Р Е Ш Е Н И Е №260013
24.02.2021 г., гр. Ботевград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД БОТЕВГРАД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, шести състав, в публично съдебно
заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ****
при
секретаря ****като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 496 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-0246-000981
от 29.10.2020г., издадено от ****И., Началник група към ОДМВР София, РУ
Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
МВР, с което на Б.И.П., ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 4 месеца, за нарушение на чл.103 от същия
закон.
Наказаното
лице Б.И.П. в подадена в срок жалба моли наказателното постановление да бъде
отменено.
В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалният си представител адв. ****
от САК, който в съдебно заседание, поддържа жалбата и моли наказателното
постановление да се отмени.
Въззиваемата
страна – Началник група към ОДМВР
София, РУ Ботевград, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява
становище по основателността на жалбата.
От фактическа
страна:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: На 16.10.2020
г. около 15:05 часа в с. Врачеш, по ул. Трети март (И. Гълъбов) жалбоподателят
управлявал лек автомобил Ауди А6, с Рег. № СО **** СК, собственост на лицето ****,
ЕГН **********, като при направена няколкократна устна заповед да не излиза от
автомобила, лицето не изпълнява, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП.
В конкретния случай констатациите в АУАН, са потвърдени изцяло от събраните
по делото доказателства - свидетелски показания на актосъставителя М.А. и свидетеля
по акта И.Д., които съдът приема за достоверни, обективни и логични, като няма
съществени различия относно възприетите от свидетелите факти и обстоятелства
относно провежданата проверка и начина на протичането й, съставянето на АУАН,
вкл. и действията на жалбоподателя, и затова съдът ги кредитира. Такива са и и
показанията на сви. Снежана Василева, която възпроизвежда възприятията си
относно това, че на посочените в АУАН и НП дата и час, че се е возила на
пасажерската седалка на управлявания от съпругът й /жалбоподателя/ автомобил,
който при подаден сигнал със стоп палка от полицейските служители, е спрял на
указаното от тях място. Възпроизведените от нея фактически данни относно
фактите около извършената проверка не се различават от показанията на
полицейските служители, като в съществените части се препокриват. От показанията на полицейските служители се
установява, че на инкриминираната дата са изпълнявали служебните си задължения в
с. Врачеш, за времето от 8,30 часа до 17,30 часа, като осъществявали контрол по
ЗДвП. Около 15:05
часа свид. И.Д. подал сигнал със стоп палка по образец на водача на лек
автомобил марка "Ауди", модел "А6" с рег. № Х **** КА,
движещ се по ул. ул. Трети март (И. Гълъбов). Вследствие подадения сигнал,
водачът на посочения лек автомобил го спрял на посоченото от полицейския служител място и
загасил двигателя на управляваното от него превозно средство. След поискването от
свид. Д. на документите необходими за извършване на проверката, водачът ги предоставил
на контролните органи. Подчинил се и на разпореждането да слезе от автомобила,
като съдействал при проверката за наличие на аптечка и пожарогасител. След като
била извършена проверката, полицейските служители се качили в служебния
автомобил за извършване на справка, в който момент водачът отишъл при тях без
да са го канили, като при разпореждане от полицейските служители да влезе в
управлявания от него автомобил същият не се подчинил, а останал извън него.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани писмени възражения срещу
констатациите в акта.
На 29.10.2020
година ****И., Началник група към
ОДМВР София, РУ Ботевград издал оспореното наказателно постановление. Словесното и
юридическо описание на нарушенията по акта и наказателното постановление
съвпада по признаци.
Предвид безпротиворечивостта на доказателствения материал подробното му
обсъждане е ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, която
норма следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите към
постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, предвид липсата на изрична норма
в тази насока в ЗАНН.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата
е основателна.
Така
посоченият АУАН бланков № 947377 от 16.10.2020г. отговаря на императивните
изисквания относно съдържанието на същия, заложени в чл.42 от ЗАНН.
Актосъставителят
е компетентен орган, оправомощен съобразно заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г.
на Министъра на МВР, спазил е срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
АУАН е бил
предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6-шест месечния
преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Обжалваното
НП № 20-0246-000981 от
29.10.2020г., е издадено от компетентен по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН орган, оправомощен съобразно Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
Министъра на МВР /надлежно приложена по делото/, предвид действието на чл.189,
ал.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят
Б.И.П. е санкциониран за едно нарушение на правилата за движение, подведено под
нормата на чл. 103 от ЗДвП.
В обстоятелствената част на повдигнато обвинение за нарушение на чл. 103 от ЗДвП е посочено, че водачът при направена няколкократна устна заповед да не
излиза от автомобила, лицето не изпълнява. Съдът обаче установи нарушение на
57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, а именно не е изпълнено изискването да се посочат
законовите разпоредби, които са нарушени – основание за отмяна на санкционния
акт на процесуално основание. Съображенията в тази насока, се изразяват във
факта, че при издаване на обжалваното наказателно постановление, наказващият
орган се е съобразил изцяло с изложените в АУАН фактически констатации, че
деянието се изразява в това, че жалбоподателят, като водач на МПС "водачът
при направена няколкократна устна заповед да не излиза от автомобила, лицето не
изпълнява ".. Квалификацията по чл. 103 от ЗДвП. е погрешна. По този начин
е въведено вътрешно противоречие и в самото описание на изпълнителното деяние,
с което е накърнено правото на защита на жалбоподателя - основание допуснатото
процесуално нарушение да се квалифицира като съществено и водещо като последица
необходимостта от отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Освен това, по силата на чл. 165, ал. 2, т. 1 ЗДвП при изпълнение на функциите
си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат
право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за
самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи,
свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз, а според чл.
103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. Фактът, че водачът е спрял вдясно по посока на
движението, след като му е бил подаден сигнал със стоп палка изключва
отговорността му за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Неизпълнение разпореждане на
полицейски орган би било съставомерно, но по друга правна разпоредба, а не по
въведената правна квалификация – чл. 103 от ЗДвП, която не е релативна на
описаното деяние и сочеща на извод за друго, различно от описаното деяние,
каквото първо не се твърди да е осъществено, а тъкмо напротив – по несъмнен
начин в съдебно следствие от показанията на самите полицейски служители се
установи, че водачът е спрял на подадения сигнал със стоп палка. В обобщение,
изискването наказващият орган да посочи нарушените правни разпоредби не е
самоцел и се изразява в това да се впишат не кои да са правни норми, а
нарушените, като правилната правна квалификация е винаги и единствено възможна
и всякога е необходимо да е релативна на въведеното фактическо описание на
визираното нарушение, откъм всички съставомерни признаци, характеризиращи го от
обективна страна. Нещо, което с квалифициране на деянието по чл. 103 от ЗДвП не
е изпълнено по вече изложените съображения и в това се изразява визираното
процесуално нарушение, което води до накърняване правото на защита на
жалбоподателя в аспекта да узнае за какво всъщност нарушение се цели да бъде
ангажирана отговорността, явяващо се критерият процесуалното нарушение да бъде
квалифицирано като съществено. Оттам като основание за отмяна на санкционния
акт.
С други думи казано, съдът приема, че няма нарушение на чл. 103 от ЗДвП и
материалният закон е приложен от актосъставителя неправилно. Същото важи и за
наказващия орган, който също твърди, че е налице нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен
състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0246-000981 от 29.10.2020г., издадено от ****И.,
Началник група към ОДМВР София, РУ Ботевград, упълномощен със заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с което на Б.И.П., ЕГН ********** на основание
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца, за
нарушение на чл.103 от същия закон.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред АС-гр.София по реда на АПК в четиринадесет дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: