РЕШЕНИЕ
№ 1071
гр. Бургас, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120203060 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по повод жалбата на
„БАН-ТИР ЛОГИСТИКС” ЕООД с ЕИК: *********, с посочен съдебен адрес: гр. Б., ул. „С.“
№**, чрез пълномощник - адв. М. Т. – БАК, против Наказателно постановление № 648159-
F665150/25.07.2022г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на
НАП, с което за нарушение на чл.59а, ал.3, т.1, вр. с чл.3, ал.14 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства (Наредбата) и на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, на търговеца е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за допуснати нарушения на
производствените правила и незаконосъобразност на санкционния акт. Претендират се
разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
С. Й.а – БАК, преупълномощена от адв. Т. – БАК, която моли за отмяна на НП и присъждане
на разноски. В допълнително представени писмени бележки процесуалният представител на
жалбоподателя доразвива доводите си за порочност на издаденото НП.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт С., която моли
постановлението да бъде потвърдено, посочвайки, че не са допуснати процесуални пороци, а
нарушението е безспорно доказано. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от самото НП - то е връчено на търговеца на
28.07.2022г., а жалбата е депозирана на 10.08.2022г.). Жалбата е подадена от легитимирано
1
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 16.06.2022 г. служители от НАП, сред които и св. Г. П. – инспектор по приходите
в НАП, извършили проверка на дружеството „БАН ТИР ЛОГИСТИК“ ЕООД с ЕИК:
*********. Повод за проверката бил анализ на информацията в системата на НАП „Контрол
на горивата“ за периода от 01.01.2022г. до 29.04.2022г. относно движението на течни горива,
в която нямало данни за подаване на информация от получателя за 18 броя доставки.
Проверката била извършена на адреса, на който доставчикът отразил, че е доставил горивата
- кв. Банево, ул. „Любен Каравелов“ № 20.
В хода на проверката било установено, че на 31.03.2022г. „БАН ТИР ЛОГИСТИК“
ЕООД с ЕИК ********* получило от доставчика - „БРИГ“ ЕООД с ЕИК ********* доставка
на гориво - газьол с КН 27101943 в размер на 985 л. по електронен акцизен данъчен
документ с уникален контролен номер 0000000006736521/08.03.2022 г. На 31.03.2022 г.
доставчикът е подал данни за доставката, чрез ЕДД с вх. № 0021-207075/31.03.2022г..
Горивото било доставено на адрес: кв. Б., ул. „Л. К.“ № ***, но дружеството-получател не
изпълнило задължението си да подаде в Националната агенция за приходите данни за
получените количества течни горива чрез електронен документ за получаване (ЕДП) на
датата на данъчното събитие – 31.03.2022 г.
От управителя на дружеството били снети обяснения, в които той писмено обяснил, че
дружеството му е получило процесното количество гориво на посочения адрес и там на
място то е било заредено в някой от 15-те ползвани от него товарни автомобила (с
вместимост на резервоарите от 100 до 1600 литра). Изрично посочил и че не е подал ЕДП,
поради това, че не е знаел, че трябва да го направи, доколкото е смятал, че горивото от
„БРИГ“ ЕООД идва от „…колонките на бензиностанцията…“.
В хода на проверката св. П. констатирал още 17 случая, в които дружеството не е
изпълнило задължението си да подаде ЕДП за получени количества горива, поради което и
връчил на управителя покана за явяване в ТД на НАП за съставяне на АУАН.
На 27.06.2022 г. представляващият се явил, като в негово присъствие св. П. съставил
АУАН, в който описал 18 отделни случая, давайки на всеки един правна квалификация на
нарушение по чл. 59а, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 3, ал. 14 от Наредбата, вр. с чл. 118, ал. 10 ЗДДС.
Актът бил предявен на управителя, който го подписал без да посочи възражения, но
заявявайки, че в последствие ще направи такива, без да са налице данни за постъпили
такива.
Като взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства
административнонаказващият орган издал общо 18 отделни НП – по едно за всяко
нарушение, описано в АУАН. За конкретния случай - при идентичност на фактическата
обстановка и при същата правна квалификация, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал.1
ЗДДС на търговеца била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Действително е налице
допуснато разминаване, доколкото св. П. заяви, че проверката е започнала на 16.06.2022 г., a
в АУАН и НП като дата на издаване на протокол № 0094347 и на проверка е посоена
15.06.2022 г. В действителност обаче, видно от съдържанието на самия протокол и от
показанията на свидетеля – проверката на място е била извършена на 16.06.2022 г. Тази дата
изрично е посочена в самия констативен протокол, поради което и съдът приема, че
проверката е извършена именно на 16-ти, а не на 15 юни 2022 г. Касае се за разминаване,
2
което не пречи да се установи действителното положение и не е в състояние да доведе до
порочност на административнонаказателното производство, още повече имайки предвид, че
самото административнонаказателно производство започва със съставяне на АУАН, а не със
съставяне на протокола. Отделно от това, невръчването на протокол на жалбоподателя не е
нарушение, тъй като такова изискване не съществува.
Съдът с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това
лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ -
1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, като са спазени сроковете,
предвидени в чл. 34 ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Съдът счита, че вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
на нарушителя да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочена е
датата, на която е следвало да се осъществи правно дължимото действие - 31.03.2022г.,
както са посочени и количеството, доставчикът и номерът на ЕДД; органът пред който е
трябвало да подаде данните, мястото и начина, по който това е следвало да стане. Правилно
са посочени нарушените материалноправни норми, поради което и не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП.
Връзката на адреса в кв. Банево и причината контролните органи да извършат
проверката там са видни от ЕДД за доставка – именно адресът в Банево е посочен като
място, на което е било доставено горивото. Това се потвърждава и от собственоръчно
декларираните обстоятелства от управителя, който също потвърждава, че именно в кв.
Банево горивото се е източвало от цистерните и се е наливало директно в камионите,
ползвани от дружеството.
Съдът не възприема и възражението, че съставянето на един акт за 18 нарушения е
незаконосъобразно. В ЗАНН не е предвидена забрана за такъв подход от страна на
контролните органи, стига всяко нарушение да е описано изчерпателно и ясно и да му е
дадена отделна правна квалификация. В случая всички 18 нарушения са описани поотделно,
като всяко едно от тях е квалифицирано с отделна правна квалификация, поради което и
изискванията на закона са спазени.
По същество следва да се посочи следното:
С разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС се въвежда задължение за данъчно задължено
лице - получател по доставка на течни горива, да подава в Националната агенция за
приходите данни за доставката и движението на получените количества течни горива, както
и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на
възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен
подпис. Задължението е допълнително развито в чл.59а, ал.3, т.1 от Наредбата, съгласно
която - получателят по доставка на течни горива подава ЕДП съгласно приложение № 23 за
потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя
в обект с ЕСФП.
В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят е получател на течни горива по
описания в наказателното постановление ЕДД на дата 31.03.2022 г. Няма спор, че на тази
дата (данъчното събитие) търговецът не е изпълнил задължението си да подаде ЕДП. Няма
данни и обектът да разполага с ЕСФП. Изрично в обясненията си управителят е заявил, че е
получил горивото на посочения адрес, че то е заредено в камионите, както и че не е подавал
ЕДП, понеже не е знаел, че трябва.
3
При тези факти съдът счита, че всички елементи на състава на нарушението са
безспорно установени. Незнанието от страна на управителя не освобождава дружеството от
задължението му да спазва законовите разпоредби, поради което и не е извинително.
При това положение съдът счита, че с поведението си дружеството е осъществило
всички признаци на състава на нарушението, за което е санкционирано, поради което и
издаденото НП е правилно и законосъобразно.
Определената санкция е в законовия минимум по чл.185, ал.2, вр. с ал.1 ЗДДС,
поради което и не са налице основания за нейното изменение. Поради това е и без значение,
че в постановлението не са посочени смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Съдът счита, че не се касае за маловажен случай. В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че
за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. По делото не са установени обстоятелства,
които да сочат, че деянието се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайното.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 648159-F665150/25.07.2022г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл. 59а, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 3, ал. 14 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и на
основание чл.185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на „БАН-ТИР ЛОГИСТИКС” ЕООД с ЕИК:
********* е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „БАН-ТИР ЛОГИСТИКС” ЕООД с ЕИК: ********* да заплати в полза
на НАП-София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4