Решение по дело №176/2019 на Районен съд - Момчилград

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

200

Година

12.11.2019

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд

състав

На

29.10.

Година

2019………..

В публично заседание и следния състав:

Председател

Йордан Геров

Секретар

Хюсние Алиш

като разгледа докладваното от

Съдията Йордан Геров

гражданско

дело номер

176

по описа за

2019

година.

За да се произнесе взе предвид следното :

Предявена е искова молба от Н.Ш.Д. ***, чрез пълномощник, адв.Д.П.,***, представлявана от кмета Б.Р.Ю., с която са предявени обективно съединени искове за  обезщетение за причинени имуществени вреди, с цена на иска 6546,95лв., с правно основание чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, на основание чл.86 от ЗЗД.

            В исковата си молба ищеца сочи, че на 12.12.2013 год., по силата на договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост е придобил недвижим имот, подборно описан в исковата молба, намиращ се в землището на с.***, общ.Джебел. В качеството си на регистриран земеделски стопанин през 2015год., като собственик на процесния имот, за кампания 2016год.  и съответно за кампания 2017, подал до ДФЗ заявление за подпомагане придобитата от него земеделска площ по схеми и мерки. Твърди, че с договор от 11.12.2015 год., ответника отдал под наем собствения му недвижим имот на друго лице, което също кандидатствало за подпомагане на процесната площ. Ето защо  бил уведомен от ДФЗ-РА ,че е установено наличие на площи, заявени от повече от един земеделски производител. Твърди, че не е могъл да защити правата си на собственик пред ДФЗ, поради което за кампания 2016 год., ДФЗ му отказало исканото финансово подпомагане от 1151,58лв. и му наложил санкции да бъдещ период в размер на 1151,58лв. Сочи, че от направена справка се установило, че за 2016 год. са извършени намаления в размер на 3093,09 лв., като от исканата субсидия за кампания 2017 год. му била удържана сума на наказанията  в размер на 2992,15 лв. Освен това сочи, че във връзка с агроегологична дейност сключил договор за контрол и сертифициране от 29.06.2015 год., като платил годишни такси за 2016 год. в размер на 431 лв. и за 2017 год. в размер на 30,71лв. или общо сумата в размер на 461,71 лв. Претендира, че ответника, с отдаването под наем на трето лице на собствения му недвижим имот, придобит на 12.12.2013год.,чрез неправомерното поведение на своите служители му е попречил да получи финансово подпомагане от ДФЗ за процесния имот, който в качеството си на собственик е заявил, че стопанисва и обработва. Така претендира претърпени имуществени вреди в общ размер на 6546,95 лв., от които 3093,09лв.  неизплатена субсидия за 2016год.; сума на наказания в размер на 2992,15лв. и разходи по договор за контрол и сертифициране в размер на 461,71 лв. Претендира ответника да му заплати посочените суми, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба. Претендират се и разноските по делото.

           В  с.з. ищеца не се явява, представлява се от с процесуален представител, като подържа претенциите си, така както са предявени. Подробни съображения излага в писмена защита.

В писмения си отговор ответника сочи, че действително Община Джебел е прехвърлила на 12.12.2013 год. правото на собственост върху процесния имот на ищеца. Също така признава, че в последствие Община Джебел е отдала под наем същия имот на Х.В.А. Оспорва претенциите на ищеца, че в действителност е претърпял имуществени вреди в претендирания размер, както и че Общината е техния причинител, тъй като ищецът не бил обосновал и не сочел от кои действия на служителите й  е причинена вредата.  Счита също, че ищецът не е защитил правата си на земеделски стопанин пред ДФЗ, като не е оспорвал наложените му административни санкции по съответния ред. По същество твърди, че наложените наказания на ищеца са за в бъдещ период, което не обуславя претърпяна имуществена вреда. Ето защо моли съда да отхвърли претенциите на ищеца към Община Джебел, с правно основание чл.49 от ЗЗД изцяло като неоснователни и недоказани. Редовно призован за с.з. се представлява се от процесуален представител, който поддържа възраженията и подробни съображения излага в писмена защита.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 Установява се, че по силата на Договор за продажба на имот – ЧОС, на 12.12.2013 год. Община Джебел е продала на Н.Ш.Д. недвижим имот: Имот №000240, в землището на с.***, общ.Джебел, ЕКАТТЕ 63611, с площ 8269кв.м. по КВС на с.***, с начин на трайно ползване – нива, с граници: имот №000241, имот №000243, имот №000244, имот №003003, имот №000239.

Съгласно Договор №**/11.12.2015год., Община Джебел е отдала под наем общинска земя от общински поземлен остатъчен фонд на Х.В.А, между които и имот №000240, с площ от 8,969дка., с начин на трайно ползване – нива, кат.9.

Съгласно заключението на вещото лице Г.Д. по назначената съдебно счетоводна експертиза,което съда приема изцяло като неоспорено по делото се установява, че заявената от ищцата сума за кампания 2016 год. не е оторизирана и съответно не е преведена от ДФ Земеделие на ищцата. В същото време, през 2018 год. е наложена санкция за дублирана площ от 2016 год. в размер на 1151.58 лв.

При това положение съдът намира, че иска с правно основание чл.49 вр.с чл.45 от ЗЗД е неоснователен и недоказан.

За възникване на отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо да са налице следните условия: на първо място – вреди причинени на ищеца. В случая има такива в съответния размер. На второ място: вредите да се причинени от лица на което отговорния по чл.49 от ЗЗД /в настоящия случай Община Джебел/ да е възложил работа. Никъде по делото няма доказателство, община Джебел да е възложила на което и да е лице работа с която да бъде отдаден имотът на ищцовата страна на трето лице - в настоящия случай Х.А. На трето място: вредите да се причинени при или по повод изпълнение на работата възложена от ответника. Съвсем естествено при липсата на втората предпоставка за уважаване на иска, то по отношение на третата няма нито едно доказателство, тези вреди да се причинени при или по повод изпълнението на работата възложена от ответника /ответника да е възложил на свой служител или работник да отдаде имота собственост на ищцата и на четвърто място: работникът да има вина за причинените вреди. Тук в следствие на липса на доказателства по отношение на втората и третата предпоставка също липсват доказателства въобще кой е работникът който има вина за причинените вреди. В настоящия случай е възможно търсене на отговорност по чл.49 от ЗЗД само при положение, че е налице влязла в сила присъда за извършено нарушение от работник или служител на Община Джебел, с което са причинени вреди на трето лице. По делото липсват каквито и да е доказателства кога вредите са причинени при изпълнение на възложената работа от страна на Община Джебел и липсва каквато и да е причинно следствена връзка между възлагането на работа и причинените вреди. Казано по друг начин, за да е налице отговорност по чл.49 от ЗЗД следва да бъде доказано, че ответника е възложил на друго лице някаква работа, с която той да причини вреди при или по повод изпълнението на тази работа.

При това положение съдът намира, че иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Водим от изложеното,съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Ш. Дурали, с ЕГН:********** ***, БУЛСТАТ ****представлявана от кмета Б.Р.Ю.,*** иск за сумата в общ размер на  6546.95 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 3093.09 лв. намаления за 2016 год.; сума на наказания в размер на 2992,15лв.  и разходи по договор за контрол и сертифициране в размер на 461,71лв. с правно основание чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд гр.Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

                              

 

                                               Районен съдия :

                                                                   /Й.Геров /