Р Е Ш Е Н И Е № 260002
гр.Бургас, 22.01.2021г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретар Зинаида Монева, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 9 по описа на съда за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Образувано
е по жалба на Е.К.Б., ЕГН: **********,***, против Решение № 103/12.12.2019г.,
постановено по преписка вх.№ 103/04.03. 1992г. на ОСЗ – гр.С, с което
административният орган е отказал на жалбопода-телката, в качеството й на
наследник на К. Я. Ч., да постанови ре-шение за обезщетение по чл.10б от ЗСПЗЗ
– във връзка с искането й с вх.№ ПО-03-184/ 31.05.2018г. Излагат се съображения
за незаконосъобразността на обжалвания админи-стративен акт и се иска отмяната
му.
Въззиваемата
ОСЗ – гр.С, не взема становище по жалбата.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тях-ната съвкупност, с
оглед и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в срок – от легитимирано да обжалва административния акт лице и при наличие на правен интерес,
поради което се явява процесуално допустима.
От представената от ОСЗ – С, в заверено копие административна преписка се
установява, че същата е била образувана по заявление на Е.К.Б. в качеството й
на наследник на К. Я. Ч. с вх.№ 103/04.03.1992г.
Поискала е възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи, меж-ду които и нива с площ от 1.7
дка в м.”Хаджи али дере”, в землището на гр.С.
С Решение №
103/17.03.1999г., постановено по преписката, административният орган е признал на
наследниците на Костадин Ч.
правото на собственост върху горния имот в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници. Посочено в него е и че земята се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
На 31.05.2018г. жалбоподателката
се е снабдила с удостоверение от Община С, приложено по административната
преписка, видно от което е, че след проведена процедура по реда на чл.28б от
ППЗСПЗЗ за м.”Хаджи али дере”, землището на гр.С, и влизането в сила на
одобрения със Заповед № РД 09-19/27.02.2013г. на Област-нич управител на област
Б, ПНИ за тази местност, наследниците на Ч. ня-мат имот, попадащ в зоната по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
На същата дата Б. е депозирала искане с вх.№
ПО-03-184/31.05.2018г. до ОСЗ – гр.С, за обезщетяване със земя по чл.19, ал.1
от ЗСПЗЗ за имота от 1.7 дка, правото на възстановяване върху който е било
признато с Решение № 103/17.03.1999г.
Съгласно чл.45ж, ал.1
от ППЗСПЗЗ, вр. с § 27, ал.2,
т.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, ОСЗ – гр.С, е изпратила до кмета на
Община С, искане с изх.№ ПО-03-184/ 19.06.2019г. – да поиска от ОбС – гр.С, да
предостави на наследници на Костадин Ч. ПИ с идентификатор 67800.16.93 по КККР
на гр.С, – в м.”Соленки”, с площ от 1.328 дка.
Приложени към него са Решението по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗ, искането на Б,
изготвена по нейно възложение скица-проект за имота, както и становище на ОСЗ –
гр.Созопол, с което е удостоверено, че за признатите и невъзстановени на
жалбопода-телката имоти няма образувана преписка по реда на чл.10б, ал.1 от
ЗСПЗЗ.
С Решение № 1496, обективирано в Протокол № 56/19.09.2019г., Общински
съ-вет гр.С е отказал да предостави на ОСЗ – гр.С, горния ПИ, включен в
ре-гистъра на земеделските земи от ОПФ за землището на гр.Созопол, за
постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на
наследниците на Ч.. На административния орган е указано да отправи ново
мотивирано искане за предоставяне на друг общински имот.
Тук следва да се посочи, че решението на Общинския съвет е част от процедура-та по възстановяване
на собствеността върху земеделска земя при условията на чл.45ж от ППЗСПЗЗ, в рамките на която разпоредбата
на ал.2 предвижда, че то се връчва на заявителя по реда на АПК и служебно на ОСЗ, а след влизането му в сила въз основа на него административният
орган постановява съответен административен акт за реститу-цията.
На
следващо място, Общинският съвет действа при условията на обвързана
ком-петентност и следва да направи преценка единствено за наличието на предпоставките по § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за конкретния имот.
В случая
липсват мотиви за отказа на Общински съвет гр.С, да предостави поискания от ОСЗ
– гр.С, ПИ, който да бъде реституиран на жалбоподателката, съответно и за
указанията до административния орган да направи ново мотивирано ис-кане
за друг общински имот.
Липсват
и данни решението да е било връчено на жалбоподателката – по реда на АПК, с
указание за неговата обжалваемост, респективно – същото, което безспорно се
явява ИАА, да е влязло в законна сила.
С писмо
изх.№ 584/14.10.2019г. Общински съвет гр.С, е изпратил препис-извлечение от
Протокол № 56/19.09.2019г., досежно взетото Решение, на ОСЗ гр.С.
С
обжалваното Решение № 103/12.12.2019г. административният орган е
отказал на жалбоподателката, в качеството й на наследник на К. Я. Ч., да
постанови решение за обезщетение по чл.10б от ЗСПЗЗ, във връзка с искането й с
вх.№ ПО-03-184/31.05.2018г., с мотив, че липсват посочените в цитираната
разпоредба осно-вания.
Атакуваният
административен акт е незаконосъобразен.
На
първо място, както беше казано, същият е постановен в производство по въз-становяване
правото на собственост върху земеделска земя при условията на чл.45ж от ППЗСПЗЗ, а не в процедура за обезщетяване по реда на
чл.10б от ЗСПЗЗ, още повече че в депозираното пред Общински съвет гр.С, становище
на ОСЗ гр.С, изрич-но е посочено, че за признатите и невъзстановени имоти на
наследниците на Ч. няма образувана такава. Т. е., административният орган се е
произнесъл извън рамките на своята компетентност и искането, с което е бил
сезиран, а това, както и липсата на ясни мотиви, е толкова съществен порок на
обжалваното Решение, което обуславя не-говата нищожност.
На второ място, ОСЗ гр.Созопол се е произнесъл и при липсата на данни, че
Ре-шението на Общински съвет гр.С, е влязло в сила. Тук следва да се има
предвид, че ако то не е съобщено на заинтересованото лице, жалбоподател в
настоящото произ-водство, по реда на АПК, административният орган следва да
изчака това да бъде сто-рено и ако същото бъде обжалвано от Б. – пред Административния
съд, следва да съобрази постановения съдебен акт или евентуално новото решение
на Общинския съ-вет. Ако пък Решението на Общински съвет гр.Созопол е влязло
сила, следва да пред-приеме действия по изпълнение на дадените с него указания,
а именно – да отправи но-во мотивирано искане за предоставяне на друг общински
имот.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
основателна и Решение № 103/12.12.2019г. по преписка вх.№
103/04.03.1992г. на ОСЗ – гр.Созопол следва да бъде обявено за нищожно.
Преписка следва да бъде върната на административния орган за предприемане
на указаните в мотивната част на настоящото решение действия и постановяване на
за-коносъобразен административен акт по искането на жалбоподателката – с вх.№
ПО-03-184/31.05.2018г.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 103/12.12.2019г.,
постановено по пре-писка вх.№ 103/04.03.1992г. на ОСЗ – гр.С, във връзка с
искане вх.№ ПО-03-184/ 31.05.2018г. на Е.К.Б., с ЕГН: **********,***, като
на-следник на К. Я. Ч.
ВРЪЩА преписката
на ОСЗ гр.С, за продължаване на административното производство, съобразно
указанията, дадени в мотивната част на настоящото решение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия:/ п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.