Р Е Ш Е Н И Е
№ 3568/ 1.8.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юли, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2368 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба вх. № 11397/13.02.2019 год. от Р.Д.Р.,
ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление:***, *, с искане до съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10.00 лева,
представляваща част от претенция, цялата в размер на 815.36 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на задна дясна врата и заден десен калник на лек автомобил „*“, рег.
№ *, настъпили в резултат произшествие от 24.04.2017 год., в гр. Варна, на ул.
„*“, пред *, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 13.02.2019 год. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и разноски.
В
исковата молба се излага, че на 13.09.2016 год. между страните е сключен
договор за застраховка „Каско на МПС“, клауза „Пълно каско“, с период на
валидност 13.09.2016 г. - 13.09.2017 г. Застрахователната премия е заплатена
изцяло при сключване на договора. На 24.04.2017 год., ищецът предоставя
автомобила на трето лице, което го паркира в гр. Варна, на ул. „*“, пред *.
Няколко часа по – късно установява, че са увредени задна дясна врата и заден
десен калник на лекия автомобил. Застрахователят е уведомен за инцидента, като
е извършен оглед на автомобила и съставен опис на щетите. Към момента на предявяване на иска, застрахователно обезщетение не е
изплатено от ответника. Твърди се още, че сумата необходима за ремонт на
автомобила възлиза на 815.36 лева, като същата е определена след справка в
няколко сервиза.
Ответникът
– „ОЗК - Застраховане“ АД, депозира писмен отговор, в срок по чл. 131 ГПК, в
който излага съображения за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между страните, с
посочения от ищеца предмет, а също и факта на осъществяване на описаното ПТП.
Твърди, че дружеството коректно е изпълнило задълженията по застрахователния
договор, като на 07.06.2017 год. на застрахованото лице е изплатена сумата от
133.12 лева. Застрахователното обезщетение е определено по „експертна оценка“,
съобразно искането на ищеца в уведомлението за щета. Отправя искане за
отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът,
след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От представената на л. 3
по делото застрахователна полица, се установява наличие на застрахователно
правоотношение по силата на договор за застраховка „Каско“, клауза
„Пълно каско“ между Р.Д.Р. и ЗАД „ОЗК - Застраховане“
АД по отношение на МПС „*“, рег. № *, за периода 13.09.2016 год.
- 13.09.2017 год. В полицата е посочено, че са извършени оглед и заснимане,
за което е издаден протокол за оглед, с право на доверен сервиз.
Видно от Уведомление за щета
от 25.04.2017 г., на 24.04.2017
год., ищецът Р.Д.Р. предоставя собствения си автомобил „*“, рег. № * на трето лице, Д. Р. Р.,***, пред *. Няколко часа по – късно установява, че са
увредени задна дясна врата и заден десен калник на лекия автомобил от неизвестен извършител. На 25.04.2017 год., след извършен оглед, от застрахователя е съставен опис – техническа
експертиза за щетите по лекия автомобил на ищеца.
Въз основа на доклад по щета № 0020-090-0695/2017, на 27.04.2019 год. от страна на застрахователя е изчислено, че стойността
на разходите за възстановяване на автомобила възлиза на 133.12 лева, за което е
извършено плащане към ищеца за сума в общ размер на 195.32 лв. – по щета № * и щета №
*, видно от приобщеното на л. 31 банково извлечение.
От заключението на вещото лице по
изготвената в хода на процеса САТЕ, което се кредитира от съда като обективно,
всестранно и компетентно изготвено, се установява следното: налице е причинно –
следствена връзка между описания механизъм в уведомление за щета на МПС и констатираните
увреждания по застрахования автомобил; установените след оглед при
застрахователя щети са следните: задна дясна врата (възстановяване на детайла - лека степен) и заден десен
калник (възстановяване на детайла - лека степен); стойността на
разходите за отстраняване на описаните щети (труд + материали) възлиза на: 789.88
лв., като при определяне на тази стойност е отчетена средна пазарна цена на
труда в сервизи, притежаващи сертификат за качество ISO 9001:2008:, а също и стойността на оригинални резервни части; стойността на
разходите за отстраняване на описаните щети (труд + материали), по методика на
застрахователя, възлиза на 325.24 лв., като при определяне на тази
стойност е отчетена стойността на алтернативни резервни части, 412.36 лв.,
изчислена по средни пазарни цени и по цени в доверени сервизи, които не
притежават сертификат за качество ISO 9001:2008.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 386,
ал. 1, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да заплати
в уговорения срок застрахователно
обезщетение.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната
норма, а именно: наличие на валидна облигационна връзка между страните по
силата на договор за застраховка”Каско; настъпване на застрахователно събитие;
вида и размера на причинените вреди; причинно-следствена връзка между събитието
и вредоносния резултат.
В тежест на
ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че в към датата на
настъпване на процесното събитие – кражба,
между страните е съществувала облигационна връзка по силата на
договор за застраховка „Каско”.
На следващо място – факта на настъпване
на застрахователно събитие на твърдяната от ищеца дата, съдът приема за
установен въз основа на представените по делото писмени доказателства (материали, съдържащи се в преписката по щетата), а и също така предвид поведението на ответника - извършеното от негова страна плащане на застрахователно обезщетение съставлява признание относно факта на настъпване на застрахователното събитие.
Основният спорен
момент в производството е въпросът относно
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
По смисъла на
чл. 386, ал. 2 КЗ (идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./)
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва:
решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение
№ 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при
действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай.
Съгласно заключението
на експерта, което не е оспорено
от страните, средната пазарна стойност на разходите, необходими за поправка на
увредения автомобил (труд и материали), възлиза на 601.12 лв. Същата е получена след осредняване между цените в
несертифицирани сервизи и такива, притежаващи сертификат ISO 9001:2008. (412.36 лв. + 789.88 лв. : 2). От тази стойност следва да бъде
приспаднати изплатените от ответника, по щета № 0020 – 090-0695/ 2017, 133.12 лв..
Следователно дължимото от ответника застрахователно обезщетение възлиза на 468
лв.
По
изложените съображения, се налага извода, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен съобразно заявения размер, а именно: 10.00
лева, представляваща част от претенция, цялата в размер на 815.36 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на задна дясна врата и заден десен калник на лек автомобил „*“, рег.
№ *, настъпили в резултат произшествие от 24.04.2017 год., в гр. Варна, на ул.
„*“, пред *, на основание чл. 386, ал. 1, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
основателна е и акцесорната претенция за присъждане законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на предявяване на исковата молба –
13.02.2019 год. до окончателното изплащане на вземането.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 610.00 лева, представляваща извършени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:***, *, да заплати на Р.Д.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***.00 (десет) лева, представляваща
част от претенция, цялата в размер на 815.36 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна дясна врата
и заден десен калник на лек автомобил „*“, рег. № *, настъпили в резултат
произшествие от 24.04.2017 год., в гр. Варна, на ул. „*“, пред *, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба –
13.02.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 386, ал. 1, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление:***, *, да заплати на Р.Д.Р., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 610.00 (шестстотин и
десет) лева, представляваща
извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: