О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на 16.03.2020г. в състав:
Председател:РЕНАТА
МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
НАДЯ ПЕЛОВСКА
Като разгледа
докладваното от съдията ПЕЛОВСКА
в.ч.гр. дело N 123 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр.
чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД-гр.София против Разпореждане №299/31.01.2020г. на Районен съд-Бяла
Слатина, постановено по ч.гр.дело №83/2020г., в частта му, с която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против Н.Д.Н. от гр.Бяла Слатина, за сумата от 270,56 лв. договорна неустойка.
В жалбата се поддържа, че разпореждането е
неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че процесните договори за
услуги са прекратени едностранно от заявителя, съгласно т.11, при условията на
чл.75, вр.с чл.19б от Общите условия, а именно, поради неплащане от абоната на
дължимите месечни плащания. Сочи се, че при наличието на неплатени месечни
задължения заявителят уведомява абоната по реда на чл.31а от Общите условия, а
със самата договорна клауза за неустойка предварително е определен размера на
същата. Поддържа се също, че размерът на търсената неустойка е съобразен със
спогодбата между заявителя и Комисията за защита на потребителите, при което е
ограничена до размер на 3 месечни абонаментни такси. Развиват се доводи за това
какви са компонентите на неустойката, съгласно договора от 24.11.2016г., като
се поддържа, че неустоечната клауза не е неравноправна. Иска се отмяна на
разпореждането в обжалваната му част и издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 270,56 лв.
Частната жалба е процесуално допустима като
подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред Районен съд-Бяла Слатина е
образувано по заявление на "Теленор България“ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника Н.Д.Н. от гр.Бяла Слатина.
В т.9 от заявлението се сочи, че паричното вземане
на заявителя възлиза общо на сумата от 444,53 лв., включваща: 1.сумата от
106,17 лв., представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги; 2. сумата от 67,80 лв., представляваща неплатени
лизингови вноски и 3. сумата от 270,56 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги. Посочено е, че така
претендираните суми произтичат от договори за мобилни услуги от 24.11.2016г. и
от 26.02.2018г., както и от договор за лизинг от 26.02.2018г.
Като обстоятелства, от които произтича вземането
се сочи, че между страните има сключени два договора за мобилни услуги,
съответно от 24.11.2016г. и от 26.02.2018г., с избран от длъжника месечен
абонаментен план. Сключен е и договор за лизинг, по силата на който длъжникът е
взел при преференциални условия техническо устройство за ползване на съответния
номер или пакет услуги. Изплащането се извършва на 23 месечни лизингови вноски,
съгласно индивидуален погасителен план. поддържа се, че длъжникът не е платил
три фактури по договорите за мобилни услуги, на обща стойност 106,17 лв., като
не е платил и общо 19 лизингови вноски на обща стойност 67,80 лв. с включена
към тях допълнителна сума по чл.1 ал.2 от договора, в размер на 3,39 лв. Според
изложеното в заявлението, неизпълнението на договорните задължения на абоната
поражда право на неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент,
която неустойка е ограничена до трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, а когато е предоставено и устройство за ползване на услуги,
абонатът ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството и преференциалната лизингова цена. сочи се, че по договора от
26.02.2018г. неустойката е в размер на 171,40 лв., а по договора от 24.11.2016г.
е в размер на 99,15 лв.
Към заявлението са приложени описаните в него
договори, Общи условия, фактури, заявки и заявления.
С обжалваното разпореждане районният съд е
разпоредил издаването на заповед за изпълнение претендираните неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и неплатени лизингови вноски, а в частта за
претендираната неустойка от 270,56 лв.е отхвърлил заявлението. За да отхвърли
заявлението в посочената част, районният съд е изложил две основни групи съображения-че
няма доказателства за извършено едностранно прекратяване на договорите, за
което длъжникът да е уведомен и че са налице неравноправни клаузи за договорна
неустойка, включително поради това, че към датата на сключване на договорите
споразумението между оператора и КЗП не е било факт.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните изводи:
На първо място, за разлика от производствата за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, в производството
по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК съдът не следи за
действителното съществуване на твърдяното от заявителя прекратяване на
договора, от който произтичат претендираните със заявлението вземания.
Настъпилото прекратяване на договора е от значение за преценката на
изискуемостта на вземанията, каквато преценка съгласно нормата на чл.418, ал.2
и ал.3 от ГПК съдът е задължен да извършва само в случаите, при които се иска
издаването на заповед за незабавно изпълнение. Изисквания за проверка на
изискуемостта на вземането не са поставени в разпоредбите на чл.410 и чл.411 от ГПК, поради което в производството по издаване на заповед по чл.410 от ГПК
съдът следи единствено за предпоставките по чл.410 от ГПК-дали вземането е за
парични суми или заместими вещи, респ.за предаването на движими вещи, и искът
да е подсъден на районния съд; за съответствие на заявлението с чл.127, ал.1 и
3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК; за прилагане на договорите, сключени с потребители,
техните приложения и общи условия; за отрицателните предпоставки по чл.411,
ал.2 от ГПК, в т.ч.за наличието на неравноправни клаузи в договора.
По тези причини се налага извода, че неправилно
районният съд е изследвал прекратени ли са процесните договори и налице ли са
предпоставките за това, съответно неправилно на това основание е постановил
отхвърляне на заявлението в обжалваната част.
Въззивният съд намира, че при така подаденото
заявление не може да бъде извършена преценка за наличието на неравноправни
клаузи в процесните договори, на които да е основано искането за неустойка. В
разглеждания случай напълно идентични клаузи за неустойка са предвидени в
договорите за мобилни услуги от 24.11.2016г. и от 26.02.2018г., като вторият от
тях има за предмет както предоставянето на мобилна услуга-интернет, така и закупуването на лизинг на устройство-таблет,
модел PRESTIGIO. В този договор е
посочена както лизинговата цена на устройството с абонаментен план, така и
стандартната му цена без абонаментен план, като по отношение на самия лизинг е
сключен отделен договор, също с дата 26.02.2018г.
Както в договора за мобилни услуги от 24.11.2016г.,
така и в този от 26.02.2018г. съществува клауза за договорна неустойка в
случаите на прекратяване на договорите по вина на абоната. Предвидени са варианти за нейното формиране в
зависимост от това дали е предоставено или не устройство за ползване на мобилни
услуги, като във варианта, при който такова устройство е било предоставено,
неустойката е договорена като двукомпонентна.
Макар договорите, от които черпи правата си
заявителя да са два и да съдържат различни варианти, при които се формира
неустойката, в петитума на заявлението е посочена една обща цена на претенцията
за неустойка и по двата договора, без да е извършена индивидуализация на
претенцията по всеки договор, съответно по компоненти на неустойката.
Същевременно, независимо, че в обстоятелствената част на заявлението се сочи
каква е неустойката по всеки от договорите, не са изложени никакви конкретни
твърдения как е формирана тя-само от тримесечния размер на абонаментния план ли
или от тримесечния размер и разликата между преференциалната цена на
устройството и стандартната такава, или по друг начин. Впрочем, липсва дори
формално позоваване на конкретна разпоредба от договорите или общите условия,
на която се основава претенцията за неустойка. Наличието на такава
индивидуализация е било необходимо, както с оглед формалните изисквания на чл. 127,
ал.1 и 3 от ГПК във вр.с чл.410, ал.2 от ГПК, така и с оглед преценката дали
искането за който и да е от компонентите на неустойката, не се основава на
неравноправна или вероятно неравноправна клауза от договора или общите условия.
Ето защо въззивният съд счита, че в съответствие с
изискванията на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК районният съд е следвало да остави
заявлението без движение, като даде указания до заявителя за уточняване на
обстоятелствената част и петитума му и едва след постъпване на уточненията да
извърши преценка за наличието на неравноправни договорни клаузи. Тези
съображения налагат отмяна на разпореждането в обжалваната му част и връщане на
делото на РС-Бяла Слатина за даване на указания до заявителя за отстраняване на
нередовностите на заявлението.
Единствено за пълнота на мотивите следва да се
отбележи, че въззивният съд не споделя изводите на районния съд за
неприложимост на спогодбата между заявителя и КЗП. Спогодбата е подписана на
11.01.2018г. и съгласно разпоредбата на чл.1, ал. 1.2 от същата влиза в сила от
12.01.2018г. като се прилага и за заварените договори.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане №299/31.01.2020г. на Районен
съд-Бяла Слатина, постановено по ч.гр.дело №83/2020г., в частта му, с която е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК против Н.Д.Н. от гр.Бяла Слатина, за сумата от 270,56 лв. договорна
неустойка.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Бяла Слатина за
изпълнение на процедурата по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, съобразно мотивите на
настоящето разпореждане /даване на указания до заявителя да уточни как е
формирана претенцията за неустойка по всеки от договорите/.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........