РЕШЕНИЕ
№ 17557
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110134301 по описа за 2022 година
Ищецът А. М. Ч. твърди, че на 09.05.2022 г. е сключил
договор за паричен заем № 10155430/09-05-2022 с „МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" ЕАД. Страните се договорили за
отпуснатия заем да бъде в размер на 920.33 евро или левовата
равностойност в размер на 1800 лв., видът на вноската бил
двуседмичен, броят на погасителните вноски - 12, размерът
на месечния лихвен процент не бил посочен, ГПР -
определен в размер на 33.27 %, а ГЛП - 40.05 %.
В чл. 12 от процесния договор било уговорено, че
страните се съгласяват в срок до 7 дни договорът за заем да
бъде обезпечен с гарант - трето физическо лице, изразяващо
се в поемането на солидарно задължение.
В чл.12 ал. 4 страните се уговорили, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 507.74 лв., като
съгласно ал. 6 на чл. 12 неустойката се заплаща разсрочено.
1
Срещу ищеца била начислена неустойката преди
изтичане на предоставеният седемдневен срок.
В исковата молба се излагат аргументи както за
нищожност на целия договор за кредит, така и на отделните
клаузи.
Ищецът върнал заемав размер на1949 лева след един
месец.
Кредитополучалят получил 1800.00 лева, като
впоследствие върнал сумата от 1949 лева, респективно
ответното дружество реално получило възнаграждение за
предоставения заем в размер на 149 лева за срок от един
месец. Това обстоятелство явно не съответствало на
пазарните и икономически условия в страната към момента
на предоставяне на заема.
А. Ч. моли съда да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22
от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД ответника „МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" ЕАД да му заплати сумата в
размер на 20.00 лева /двадесет дева/, /частична претенция от
общо 149.00. лв./, представляваща недължимо платени суми
по договор за потребителски кредит № 10155430/09-05-2022,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
В писмения си отговор ответното дружество оспорва
иска изцяло, като по-специално прави възражения по
отношение клаузата за неустойка.
Съдът като обсъди становищата на страните и събраните
доказателства, намира следното: По същество ищецът
инвокира нищожност на целия договор, поради нищожност
на клаузата за неустойка, която влиза в противоречие с
няколко императивни забрани. Поради това очевидно твърди,
че е следвало да върне само главницата на заема.
2
Това становище е частично основателно. Уговореното в
чл.12 ал. 4 от договора представлява очевидно нищожна
клауза. Тя не само противоречи на цитираните в исковата
молба законови разпоредби относно ГПР, но не отговаря и на
принципа на неустойката като юридически и икономически
инструмент. В гражданските правоотношения неустойката е
уговорка да се обезщетят бъдещи реални вреди понесени от
изправната страна след тяхното настъпване. В случая е
уговорено «неустойката» да се заплаща като част от
основните задължения без значение, дали заемодателят
понесе вреди от евентуално неизпълнение на задълженията
на заемателя. Изплащането на «неустойката» разсрочено с
периодичните плащания по заема доказва, че тя предствлява
скрит доход за заемателя, който заобикаля императивна
разпоредба.
Неоснователно обаче е становището, че нищожността на
споменатата уговорка води до нищожност на целия
договор.Нищожността на отделна уговорка води до
нищожност на целия договор, само ако се отнася до
основната кауза на правоотношението. В случая клаузата на
чл.12 ал. 4 от договора е допълнителна и разгледан без нея,
договорът отговаря на законовите изисквания. Следователно,
ищецът е заплатил на нищожно основание само тази част от
задължението, която съставлява размера на двуседмичната
вноска по уговорената неустойка. При размер на неустойката
от 507.74 лв. и 12 двуседмични вноски, сумата заплатена на
нищожно основание от Ч. е 43,31.лв. а не 149 лева. Тъй като
иска е заведен частично за сума от 20лв., то следва да се
уважи изцяло. Ответникът следва да заплати на ищеца
1130,50лв разноски. Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ"
ЕАД ЕИК ********* да заплати на А. М. Ч. ЕГН
3
********** сумата в размер на 20.00 лева /частична
претенция от общо основателна претенция от 43,31.лв./,
представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит № 10155430/09-05-2022, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 27.06.2022г до
окончателното й изплащане както и 1130,50лв разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмчичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4