РЕШЕНИЕ
№ …….. / 8.07.2020г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На двадесет
и девети юни, две хиляди и двадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
АТАНАС ХРИСТОВ
Секретар:
Н.Р.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
ВГрД № 103 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от С.А.Т. и Р.А.К., подадена чрез пълномощник, против решение № 58/12.02.2020г.,
допълнено по реда на поправка на ОФГ с решение № 1036/16.03.2020г. по гр.д. № 1905/2019г.
по описа на РС Разград, с което са отхвърлени исковете им по чл.422 ГПК в.в. с чл.8 ал.1 ЗАЗ за признаване на установено, че „Аргос“ЕООД дължи на С.А.Т. лично и като правоприемник на Р.Р.М.арендни плащания по 35лв. за
28,074дка за две стопански години или 1 965,18лв. и на Р.А.К. лично и като
правоприемник на Р.Р.М.по 35лв. на декар за 27,229дка.
арендно плащане за една стопанска година или 953,02лв. В жалбата са изложени оплаквания
за неправилен анализ на събраните доказателства и неправилно прилагане на
материалния закон. Жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението и
вместо него да постанови ново, с което да уважи предявените от тях искове. В съдебно заседание поддържат
въззивната жалба.
Въззиваемият „Аргос“ЕООД,
представляван от управителя Й.П., е подал писмен отговор чрез пълномощник, в
който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. В съдебно
заседание поддържа становището си.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа
обстановка: На 31.08.2001г. ответникът
„Аргос“ЕООД сключил договор за аренда с ищцата С.Т. и нейната майка Р.М., по
силата на който С.Т. му предоставила за временно и възмездно ползване собствените
си земеделски имоти – ниви в землището на с.Топчии № 073077 с площ 4 дка и № 088065 с площ
9,365дка, а Р.М. – земеделски имоти в същото землище № 023014 с площ 10,804дка,
№ 069037 с площ 14,709дка, № 070023 с площ 12,720дка и № 088028 с площ
3,705дка. Договорът е сключен със срок на действие седем стопански години, считано от 2001г. В чл.18 на договора
страните са уговорили, че арендното плащане се извършва от арендатора след
приключване на стопанската година в срок до 31 януари. Размерът на арендното
плащане в парична равностойност за срока на действие на договора е в размер на
35лв. на декар. Материалният интерес на сключения договор се определя на 1935,60лв.
В чл.15 арендаторът е поел задължение да заплаща годишна арендна вноска на един
декар съгласно спецификация – приложение №2, съставляваща неразделна част от
договора. В спецификацията е посочено, че за стопанската 2001/2002г. размерът
на арендното плащане е 10лв. на декар предоставена площ.
С анекс от 19.09.18г. страните се
договорили да продължат срока на действие на договора с още 10 години, считано
от 1.10.2018г. Споразумели са се да увеличат размера на арендното плащане на
15лв. на декар. арендувана земя за всяка стопанска година, като материалният
интерес възлиза на 8295,45лв.
Р.М. е починала на 12.02.2018г.
С договор за доброволна делба от 28.03.2018г. ищците поделили останалите от
наследство земеделски земи от майка им. С.Т. получила в дял имот № 069037, а Р.К.
получил в дял имоти с №№ 023014, 070023
и 088028. Четвъртият поставен в негов дял имот не е предмет на договора за
аренда.
Установява се от заключението
на назначената съдебно-счетоводна експертиза, че за стопанската 2014/2015г. арендуваната
земя е 55,303 дка., от които 54,714 дка е обработваемата площ. Плащането на
рентата е станало безкасово с платежно нареждане от 8.08.2016г. в размер
2462,13 лв. по сметка с титуляр С.Т.. В с.з. вещото лице уточнява, че плащането
е по 45лв. на декар. За стопанската 2016/2017г. арендуваната земя е 55,303
дка., от които обработваемата площ е 54,714дка. Ответникът е изплатил на Р.К. с
РКО от 4.06.2018г. арендно плащане в размер на 1367,85лв., като плащането е
върху всичките обработваеми земи от 54,714 дка., при което вещото лице
прецизира, че е 25лв. на декар. На 12.11.2018г. е извършено допълнително
плащане към С.Т. с пл.нареждане от 12.11.2018г. в размер на 454,70лв.,
представляващо рента върху собствените й 28,074дка в общ размер 421,11лв. и
лихва за забава в размер на 33,59лв. за периода от 1.02.2018г. до 11.11.2018г. За стопанската 2017/2018г. плащанията за С.Т. са за
28,074 дка. в общ размер 421,11лв. (пл.нареждане от 12.11.2018г.) и плащане на
рента за Р.К. за 27,229 дка. в общ размер 408,40лв. пл.нареждане от
12.11.2018г.), т.е. по 15лв. на декар за всеки собственик.
При така установената
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявени са искове с
правна квалификация чл.422 ГПК, след проведена процедура в заповедно
производство, които по аргумент от ал.1 на същия член са обусловени от предмета
на заповедното производство, въведен с подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение. Това означава, че исковото производство е редовно при
редовност на заявлението по чл.410 ал.2 ГПК. За да е редовно заявлението, същото
трябва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 ГПК, т.е. необходимо е да
съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането и които
определят основанието, на което се претендира. В този смисъл точната
индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Заявлението, касаещо Р.К., е за 953,02лв. – по 35лв. за 27,229дка за
една стопанска година. Липсва конкретизация обаче за коя година от посочените
две е претенцията – за 2016/2017г. или за 2017/2018г., което прави заявлението
нередовно и води до невъзможност за определяне на правното основание, на което
претендира своето вземане – за 2016/2017г. или за 2017/2018г.
В
общия исков процес подобна нередовност би била отстранима чрез даване на
указания до страната, но такава процесуална възможност в процеса по предявен
иск по чл.422 ГПК е неприложима, предвид обусловеността му от заповедното
производство, действието на съдебното решение по отношение на последното и
специфичния му характер – въз основа на заявлението се издава изпълнителния
лист при доказаност на материалното основание в исковия процес. Чл.411 ал.2 т.1 ГПК дава възможност за поправка редовността на заявлението, но в конкретния
случай такава процедура не е проведена. Липсата на правно основание за
вземането на Р.К. досежно годината, за която се
претендира както в заявлението, така и в издадената заповед за изпълнение,
изключва наличие на процесуална възможност за саниране на констатирания порок в
исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК чрез оставяне на исковата молба без
движение. Това е така, защото посочването на конкретизираното правно основание
в диспозитива на съдебното решение няма да съответства на издадената заповед за
изпълнение. Постановеното от първоинстанционния съд решение по същество на
спора между Р.К. лично и като правоприемник на Р.М. и „Аргос“ЕООД за
установяване на вземане за арендно плащане по 35лв. на декар за 27,229лв. или
953,02лв. за една стопанска година следва да бъде обезсилено като недопустимо и
производството по този иск следва да бъде прекратено. Съответно заповедта за
изпълнение също следва да бъде обезсилена в частта, с която е разпоредено на „Аргос“ЕООД да изплати на Р.А.К. сумата
953,02лв. от общо присъдената на него и на С.А. К.сума 2 918,20лв., ведно
със законната лихва върху 953,02лв., считано от 21.06.2019г. до изплащане на
вземането.
Искът,
предявен от С.Т., е неоснователен. Във въззивната жалба ищцата е изложила
твърдение, че договорът за аренда на земеделска земя е търговска сделка по смисъла
на чл.1 ал.3 ТЗ. Търговскоправният характер на сделката обуславя приложимостта
на разпоредбите за търговските сделки към настоящия казус – чл.287 ТЗ. Договорът
за аренда на земеделска земя е формален, съгл. чл.3 ал.1 ЗАЗ и предвидената писмена
форма с нотариална заверка на подписите се отнася и за измененията и
допълненията на сделката – чл.293 ал.6 ТЗ. Жалбоподателката счита, че арендаторът
„Аргос“ЕООД е потвърдил повтарящата се години наред уговорка за плащане на
арендни вноски в размер около 50лв. на декар и въпреки, че изявлението му за
изменение на договора за аренда в частта относно размера на арендната
вноска не е отправено в установената от ЗАЗ специална форма, в конкретния
случай ответникът не е оспорил действителността на своето изявление, а го е
потвърдил с конклудентни действия – плащане на арендните вноски за стопанските години, предхождащи 2016г.,
в увеличен размер. Според жалбоподателя С.Т., тези действия водят до
основателност на предявената претенция.
По
направените възражения съдът намира следното: принципът на чл.293 ал.3 ТЗ е, че
ако арендаторът не е оспорил действителността на своето изявление за изменение
на размера на арендната вноска, а го е потвърдил с конклудентни действия – плащане в продължение на няколко
стопански години в постоянен увеличен размер, тогава не би могъл да се позовава
на нищожността на изявлението, направено извън установената от закона форма.
В
настоящия случай обаче се установява, че за процесните земи са платени арендни
вноски в размер 45лв. на декар за стопанската 2014/2015г., 25лв. на декар за
стопанската 2016/2017г. и 15лв. на декар за стопанската 2017/2018г. Горното
води до извод не само, че арендаторът не е изразявал съгласие за арендно
плащане в размер 50лв. на декар след сключване на анекса от 2008г., но и не е
налице постоянен размер на арендните плащания в
годините след сключване на същия анекс. При това положение не може да се
приеме, че ответникът с конклудентни действия е
потвърдил еднакъв и трайно увеличен размер на арендните
вноски. Ето защо в отношенията между страните следва да се приложи договореният
с анекса от 19.09.2008г. размер от 15лв. на декар. Изплатените на С.Т. арендни вноски за 2017/2018г. са съобразени с този размер,
а за 2016/2017г. са в по-висок размер. Искът е неоснователен и като е достигнал
до същия извод, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт, който в тази част следва да бъде потвърден.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ :
Обезсилва решение №
58/12.02.2020г., допълнено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1036/16.03.2020г.
по гр.д. № 1905/2019г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен искът на Р.А.К.
с правна квалификация чл.422 ГПК в.в. с чл.8 ал.1 ЗАЗ
за признаване на установено, че „Аргос“ЕООД му дължи лично и като правоприемник
на Р.Р.М.по 35лв. на декар за 27,229дка. арендно
плащане за една стопанска година или 953,02лв., поради недопустимост на
предявения иск и прекратява производството в тази част;
Обезсилва заповед за изпълнение
№ 2799/25.06.2019г. по ч.гр.д. № 1226/2019г. на РС Разград в частта, с която е разпоредено на „Аргос“ЕООД да изплати на Р.А.К. сумата
953,02лв. от общо присъдената на него и на С.А. К.сума 2 918,20лв., ведно
със законната лихва върху 953,02лв., считано от 21.06.2019г. до изплащане на
вземането.
Потвърждава решение №
58/12.02.2020г., допълнено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1036/16.03.2020г.
по гр.д. № 1905/2019г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен искът на С.А.Т.
с правна квалификация чл.422 ГПК в.в. с чл.8 ал.1 ЗАЗ
за признаване на установено, че „Аргос“ЕООД й дължи лично и като правоприемник
на Р.Р.М.арендни плащания
по 35лв. за 28,074дка за две стопански години 2016/2017г. и 2017/2018г. или
1 965,18лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР