№ 241
гр. Пещера, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20215240101271 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба на „К Р" ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Ш П № 10, представлявано от Радослав Велчев,
чрез процесуалния представител -юрисконсулт Енил Енев, срещу С.П. И, от
град П, ул, „Н Р.
Твърдят, че на 17.03.2016г. между ,,4финанс" ЕООД , опериращо на
пазара на финансови услуга под търговска марка „Вивус" и ответницата И, е
сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Ищците твърдят, че съгласно този текст, Договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител, като е част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирано от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора, страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние. Сочат, че процедурата
е подробно описана в Общите условия на „4финанс" ЕООД, като след
регистрация в системата на „Вивус" се предоставят Общите условия, които
кредитополучателят трябва да приеме, ведно със Стандартен европейски
формуляр, с цялата преддоговорна информация, с която трябва да се запознае,
спазвайки изискванията на чл.8 от ЗПФУР. Ищците твърдят, че след
подписване на договора, което се извършва чрез натискане на бутона
„Подпиши", ответницата е потвърдила, че е приела условията на договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр.
Ищцовото дружество излага още и че на 17.03.2016 г. страните по
1
делото са сключили договор за кредит, като същият е отпуснат за период от
30 дни, с уговорена падежна дата на 16.04.2016 г., и на С И е отпусната сума в
размер на 350,00 лв., като същата се е възползвала от незадължителната
допълнителна услуга - Експресно разглеждане на заявка за кредит, за което
съгласно Общите условия, се дължи пропорционална такса. Ищците твърдят,
че паричния превод в „Изи Пей" е извършен в изпълнение на заявката, като за
основание на превода са посочени ЕГН на ответницата и номера на процесния
договор.
Сочат още, че С И е заявила и отпускането на Допълнителна сума от
250,00 лв., на 29.03.2016 г., като отново се е възползвала от услугата за
експресно разглеждане на искането за допълнителен кредит и при отпускане
на допълнителния кредит процесния договор за кредит се е изменил чрез
подписване на нов договор, при всички условия по съществуващия вече
договор, с изключение на размера на дължимите суми. Така, сумата от
250,00лв. е отпусната на И още същия ден - 29.03.2016 г., чрез паричен превод
в „Изи Пей". Според ищците, ответницата се е възползвала да удължи срока
на връщане на кредита, съгласно Общите условия - т. 11, като срокът за
връщане на кредита е преместен на 13.06.2016 г. и към падежната дата след
удължаването, ответницата И е дължала на „4финанс" ЕООД сума в общ
размер на 758,43 лв., от който общ размер на отпуснатите суми по кредита са:
главница на стойност 600,00 лв., сумата от 141,60 лв.- за експресно
разглеждане на кредита и сума в размер на 16,83 лв. - договорна лихва за
периода на ползване на кредита.
Ищцовото дружество твърди, че С И не е погасила дължимите суми и
така е изпаднала в забава, като съгласно клаузите по договора, „4финанс"
ЕООД са започнали да начисляват наказателна лихва върху непогасената
главница, която представлява сума от сбора на договорения лихвен процент,
определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на
наказателен лихвен % за просрочие, в размер на 10%- към датата на
сключване на договора.
Сочат, че на 23.11.2018 г.„4финанс" ЕООД, в качеството на цедент, са
сключили с дружестовото ищец- „К Р" ЕООД, в качеството им на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № BGF[1]2018- 033/23.11.2018 г., по
силата на който „4финанс" ЕООД са прехвърлили на ищците вземанията си
срещу длъжницата С.П. И, в общ размер на 1562,07 лв., от които: 600,00 лв.-
главница, договорна лихва за периода на кредита, в размер на 16,83 лв., такси
за експресно разглеждане на кредита в размер на 141,60 лв., наказателна
лихва за периода от деня, следващ падежната дата - 13.06.2016 г. до
22.11.2018 г., - датата, предхождаща цесията, в размер на 773,64 лв., както и
отписани такси за събиране, в размер на 30,00 лв.
Всички вземания са подробно описани в Приложение №1,
представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. „К
Р" ЕООД .
2
Твърдят, че по силата на сключения договор за цесия и в чл.26 от
Приложение 4 към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведоми
длъжника, от името на цедента, за прехвърлянето на задълженията му, като
съгласно представеното пълномощно, ищците са изпратили уведомление за
цесията, чрез препоръчана писмовна пратка, посредством „Български пощи"
АД, до адреса на ответницата И, вписан в договор за кредит, която пратка
обаче е върната с отметка „Непотърсена", поради което ищците прилагат
Уведомление за цесия.
Формулират петитум да се постанови решение, с което да бъде осъдена
С.П. И (Х.) да заплати на ищците единствено и само непогасена главница в
размер на 600,00 лв., съгласно Договор за кредит № **********, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 19.03.2021 г., до окончателно изплащане на вземането.
Претендират разноски и правят доказателствени искания.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника.
Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 240 от
ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В първото по делото заседание, ищецът поддържа иска чрез писмено
становище от юрк. Пламена Тотева. Прави искане за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу ответника,претендира
разноски съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответника не е подал в срок писмен отговор, с указания за този
процесуален пропуск при условията на чл. 101, ал.3 от ГПК, както и не се
явява в първото по делото заседание без да посочи уважителни причини за
това.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните,
съдът прие за установено следното:
От приложените писмени документи - Договор за кредит №
**********/17.03.2016 г.; Договор за кредит № **********/29.03.2016 г.;
Общи условия на договора за кредит; Разписка за извършено плащане от
17.03.2016 г.; Разписка за извършено плащане от 29.03.2016 г.; Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018 г.; Приложение № 1
към договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г.; се установява, че
между страните са възникнали договорни отношения по повод предоставяне
на паричен заем. Установява се, че праводателят на ищеца предял
фактически в заем на ответницата процесната сума от 600 лева , която е
следвало да върне в договорения 30- дневен срок. От събраните по делото
доказателства се установява, а и не се твърди противното, че договорената
сума не е платена нито на праводателя на ищеца, нито на самия ищец.
С оглед на конкретните данни по настоящото дело съдът приема, че са
налице предпоставките на чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, като: на ответника са указани последиците от неподаването на
3
отговор и от неявяването му в съдебно заседание. Съобразена е и
разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението с
указанията за последиците от неподаването на отговор е връчен и препис от
исковата молба. Съдът, като съобрази наличието на формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно
основателен - с оглед на твърдяното от ищеца намира, че няма пречка да
постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения в исковата
молба петитум, още повече и че се претендира единствено и само връщане
на главницата по договора за кредит. При съвкупната преценка на фактите,
наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства, които
от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована
основателността на исковите претенции с правно основание по чл.240 от ЗЗД,
вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД така, както са предявени, като съдът намира,
че те са доказани.
На основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът счита, че не следва да излага
подробни мотиви за своето решение, което се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Ищецът претендира и заплащане на разноски като предвид изхода на
делото следва да му бъдат присъдени разноски за държавна такса в размер на
50,00 лева, както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Водим от изложеното, Пещерският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.П. И/ Х./ ЕГН **********, от град П, ул, „Н Р, с
постоянен адрес в с.Б,ул.П № 9, да заплати на „ К Р" ЕООД, ЕИК 8, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ш П № 10, представлявано от
управителя Радослав Велчев, сумата от 600 лв. представляваща главница по
договор за кредит №**********,ведно със законната лихва от 19.03.2021г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.П. И/Х./ ЕГН **********, от град П, ул, „Н Р, с постоянен
адрес в с.Б,ул.П № 9, да заплати на „К Р" ЕООД, ЕИК 8, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Ш П № 10, представлявано от управителя
Радослав Велчев, сторените по делото разноски в размер на 150.00 лв.
Решението е постановено като неприсъствено, което на основание чл.
239, ал.4 ГПК не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
4