор за заем, сключен между страните – на 04,01,2018г.
ищецът е предоставил по банков път сумата от 10000 лева, която е следвало да
бъде върната ведно с договорна лихва в размер на 1,177% или 200 лева месечно, в
срок до 31,03,2017г., подписът за заемател е изпълнен
от ответницата, видно от заключението на вещото лице, заетата сума не е
върната, поради което последната е изпаднала в забава, за която дължи уговорена
неустойка и обезщетение за забава. Направените възражения са неоснователни по
изложените по-горе съображения. Ето защо исковете за заплащане на сумата от 10000 лева, главница по втория договор, ведно с
договорна лихва в размер на 341,24 лева за периода от 04,01,2018г. до
31,03,2018г. и неустойка в размер на 497,26 лева за периода от 01,04,2018г. до
26,09,2018г. са основателни.
На основание чл. 86 от ЗЗД
ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата и
договорната лихва.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
направените в производството разноски в размер на 2941,23 лева съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК, като същите включват направените в
настоящото производство разноски, както и тези по ч.гр.д.№2218/2018г., по което
е допуснато обезпечение на предявените искове, както и тези по изп.д.№570/2018г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова,
образувано по издадената обезпечителна заповед).
По мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.М.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Д.П.Г., ЕГН ********** ***, офис 3, сумата от 6500 лева (шест хиляди и петстотин лева), главница по договор за заем от 10,08,2017г. със срок на връщане 30,10,2017г., сумата от 367,16 лева (триста шестдесет и седем лева и шестнадесет стотинки), договорна лихва за периода от 10,08,2017г. до 30,10,2017г. и сумата от 597,69 лева (петстотин деветдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки), неустойка за периода от 31,10,2017г. до 26,09,2018г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата и договорната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 14,11,2018г. до окончателното им изплащане; сумата от сумата от 10000 лева (десет хиляди лева), главница по договор за заем от 04,01,2018г. със срок на връщане 31,03,2018г., сумата от 341,24 лева (триста четиридесет и един лева и двадесет и четири стотинки), договорна лихва за периода от 04,01,2018г. до 31,03,2018г. и сумата от 497,26 лева (четиристотин деветдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки), неустойка за периода от 01,04,2018г. до 26,09,2018г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата и договорната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 14,11,2018г. до окончателното им изплащане; както и сумата от 2941,23 лева (две хиляди деветстотин четиридесет и един лева и двадесет и три стотинки), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: