Решение по дело №2036/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 октомври 2018 г. (в сила от 7 ноември 2018 г.)
Съдия: Борислава Илиева Якимова
Дело: 20184430202036
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е

 

                                      № ………

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                            гр. Плевен, 19.10.2018г.

 

Плевенският районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

 

при секретаря Валя Стоянова като разгледа докладваното от съдия Якимова НАХД №2036 от 2018 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Жалбоподателят Д.И.Ч. ЕГН:********** е подал жалба против наказателно постановление №35-0000187/29.06.2018год., издадено от ***С него му е на основание чл. 105 от ЗАвПр административно наказание глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл.40 от Наредба №34 на МТ и на основание чл.93 ал.1 т.1 ЗАвПр е наложена глоба в  размер на 2000,00лв. за нарушение на чл.31 ал.1 т.8 от Наредба №34  от 06.12.1999г. на МТ.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с проц.представител адв.***.  Иска се отмяна на НП.

Въззиваемата страна,редовно призована,не се представлява.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

С наказателно постановление №35-0000187/29.06.2018год., издадено от ***срещу жалбоподателя Д.И.Ч. е констатирано, че същият на 04.03.2018г. около 22:40часа в ***движейки се  в посока   ***"  като водач на лек автомобил "***извършва следното:

1.       Извършва таксиметрова дейност с поставена табела „Такси“, като не попълнил редовно и точно пътна книжка, не е  записал датите и часовете на започване на работа,  както и показанията на километража

2.       Не представя удостоверение за  психическа годност. От направена справка  в информационната система на ИА“АА“ е установено, че към датата на извършване на нарушението, водача не е притежавал валидно удостоверение  за психологическа годност.

Предвид на това на основание чл. 105 от ЗАвПр му е  наложено  административно наказание глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл.40 от Наредба №34 на МТ и на основание чл.93 ал.1 т.1 ЗАвПр е наложена глоба в  размер на 2000,00лв. за нарушение на чл.31 ал.1 т.8 от Наредба №34  от 06.12.1999г. на МТ.

АУАН е бил съставен на място, в присъствието на нарушителя. Същият му е надлежно връчен и видно от съдържанието му е подписан без възражения. 

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №484467/04.03.2018год., съставен от св.Х.В.Д. – мл. автоконтрольор  към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Плевен и в присъствието на свидетеля Н.З.И. е констатирано описаното нарушение на чл.40 и чл.31 ал.1 т.8 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ.

В показанията си актосъставителя  св.Х.Д. потвърждава констатациите в АУАН. Твърди, че на посочената дата и място, на нарушителя е извършена проверка от него в качеството му на контролен орган, тъй като управляваният от Ч. автомобил е бил предназначен за обществен превоз на пътници като таксиметров. Проверили документацията на шофьора и автомобила, при  което констатирали нарушение,което отразили в АУАН. Водачът в момента на проверката не бил  попълнил редовно и точно пътна книжка, не бил записал  датите и часовете на започване на работа, както и показанията на километража. Отделно от това, удостоверението за психологическа годност било изтекло.  

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :

Безспорно е установено по делото, че на 04.03.2018г. жалбоподателят е управлявал собствения си л.а*** оборудван, обозначен и маркиран като работещо такси. Този факт не се оспорва от Ч. в жалбата.

По т.1 от НП:

Разпоредбата на чл.40 на Наредба № 34 от 06.12.1999г.на МТ поставя изискване към водача да попълва редовно и точно пътната книжка, в която датите и часовете в нея се записват с арабски цифри, като по-малките от 10 се записват задължително с нула отпред. Без такова вписване пътната книжка представлява само един набор от бланки, които, за да са валидни, следва да бъдат попълнени. Съгласно Приложение №12 към наредбата, където е посочен образецът на пътната книжка, официално е обявено в упътването, че пътната книжка е основен документ за отчитане и контрол на работата на таксиметров автомобил и всеки водач попълва отделен пътен лист за своята смяна. Без записване и съответно оформяне с текстова и цифрова част, както и без подпис на водача липсва изобщо частен документ – пътен лист. Приложение №12 извежда и детайлизира тези изисквания именно и във връзка с изискването на чл.40 от Наредба 34/1999 г. на МТ за редовно и точно попълване на пътната книжка, която съдържа на всяка отделна страница отделен пътен лист.

В конкретният случай ,т.к. АНО се въздържал да се снабди с копие на пътната книжка,не оборени остават твърденията на жалбоподателя,посочени в жалбата и поддържано в съдебно заседание от процесуалният му представител адв.***,че пътната книжка е била изрядно попълнена.

Нарушението е недоказано от фактическа страна доколкото по делото не е безспорно установено да е извършено това нарушение. В показанията си актосъставителят Х.Д. твърди,че водача не представил исканите документи,а свидетелят Н.И. твърди,че пътната книжка била представено,но не била попълнена с точни данни. 

Пред настоящата инстанция, не са ангажирани категорични доказателства, които да потвърждават констатациите на АНО.

АНО приел,че жалбоподателя, като водач на таксиметров автомобил с бездействието си и неизпълнението на разписаното в Наредбата задължение редовно и точно да попълва пътната книжка, е осъществил административно нарушение, за което му е наложено административно наказание на основание чл.105 от ЗАвПр / като не  е посочена алинеята/.

По т.2 от НП:

Условията и редът за извършване на таксиметров превоз на пътници са регламентирани с Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници. Съгласно чл.31, ал.1, т.8 и ал.2 от тази наредба, при управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи удостоверение за психологическа годност и да го представи при проверка от ИА „АА“. Изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите на таксиметрови автомобили са регламентирани с Наредба № 36 от 15.05.2006г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съгласно чл.8, ал.1 от нея, при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили лицата представят удостоверение за психологическа годност. Съгласно ал.2 от с.р., удостоверението за психологическа годност е валидно за срок от три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл.1, ал.1, т.2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок от една година.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установи,че е налице разминаване и неяснота дали водача е имал и представи,но то било изтекло или въобще не представил,като след проверка се установило,че удостоверението било изтекло.

В АУАН-а било отразено,че водача „не представя удостоверение за психическа годност.”,в НП,че „не представя удостоверение за психическа годност и от направената справка в инф.система на ИА”АА” е установено,че ..не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност”. В съдебно заседание актосъставителят Д. твърди,че  водачът не „представи исканите документи”,свидетелят И. пък заявява,че удостоверението било изтекло.

Т.е. не стана ясно какво точно е било нарушението,т.к. доказателствата са противоречиви и напълно изключващи се взаимно.

Ако описанието,дадено в АУАН-а и посочено като първо изречение в НП на административно-наказващият орган,а именно не представяне в момента на проверката на удостоверението,то неправилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвт Пр. Наказанието по разпоредбата се налага, когато водачът извършва обществен превоз без необходимите за това документи, докато в цитираните актове /включително и показанията на актосъставителя  Д./ изпълнителното деяние се състои в непредставяне при проверка на такива документи. За това изпълнително деяние е предвидена разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтПр. Неправилното приложение на санкционната норма към състава на конкретно описаното нарушение е основание за отмяна на наказателното постановление.  В обстоятелствената част на АУАН и първата част на НП изпълнителното деяние е описано, че се състои, че при проверката от страна на контролните органи водачът не представя удостоверение за психическа годност. Това изпълнително деяние се санкционира по чл.93, ал.2 от ЗАвтПр. Вместо да приложи относимата към описаното нарушение санкционна разпоредба, АНО е приложил санкцията по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, която визира друг вид нарушение: извършване на обществен превоз при липса на такова удостоверение.

Все пак волята на АНО следва да е ясна,а не да се извлича чрез догадки или тълкуване.

НП в тази му част следва да се отмени и  поради неправилно приложение на правната норма, което е нарушение на чл.57, ал.1, т.6 и 7 от ЗАНН.

Тъй като съдът не е оправомощен да изменя основанията за налагане на наказанията,нито да основава съдебните си актове на предположения намира,че атакуваното НП се явява неправилно и незаконосъобразно,което води до отмяна на издаденото НП.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

                                    Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №35-0000187/29.06.2018год., издадено от ***с което на  Д.И.Ч. ЕГН:********** на основание чл. 105 от ЗАвПр е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл.40 от Наредба №34 на МТ и на основание чл.93 ал.1 т.1 ЗАвПр е наложено адм. наказание глоба в размер на 2000,00лв. за нарушение на чл.31 ал.1 т.8 от Наредба №34  от 06.12.1999г. на МТ., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски Административен  съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.                                                    

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: