№ 6207
гр. София, 08.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110130487 по описа за 2023 година
Образувано по искова молба от „Т.П.“ ЕАД против М. А. А. с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 744,16 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бл.
349, вх.1, ет. 8, ап.36, аб. № 334572, за период от 01.07.2020 г. до 30.11.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 03.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 155,72 лева (сто
петдесет и пет лева и 72 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за
период от 31.12.2020 г. до 25.01.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 5774 от 19.02.2023 г. по ч. гр. д. № 6359/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа, че в хода на делото погасил
процесните вземания, поради което производството следва да бъде прекратено, като в
тежест на страната бъде възложено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В
подкрепа на поддържаните твърдения е представен заверен препис от касов бон.
По делото е постъпило становище от ищеца, че ответникът погасил изцяло
задължението си към дружеството с изключение на разноските за юрисконсулт, поради
което е направено искане съдът да се произнесе с краен съдебен акт, с който бъде
съобразено извършеното плащане, като бъде присъдено дължимото юрисконсултско
възнаграждение, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
доколкото заявените от ищеца искови претенции са били изцяло погасени от ответника
посредством плащането им в хода на процеса, между страните по делото не съществува
правен спор, който да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Няма ли правен спор,
няма нужда и правен интерес от съдебна защита, а наличието на правен интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за надлежно възникване на правото на иск, за която
съдът следи служебно. Ето защо, независимо, че ищецът не е заявил изрично, че оттегля или
се отказва от предявените искове, съдът намира, че доколкото заявените от него искови
претенции са изцяло удовлетворени, то за „Т.П.“ ЕАД не съществува правен интерес от
водене на настоящото съдебно производство, в който смисъл е и изявлението на ищеца в
горепосочената молба от 31.01.2024 г., с която заявява, че претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение по делото в минимален размер. Съдът е длъжен да
обезпечи развитието на едно процесуално допустимо съдебно производство, поради което в
случай че констатира липсата на някоя от абсолютните положителни процесуални
1
предпоставки за надлежно възникване на правото на иск – правен интерес от заявената с
исковата молба съдебна защита, следва да счете, че предявените искове се явяват
процесуално недопустими. Следователно, доколкото в случая заявените от ищеца искови
претенции са изцяло удовлетворени от ответника в хода на процеса, за „Т.П.“ ЕАД е
отпаднал правният интерес от предявените искове, поради което образуваното въз основа на
тях съдебно производство като процесуално недопустимо следва да се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори
и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице плащане от
страна на ответника в хода на процеса – на 15.01.2024 г., т. е. след образуване на исковото
производство за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение, срещу която
длъжникът е подал възражение, с извънпроцесуалното си поведение той е дал повод за
завеждане на делото срещу него, поради което безспорно следва да понесе сторените
разноски по него.
Ищецът е претендирал единствено такива за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът намира, че следва да бъде присъдено в минимален размер от 100,00 лв., съобразно чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006 г.), вр. чл. 78,
ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 30487/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „И.“ № 17, ет. 2, ап. 4,
да заплати на „Т.П.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер общо на 100 лева,
представляваща сторени в производството съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2