М О Т И В И:
Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК, във вр.
чл. 78а НК и е образувано по повод внесено от страна на РП - *** постановление
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл. 78а от НК от прокурор при Районна прокуратура – гр. ***
на 13.06.2017 г., който е установил, че са налице основанията на чл. 78А от НК
по образуваното срещу М.Н.С., с
ЕГН: ********** *** досъдебно производство за извършено престъпление по
чл. 343в, ал. 2 от НК и е направил предложение пред Районен съд – гр. *** за
освобождаване на обвиняемия М.Н.С. от наказателна отговорност чрез налагане на
административно наказание.
За Районна прокуратура – гр. ***
представител не се явява и не изразява становище по съществото на делото.
Обвиняемият М.Н.С. не оспорва описаната в
постановлението на РП - *** с предложение по чл. 78а от НК, фактическа
обстановка и дадената правна квалификация на деянието, признава вината си,
изразява съжаление и разкаяние за стореното, не ангажира други доказателства и
моли за налагане на наказание на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК в минималния размер,
предвиден в закона.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Обвиняемият М.С.
притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство под №
********* с валидност до 30.01.2017 година , което е било отнето с АКТ № Г
269563/12.03.2016 година по силата на наложена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка от 18.04.2016 г., връчена лично на
28.04.2016 година на същия.
С последващо
Наказателно постановление под № 16-0938-000486 от 28.04.2016 година на
Началника на сектор ПП -***, връчено лично на
01.10.2016 година и влязло в законна сила на 08.11.2016 година по
отношение на обвиняемия била ангажирана административно-наказателна отговорност
за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за
управление.
На 05.05.2016 година,
с оглед отпадналото основание за временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС, същото с № ********* било получено от правоимащото лице.
На 14.02.2017 година
обвиняемият М.С. независимо от осъзната от негова страна липса на
правоспособност за управление на моторно превозно средство, с оглед изтеклия на
30.01.2017 година срок на валидност на СУМПС и въпреки наличието на влязлото в
законна сила на 08.11.2016 година Наказателно постановление под отразения
по-горе номер привел стопанисвания си лек автомобил „Фолксваген”, модел „Ребит“,
с регистрационен № ***в движение. С управляваното от негова страна моторно
превозно средство обвиняемият М.Н.С. се отправил около 19:30 часа към село
Опанец в изпълнение на своеобразно намерение.
По време на
придвижването на обвиняемия М.С. *** във визираното селище в близост до № 14 по
отношение на същия служители при Първо РУ при ОДМВР-*** подали сигнал за
преустановяване на движението му и извършването на съответната проверка.
В обхвата на
извършената такава от страна на автоконтрольорите се констатирала невалидността
на изискуемите документи за правоуправление на моторно превозно средство от
страна на обвиняемия М.С., което обусловило и съставянето на акт за
административно нарушение с бланков номер № 998634 от 14.02.2017 година за
осъщественото нарушение по закона за движение по пътищата .
Вследствие на
допълнително реализираната от служителите на полицията при Първо РУ при ОДМВР-***
обстоятелствена проверка в информационните масиви на визираната институция се
установили данни за неправоспособността на обвиняемия М.С. *** и наличието на
издадени и влезли в законна сила множество Наказателни постановления за
осъществени нарушения на правилата за движение по пътищата.
Видно от приложените към делото писмени доказателства на обвиняемия М.Н.С.
е наложено административно
наказание с НП № 16-0938-001199/28.04.2016 г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР
- *** за това, че управлявал МПС без свидетелство за управление.
Горната фактическа обстановка се
установява от писмените доказателства, находящи се в досъдебно производство № Д-726/2017
г. по описа на Районна прокуратура - гр. ***, прочетени в съдебно заседание и
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите, разпитани в хода на проведеното досъдебно
производство като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи помежду
си и на останалите възприети доказателства по отношение на предмета на
доказване.
Обвиняемият М.Н.С.
също кредитира изцяло показанията на свидетелите разпитани в хода на досъдебното
производство.
При така приетата фактическа обстановка съдът счита,
че с деянието си обвиняемият М.Н.С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК за това, че на
14.02.2017 г. в с. Опанец, обл. ***, ул. „***“ до № 14 в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за правоуправление с Наказателно
постановление № 16-0938-001199/28.04.2016 г. на Началника на Сектор „ПП“ – ***,
връчено лично на 01.10.2016 г. и влязло в законна сила на 08.11.2016 г.,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Ребит“, с рег. № ***без свидетелство за управление на моторно превозно
средство.
Безспорно по делото се доказа, че
обвиняемият М.Н.С. е управлявал горепосоченото МПС, което се потвърди от всички
писмени доказателства, съдържащи се в досъдебното производство, а и от гласните
такива, събрани в хода на досъдебното производство чрез показанията на
свидетелите К.К.А., М.П.Н., които съдът кредитира с доверие като
непротиворечиви, логични и съответстващи на действителното фактическо положение
и в синхрон с признанията на самия обвиняем.
Съдът, както се посочи, изгражда
изводи на базата на тези, събрани на бързото производство гласни доказателства,
изхождайки от разпоредбата на чл. 378, ал. ІІ от НПК и предвид не оспорването
на фактите от страна на обвиняемия.
Субект
на престъплението по ал. 2 на чл. 343в от НК, може да бъде само изначално
неправоспособен водач на МПС - такъв, който никога не е притежавал свидетелство
за управление на МПС или пък такъв, който
е бил правоспособен, но е загубил изцяло правоспособността си, поради отнемане
на пълния брой контролни точки. Следователно, за да се осъществи престъпния
състав на ал. 2 на чл. 343в от НК следва да се установи, че деецът е изначално
неправоспособен водач на МПС и въпреки това, управлява МПС, след като е бил
наказан затова по административен ред, като отново управлява МПС в едногодишен
срок от наказването му за това по административен ред, а именно, че управлява,
без да е правоспособен.
Тези
обективни елементи от престъпния състав на този текст се установиха и доказаха
по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, анализирани по-горе.
Както се посочи, доказа се, че обвиняемият М.Н.С. към момента на извършване на престъплението
- 14.02.2017г., е имал
качеството на неправоспособен водач, т.е. такъв който не притежава съответно
свидетелство за управление по смисъла на ал. 2 на чл. 343в от НК, каквото се
изисква съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП според съответната категория на МПС-то.
От
обективна страна деецът е осъществил изпълнителното деяние.
От субективна
страна обвиняемият М.Н.С. е извършил деянието виновно, при условията на пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хип. 1-ва от НПК.
Обвиняемият е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е
обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял тяхното
настъпване, което се потвърди от самопризнанията на обвиняемия М.Н.С. и от
целия събран доказателствен материал по досъдебното производство, преценен от
съда по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК. Това се потвърждава от самия факт, че
извършва процесното деяние след като е наказан по административен ред за такова
нарушение с Наказателно постановление № 16-0938-001199 от 28.04.2016 г. на
Началник Сектор „ПП“ - ***, влязло в законна сила на 08.11.2016 г.
В случая, за да обоснове извод за наличието на пряк
умисъл у обвиняемия, съдът взе предвид редица обстоятелства, част от които
обсъди при анализиране на обективната страна на престъплението, което не следва
да бъде преповтаряно.
След като прецени тежестта на
деянието и данните за обвиняемия, съдът счита че са налице всички материални
предпоставки за освобождаване на обвиняемия М.Н.С. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, визирани в императивната разпоредба на
чл.78а, ал. І от НК.
За извършеното от обвиняемия М.Н.С.
умишлено престъпление, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” от 1 до
3 години и „Глоба“ от 500 до 1200 лева, а именно съгласно чл. 343в, ал. 2 от НК.
Съгласно константната съдебна практика, когато са
налице предпоставките на чл. 78а, ал. І от НК, съдът е длъжен да освободи
обвиняемия от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание.
Обвиняемият М.Н.С. не е осъждан
за престъпление от общ характер съгласно справката за съдимост, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и не са налице
причинени от деянието имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.
В този смисъл съдът счита, че на
обвиняемия М.Н.С. следва да бъде наложено административно наказание глоба по
реда на чл.78а от НК предвид наличието на предпоставките за това и същият да
бъде освободен от наказателна отговорност.
При
индивидуализация на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства самопризнанията на обвиняемия М.Н.С., чистото му съдебно минало,
младата му възраст, обстоятелството, че е безработен и не реализира трудови
доходи.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не намери такива.
Имайки
предвид така изложеното, тежестта на извършеното и личността на дееца, съдът
определи административното наказание на обвиняемия М.Н.С. при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно, в минималния предвиден в чл.78а,
ал.1 НК размер от 1000 лв., поради което му наложи административно наказание
„глоба” в размер на 1000 лв., отчитайки множеството
смекчаващи отговорността обстоятелства и най-вече младата му възраст и липсата
на каквито и да е доходи, съдът намира за подходящо за личността на обвиняемия налагането
на административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
Съдът счете, че така
наложеното наказание е справедливо и достатъчно и ще съдейства за постигане
целите на личната и генерална превенция и преди всичко за поправянето и
превъзпитаването на обвиняемия и въздействието на наказанието върху обществото.
По изложените съображения и с оглед вътрешното
убеждение и съобразявайки закона, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: