Решение по дело №5344/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264451
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 22 декември 2021 г.)
Съдия: Биляна Магделинова Славчева
Дело: 20161100105344
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2016 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.С., 06.07.2021г.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47-ми  състав в публичното заседание на двадесети и седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА

 

при секретаря Юлия А., като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №5344/2016год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.59  от ЗЗД.

Ищцата Л.Н.С. излага в исковата молба, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт№57 от 2006г., родителите й Н. А. Н. и Ц. Х.Н.а прехвърлили на брат й А.Н.А. недвижим имот, придобит по време на брака, представляващ апартамент №11, находящ се в гр.С., ж.к. "*****, ул. "*****" №********, заедно с прилежащото мазе и прилежащите му идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. След посочената сделка нейният брат и съпругата му дарили на дъщеря си М.А. процесния недвижим имот с договор за дарение, оформен в нот. акт №192/2007г. С влязло в сила решение №465 от 29.02.2012г. на САС по гр.дело2105/2011г.  е уважен предявен от ищцата иск, като е прогласен за   нищожен  договора, обективиран  в нот.акт№ 57/2006г., като привиден при абсолютна симулация. С решението съдът приел, че договорът за дарение, сключен с М.А. за същия недвижим имот, не е нищожен, тъй като обстоятелството, че праводателите не са собственици  не е основание  за прогласяване на неговата нищожност. Счита, че въз основа на посоченото решение  е станала собственик на 1/2 идеална част от описания в исковата молба апартамент по силата на наследяване на своите родители. Твърди, че ответницата ползва целия апартамент и възпрепятства правото й да ползва 1/2 идеална част от него в периода от 28.04.2011г. до 28.04.2016г. , като се е обогатила със сумата от 27 000лева, представляваща сбор от месената наемна цена за посочения период, съобразно квотата й в собствеността. Твърди, че след прогласяване на първия договор за нищожен с влязлото в сила решение, ответницата й дължи обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от недвижимия имот, представляващ апартамент №11, находящ се в гр.С., ж.к."*****, ул. "*****" №********, заедно с прилежащото мазе и прилежащите му идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

Предвид изложеното предявява иск за постановяване на решение, с което  да бъде осъдена ответницата да заплати сумата от 27 000,00лева- обезщетение за неоснователно обогатяване чрез ползване без основание на 1/2 идеална част  от  апартамент №11, находящ се в гр.С., ж.к."*****, ул. "*****" №********, заедно с прилежащото мазе и прилежащите му идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, за периода от 28.04.2011г. до 28.04.2016г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й плащане.

Ответницата  М.А.А., в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на иска. Счита, че не са налице предпоставките за плащане на обезщетение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и  становищата на страните, приема за установено  от фактическа и правна страна  следното:

Вземането по чл. 59 от ЗЗД възниква от фактически състав, включващ обедняване на един правен субект, обогатяване на друг, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на правно основание за тази имуществена нееквивалентност. Тежестта за доказване е за ищеца - тъй като всички тези факти са пораждащи спорното право.

От събраните по делото доказателства се установява, че с договор за покупко-продажба, оформен в нот.акт 527/2006г., Н. А. Н. и съпругата му продават на Асен Н. С. описания в исковата молба недвижим имот. С договор за дарение от 12.07.2007г.  А.А. и съпругата му даряват на М.А.А. същия недвижим имот. 

С влязло в сила решение №465 от 29.02.2012г. на САС по гр.дело2105/2011г. е прогласен за нищожен договор, обективиран  в нот.акт№ 57/2006г. на нотариус при СРС, като привиден. С решението съдът приел, че договорът за дарение, сключен с М.А. за същия недвижим имот, не е нищожен, тъй като обстоятелството, че праводателите не са собственици  не е основание  за неговата   нищожност.

С решение от 27.03.2019г. по гр.дело №4802/2017г. на Софийски градски съд, I-10 състав, е отхвърлен предявения от Л.Н.С. срещу М.А.А. иск за установяване, че ищцата е собственик на описания в исковата молба недвижим имот, като са изложени мотиви, че ответницата е придобила имота по давност с изтичане на кратка 5-годишна давност като добросъвестен владелец. 

Съгласно чл.87, ал.3 от ЗЗД развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. От съдържанието на тази разпоредба следва да се направи извод, че с влизане в сила на решението на САС, с което е прогласен за нищожен договорът за покупко-продажба, оформен в нот.акт №57/2006г., не е прогласен за нищожен нито развален договорът за дарение, с който родителите на ответницата са й дарили процесния недвижим имот. От мотивите на влязлото в сила решение на Софийски градски съд по гр.дело №4802/2017г. следва да се направи извод, че въз основа на същия договор ответницата е упражнявала добросъвестно владение върху този имот и го е придобила по давност. С посоченото решение е отхвърлен иска за установяване, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от същия имот по силата на наследяване.

Следователно ищцата не доказва при условията на пълно главно доказване, че е собственик на  процесния недвижим имот, поради което не се установява активната й материално-правна легитимация по предявените искове с правно основание чл.59 от ЗЗД, които следва да се отхвърлят без да се обсъждат останалите събрани по делото доказателства.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника направените по делото разноски в размер на 1500,00лева за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът  

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Н.С. с ЕГН********** срещу М.А.А. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за плащане на сумата от 27 000,00лева- обезщетение за неоснователно обогатяване чрез ползване без основание на 1/2 идеална част  от  апартамент №11, находящ се в гр.С., ж.к."*****, ул. "*****" №********, заедно с прилежащото мазе и прилежащите му идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, за периода от 28.04.2011г. до 28.04.2016г.

ОСЪЖДА Л.Н.С. с ЕГН********** да заплати на М.А.А. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 1500,00лева за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

 

 

                                               СЪДИЯ: