РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. София, 18.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900113 по описа за 2022 година
"У.Б." АД, ЕИК е предявил срещу "Д.С." ООД, ЕИК и Х.Н.М. от гр. З., ул. „Богдан“
№ 14, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК –
за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответниците в размер на 50
718.28 лева, от които :
- 45 600 лева – просрочена главница по договор за банков револвиращ кредит №
0017/268/14052019 от 14.05.2019 год.,
- 2 822.84 лева – договорна възнаградителна лихва по горния договор, дължима за
периода от 20.03.2021 год. до 22.10.2021 год.,
- 546.61 лева – лихва върху просрочената главница по горния договор, дължима за
периода от 20.03.2021 год. до 20.03.2021 год.,
- 1 458.50 лева – наказателна лихва за просрочие за периода от 20.03.2021 год. до
28.11.2021 год.,
- 176.33 лева – просрочена лихва (миграция), дължима към 20.03.2021 год. и
- 114 лева – дължими към 29.11.2021 год. такси и разходи по договора,
ведно със ведно със законната лихва върху главницата от 45 600 лева, считано от
29.11.2021 год. до окончателното й заплащане, дължимо солидарно от кредитополучателя по
договора "Д.С." ООД и солидарния длъжник Х.Н.М., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение в производството по ч.гр.д. № 706/2021 на РС - П..
1
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и произнасяне с нарочен
диспозитив на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на
ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по дължимостта на разноските, направени от ищеца в
заповедното производство по ч.гр.д. № 706/2021 на РС - П.
Ищецът твърди, че между „"У.Б." АД, кредитодател, "Д.С." ООД, кредитополучател,
Х.Н.М. и И.Т.М. /починал на 14.04.2022 год./ – солидарни длъжници, бил сключен договор
за банков револвиращ кредит № 0017/268/14052019 от 14.05.2019 год., въз основа на който
банката предоставила на дружеството револвиращ кредит в размер до 50 000 лева с цел
рефинансиране на овърдрафт, ползван от него, като е било уговорено правото на
кредитополучателя да усвоява и погасява многократно (револвира), изцяло или частично,
възстановените суми по предоставения му кредит, до максимално разрешения лимит и в
рамките на договорения срок на ползване. Кредитополучателят от своя страна се е задължил
да усвоява, ползва целево и връща кредита, ведно с начислените върху него лихви, такси,
комисионни и други разходи, в предвидените за това срокове и в съответствие с Общите
условия, при които „У.Б.“ АД предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска
дейност, сведени до знанието на длъжника и солидарно задължените лица и приети от тях с
подписване на контракта. В т.6 и т.7 от договора било договорено кредитът да бъде
усвояван, съответно погасен по сметка № BG04UNCR70001500771291 в посочените за това
срокове, а именно : усвояване до 10.01.2020 год. и погасяване до 11.01.2020 год., съгласно
погасителен план, обективиран в т.7.1.1 от договора, а падеж на лихвата по редовния дълг да
е 20-то число от месеца.
Твърди се, че кредитополучателят е усвоил част от предоставения му револвиращ
кредит в размер на 49 600 лева. За предоставянето и ползването на заемния ресурс в т.4.1
във вр. с вр. с т.11.1.1 страните са договорили, че кредитополучателят дължи на банката
променлива годишна възнаградителна лихва в размер на сбора от лихвен индекс (осреднен
депозитен индекс – ОДИ) плюс договорна надбавка от 7.40 %. Към датата на сключване на
договора ОДИ е в бил размер на 0.1 %, а първоначално договорената лихва – в размер на
7.50 % годишно. Твърди се, че лихвата е търпяла изменения съобразно динамиката на
осреднения депозитен индекс, като в конкретния случай тя е била изменяна единствено за
нейното намаляване.
Сочи се, че съгласно т.15.3 от договора за кредит И.Т.М. и Х.Н.М. (управители и
собственици на „Д.С.“ ООД към датата на сключване на договора) са се задължили да
отговарят солидарно за всички задължения на дружеството-кредитополучател, произлизащи
от процесния договор за револвиращ кредит.
Сочи се, че с поредица от анекси към договора страните предоговорили част от
условията на съглашението, като обезпечили кредита със залог по реда на ЗДФО; изменили
неколкократно сроковете за усвояване и погасяване на кредита; изменили максималния
кредитен лимит до 46 800 лева и размера на договорната надбавка, участваща при
формиране на годишния лихвен процент; въвели гратисен период за погасяване на вноските
по кредита и др. В анекс № 5 от 06.01.2021 год. се съдържала последната приета от страните
2
схема за издължаване на кредита, обективирана в т.7.1.1 от анекса, като пълното погасяване
следвало да се осъществи в срок до 11.11.2021 год. /погрешно е посочено 11.08.2021 год./.
Сочи се, че според т.11.2 от договора при неиздължаване на погасителните вноски
съгласно приетия от страните погасителен план кредитополучателят дължи едновременно
на банката лихва върху просрочена главница в размер на приложимия към датата на
просрочието лихвен процент за редовен дълг плюс надбавка за просрочие от 2 % и
наказателна лихва (неустойка) в размер на 5 % върху ползвания кредит.
Твърди се, че кредитополучателят и солидарните длъжници не са изпълнили
договорните си задължения за погасяване на ползвания кредит, заедно с дължимите лихви и
такси съгласно условията на договора и т.7.1.1. от сключения към него анекс № 5 от
06.01.2021 год. С оглед на горното на осн. т.17 от договора поради неплащане на дължимите
месечни суми след 20.03.2021 год. банката обявила цялото задължение за предсрочно
изискуемо и дължимо на 22.10.2021 год., като е уведомила за това длъжниците с нарочни
покани за доброволно изпълнение.
Твърди се, че в указания в поканите 14-дневен срок длъжниците не са погасили
задължението си, поради което ищецът пристъпил към принудително събиране на
вземанията си по договора, като на 29.11.2021 год. депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, допускане на
незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу кредитополучателя и
солидарните длъжници, по което било образувано ч.гр.д. № 706/2021 на РС – Пирдоп.
Заявлението било уважено изцяло, като на банката били издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за сумите, посочени в петитума на исковата молба.
Твърди се, че за събиране на вземането по искане на банката било образувано изп.
дело № 591/2022 год. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров с рег. № 927 в КЧСИ, по което
заповедта за незабавно изпълнение била връчена на длъжниците. Същите възразили
писмено срещу издадената заповед за изпълнение, поради което РС – П. е указал на
кредитора да предяви иск относно съществуване на вземането си.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците с
указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същите са подали общ
писмен отговор, с който са оспорили иска по основание и размер, взели са становище по
обстоятелствата, на които се основава и са направили възражения срещу тях.
Твърди се, че представените с и.м. договор и анекси 1 – 5 не отговарят на
изискванията на чл.430 от ТЗ поради непостигане на валидно съгласие относно цената и
падежа на паричните задължения /възнаградителна лихва и месечни погасителни вноски/ по
кредита. Сочи се, че същите са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД –
противоречие с императивните норми на закона, във връзка с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.58, ал.2 и
чл.59 от ЗКИ, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД – противоречие с добрите нрави, а
така също на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД – липса на съгласие и чл.26, ал.2 предл.4
от ЗЗД – липса на основание. Сочи се, че в договора и анекси от 1 до 4 не са уговорени
видът и падежът на месечните погасителни вноски по кредита – на коя дата се дължат, каква
3
част от погасителната вноска служи за погасяване на главницата и на текущо начислената
възнаградителна лихва по кредита. Към датата на сключване на договора липсва
информация относно месечните погасителни вноски по кредита, като не е подписван
погасителен план по кредита, което води до невъзможност да се установи размера на
месечните погасителни вноски в частта за главница и възнаградителна лихва, липса на
методология за изчисление и за изменение лихвения процент по кредита, неустановен падеж
на месечните погасителни вноски по кредита. Сочи се, че непостигането на съгласие
относно вида /размер на главница и лихва/ и падежа на месечните погасителни вноски по
кредита влече след себе си друга последица – кредитополучателят не би могъл да изпадне в
забава при неплащане на която и да е вноска/.
Сочи се, че няма яснота за дължимите през 2021 год. 7 броя месечни вноски за 25.03.,
25.04., 25.05., 25.06., 25.07., 25.08 и 25.09., а посочените месечни вноски в частта за
дължимата редовна лихва в размер на 1 194.86 лева за 25.03, 403.52 лева за 25.04., 383.39
лева за 25.05., 388.70 лева за 25.06., 367.26 лева за 25.07., 371.41 лева за 25.08. и 363.67 лева
за 25.09. по никакъв начин не могат да бъдат установени от приложените към заявлението
документи.
Сочи се, че няма яснота за дължимата остатъчна главница към 22.10.2021 год. в
размер на 42 400 лева, т.е. няма никаква яснота за размера на главницата, която е погасена от
кредитополучателя. Твърди се, че кредиторът вследствие на нарушените права на
кредитополучателя е превърнал разсроченото главно парично задължение по договора за
кредит в предсрочно изискуем, респ. е увеличил насрещната парична престация, поради
което не са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Твърди се, че е налице съществено противоречие относно сочената дата за
предсрочна изискуемост в заявлението на банката и извлечението от счетоводни й книги –
22.10.2021 год. Поканите за плащане били връчени на длъжниците с уведомление по чл.60,
ал.2 от ЗКИ от ЧСИ на 02.09.2021 год., с които били поканени в 14-дневен срок от
получаването им да погасят всички просрочени задължения в пълен размер на 4 783.90 лева;
в поканите било посочено, че при неизпълнение на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ
непогасеният остатък от кредита, включително и непадежиралите суми по него, се счита за
обявен от банката за изцяло и предсрочно изискуем.
Сочи се, че предвид това, че и трите покани били връчени на 02.09.2021 год. и не
били извършени последващи плащания, то от 17.09.2021 год. кредитът е следвало да се
счита за предсрочно изискуем в цялост и просрочените вноски са били шест, а не седем,
както е посочено в заявлението и извлечението от счетоводни книги, където се приема, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 22.10.2021 год.
С отговора са наведени доводи, че вземането на банката се основава на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – чл.4.1., чл.4.2., чл.10.6 от договора
и чл.4.1. от анекс № 3/11.02.2020 год. към него.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от
4
ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителна искова молба, с
която е пояснил и допълнил първоначалната.
Сочи се, че е неоснователно твърдението на ответниците, че липсва погасителен план
по кредита, което водело до невъзможност да се установи размера на месечните
погасителни вноски. Сочи се, че в настоящия случай планът за погасяване на заетата сума е
инкорпориран в самия договор, като видно от т.7 от него, кредитът се погасява на 9 бр.
месечни вноски, индивидуализирани като размер и дължими на всяко 20-то число от
месеца, считано от 20.05.2019 год. С анекс № 2 от 10.01.2020 год., като са взели предвид, че
кредитополучателят не е в състояние да спази първоначално договореният краен срок за
връщане на кредита, страните са се съгласили да го отсрочат с един месец – до 11.02.2020
год. С анекс № 3 от 11.02.2020 год., страните отново преуреждат част от условията на
съглашението, като договарят в т.7.1.1 от анекса и нарочен погасителен план за издължаване
на кредита до 11.02.2021 год. Анекс № 4 от 04.06.2020 год. дава нова уредба на погасяването
на кредитния остатък, като в т.7.1.1 е съставен нов план с краен срок 11.08.2021 год.
Последният договорен ред за връщане на заетия паричен ресурс от кредитополучателя е
обективиран в т.7.1.1. от анекс № 5 от 06.01.2021 год., като страните приемат, че кредитът
ще се погасява на 9 вноски, както следва: осем равни месечни вноски, всяка в размер на 400
лева, дължими на 20-то число от месеца, считано от 20.03.2021 год., както и една последна
изравнителна вноска в размер на 42 400 лева, дължима на 11.11.2021 год. В т.7.2. от анекс №
5 е посочено, че дължимата възнаградителна лихва също се заплаща на 20-то число от
съответния месец.
Във връзка с възражението по отговора относно обявената предсрочна изискуемост
на кредитното задължение се сочи, че действието на изявлението за отнемане на
преимуществото на срока на договора по отношение на длъжника, може да настъпи едва
след достигането до знанието му, че кредиторът упражнява потестативното си право да
обяви за предсрочно изискуема онази част на вземането, която не е с настъпил падеж. Не
съществува пречка обаче в поканата банката да даде допълнителен срок на длъжника за
доброволно изпълнение на забавените плащания по договора, явяващо се знак на добра воля
и последен опит за извънсъдебно уреждане на отношенията между страните. Твърди се, че
тъкмо такъв е и процесният случай, като освен посочените в поканата 14 дни банката е
изчакала още месец, преди да осчетоводи обявената предсрочна изискуемост, с оглед
изразеното от страна на длъжниците желание за споразумяване. Въпреки заявеното желание
спогодяване не е осъществено, което е дало основание на банката на 22.10.2021 год. да
приведе в действие предсрочната изискуемост, след което да инициира заповедно
производство. Сочи се, че приетата от кредитора по-късна дата на изискуемост е единствено
и само в полза на длъжниците, тъй като от по-късната дата настъпват и негативните
последици, които предсрочната изискуемост влече, а именно – дължимостта на мораторна
лихва върху предсрочно изискуемата главница.
С ДИМ се сочи, че наведеното от ответниците възражение, че процесното вземане се
основавало на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, е неоснователно,
5
доколкото кредитното съглашение е сключено между търговски дружества, а юридическите
лица не попадат в обхвата и приложното поле на ЗЗП.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените от ищеца в о.с.з. на 28.02.2023 год. в оригинал договор за
банков револвиращ кредит № 0017/268/14052019 от 14.05.2019 год. и анекси към него № 1
от 30.05.2019 год., № 2 от 10.01.2020 год., № 3 от 11.02.2020 год., № 4 от 04.06.2020 год. и №
5 от 06.01.2021 год., сключени между „"У.Б." АД, "Д.С." ООД, кредитополучател, Х.Н.М. и
И.Т.М., солидарни длъжници, банката предоставила на кредитополучателя револвиращ
кредит в размер до 50 000 лева с цел рефинансиране на овърдрафт – с усвоен размер от 49
600 лева.
С т.15.3 от договора И.Т.М. и Х.Н.М. (управители и собственици на „ДЕВОН СТИЛ“
ООД към датата на сключване на договора) са се задължили да отговарят солидарно за
всички задължения на кредитополучателя, произлизащи от договора за револвиращ кредит.
С цитираните анекси 1 – 5 към договора страните изменили сроковете за усвояване и
погасяване на кредита, максималния кредитен лимит до 46 800 лева и размера на
договорната надбавка, участваща при формиране на годишния лихвен процент, като въвели
гратисен период за погасяване на вноските по кредита. С т.7.1.1 от анекс № 5 от 06.01.2021
год. страните договорили нова схема за издължаване на кредита, като пълното му погасяване
следвало да се осъществи в срок до 11.11.2021 год.
След констатирано от банката преустановено от кредитополучателя плащане на
дължими по кредита месечни вноски след 20.03.2021 год. ищецът изпратил до
кредитополучателя и съдлъжниците уведомителни писма, с които ги уведомил, че по
кредита са просрочени четири вноски за главница и лихви в общ размер на 4 194.78 лева,
които следва да бъдат заплатени в 14-дневен срок от получаването им, като при
неизпълнение непогасеният остатък от кредита, включително и непадежиралите суми по
него, се счита за изцяло и предсрочно изискуем съгл. чл.60, ал.2 от ЗКИ. Поканите са
връчени на кредитополучателя и съдлъжниците на 02.09.2021 год., но между страните не е
спорно, че предсрочната изискуемост на кредита не е била обявена от банката с изтичането
на горния срок – на 17.09.2021 год. С отговора на и.м. се сочи, че поради финансови
затруднения ответниците писмено поискали от банката предоговаряне на сроковете за
издължаване на кредита, като чрез пълномощника си водили преговори с представители на
банката за горното с разменени електронни писма от 07.09. – 08.09.2021 год. – приложени с
молба на ответниците от 01.08.2022 год. /л.59 – 60 от делото/. С ДИМ обстоятелството, че с
горните електронни писма, изпратени след връчване на поканите за доброволно изпълнение
от пълномощника на ответниците адв. С. Н., са водени преговори в опит за извънсъдебно
уреждане на отношенията между страните, изрично се признава от ищеца; изрично се
признава и че банката е дала допълнителен срок на длъжниците за доброволно изпълнение
на забавените плащания по договора, „като освен посочените в поканата 14 дни, ищцовото
6
дружество е изчакало още месец, преди да осчетоводи обявената предсрочна изискуемост, с
оглед изразеното от страна на длъжниците желание за споразумяване“, като предсрочната
изискуемост на целия кредит била обявена от банката не на 17.09.2021 год., както следва от
уведомленията чл.60, ал.2 от ЗКИ, а в по-късен момент – на 22.10.2021 год.
Обстоятелството, че банката е обявила предсрочната изискуемост на целия кредит
едва на 22.10.2021 год., се установява и от представеното с молба на ищеца от 11.07.2022
год. извлечение от собствените му счетоводни книга за процесния договор за кредит. Видно
от същото, към този момент общото салдо по кредита е възлизало на 50 718.28 лева, от
които 45 600 лева – главница, 5 004.28 лева – лихви и 114 лева – такси. За сравнение – във
връчените на 02.09.2021 год. уведомления до ответниците е посочен общ размер на дълга
/вкл. непадежиралата част/ от 48 359.17 лева, от които 45 600 лева – главница и 2 759.17 лева
– лихви.
Ищецът не твърди, съответно не установява да е уведомил кредитополучателя и
солидарните длъжници за така обявената на 22.10.2021 год. предсрочна изискуемост на
целия кредит със задължения в общ размер на 50 718.28 лева.
Въз основа на цитираното извлечение от счетоводните книги на банката за договора
за банков револвиращ кредит № 0017/268/14052019 от 14.05.2019 год. – документ по чл.417,
т.2 от ГПК, на 29.11.2021 год. ищецът подал до РС – Самоков заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и
солидарните длъжници по договора за кредит, като по ч.гр.д. № 20111860100706 на РС –
Пирдоп му били издадени заповед за незабавно изпълнение от 02.12.2021 год. и
изпълнителен лист от 06.12.2021 год. за следните суми :
- 45 600 лева – просрочена главница по договора за банков револвиращ кредит №
0017/268/14052019 от 14.05.2019 год.,
- 2 822.84 лева – договорна възнаградителна лихва по горния договор, дължима за
периода от 20.03.2021 год. до 22.10.2021 год.,
- 546.61 лева – лихва върху просрочената главница по горния договор, дължима за
периода от 20.03.2021 год. до 20.03.2021 год.,
- 1 458.50 лева – наказателна лихва за просрочие за периода от 20.03.2021 год. до
28.11.2021 год.,
- 176.33 лева – просрочена лихва (миграция), дължима към 20.03.2021 год. и
- 114 лева – дължими към 29.11.2021 год. такси и разходи по договора,
ведно със ведно със законната лихва върху главницата от 45 600 лева, считано от
29.11.2021 год. до окончателното й заплащане, дължими солидарно от кредитополучателя
"Д.С." ООД и солидарните длъжници Х.Н.М. и И.Т.М..
Видно от изисканите от съда от ЧСИ Стоян Лазаров с рег. № 927 в КЧСИ, преписи от
връчените на длъжниците по изп. дело № 591/2022 год. "Д.С." ООД и Х.Н.М. призовки за
доброволно изпълнение, с които са връчени преписи от заповедта за изпълнение, издадена
7
по ч.гр.д. № 706/2021 на РС - П., същите са били връчени на 10.03.2022 год. Срещу
издадената заповед за изпълнение били подадени по електронен път възражения от
11.04.2022 год. /първи присъствен ден след 10.04.2022 год./ от кредитополучателя и
солидарните длъжници, за което ищецът бил уведомен на 25.05.2022 год.. Настоящият иск е
предявен в месечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК – на 27.06.2022 год. /първи присъствен ден
след 26.06.2022 год./.
Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 98/18.04.2022 год. на
Община Златица, солидарният длъжник по договора И.Т.М. е починал на 14.04.2022 год.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Искът с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, предявен срещу
ответниците – кредитополучател и солидарен длъжник по договора за кредит, е допустим –
същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК от заявителя в производството по чл.417
от ГПК пред районния съд срещу длъжниците в това производство, подали възражения с
срока по чл.414, ал.2 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът е недоказан по основание и следва да се отхвърли.
В доказателствена тежест на ищеца в настоящото производство бе установяването на
твърдяното с и.м. възникнало между него и ответниците облигационно правоотношение с
източник договор за банков револвиращ кредит № 0017/268/14052019 от 14.05.2019 год. и
анекси към него № 1 – № 5, по който част от кредита – в размер на 49 600 лева от общ
размер на 50 000 лева, е бил изцяло усвоен от кредитополучателя и част от него е останал
неиздължен на падежа /падежирали към 20.03.2021 год. неплатени четири месечни вноски
по главница и лихви в общ размер на 4 194.78 лева/. В доказателствена тежест на ищеца е и
установяването на факта, че е обявил настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит
и е уведомил кредитополучател и солидарните длъжници за : а/ датата на обявената
предсрочна изискуемост и б/ размера на дълга към този момент – както е указано при
разпределение на доказателствената тежест от съда в изготвения доклад по чл.375, ал.1 от
ГПК. Горното не бе установено, като съставлява самостоятелно основание за отхвърлянето
на предявения иск.
Съобразно приетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 год. на ОСГТК на
ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се
обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва
изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предмет на спора по установителния иск по чл.422 от ГПК е вземането, основано на
8
представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от
страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание /решение № 420/11.02.2015 год. на ВКС по гр. д. № 3079/2014 год.,
IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Основанието на иска се обуславя от обстоятелствата, въз основа на които страната
твърди защитимо с упражняването му свое субективно право и тези обстоятелства по иска с
правно основание чл.422 от ГПК са обстоятелствата по сключен и обявен за предсрочно
изискуем договор за кредит, респ. изискуемо вземане на ищеца – кредитодател спрямо
солидарно задължените ответници, на основание договора. Нарочното волеизявление на
кредитора за отнемане преимуществото на срока в хипотезата на постигната между страните
по договор за банков кредит предварителна уговорка за предсрочна изискуемост на целия
кредит при определените в договорените клаузи условия, следва да е достигнало до
знанието на длъжниците, за да бъде уважен иск по чл.422 от ГПК при заявена предсрочна
изискуемост на кредита като основание за предявяване на иска. Нарочното волеизявление
следва да е конкретно – същото следва да съдържа и размера на сумите – главница,
договорни и наказателни лихви, др., които кредиторът обявява за изискуеми.
Както бе посочено по-горе, в настоящия случай страните не спорят, че
кредитополучателят е изпадал в просрочие в плащането на част от вноските по кредита и че
е получил, наред със солидарните длъжници, покани от банката за плащане в 14-дневен срок
– считано от 02.09.2021 год. Страните не спорят и че след изтичането на срока за
доброволно изпълнение /на 17.09.2021 год./ банката не е обявила кредита за изцяло
предсрочно изискуем, а поради водените преговори за разсрочване на дълга – очевидно
неуспешни, е осчетоводила в собствените си счетоводни книги предсрочната изискуемост
едва на 22.10.2021 год. За горното обаче длъжниците не са били уведомени – нито за
обявяването на предсрочната изискуемост към тази по-късна дата, нито за размера на дълга
към същата, а към този момент не е била настъпила и договорната изискуемост на
последната дължима вноска съгласно сключения анекс № 5/06.01.2021 год. – дължима към
11.11.2021 год.
Ответниците не са претендирали разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "У.Б." АД, ЕИК срещу "Д.С." ООД, ЕИК и Х.Н.М. от гр.
З., ул. „Богдан“ № 14, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с
чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към
ответниците в размер на 50 718.28 лева /петдесет хиляди седемстотин и осемнадесет лв. и
9
двадесет и осем ст./, от които :
- 45 600 лева – просрочена главница по договор за банков револвиращ кредит №
0017/268/14052019 от 14.05.2019 год.,
- 2 822.84 лева – договорна възнаградителна лихва по горния договор, дължима за
периода от 20.03.2021 год. до 22.10.2021 год.,
- 546.61 лева – лихва върху просрочената главница по горния договор, дължима за
периода от 20.03.2021 год. до 20.03.2021 год.,
- 1 458.50 лева – наказателна лихва за просрочие за периода от 20.03.2021 год. до
28.11.2021 год.,
- 176.33 лева – просрочена лихва (миграция), дължима към 20.03.2021 год. и
- 114 лева – дължими към 29.11.2021 год. такси и разходи по договора,
ведно със ведно със законната лихва върху главницата от 45 600 лева, считано от
29.11.2021 год. до окончателното й заплащане, дължимо солидарно от кредитополучателя по
договора "Д.С." ООД и солидарния длъжник Х.Н.М., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение в производството по ч.гр.д. № 706/2021 на РС - П..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10