ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 218
гр. гр. София, 19.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети октомври, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Даниела Б. Врачева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600377 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.270 от НПК вр. с глава ХХІІ от НПК.
ВЧНД №377/21 година по описа на АСНС е образувано по повод
постъпил частен протест от СП срещу определение на СНС, XXI състав от
05.10.2021 година по НОХД №153/21 година, с което първоинснационният
съд е изменил мярката за неотклонение на подс. В. П. Д. от мярка за
неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 100000 лв. в мярка за
неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 25000 лв. и на подс. С.И.Г. от
мярка за неотклонение „Домашен арест“ в мярка за неотклонение „гаранция
в пари“ в размер на 10000 лв.
В частния протест се излагат съображения, за това, че опасностите от
извършване на престъпление, макар и да не са отпаднали,
първоинстанционният съд е дал превес на частния над обществения интерес,
тъй като двамата подсъдими В. П. Д. и С.И.Г. са обвинени за тежки умишлени
престъпления, наказуеми с лишаване от свобода; същите да дейци с висока
степен на обществена опасност, имайки се впредвид обстоятелствата при
осъществяване на деянията, които обстоятелства реално, а не хипотетично
навеждат на извода, че е налице опасност от укриване и извършване на
престъпление.
Прокурорите от СП, изготвили частния протест, правят искане до
въззивната инстанция за отмяна на първоинстанционното определение, като
считат същото за неправилно и незаконосъобразно.
1
Въззивното производство е образувано и по повод депозирана частна
жалба от подс. С.И.Г. срещу горецитираното определение на СНС, с която
обжалва първоинстанционния акт в частта му относно определения размер на
мярката за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 10000лв.
В частната жалба се излагат съображения, че СНС правилно е изменил
мярката за неотклонение „Домашен арест“ в мярка за неотклонение
„гаранция в пари“ в размер на 10000 лв., но при определяне на нейния размер
не се е съобразил с разпоредбата на чл.61, ал.2 от НПК, а също така не е отчел
и доброто процесуално поведение, продължителния срок на задържането и
факта, че доходите на подс. Г. преди задържането му са се равнявали на два
пъти по-нисък от средно месечното възнаграждение за гр. София, което
според НСИ за м. септември 2021 година е в размер на 2052 лв.
Подс. Г. прави искане до въззивната инстанция за изменение на
първоинстанционното определение чрез занижаване на размера на мярката
„гаранция в пари“.
В срока по чл. 342, ал.2 от НПК е постъпило възражение от
защитниците на подс. В. Д. срещу частния протест на СП. От съдържанието
на постъпилото възражение, защитниците акцентират за това, че подс. Д. до
настоящият момент е имал безупречно процесуално поведение, тъй като не се
е отклонил от мярката за неотклонение „домашен арест“ макар и
многократното му разрешение за провеждане на рехабилитационни услуги,
също така не е налице опасност от укриване, тъй като освен, че същият е
пристигнал в Република България с цел да участва в наказателното
производство, за да докаже неговата невинност, по делото липсват данни,
които да навеждат до наличие на опасност от укриване, а също така не
възпрепятства внасянето на „Гаранцията в пари“ в размер на 100 000 лв., а е в
обективна невъзможност да внесе сумата, тъй като всичките му банкови
сметки са запорирани, а по сигнал от прокуратурата, БНБ е отнела лиценза за
работа на „М.К.Г.“ ООД и фирмата е заличена от регистъра на кредитните
институции в РБ. Наред с това доходите му от ресторантьорския му бизнес по
обясними причини е в криза и към момента едва оцелява предвид
епидемиологичната обстановка в страната.
С оглед изложените във възражението аргументи, защитниците на подс.
Д. правят искане първоинстанционното определение да бъде потвърдено.
Въззивната инстанция, с оглед задължението и да се произнесе по
частния протест, частната жалба и постъпилото възражение, като се запозна с
данните по делото и с мотивите на атакуваното определение и след като ги
обсъди във връзка с изложените от страните доводи, намери следното:
Частният протест и въззивната жалба пред въззивната инстанция са
подадени от процесуално легитимирани страни, в законоустановения 7-
дневен срок, съгласно разпоредбата на чл.342, ал.1 НПК, поради което
2
същите са процесуално допустими, а поради задължението по чл.345 ал.2
НПК, следва да бъдат разгледани и решени от настоящата инстанция.
От материалите по делото се установява, че на 27.01.2021 г. в СНС е
внесен обвинителен акт срещу девет лица, между които и подсъдимите В. П.
Д. и С.И.Г., като и на двамата подсъдими е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 321 от НК, а на подс. Г. и за престъпление по чл. 214,
ал.2, т.1 и т.2 вр. чл. 213а, ал.3, т.3 вр. ал.2,т.4 и т.5 от НК. Следва да се
посочи, че всяко от престъпленията за които са повдигнати обвинения на
двамата подсъдими представлява тежко умишлено Т.а по смисъла на чл.93,
т.7 НК.
Въз основа на така внесения обвинителен акт е образувано
първоинстанционното съдебно производство.
В открито съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд
на 05.10.2021 година съдебен състав е разгледал направеното искане от
защитниците на подсъдимите за изменение на мярката за неотклонение и с
определение е изменил мярката за неотклонение на подс. В. П. Д. от мярка за
неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 100000 лв. в мярка за
неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 25000 лв., а на подс. С.И.Г. от
мярка за неотклонение „Домашен арест“ в мярка за неотклонение „гаранция
в пари“ в размер на 10000 лв.
В мотивите към протоколното определение е посочено, че са налице
нови обстоятелства, които налагат извод за наличие на основания за
изменение на наложената мярка за неотклонение спрямо двамата подсъдими,
а именно продължителния срок на задържане, касаеш и двамата, което от своя
страна намалява интензитета на опасност от извършване на престъпление, а
също така и доброто им процесуално поведение.
При проверка на обжалваното определение настоящата инстанция
приема, че подадения частен протест е основателен. Съображенията за това са
следните:
Въпросът за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия
може да се поставя по всяко време на съдебното производство.
С оглед спецификата на настоящето производство по чл.270 от НПК,
въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че промяната на
обстоятелствата винаги следва да се съпоставя с интензитета на опасностите
от укриване и от извършване на престъпление от страна на подсъдимото лице,
и въз основа на тази съпоставка да се прави преценка на основателността на
искането за изменение на мярката за неотклонение.
Настоящият съдебен състав намира, че изводът на СНС за наличие на
промяна в съществуващите обстоятелства, освен аргумента за
3
продължителния срок на задържане е неверен.
На първо място не са налице нови обстоятелства, които да бъдат
поставени в основата на извод за наличие на предпоставки за облекчаване на
държавната принуда спрямо двамата подсъдими. В този смисъл следва да се
има и предвид, че настоящето производство по чл. 270 от НПК е образувано
на 05.10.2021 година само след седмица след произнасянето на АСНС с
окончателен съдебен акт по друго производство по чл. 270 от НПК-
определение №197/28.09.2021 година, с което не е уважено искането на подс.
Г. за изменение на мярката му за неотклонение, а на подс. Д. е облекчена
държавната принуда от мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на
500000 лв. в размер на 100000 лв.
Несъстоятелно е възражението на защитниците на подс. Д., че същият е
в невъзможност да внесе определения размер на мярката за неотклонение
„гаранция в пари„ в размер на 100 000 лв., тъй като това твърдение е в
противовес с материалите по делото. От материалите по делото се установява,
че подс. Д. има значителни доходи и живее в луксозни имоти- видно от
определение №94 от 04.06.2021 година на АСНС на същия съдебен състав,
който разглежда настоящето производство, по изричната молба на неговите
защитници адреса на изпълнението на мярката „домашен арест“ е променен
от имот, находящ се в гр.С., бул.“Д.“, №** в имот находящ се гр.С., кв.“П.“,
п. П., в. „М.“. Наред с това според съдебната практика, размерът на паричната
гаранция може да бъде внесен от трето лице, имащо възможността да осигури
паричните средства.
Неоснователни са възраженията на защитниците, че размерът на
мярката за неотклонение „Гаранция в пари“ е висок. Това е така, тъй като
основното изискване за законността на мярката за неотклонение е тя да е
пропорционална на преследваните цели по чл. 57 от НПК и да не създава на
подсъдимите лица повече ограничения от действително необходимите за
провеждането на ефективен наказателен процес. Размерът на паричната
гаранция следва да бъде определен на стойност по-голяма от обичайно
предвидените разходи на подсъдимия, тъй като само по този начин, същия
може да бъде дисциплиниран към добро процесуално поведение под угрозата,
че при неявяване при призоваване от съда, определената гаранция следва да
се конфискува. Размерът на гаранцията не следва да бъде редуциран, тъй като
същият е съобразен с имотното състояние на подс. Д., както и с упражнявания
от него доходоносен ресторантьорски бизнес и бизнес свързан с кредитиране,
преди неговото задържане, а както беше посочено по-горе същият живее в
луксозни имоти.
Подсъдимият С.И.Г. е задържан на 28.08.2020 година и до настоящия
момент същия е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и
„домашен арест“, т.е. срока на задържане е около 1 година и 1 месец.
4
Изводът на СНС за наличие на нови обстоятелства, които да обуславят
изменение на мярката му за неотклонение също не се споделя от въззивния
състав, тъй като както бе посочено по-горе след изтичането на една седмица
след произнасянето на съда с окончателен съдебен акт нови обстоятелства не
са настъпили.
Единственото относимо към предмета на настоящото производство
новонастъпило обстоятелство се явява изтеклият срок на задържане на
подсъдимия Г., но това обстоятелство само по себе си също не е от естество
да повлияе на преценката дали продължава да е налице реалната опасност
задържания да извърши престъпление. Настоящата мярка се гледа при
условията на чл.270 от НПК , то срокът по чл.63 ал.4 от НПК е неотносим,
тъй като касае само и единствено досъдебната фаза на процеса и не е
основание за изменение мярката за неотклонение в настоящето производство,
още повече, че срокът за разследване на делото не излиза извън рамките на
„разумния“ такъв.
Тези мерки - „гаранция в пари“ в размер на 100000 лв. за подс. Д. и
мярка за неотклонение „Домашен арест“ за подс. С.И.Г. са съобразени с
обстоятелствата, изброени в разпоредбата на чл. 56, ал.3 НПК, както и с
целите, визирани в разпоредбата на чл. 57 НПК. Не са нарушени и
разпоредбите на чл. 5 и 6 от ЕКЗПЧОС, доколкото изтеклият срок на
задържане на подсъдимите е съобразен с обществената им опасност като
дейци, както и с реалната опасност от извършването на престъпление.
С оглед на гореизложеното въззивният състав преценява, че не са
настъпили никакви нови обстоятелства, които да се отразяват и да повлияват
на направената вече от предходните съдебни състави преценка за наличието
на реална опасност подсъдимите да извършат престъпление. Предвид на това
неправилен и незаконосъобразен по същество се явява решаващият извод на
първоинстанционния съд, че по отношение на подсъдимите следва да бъде
облекчена държавната принуда.
Предвид горното, съдът счита, че частният протест е основателен,
поради което първоинстанционното определение следва да бъде отменено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.345, ал.2 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение на СНС, XXI състав от 05.10.2021 година по
НОХД №153/21 година, с което първоинснационният съд е изменил мярката
за неотклонение на подс. В. П. Д. от мярка за неотклонение „гаранция в пари“
в размер на 100000 лв. в мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер
на 25000 лв. и на подс. С.И.Г. от мярка за неотклонение „Домашен арест“ в
5
мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 10000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подс. В. П. Д. за изменение на
мярката за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 100 000 лв. в по-лека.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подс. С.И.Г. за изменение на
мярката за неотклонение „Домашен арест“ в по-лека.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6