О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 04.06. 2020 г. гр.
Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен
съд, гражданско
отделение
На четвърти
юни 2020 година
в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
В.ч.гр.дело № 113, по описа
за 2020 година,
з.да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С разпореждане № 720 от 19.02. 2020 г., по ч.гр.д. № 157/ 2020 г.
на РС-Търговище, съдът е отхвърлил заявлението н. „А.за с.н.в.” ЕАД ***, за
издаване на заповед за изпълнение против А.Х. ***, по реда на чл. 410 от ГПК,
за сумата от 1304,46 лв., по договор з.паричен заем от 26.01. 2018 г., сключен
между длъжника и „Креди йес“ ООД, като вземанията са били цедирани на
заявителя.
Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба от „А.за с.н.в.“
ЕАД, чрез ю.к. А.Б.. Излагат се съображения за необоснованост и неправилност на
постановения акт. Заявлението е отхвърлено поради това, че не е представен
договорът за цесия, а подобно изискване законът не поставя относно редовността
на самото заявление. В производството по чл. 410 целта е да се провери дали вземането е спорно,
като законът не поставя изисквания да се представят каквито и да било
доказателства, още по-малко договорът з.цесия. Всички тези обстоятелства ще
бъдат предмет на изследване при оспорване на вземането, ако бъде образувано
исково производство. Затова се иска отмяна на разпореждането и присъждане на
разноски.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок и от оправомощено лице,
при наличието на правен интерес. Разпореждането е неправилно и следва да се
отмени.
Какви са фактите по делото: Съдът е сезиран със заявление по чл. 410
от ГПК, депозирано от „А.за с.н.в.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
против А.М.Х. ***, с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и
изпълнителен лист, за сумата от общо 1304,46 лв., вземания по договор за
паричен заем № 35176/26.01. 2018 г., сключен между длъжника и „Креди Йес“ ООД,
цедирани на настоящия заявител, като се претендират разноски.
С разпореждане № 441/ 04.02. 2020 г., съдът е оставил заявлението без движение, като е дал
на заявителя тридневен срок да отстрани констатираните нередовности, изразяващи
се в липса на приложен договор за цесия, съставляващ изменение на договора за
кредит в частта относно кредитора (и легитимиращ заявителя като кредитор), по
арг. от чл. 410, ал. 3 от ГПК, като съобщението е получено от заявителя на
11.02. 2020 г.
В срока по чл.
411, ал. 2, т. 1 от ГПК, заявителят не е представил по делото договора за
цесия, като с молба от 13.02. 2020 г. е изложил твърдения, че със заявлението
по чл. 410 от ГПК и приложенията към него е изпълнил изискванията на закона,
изложил е и доводи по тълкуването на разпоредбите на чл. 410 и сл. от ГПК.
Въззивният съд счита, че изложените в жалбата доводи са основателни,
а изводите на РС – неправилни. В производството по чл. 410 от ГПК, заявителят
моли да му бъде издаден изпълнителен лист за определена сума / или за
определено действие/, като в това производство, което не се основава на
документ, се излагат единствено и само твърденията за наличието на някакво
правно основание. Съдът проверява процесуалните изисквания за редовност, както
и дали соченото основание е законно и дали не противоречи на морала, дали не се
основава на неравноправна клауза, седалището на длъжника и постоянното му
местопребиваване- чл. 411, ал. 1 от ГПК. Изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК,
въведено с изменението на закона от края на 2019 г., касае представянето на
договора, сключен с потребителя и анексите към него. Това е изискване, предвид
въведеното задължение на съда да проверя относно неравноправни клаузи още на
етап заповедно производство. Т.е. това не е случайно въведено изискване и цели
да осигури изпълнението на задължението на съда по този въпрос. Договорът за
цесия не е необходим на съда на етапа на заповедното производство. Достатъчно е
заявителят само да се позове на такъв договор. Защото като цяло производството
по чл. 410 от ГПК се развива само на базата на твърдения на страните, без да е
необходимо да бъдат представяни доказателства относно материалните предпоставки
за основателност на претенцията. Това е така именно с оглед характера на самото
производство и неговите цели – да се види дали вземането ще е спорно. С
договора за цесия не могат да бъдат променяни каквито и да било клаузи по
потребителския договор и затова не е необходимо доказателство по чл. 410, ал. 3
от ГПК. Указанията на съда в тази насока са били незаконосъобразни, като не е
приложен правилно процесуалният закон.
Разпореждането е неправилно и следва да се отмени. Делото следва
да се върне на РС-Търговище, за произнасяне по същество по заявлението.
По разноските за настоящото производство. По този въпрос следва да
се произнесе РС-Търговище, който следва да ги присъди, ако уважи заявлението –
изцяло или отчасти, а ако счете, че искането е неоснователно по други причини,
да отхвърли искането за разноските и пред въззивната инстанция. Ако се развие
исково производство, размерът на разноските ще бъде определен според изхода на
делото, но те трябва да са част от разпореждането за издаване на изпълнителен
лист.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 720 от 19.02. 2020 г., по ч.гр.д. № 157/ 2020
г. на РС-Търговище, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
ВРЪЩА делото на РС-Търговище, за произнасяне по заявлението по
същество, включително и в частта за разноските в настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.