№ 1540
гр. Варна , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20213100500948 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 807/05.03.2021 г. на „Райфайзенбанк (България)"
ЕАД, гр. София, против Разпореждане № 388/10.02.2021 г. по ч. гр. д. № 159/2021 г. по
описа на PC – гр. Девня, с коeто е отхвърлено заявлението на кредитора срещу длъжника Я.
Б. И., с пост. адрес: *********, за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за
39 669,60 лв. – главница от която: редовно падежирали главници в размер на 546.79 лв. за
периода от 20.10.2020 г. до 20.11.2020 г. и предсрочно изискуема главница в размер на
39 122,81 лв. по Договор за потребителски кредит № 1907162582742411 от 18.07.2019 г.,
сключен между Я. Б. И. и „Райфайзенбанк (България)" ЕАД; 1 147,01 лв. – договорна лихва
за периода от 20.05.2020 г. до 20.12.2020 г. вкл.; 16.77 лв. – обезщетение за забава върху
падежирали главници за периода 20.10.2020 г. до 20.12.2020 г. вкл.; 271.70 лв. – обезщетение
за забава върху предсрочно изискуема главница за периода 21.12.2020 г. до 14.01.2021 г.
вкл., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 15.01.2021 г. до окончателното й плащане.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно – незаконосъобразно и
необосновано, като излага следните аргументи: Твърди, че първоинстанционният съд
неправилно е приел липса на надлежно уведомяване на длъжника на неговите актуални
настоящ и постоянен адрес за настъпването на предсрочна изискуемост на вземането.
Посочва, че ако съдът е установил нередовно връчване на книжата за обявяване на
предсрочна изискуемост, то същият е следвало да уважи претенцията поне досежно
падежиралите вноски, вкл. редовна лихва и обезщетение за забава върху редовно
падежирали главници. Поддържа, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на
длъжника чрез пощенска пратка, като са спазени условията за доставянето на пощенските
пратки визирани в чл.5, ал.2 от приложимите за случая Общи правила, приети от Комисията
за регулиране на съобщенията (КРС). Посочва, че е предприел връчване на адреса на
длъжника в ********, който е посочен от кредитополучателя в договора като постоянен,
настоящ и адрес за кореспонденция, като в чл. 11.8 от договора е предвидено и фингирано
връчване, в случай че уведомлението е достигнало до този адрес. Излага подробна
аргументация. Моли за отмяна на разпореждането и издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и за присъждане на разноски.
1
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, от легитимирано лице при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съображенията за това
са следните:
Производството по ч.гр.д. № 159 по описа за 2021 година на РС – Девня е образувано
по заявление на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД за издаване в негова полза на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Я. Б. И., с пост. адрес:
*********, и настоящ адрес: **********, за посочените в заявлението суми, дължими на
основание сключения между страните Договор за потребителски кредит №
1907162582742411 от 18.07.2019 г..
В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от договор за кредит, като
изискуемостта на част от вземането е настъпила преди подаване на заявлението, на
останалата част – поради обявена предсрочна изискуемост. Към заявлението е приложено и
извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417, т.2 ГПК, в което са посочени процесните
вземания с основание и размер.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение, районният съд е приел, че не е
налице редовно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като
от представената покана – уведомление не ставало ясно дали лицето, на което е връчено
съобщението, живее на адреса на длъжника и дали същото е пълнолетно. От известието за
доставяне пък не ставало ясно дали лицето, на което е връчено уведомлението го е получило
със задължение да го предаде на адресата и каква е връзката му с длъжника, не било
отразено дали лицето е пълнолетно и че живее на адреса длъжника. По делото нямало данни
уведомление за предсрочна изискуемост да е изпращано и на настоящия адрес на длъжника
в гр. Девня.
В производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл. 417 от ГПК съдът следва да извърши формална проверка на представеното
изпълнително основание, или проверката, която съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК се дължи е
досежно това дали представения документ по чл. 417, т.2 ГПК (извлечение от счетоводните
книги) е редовен от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на изпълнение
вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник.
От страна на заявителя е представено в оригинал извлечение от счетоводните книги,
носещо подписа на длъжностно лице на банката, което съдържа минимално необходимото
съдържание и задължителните реквизити по чл.60, ал. 2 от ЗКИ – броя на вноските, които не
са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер
на просрочената сума; общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата
сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на
обезщетението за забава за просрочените плащания.
Следователно, налице е редовен от външна страна документ по чл. 417, т.2 ГПК,
който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу посочения длъжник за
падежиралите вноски от главницата и начислената върху тях договорна лихва.
За да е настъпила предсрочна изискуемост на целия размер на дълга, следва да е
налице и упражнено от страна на банката потестативно право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, за което длъжникът трябва да е уведомен (в този смисъл са
2
разясненията, дадени в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013г.).
Изводът на първоинстанционния съд за липсата на надлежно уведомяване на
длъжника за обявена предсрочна изискуемост на кредита не се споделя от състава на
въззивния съд.
Начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно
изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване.
Районният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 46 от ГПК, тъй като в
случая кредиторът е избрал да връчи изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита чрез препоръчана пощенска пратка като приложими за този начин на връчване
съгласно препратката на чл. 6, ал. 4 от Закона за пощенските услуги са Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети (ОПУДПППК), приети с
Решение № 581 от 27.05.2010 г. на КРС, обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г. доп., бр. 19 от
2.03.2018 г. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ОПУДПППК препоръчаните пощенски пратки може да
се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса,
посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи
се вписват трите имена на лицето, получило пратката. Допълнително изискване е въведено с
разпоредбата на чл. 44, б. „а“ от Общите условия на договора с потребителите на
универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български
пощи” ЕАД, според която в служебните документи се вписва и родствената връзка на
лицето, получило пратката.
Видно е, че връчването на поканата – уведомление за обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането е извършено съобразно изискванията на приложимите за връчване
на препоръчани пощенски пратки нормативни разпоредби. В известието за доставяне са
вписани трите имена на лицето получило пратката и връзката му с адресата. Дали лицето е
пълнолетно и дали живее на адреса са обстоятелства, които се проверяват от пощенския
служител при проверка на документа за самоличност на получателя, като законът не изисква
тези обстоятелства да се вписват в служебните документи. Презюмира се, че посоченото в
документите лице отговаря на тези изисквания като тези обстоятелства могат да бъдат
оборени от лицето, на което се противопоставят, т.е. от длъжника, при условие, че между
него и заявителя се развие двустранно исково производство. Връчването е предприето на
посочения в договора между страните адрес, който е и постоянен адрес на лицето, поради
което кредиторът не е длъжен да издирва и връчва изявлението и на настоящ адрес.
Нещо повече, допустимо е в договора страните да са предвидили, че изявлението на
едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна без фактически същото да е
получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като
получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата
на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации,
при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според
договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на
фактическото му получаване (така Решение № 148 от 2.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
2072/2015 г., I т. о., ТК).
В този смисъл, основателен е и доводът на жалбоподателя, че в чл.11.8 от договора за
потребителски кредит изрично е посочено, че всички уведомления и изявления във връзка с
договора, включително и уведомленията за предсрочна изискуемост на всички задължения
по договора, ще се извършват в писмена форма и ще се считат за получени, ако достигнат
3
именно до този адрес: ********, чрез куриер, чрез писмо с обратна разписка или по друг
начин предвиден в нормативната уредба. Не са налице данни кредиторът да е действал
недобросъвестно, т.е. да е бил известен от кредитополучателя за промяна на адреса за
връчване по предвидения в договора ред.
Ето защо обжалваното разпореждане е неправилно и следва да се отмени с
произтичащите от това последици.
С оглед основателността на частната жалба, следва да се уважи искането на
жалбоподателя за присъждане на заплатените от него разноски за въззивното производство,
а именно държавна такса в размер на 426,05 лева. Липсва приложен списък по чл. 80 ГПК,
но от приложенията към частната жалба се установява размерът на платената държавна
такса. Така определените допълнително разноски следва да се включат в заповедта за
изпълнение, която заповедният съд следва да издаде в изпълнение на въззивния съдебен акт.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 388/10.02.2021 г. по ч. гр. д. № 159/2021 г. по описа на
PC – гр. Девня, с което е оставено без уважение искането на заявителя „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу Я. Б. И. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по заявлението на
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК *********, седалище: гр. София 1407, район
Лозенец, бул. „Никола Вапцаров" № 55, Експо 2000 срещу Я. Б. И., ЕГН: ********** с
адрес: ********* и с настоящ адрес: **********, за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 39 669,60 лв. – изискуема главница от която:
редовно падежирали главници в размер на 546.79 лв. за периода от 20.10.2020 г. до
20.11.2020 г. и предсрочно изискуема главница в размер на 39 122,81 лв. по Договор за
потребителски кредит № 1907162582742411 от 18.07.2019 г., сключен между Я. Б. И. и
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД; 1147.01 лв. – изискуема редовна лихва за периода от
20.05.2020 г. до 20.12.2020 г. вкл.; 16.77 лв. – изискуемо обезщетение за забава върху
редовно падежирали главници, начислено за периода 20.10.2020 г. до 20.12.2020 г. вкл.;
271.70 лв. – изискуемо обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница за
периода 21.12.2020 г. до 14.01.2021 г. вкл., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.01.2021 г. до окончателното й
плащане, сумата 872,10 лв. – съдебно-деловодни разноски, от която 822,10 лв д.т. и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение по чл. 26 от НЗПП за защита по заповедно производство,
както и сторените в производството по частната жалба пред ВОС разноски в размер на
426,05 лева държавна такса.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.
ВРЪЩА делото на РС – Девня за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5