Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 11- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесета и първа година в
състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 12483/2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът М.М.А. твърди, че е пострадала от
ПТП, реализирано на 15.05.2015
г. около 8,30 ч. на пътя от с. Мурсалево към гр. Благоевград по ПП-1 /Е-79/,
вина за което има водачът на л.а. „Фолксваген”,
с рег. № *******В.С.А., в който
автомобил тя е била пътник. Твърди, че по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” ответникът „Д.з.” АД отговаря за вредите, причинени
при управлението на това моторно превозно средство. Твърди в следствие на
произшествието да е претърпяла
травматични увреждания, изразяващи се в контузия на мозъка със загуба на
съзнанието, мозъчно сътресение, контузия в лява челна и теменна област на
главата; фрактура на тялото на трети поясен прешлен на гръбначния стълб;
фрактура на дясна ключица и фрактура на първо ребро в дясно. Твърди, че на
22.05.2015 г. й е извършено оперативно лечение на тялото на Л3, че за период от
6 месеца е била неработоспособна, както и че за дълго време е била неподвижна и
не е могла да се обслужва сама. Сочи, че преживяното ПТП и травматични
увреждания имат негативно отражение и на нейното емоционално състояние –
станала раздразнителна, изпитвала части приливи на чувство за безпокойство и
страх, които продължават и към момента на депозиране на исковата молба. Твърди,
че не е налице пълно оздравяване като все още изпитва продължителни болки в
таза и дясната ръка, не може да си служи с нея нормално. Счита, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 100 000,00 лева и претендира
същото ведно с лихва за забава за периода от датата на деликта – 15.05.2015 г.
до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът „Д.з.” АД оспорва иска.
Оспорва наличието на противоправно поведение на застрахования при него водач, като
твърди произшествието да е настъпило при условията на случайно деяние, тъй като
процесното ПТП е настъпило поради наличие на голям разлив на нафта на пътното
платно, който е довел до загуба на управление от страна на водача на лекия
автомобил, в който пътник била ищцата. Твърди, че за водача не е съществувало
задължение да предвиди този разлив, да идентифицира на каква течност е и да
предприеме екстремно спиране. Оспорва ищецът в следствие на произшествието да е
претърпял посочените в исковата молба болки и страдания, техния интензитет,
както и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Прави
възражения за съпричиняване от ищеца поради липса на поставен предпазен колан.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на
неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по
справедливост и при съобразяване на критериите, посочени в ППВС 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже възражението
си, че произшествието е настъпило при условията на случайно събитие, като
докаже, че произшествието се дължи на непредвидимо и/или непредотвратимо
събитие, евентуалното – да докажа възражението си за съпричиняване – че ищецът
е бил без правилно поставен предпазен колан, въпреки наличието на такъв на
мястото, на което е седял и липсата на такъв е допринесла за настъпване на
уврежданията или тяхната степен.
Според показанията на свидетеля В.А. при
процесното ПТП, той тръгнал заедно с жена си – ищцата М.А. от с. Мурсалево към
гр. Благоевград със скорост около 60-70 км.ч. и малко преди разклона за Рилския
манастир свидетелят усетил странна миризма и докато се огледа и намери място,
на което да спре и да види какво става колата започнала да криволичи и се
ударила в един ТИР, който бил в насрещното платно за движение. След удара
отишъл от дясната страна да помогне на жена си да излезе, вратата трудно се
отворила, а жена му била увиснала на колана напред, стенела и охкала. На помощ
се притекли други хора, като един от тях прерязал предпазния колан с нож и се
обадили на линейка. Първоначално съпругата му била откарана в болница в гр.
Благоевград, но след направени снимки още същия ден съпругата му с линейка била
транспортирана в Институт „Пирогов“. В „Пирогов“ била на лечение около 10 дни,
като на 22-ри й била направена операция на прешлена, като през цялото време била
на легло, неподвижна, като той и още две близки жени я обгрижвали. След като се
прибрали продължило домашно лечение, като първите три месеца ищцата била на
легло, ходела до тоалетна с чужда помощ, а след това започнала рехабилитацията
и раздвижването, като отново била с придружител. Свидетелят сочи, че и към
момента на депозиране на показанията – 13.02.2018 г. ищцата все още не се
чувства добре, тъй като има болки в крака и дясната ръка, която й е водеща, не
я чувства сигурна и изпуска неща, както и че произшествието се отразило на
психиката й – станала по-нервна и избухлива. Според показанията на А.
миризмата, която усетил преди произшествието била неопределена, като на пътното
платно той не видял следи от някаква течност и подхлъзването на автомобила за
него било изненадващо и необяснимо.
Видно от постановление за прекратяване
на наказателното производство от 02.03.2016 г. по ДП № 77/2015 г. по описа на
РУ гр. Дупница същото е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. второ във вр. с чл. 342, ал.1 НК и е прекратено,
тъй като в хода на производството е установено, че пострадалото лице – М.А. е
съпруга на водача, който според прокурора следва да бъде привлечен към
наказателна отговорност, в който случай наказателното преследване се възбужда
по тъжба на пострадалия.
Според заключението на автотехническата
експертиза по данни от протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбума към
него и показанията на свидетеля А., процесното ПТП е настъпило при следния
механизъм – на 15.05.2015 г. около 8,30 ч. по първокласен път ПП-1 /Е-79/
км.352+400 в посока от гр. Благоевград към София пътува седлови влекач „Волво“,
с рег. № *******, а срещу него в обратна посока към гр. Благоевград се движи
л.а. „Фолксваген“, с рег. № *******със скорост над 75 км.ч., като в пътната
лента, по която се е движел лекият автомобил е имало разлята нафта от преминал
преди него в същата посока т.а. Ивеко, с рег. № *******, който е бил спрян от
служители на ДАИ на около 5 км. след мястото на ПТП. Водачът на л.а. Фолксваген
се е движел по възходящ наклон от около 3-4 градуса и преминавайки през участъка
с разлята нафта, който е с нисък коефициент на сцепление, довело до
пробоксуване на теглещите колела е загубил контрол върху управлението на
автомобила. Лекият автомобил е влязъл в неустойчиво-неконтролируемо
зиг-загообразно движение с ротация в посока обратна на часовниковите стрелки,
при което е навлязъл в лентата за насрещно движение където се е завъртял на над
60 градуса и се е ударил с предната си лява част в предна лява част на т.а.
Волво със скорост около 75 км.ч. От този първи удар автомобилът е придобил
силна ротация в посока обратна на часовниковите стрелки и се удря със задния си
десен ъгъл в предпазната дясна странична греда на полуремаркето и с остатъчната
си кинетична енергия е отблъснат в страни и се е ударил и подврял с предната си
част в дясната мантинела, където се е спрял и е намерен от разследващите
органи. Според заключението предпазният колан на предна лява седалка е намерен
в изтеглено и блокирано състояние, от което следва, че пътничката е била с
поставен предпазен колан. Вещото лице сочи, че предвид механизма на удара
ефективността на предпазния колан е малка и той не може да предотврати травмите
от страничните удари на пътничката. Според отговорите на вещото лице в о.с.з.,
проведено на 18.09.2018 г. от снимките към протокола за оглед на
местопроизшествие на мястото на настъпването му се виждат следи от разлив,
който според вещото лице е разнесен от преминали преди процесния лек автомобил
други превозни средства. Вещото лице сочи, че ако водачът е видял следите той е
имал две възможности – да намали скоростта или да ги „прекречи“, ако са били по
стандартния коловоз. Вещото лице сочи, че по делото не са налице данни какви
точно са били следите от разлята нафта и на какво разстояние преди процесният
автомобил да изгуби управление са били видими. Според вещото лице, предвид
обстоятелството, че по протокола за оглед са налице данни, че разлятата нафта е
била разнесена от минали преди това автомобили водачът В.А. е имал възможност
да ги види и да предприеме своевременни мерки за предотвратяване на
произшествието.
Предвид изложеното, от събраните по
делото писмени доказателства и заключението на приетата и неоспорена
автотехническа експертиза, което съдът кредитира, съдът намира за установено по
делото, че процесното ПТП е настъпило в следствие противоправното поведение на
свидетеля В.С.А., като водач на л.а.
„Фолксваген”, с рег. № *******който
не е съобразил скоростта и посоката на движение на превозното средство с
конкретното състояние на пътния участък – наличие на разлив на нафта, като е
преминал през него и това е довело до обективна загуба на контрол на превозното
средство – нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП.
От страна на ответника, чиято беше
тежестта на доказване, не се доказа при условията на пълно главно доказване
наличието на случайно деяние, като обстоятелство изключващо отговорността на
водача. Водачът на пътно превозно средство е длъжен да съобразява поведението
си с всички елементи от пътната обстановка, като в настоящия случай се
установява, че той е имал възможност да възприеме наличието на разлив на нафта
на пътното платно, като е бил длъжен да предвиди, че при преминаване през него
може да настъпи загуба на управлението на превозното средство.
Наличието на застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между
деликвента и ответника, не е спорно между страните.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Според заключението на първоначалната
съдебно-медицинска експертиза в следствие процесното ПТП ищцата е получила
следните травматични увреждания: стабилна компресионна
фрактура в горната част на тялото на Л3 /трети поясен прешлен/ ; фрактура на
дясна ключица; фрактура на първо ребро в дясно; фрактура на главата в ляво
челно и теменно; мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване без пълна загуба
на съзнание; фрактура на гръдния кош вдясно; охлузване и кръвонасядане в
долната част на коремната стена /надпубично/ от предпазен колан. Фрактурата
на тялото на 3-ти поясен прешлен е предизвикало трайно затруднение движението
на снагата за повече от 30 дни, в случая до 6 месеца. По отношение на
фрактурата на трети поясен прешлен при ищцата е извършено оперативно лечение.
Възстановителния период при фрактурата на дясната ключица е над 30 дни, като
през първите два месеца е носила колан ортеза. Останалите увеждания са с
възстановителен период до 30 дни. Вещото лице сочи, че към момента на изготвяне
на заключението, както и за в бъдеще, ищцата ще има болки в трети поясен
прешлен и при промяна на времето при по-голямо натоварване и при промяна на
времето, което ще останат за цял живот.
Според заключението при извършен личен
преглед се установява неправилно зарастване на фрактурата на дясна ключица и
ограничение на движението на дясното рамо, а според допълнителното заключение
на медицинската експертиза при избор на метод за лечението на дясната ключица е
избрано поставянето на колан „ортеза“, тъй като на ищцата е направена
по-тежката операция на трети поясен прешлен и лекуващите лекари са избрали
консервативното лечение на ключицата. Извършването към момента на операция на
дясната ключица за цялостно възстановяване на движението й е
животозастрашаващо.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от М.М.А. болки и страдания в следствие на ПТП
възлиза в размер на 80 000,00 лева. За да определи размера, съдът отчита вида,
броя, характера на получените травми, техния индивидуален и общ оздравителен
период, проведеното оперативно лечение – касае се за получена при ищцата
комплексна травма в областта на глава, ребро, дясна ключица, прешлен, която за
продължителен период от време – 6 месеца е довела до временна
неработоспособност на ищцата, като първите три месеца тя е изпитвала интензивни
болки и страдания, била е обездвижена и в ежедневието си е зависела от своя
съпруг и трети лица. При определяне размера на обезщетението съдът взема
предвид, че към момента на произшествието ищцата е била в активна възраст, като
за продължителен период от време е излязла от своя работен ритъм и обичаен
начин на живот. От значение за определяне размера на обезщетението е
обстоятелството, че при ищцата е налице неправилно зарастване на дясната
ключица с ограничение на движението на водещия й горен крайник, както и че в
същия тя изпитва и за в бъдеще ще изпитва болки при натоварване и промяна на
времето, каквито ще изпитва и в областта на травмата на трети поясен прешлен. Самото
произшествие, механизмът на настъпване и необходимостта от провеждане на
продължително лечение неизбежно са довели при ищцата и до интензивен стрес. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа
конюктура в страната, както и предвидените в закона лимити по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на трети лица.
Възражението на ответника за
съпричиняване, поради непоставяне на предпазен колан се явява неоснователно,
тъй като от събраните по делото гласни доказателства и експертизи несъмнено се
установява, че ищцата е била с поставен предпазен колан към момента на
настъпване на произшествието.
Възражението на ответника, че
отговорността му не покрива вредите на ищцата, тъй като тя е съпруга на
делинквента е неоснователно предвид разпоредбата на чл. 257, ал. 1, вр. с ал. 3 КЗ (отм.) предвиждаща, че предмет на застраховане е гражданската отговорност на
водача за имуществени и неимуществени вреди на трети лица, каквито са всички
лица извън самия делинквент.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта при неимуществените вреди и
от дата на извършване на всеки конкретен разходи – по отношение на
обезщетението за имуществени вреди (тъй като към този момент настъпва вредата),
т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент
от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за
лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил
увреденото лице вместо застрахователя/.
Ето защо следва да бъде присъдена и
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на деликта
– 15.05.2015 г. окончателното плащане
По разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото
съразмерно с уважената част от иска в размер на 404,00 лева.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Р.М. на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска в размер на 2824,00 лева, с включен ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 3200,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК:
*******, да заплати на М.М.А., ЕГН: **********,
на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 80 000,00 лв. представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпените от реализирано на 15.05.2015г. пътно-транспортно произшествие, в
следствие противоправното поведение на В.С.А., като водач на „Фолксваген”, с
рег. № *******неимуществени вреди - болки и
страдания от следните увреждания - стабилна компресионна фрактура в
горната част на тялото на Л3 /трети поясен прешлен/ ; фрактура на дясна
ключица; фрактура на първо ребро в дясно; фрактура на главата в ляво челно и
теменно; мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване без пълна загуба на
съзнание; фрактура на гръдния кош вдясно; охлузване и кръвонасядане в долната
част на коремната стена и преживян стрес, ведно с лихва за забава, считано от 15.05.2015 г. /датата на деликта/
до плащането, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 404,00
лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 100
000,00 лева.
ОСЪЖДА „Д.З.”
АД, ЕИК: *******,
да заплати на адв. Р.М. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на
2824,00 лева, с включен ДДС.
ОСЪЖДА „Д.З.”
АД, ЕИК:
******* да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6
от ГПК сумата в размер на 3200,00 лева – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: