М О Т И В И
към присъда № 136 от
10.10.2018 година
по н. о. х. дело № 1991 на Старозагорския районен съд
по описа за 2018 година
Обвинението против подсъдимия П.Д.П., ЕГН **********, е за това, че на 22.12.2016 год. в землището
на с.Братя Кунчеви, община Стара Загора, местността „Цигански гробища”,
отдел 361, подотдел „С”,
без редовно писмено позволително отсякъл и взел от горския фонд
дървета с обща кубатура 1,5 пространствени кубични метра на обща стойност 72 лева – 0,90 пространствени кубични метра от дървесен
вид „зимен дъб” на стойност 46,20 лева и 0,6
пространствени кубични метра от дървесен
вид „акация” на стойност 25,80 лева,
собственост на ТП „Държавно горско стопанство” гр.Стара Загора – престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура
Стара Загора поддържа обвинението
и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66 от НК
да бъде отложено за срок от три години. Моли веществените доказателства да
бъдат отнети в полза на държавата, а направените по делото разноски да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия.
Защитникът адв.С.П. оспорва обвинението и пледира за оправдателна
присъда.
Подсъдимият П.Д.П. дава обяснения, не се признава за виновен, поддържа пледоарията
на защитника си и моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните
доказателства, намери за установено
следното:
Подсъдимият П.Д.П. е бил осъждан с определение за одобряване на
споразумение за прекратяване на наказателното производство по н. о. х. дело №
1797/2008 г. на РС-Сливен, влязло в сила на 28.10.2008 г., за престъпление по
чл. 308, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК, извършено
през м. май 2008 г., на „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от
три години, но в изпитателния срок той не е извършил друго престъпление, поради
което на 28.10.2011 г. е бил реабилитиран по право за това му осъждане на
основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, т.е. следва да се счита за неосъждан – чл.
85, ал. 1 от НК.
Подсъдимият живее в
с. Братя Кунчеви,
община Стара
Загора. На
22.12.2016 г. около 17.00 часа той взел със себе си един
брой резачка с трион „SHTІL“ и
решил да отиде да нареже дърва в близост до селото, въпреки че нямал редовно
писмено позволително за това. Управлявайки автомобил
„Опел Комбо“
с рег. № ...той отишъл до дома на св. Ц.Х.К. и
го помолил да дойде с него да му помогне. Последният се съгласил и двамата с автомобила,
управляван от подсъдимия, отишли до неустановено в хода на разследването и
съдебното следствие място извън селото, където подсъдимият спрял колата,
извадил резачката и с нея започнал да реже дървета, а св. К. пренасял
нарязаната дървесина до автомобила и товарил същия с нея. По описания начин подсъдимият
отсякъл (отрязал) и съответно автомобилът бил натоварен с 0,90
куб. м. дърва
от вида „дъб“ и 0,6 куб. м. от вида „акация“, след което с натоварения с
дървесина и управляван от него автомобил той и св. К. тръгнали да се прибират
към селото. По това време (около
18:30 часа)
в селото се провеждала
специализирана полицейска операция, в хода на която св.
С.М.М. – мл. полицейски инспектор при Първо РУ към ОД на МВР гр. Стара Загора,
и колегата му забелязали
управлявания от подсъдимия лек автомобил, който спрял на около 50 метра от тях.
Св. М. осветил автомобила с прожектор и в този
момент от него слезли
подсъдимият и св. К., като първият побягнал и
избягал, а св.К. останал на място до колата. Двамата били разпознати веднага от
св. М.,
тъй като познавал
добре хората
и превозните средства в селото, за което
той самият отговарял. Св. М. се приближил до колата
и видял, че товарната му част
е пълна с дърва,
след което попитал св. К. от къде са дървата, а той му отговорил, че с П.
(подсъдимият) ходили да секат дърва над местността „Турските гробища“.
Св. М. сигнализирал за случая ОДЧ при Първо РУ към ОД на МВР гр. Стара
Загора. Пристигналата на място оперативна група, включваща разследващ полицай,
извършила оглед на местопроизшествието, при който били иззети автомобила с
намиращите се в него моторна резачка и дърва, като последните били описани при
извършения впоследствие (на 28.12.2016 год.) оглед на веществени доказателства.
Видно от заключението на
назначената, изслушана и приета в хода на съдебното следствие съдебно-оценителна
експертиза от 28.06.2018 г., към датата на извършване на деянието стойността по
продажни цени на процесните дърва е общо 64,44 лева,
както следва: 0,90
куб. м. от
вида „дъб“ („зимен дъб“) – 35,64 лева; 0,6 куб. м. от вида „акация“ – 28,80
лева.
С постановление от 28.04.2007
г. на наблюдаващия разследването прокурор от РП-Стара Загора лекият автомобил „Опел Комбо“
с рег. № ...бил върнат на собственика му според приложения на
л.48 от досъдебното производство договор за покупко-продажба на МПС – св. В.Н.В..
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, както следва:
обясненията на подсъдимия П.Д.П. и показанията на свидетелите Ц.Х.К., С.М.М.,
В.Н.В., В.А.И. и Г.Т.Р., дадени в хода на съдебното
следствие;
показанията на св. Ц.Х.К., дадени пред органа на
досъдебното производство пред съдия и прочетени в хода на съдебното следствие
на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, предложение второ от НПК;
показанията на св. П.С.Р., дадени пред органа на
досъдебното производство пред съдия и прочетени в хода на съдебното следствие
на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 5 от НПК;
констатациите при извършения в хода на съдебното
следствие на основание чл.285 във връзка с чл. 262 във връзка с чл. 155 – 156
от НПК оглед на мястото, от където подсъдимият и св. К. твърдят, че са взели процесните дърва – л. 118 от делото;
заключенията на изготвените, изслушани и приети в хода на съдебното
следствие съдебно-техническа експертиза от 29.06.2018 г., съдебно-оценителна
експертиза от 28.06.2018 г. и съдебно-техническа експертиза от 26.06.2018 г.,
както и обясненията на експертите при изслушването им в съдебно заседание на 10.10.2018 г.;
приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства (справки за
съдимост на подсъдимия, преписи от бюлетина му за съдимост и справка за
търпените от него наказания, писмо изх.№ 05-00-171 от 28.03.2018 г. на ТП „ДГС“ – Стара
Загора с приложени към него констативен
протокол № 062996 от
19.03.2018 г. и извадка от картен лист № 26 от ЛУП-2016 г.);
протоколите и другите документи, приложени към досъдебното
производство и имащи значение за изясняване
на обстоятелствата по делото, прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.283 от НПК (протокол от
22.12.2016 г. за оглед на местопроизшествие, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, протокол от 28.12.2016 г. за оглед на
веществени доказателства, протокол от 28.12.2016 г. за отговорно пазене,
пълномощно изх.№ 1977 от 22.07.2016 г., договор от 21.03.2014 г. за покупко-продажба на МПС, писмо изх.№ 05-00-55 от 23.02.2017 г. на ТП „Държавно горско стопанство” гр.Стара Загора, констативен протокол С:И05А № 001267 с дата
25.11.2014 г., акт № 93 от
25.11.2014 г., акт № 94 от
25.11.2014 г., разписка С:И05А № 001010, справка от КАТ за собствеността на товарен автомобил
с рег.№ СА 7849 СН);
вещественото доказателство – 1 брой резачка с трион, с надпис „SHTIL“, с оранжев корпус, със сериен номер
на рамата *********, предявено в хода на съдебното следствие по реда на чл.284 от НПК.
В случая, за да приеме, че стойността на процесните
дърва възлиза общо на 72 лева, като стойността на 0,90 пространствени кубични
метра дърва от „зимен дъб“ е 46,20 лева, а стойността на 0,6 пространствени
кубични метра дърва от „акация“ е 25,80 лева (за разлика от приетата им за
установена от съда стойност – общо 64,44 лева, както следва: 0,90 куб. м. от вида „дъб“ – 35,64
лева; 0,6 куб. м. от вида „акация“ – 28,80 лева), прокурорът се е позовал в
обстоятелствената част на обвинителния акт на справка от ТП „Държавно горско стопанство“ гр.Стара Загора – л.52 от досъдебното производство, която обаче
в тази й част се базира на цената на 1 пространствен кубичен метър от
съответния вид дърва на временен склад (легалната дефиниция на понятието
„временен склад“ се съдържа в пар.1, т.6 от ДР на ЗГ
– Закон за горите), т.е. не отразява пазарната им стойност, изведена въз основа
на продажната им цена на свободния базар. Ето защо в тази насока беше
назначена, изслушана и приета, съответно съдът кредитира с доверие цитираната
по-горе съдебно-оценителната експертиза от 28.06.2018 г., още
повече, че именно експертизата е предвиденият в НПК способ за изясняване на
обстоятелства, за които съдът не разполага със специални знания – чл.144, ал.1
от НПК.
За да приеме съответно на обвинението, че подсъдимият е отсякъл (отрязал с
резачка) процесните
дърва от живи дървета, а не е събирал, както твърди той, суха, естествено
паднала на земята дървесина, съдът кредитира с доверие показанията на св.М.
(„Тези дървета, които бяха в колата, бяха сурови дървета, прясно отрязани“) и
св.Р. („Виждал съм ги тези дърва, които са били в колата на подсъдимия на
22.12.2016 год., няколко дни след инцидента – в Горското, бяха прясно отсечени
дървета, не беше паднала дървесина“), както и кореспондиращото с тях заключение
на съдебно-техническата експертиза от 26.06.2018 г., ако и изготвилият го
експерт да е изследвал по обективни причини само процесните
дърва от вида „акация“ (процесните дърва от вида
„дъб“ в мястото на съхранението им са били затрупани от други дърва от същия
вид, поради което са смесели с тях и фактически е било невъзможно да бъдат
разграничени едните от другите), според
което последните са били рязани с моторен трион и са били добити от живи
дървета – т.1 и т.2 от заключението, в подкрепа на които е и фактът, че в
управлявания от подсъдимия автомобил е открит моторен трион, иззет като
веществено доказателство. Ето защо съдът не кредитира с доверие обясненията на
подсъдимия в тази им част (относно
начина, по който са били добити процесните
дърва), тъй като същите се опровергават от останалия доказателствен
материал (в това число и показанията на св. К., който, ако и да твърди, че
подсъдимият е рязал сухи дърва, които са били паднали, твърди също така: „Имаше
дърва на корен, които също ряза“, макар и според него последните да са били
„две-три“).
За да приеме, че процесните дърва са били добити от подсъдимия (чрез сеч) в землището на с.Братя Кунчеви,
община
Стара Загора, местността „Цигански гробища”, отдел
361, подотдел „С”,
респективно – че са собственост на ТП „Държавно горско стопанство” гр.Стара Загора (за разлика от приетото за установено от съда: неустановено в хода на разследването и съдебното
следствие място извън с.Братя Кунчеви, община Стара Загора), прокурорът се е позовал в обстоятелствената част на обвинителния акт на справка
от ТП „Държавно горско стопанство“ гр.Стара Загора – л.52 от досъдебното производство, според
която дървесни видове от вида на процесните са
разпространени в горската територия на с.Братя Кунчеви, което обаче не изключва
възможността подобни видове да са разпространени извън споменатата горска
територия, и на „картния лист към горско стопанския план, издаден по
лесоустройствения план за 2016 г.“, според който местността ,,Цигански гробища“, отдел 361, подотдел
,,С“ е горски фонд, но това
обстоятелството (местоположението на местността, отдела и подотдела в горски
фонд) само по себе си не е доказателство за процесната
сеч (отделен е въпросът, че такъв „картен лист“ не е приложен към досъдебното
производство, а беше иззискан от съда и представен в
съдебно заседание – л.104 от делото). Същевременно:
според обясненията на подсъдимия и показанията
на св. К., дадени в съдебно заседание, процесните
дърва са били добити от дере в близост до черен път между с.Братя Кунчеви и
с.Руманя, според показанията на св.К. пред органа на досъдебното производство –
североизточно от с.Братя Кунчеви, над „Турските гробища“, където имало гора, а
според показанията на св.М. – св. К. му казал, че дървата са били отсечени
извън с.Братя Кунчеви в посока с.Руманя над местността „Турските гробища“,
където според св. М. също има гора, т.е. събраните в тази насока гласни
доказателства не позволяват индивидуализация на мястото, от където са били
добити процесните дърва, до степен, щото да се
направи извод, че става въпрос именно за мястото на извършване на деянието според
фактическото формулиране на обвинението;
св. М. заяви, че не е ходил на оглед на мястото,
заявено му от св. К. като място, от където са били отсечени процесните
дърва, а св. Р. – че още след процесния случай е
забелязал отсечени дървета в местността „Турски гробища“, без да сочи техния
вид, но за това не е бил направен констативен протокол, какъвто според него обаче
бил съставен впоследствие за сеч в тази местност на акация и дъб, извършена
преди година и повече, без да сочи кога точно е бил съставен този протокол, т.е.
показанията на св. Р. не позволяват извеждането по категоричен начин на извод,
че точно на инкриминираната дата в посочената от него местност е била извършена
незаконна сеч, съответстваща по количество, дървесни видове и начин на
извършването й (чрез моторен трион) на процесните
дърва.
според иззисканите от
съда и представени от ТП „Държавно горско стопанство“ гр.Стара Загора в хода на съдебното следствие справка,
констативен протокол и извадка от картен лист – л. 104 – 106 от делото,
незаконна сеч на акация и дъб в землището на с.Братя Кунчеви, местността
„Турските гробища“, отдел 361 (но подотдел
,,у“) действително е била
констатирана, но на 19.03.2018 г., т.е. повече от година след извършване на
деянието, предмет на повдигнатото против подсъдимия обвинение.
Ето защо и за изясняване на обстоятелството от
къде са били добити процесните дърва беше извършен
оглед на мястото, посочено като такова от подсъдимия и св. К., в присъствието
на експертите, изготвили впоследствие със същата цел двете назначени от съда
съдебно-технически експертизи, като:
според констатациите при огледа на вещото лице Г.
– инженер по горско стопанство, мястото, посочено от подсъдимия и св. К., се
намира под, а не над местността „Турските гробища“, и в него преобладава
акацията, но няма нито един дъб, а пъновете, посочени от подсъдимия при огледа
като рязани от него и св. К., са били отсечени преди 5 и повече години и то с
брадва, т.е. няма как процесните дървета да са били
отсечени на инкриминираната дата от това място;
според заключението на съдебно-техническата
експертиза от 29.06.2008 г. мястото, посочено при огледа от подсъдимия и св. К.
като място, от където са били добити процесните
дърва, не попада в горски фонд, т.е. дори процесните
дърва да биха били добити от там, деянието, за което е обвинен подсъдимия, не
би било съставомерно;
според заключението на съдебно-техническата
експертиза от 26.06.2008 г. през периода
от инкриминираната дата до датата на изготвяне на експертизата в землището на
с.Братя Кунчеви е констатирана по надлежния само една незаконна сеч (тази, за
която от ТП „Държавно горско стопанство“ гр.Стара Загора беше
представен констативен протокол от 19.03.2018 г.), но дърветата от вида акация,
описани в протокола за констатирането й, са с по-малки диаметри от процесните от този вид и са сечени с брадва, т.е.
последните не са били предмет на констатираната с обсъждания протокол сеч (процесните дърва от вида „дъб“, както вече беше
отбелязано, в мястото на съхранението им са били затрупани от други дърва от
същия вид, поради което са смесели с тях и фактически е било невъзможно да
бъдат разграничени едните от другите, за да бъдат изследвани от вещото лице,
изготвило експертизата).
Изложеното означава, че не се установи по
категоричен начин мястото, от където са били добити процесните
дървета, още по-малко, че те са били добити от мястото, посочено от прокурора
при фактическото формулиране на обвинението в заключителната част на
обвинителния акт, поради което и съдът прие, че те са били добити (чрез сеч) от
неустановено в хода на разследването и съдебното следствие място извън с.Братя Кунчеви, община Стара Загора.
В останалата им част доказателствата по делото кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, без да са налице противоречия между тях, още по-малко
съществени такива – касаещи съставомерните
обстоятелства и факти, поради което и съдът намира за безпредметно да ги
обсъжда поотделно в тази им част.
При тези данни съдът намира, че след като не беше доказано по несъмнен
начин от къде подсъдимият е сякъл и взел процесните
дърва, то не може да бъде изведен по недвусмислен начин извод, че става въпрос
за дърва от горския фонд – държавен, общински или частен (вж. чл.1, ал.2 от ЗГ
и предвидените от обхвата му изключения, визирани в ал.3 на същия член), за да
е съставомерно деянието, извършено от подсъдимия, по
чл. 235, ал. 1 от НК, респективно – съдът призна подсъдимия П.Д.П. за невинен в това, че на 22.12.2016 год. в землището
на с.Братя Кунчеви, община Стара Загора, местността „Цигански гробища”,
отдел 361, подотдел „С”,
без редовно писмено позволително отсякъл и взел от горския фонд
дървета с обща кубатура 1,5 пространствени кубични метра на обща стойност 72 лева - 0,90 пространствени кубични метра от дървесен
вид „зимен дъб” на стойност 46,20 лева и 0,6
пространствени кубични метра от дървесен
вид „акация” на стойност 25,80 лева,
собственост на ТП „Държавно горско стопанство” гр.Стара Загора, поради което го оправда по обвинението
за извършено престъпление по чл.235, ал.1 от НК.
В случая в ЗГ е регламентирана само сечта от горските територии, т.е. сеч
извън тези територии не би могла да съставлява и административно нарушение.
Според ЗГ обаче, за транспортирането на процесните
дървета, независимо от къде са били добити – от горския фонд или извън него, е
било необходим превозен билет – чл.211 от ЗГ, а няма спор, че след извършването
на сечта им, подсъдимият ги е транспортирал с управляван от него автомобил в
землището на с.Братя Кунчеви, което му деяние съставлява нарушение на чл.213,
ал.1, т.2 от ЗГ, за което се предвижда административно наказание – чл.266, ал.1
от ЗГ. Въпреки това, съдът не би могъл с присъдата си да наложи на подсъдимия
предвиденото в ЗГ административно наказание за извършеното от него
административно нарушение, тъй като деянието, чрез което е било извършено това
нарушение – транспортиране на процесните дървета, ако
и да е описано в обстоятелствената част на обвинителния акт, не елемент от
състава на повдигнатото му обвинение според фактическото му формулиране в
заключителната част на обвинителния акт.
Макар да не се установи от къде са били добити процесните
дърва, няма спор, че същите са били добити чрез незаконна сеч, което означава,
че не са собственост на подсъдимия, т.е. не е налице правно основание да му
бъдат върнати, ако и да са били иззети от управляван от него автомобил. Ето
защо и тъй като не беше установена собствеността им, съдът отне в полза на
Държавата веществените доказателства – 0,90 пространствени кубични метра дърва от дървесен вид „зимен дъб” и 0,6
пространствени кубични метра дърва от дървесен вид „акация”, намиращи се на отговорно пазене ТП „Държавно горско стопанство” гр.Стара Загора съгласно протокол, приложен на л.27
от досъдебното производство, като постанови те да бъдат предоставени на ТП „Държавно горско стопанство” гр.Стара Загора за разпореждане по надлежния за
това ред.
Предвид оправдателната присъда и невъзможността подсъдимият да бъде
санкциониран от съда за извършеното от него административно нарушение, посочено
по-горе, т.е. липсата на основание да бъде приложен чл.53, ал.1, б.„а“ от НК
или чл.273, ал.1 от ЗГ, съдът постанови вещественото доказателство – 1 брой
резачка с трион, с надпис „SHTIL”, с оранжев корпус, със сериен номер на рамата *********, намираща се на
отговорно пазене ТП „Държавно горско стопанство” гр.Стара Загора съгласно протокол, приложен на л.27 от досъдебното производство, да бъде
върната на собственика й – подсъдимия (макар при предявяването на резачката подсъдимият
да заяви, че последната не е тази, която е била в управлявания от него
автомобил, ведно с който е била иззета, съответно – не е неговата, предявената
резачка съответства по описание на иззетата като веществено доказателство, като
не се налице данни, обуславящи извод, че иззетата резачка е била подменяна след
изземването й, поради което и съдът прие, че предявената резачка е тази, която
е била иззета, респективно – че е резачката на подсъдимия, която той е взел от
дома си с цел рязането на процесните дърва).
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ
МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: