РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Белоградчик, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Н.а
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20231310200265 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. П. А. от с. Неговановци, обл. Видин, ул.
„Девета“ № 6, против Наказателно постановление № 26 – 0000841/ 11.07.2023
г. на Директора на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация” –
гр. Враца, с което на жалбоподателя е наложена „Глоба” в размер на 2 000.00
лв. – на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози за
нарушение на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на Министерството
на транспорта.
В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
предвид изложените в жалбата доводи. Твърди се, че в хода на
производството са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Твърди се,
че жалбоподателят не е наясно какво нарушение му е вменено, че е извършил.
Инвокират се доводи, че Наказателното постановление и издадено при
недоказаност на нарушението и при непълнота на доказателствата, като е
издадено само на основание свидетелските показания на контролните органи.
1
При определяне на размера на наказанието, не е преценена тежестта на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено.
В съдебно заседание, жалбоподателят или неговия процесуален не се
явяват.
Въззиваемата страна не изпращат представител. В съпровидителното
писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка, е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в
случай, че същото надвишава минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата
страна – И. Н. Й. – актосъставител и К. С. Г. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на АУАН – инспектори към РД „АА“ – гр.
Враца.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице –
наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.
Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.
Съображенията на съда са следните :
Разпитаните в хода на делото свидетели на въззиваемата страна – И. Н.
Й. и К. С. Г., всеки един от тях заемащ длъжността „инспектор” при РД „АА“
– гр. Враца, установиха следната фактическа обстановка: На 26.06.2023 г.,
съгласно утвърден график на Директора на РД „АА“ – гр. Враца, двамата
служители изпълнявали служебните си задължения на територията на област
Видин и извършвали контрол на автомобилите, извършващи обществен
превоз на пътници и товари. На разклон, между път III – 102 и път I-1/Е-79/ на
км. 1+800, в посока от с. Г., общ. Д., обл. В., към обект при с. Б., общ. Д., обл.
В., спрели за проверка жалбоподателя Р. П. А.. Същият управлявал МПС –
товарен автомобил „Ивеко“ АД 410 Т, с рег. № СВ 15 41 РТ от кат. № 3, с
който извършвал обществен превоз на товари – ломен камък на територията
на Р България. При извършената проверка, водача представил на контролните
органи заверено копие на Лиценз ЕО № ********* по маршрут с. Г. – с. Б.
Представил товарителница и пътен лист. Водачът – жалб. А. представил карта
за квалификация на водача за дадената категория, която била със срок на
2
валидност – 19.06.2023 г., който срок към датата на извършване на проверката
– 26.06.2023 г., бил изтекъл.
За нарушение на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България, св. И. Н. Й., съставил на жалб. Р. П. А. АУАН № 00123/ 26.06.2023
г.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно
постановление № 26 – 0000841/ 11.07.2023 г. на Директора на Регионална
Дирекция „Автомобилна Администрация” – гр. Враца, с което на
жалбоподателя е наложена „Глоба” в размер на 2 000.00 лв. – на основание
чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 89,
т. 4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г.
От правна страна, съдът намира следното :
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи, че
предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства са налице
данни за осъществен състав на административно нарушение от страна на
жалбоподателя. Последният, като водач на МПС, извършващ обществен
превоз на товари, не е притежавал валидна карта за квалификация на водача.
Представената на контролните органи такава е била със срок на валидност
19.06.2023 г., а превозът е извършен на 26.06.2023 г. Т.е., към датата на
проверката, валидността на картата за квалификация на водача е била изтекла.
В този вид производства обаче, съдът осъществява цялостен служебен
контрол за законосъобразност на проведеното административнонаказателно
производство и е длъжен да отмени Наказателното постановление, в случай,
че констатира пропуски, които са съществени по своя характер, дори и
същите да не са инвокирани с жалбата.
Именно при извършване на този контрол за законосъобразност, съдът
констатира, че са допуснати процесуални нарушения, които са съществени по
своя характер и опорочават проведеното административнонаказателно
производство като цяло. Констатираните от съда пропуск, са допуснати в
съставения АУАН, след което са пренесени и в крайния акт – издаденото
наказателно постановление, което е основание за неговата отмяна.
От разпита на свидетелите на въззиваемата страна, се установява, че
жалбоподателя, в качеството си на водач на товарен автомобил, извършващ
3
обществени на товари, не е притежавал валидна карта за квалификация на
водача.
Императивното задължение за притежаване на такава карта за
квалификация на водача, е въведено с разпоредбата на чл. 87, т. 3 от Наредба
№ 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията
на Република България, а именно: Водачът на автомобил за обществен превоз
на товари отговаря на следните изисквания: т. 3 да притежава валидна карта
за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона
за автомобилните превози. Именно с тази законова разпоредба законодателят
е въвел задължителното изискване към водачите на автомобили за обществен
превоз на товари, да притежават валидна карта за квалификация за
съответната категория.
От установената фактическа обстановка по делото, се установява, че в
разглеждания случай, жалбоподателят не е притежавал валидна карта за
квалификация от съответната категория С и СЕ, тъй като същата е била с
изтекъл срок на валидност към датата на проверката.
И въпреки, че жалбоподателят не е отговарял на изискването на чл. 87,
т. 3 от Наредба № 33/ 03.11.1999 г., АУАН му е съставен за нарушение на
разпоредбата на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33/ 1999 г. Последната обаче
инкриминира като състав на административно нарушение, случаите, в които
водачът не представи при поискване от контролните органи въпросната карта
за квалификация. Волята на законодателя е ясна и по аргумент от
препращащата норма на чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗДвП, която предвижда
задължение за водача да „носи“ изброените в цитирания законов текст
документи.
Т.е., разпоредбата на чл. 89, т. 4 от Наредбата инкриминира като
административно нарушение „неносенето“, „непредставянето“ на картата при
поискване от контролните органи, а не липсата на валидна такава.
Поради това, съдът намира, че неправилно жалбоподателят е наказан за
нарушение на разпоредбата на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33/ 1999 г., тъй като
същия не е притежавал валидна карта за квалификация, а не е извършил
нарушение по чл. 89, т. 4 като не е носел същата и съответно не я представил
на контролните органи.
Правилната правна квалификация на нарушената законова разпоредба в
4
случая, съответстваща на действителната фактическа обстановка, е тази на чл.
87, т. 3 от 03.11.1999 г., а не на чл. 89, т. 4 от същата Наредба, на основание на
която е наказан нарушителя.
Неправилното определяне на нарушената законова разпоредба, която е
задължителен реквизит както на АУАН, така и НП, съставлява самостоятелно
основание за отмяна на крайния акт. Този пропуск е съществен по своя
характер, тъй като на първо място ограничава правото на защита на
наказаното лице да узнае в какво нарушение е обвинен, и на следващо място е
налице несъответствие между действителното фактическо и правно
положение – от една страна и съответстващата му правна квалификация на
нарушението – от друга страна. Липсата на тази корелация е довела до
порочност на производството.
Констатираният от съда процесуален пропуск неизменно е от ранга на
съществените, поради което не може да бъде саниран по никакъв начин. Той
обаче е пренесен и в издаденото Наказателно постановление, в което като
нарушена правна норма отново неправилно е посочена разпоредбата на чл.
89, т. 4 от Наредба № 33/ 1999 г.
В този вид производства субсидиарно се прилагат правилата на НК и
НПК, поради което и обвинението следва да е прецизно и не може да бъде
извличано по пътя на формалната и правната логика. Следва да е налице
пълна корелация между нарушение и наказание, за да бъде спазен един от
основните принципи на административнонаказателното производство –
наказанието да съответства на нарушението. В случая, това изискване не е
спазено и това е основание за отмяна на крайния акт, с който от нарушителя е
ангажирана административнонаказателна отговорност.
Предвид изложените по – горе мотиви, съдът намира, че издаденото
Наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което
го отменя.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгл. чл. 143, ал. 1 АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
5
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Предвид изхода на делото – съдът отмени изцяло Наказателното
постановление, то въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
процеса. От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, в случай, че същото надвишава размера,
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По делото има данни, че жалбоподателят е ползвал процесуална защита
от адв. А. Д. от АК – Враца. За това, че разноските за процесуален
представител са реално направени има безспорни доказателства – Договор за
правна защита и съдействие от 21.07.2023 г. /по АНД № 746/ 2023 г. на РС –
Враца, изпратено на РС – Белоградчик/, в който договор е посочен размера на
договореното адвокатско възнаграждение – 400 лв., както и че същото е
изплатено в брой. Размерът на договореното адвокатско възнаграждение не е
прекомерен, тъй като е изцяло съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Поради това, въззиваемата страна следва да
понесе в своя тежест направените от жалбоподателя за разноски за адвокат в
процеса, в размер на 400.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26 – 0000841/ 11.07.2023 г.
на Директора на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация” –
гр. Враца, с което на Р. П. А. от с. Н., обл. В., ул. „...............“ № .., ЕГН
**********, е наложена „Глоба” в размер на 2 000.00 лв. – на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл. 89, т. 4
от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на Министерството на транспорта.
ОСЪЖДА Регионална инспекция „Автомобилна администрация“,
гр. Враца, ул. „Васил Кънчов“ № 78 , представлявана от Злати Иванов
Трифонов – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. А. от с. Н., обл. В., ул.
„.............“ № .., ЕГН **********, направените по делото разноски за
6
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 (четиристотин) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7