№ 11466
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110118240 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът – З. Р. Д., твърди, че с ответника - „***************“ ООД, са
сключили договор за потребителски кредит № *********************** г., по силата
на който е получил в заем сумата в размер на 500 лв., при годишен лихвен процент от
26,93 %, годишен процент на разходите от 30,72 %, като се е задължил да върне сумата
в общ размер на 540 лв. Съгласно клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора,
кредитополучателетят следва да заплати и сумата в размер на 105,66 лв.,
представляваща цена за допълнителна услуга „бързо разглеждане на искането за
кредит“, а съгласно чл. 9, ал. 2 от договора следва да заплати сумата в размер на 157,30
лв. за допълнителна услуга „експресно обслужване по кредит“. Счита, че посочените
клаузи са нищожни, поради противоречие с добрите нрави, поради противоречие с
нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, както и поради факта, че
същите се явяват неравноправни клаузи. Ето защо, предявява настоящите искове за
прогласяване нищожността на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор за
кредит. Претендира разноските по производството.
Ответникът – „***************“ ООД, оспорва исковете, като твърди, че
оспорените клаузи от договора са валидни. Твърди, че цените за допълнителните
услуги по бързо разглеждане на искането за кредит и експресно обслужване по кредита
не следва да бъдат включвани в годишния процент на разходите. Ето защо, моли за
отхвърляне на исковете, като претендира и разноски по производството.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателност на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че оспорените
клаузи на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит са недействителни, тъй като
противоречат на добрите нрави, както и на императивните изисквания на ЗПК,
включително и като ги заобикалят, както и че същите се явяват неравноправни клаузи
по смисъла на ЗЗП.
Видно от представения по делото договор за кредит № ******************* от
10.11.2021 г., се установява, че на 10.11.2021 г. между „***************“ ООД (като
заемодател) и З. Р. Д. (заемател) е сключен договор за заем, по силата на който
ответницата е получила в заем сумата в размер на 500 лв., като се е задължила да върне
получената в заем сума, ведно с договорена възнаградителна лихва, на шест
погасителни вноски, всяка от които по 90 лв., за срок от шест месеца. Съгласно чл. 5,
ал.7 от договора, заемът е сключен при фиксиран годишен лихвен процент в размер на
26,93 %, като на основание чл. 5, ал. 5 от договора общият размер на дължимата
главница и възнаградителна лихва възлизат на сумата от 540 лв. при годишен процент
на разходите от 30,27 % (чл. 5, ал. 6).
Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора, при кандидатстване си за кредит
кредитополучателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за
кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от общите условия, за което дължи
допълнително сумата в размер на 105,66 лв., която следва да бъде заплатена на равни
части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна
вноска по погасителния план по кредита. Съгласно чл. 9, ал. 2, при кандидатстването
си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва динамично
плащане по своя кредит при условията на т. 7.4 от раздел V от общите условия, за
което дължи допълнително сумата в размер на 157,30 лв., която следва да бъде
заплатена на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една
погасителна вноска по погасителния план по кредита
Съдът намира, че посочените клаузи от договора са нищожни. Чрез същите се
преследва забранена от закона цел да се присъди още една възнаградителна лихва. Това
е така, тъй като срещу възнаграждението за допълнителен пакет услуги – бързо
разглеждане на искане за кредит и динамично плащане, не се дължи никакво
поведение, а напротив - изискуемостта на тези вземания следва автоматично от
момента на сключване на договора, включително – изпълнението им е разсрочено още
със сключването на договора, като отделните вноски, чрез които посочените
задължения следва да бъдат погасени, са включени в погасителния план (чл. 9, ал. 3 от
договора). В същото време, задълженията, определени по основание и размер в
оспорените клаузи, не са взети предвид при определяне на годишния процент на
2
разходите по договора за заем, който би следвало да е в размер на 30,72 %, съгласно
чл. 5, ал. 6 от договора. Следователно, не става въпрос за никакви услуги, защото не се
дължат заради определено поведение, а самото им наименование покрива неистинската
цел на клаузите да служат за възнаграждение за предоставения паричен ресурс. Чрез
същите се цели да бъде заобиколена императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
предвиждаща максимален размер на годишния процент на разходите по договора за
потребителски кредит.
С оглед посоченото съдът счита, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора се
явяват и неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие във вреда на
потребителя, а доколкото няма данни същите да са индивидуално договорени, на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП същите се явяват нищожни и на това основание .
Ето защо, исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД следва да се уважат.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски районен съд сумата в размер на 80 лв., представляваща държавна
такса.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца –
адв. Д. В. М., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
във връзка с оказваната безплатна правна помощ.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявени от
З. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр********************, срещу „***************“
ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. *************, за нищожни клаузите на чл. 9, ал. 1
и чл. 9, ал. 2 от договор за потребителски кредит № ******************* от
10.11.2021 г., сключен между страните, предвиждащи задължение за заплащане на
сумата в размер на 105,66 лв., представляваща такса за бързо разглеждане на искането
за кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от общите условия (чл. 9, ал. 1 от
договора), както и сумата в размер на 157,30 лв., представляваща такса за динамично
плащане по кредита при условията на т. 7.4 от раздел V от общите условия (чл. 9, ал. 2
от договора).
ОСЪЖДА „***************“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр.
*************, да заплати в полза на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6
3
ГПК сумата в размер на 80 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА „***************“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр.
*************, да заплати на адв. Д. В. М. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в
размер на 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4