O П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………./……….04.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в закрито заседание, проведено на десети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа
докладваното от съдията Маркова,
в.т.д. № 554/2019 г. по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 10009/08.02.2019 г. от „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. В срещу Решение № 162/11.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 4925/2018 г. на ВРС, XIV с. в
частта, с която е отхвърлен иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че Ф.Д.Р., ЕГН
**********, с местожителство *** дължи сумата 465.66 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, на осн. Споразумение от
05.01.2017 г., за която е издадена Заповед
по чл. 410 ГПК № 10470/29.12.2017 г., по ч.гр.д. № 19510/2017 г., по описа на
ВРС, XVIII с.
В жалбата се излага,
че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Въззивникът, счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че сключеното между страните
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно, поради
противоречие на добрите нрави и на императивни правни норми. Сочи, че ВРС не е
съобразил обстоятелства свързани с договарянето между страните, а именно, че
потребителя предварително е заявил параметрите на търсеното кредитиране и е бил
запознат с цялото съдържание на сделката, включваща и пакета с допълнителните
услуги, както и, че е бил запознат със съдържането на предоставената му престация, включваща възможност за приоритетно обслужване и
гарантирано спокойствие за преодоляване на евентуални бъдещи затруднения поради
неблагоприятни събития. Позовава се, че уговорено възнаграждение не е цената на
услугите, а се дължи за наличието на възможността длъжникът да поиска промяна в
сключения договор за кредит във всеки един момент от действието му. Сочи, че
предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за кредит,
който може да съществува в правния мир и без допълнителните услуги. По тази
причина, твърди че разходите за такива допълнителни услуги са извадени от
общите разходи по кредита.
По същество отправя искане за отмяна
на решението в атакуваната му част и уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата
страна Ф.Д.Р., чрез особен представител, депозира писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба, а атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради което
отправя искане за потвърждаването му. Заявява, че изводите на първоинстанционния съд за недължимост
на сумата за предоставени допълнителни услуги, следва да бъдат споделени, по
изложените в съдебния акт мотиви за наличие на неравноправни клаузи и
противоречие на добрите нрави. По същество отправя искане за потвърждаване на
решението в атакуваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл.
261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада
по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени
искания не са направени.
Предвид участието на особен представител на страната на въззиваемата,
който е депозирал отговор на въззивната жалба, в
настоящото производство, съставът на ВОС намира, че въззивникът
следва да бъде задължен да представи доказателства за заплатено възнаграждение
за особен представител за въззивна инстанция,
възлизащо на 300 лв., по сметка на ВОС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на
ВОС,
О П Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх. № 10009/08.02.2019 г. от
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. В срещу Решение № 162/11.01.2019
г., постановено по гр.д. № 4925/2018 г. на ВРС, XIV с. в
частта, с която е отхвърлен иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че Ф.Д.Р., ЕГН
**********, с местожителство *** дължи сумата 465.66 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, на осн. Споразумение от
05.01.2017 г., за която е издадена Заповед
по чл. 410 ГПК № 10470/29.12.2017 г., по ч.гр.д. № 19510/2017 г., по описа на
ВРС, XVIII с.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за въззивното
производство на назначения на ответницата Ф.Д.Р., ЕГН **********, особен
представител адвокат Вихрен Бъчваров, АК - Варна, в размер на 300.00 лв., като
ЗАДЪЛЖАВА въззивника „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, в 3-дневен срок, от уведомяването, ДА ВНЕСЕ определената сума в размер на
300.00 лв., по сметка на ВОС, с представяне на доказателства за изпълнение на
това задължение в същия срок.
Неизпълнението на това задължение
ще бъде санкционирано по реда на чл. 77 ГПК.
НАСРОЧВА в с. з. на 29.05.2019 г., 13.30 ч., за
която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.