Мотиви по Нохд
№ 112/2018 г. по описа на ЧРС
Повдигнато е обвинение против Т.В.И. с ЕГН ********** за това, че в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление с НП № 17-0256-000650/23.10.2017г.
на началника на РУ – Долна Митрополия в сила от 28.11.2017г.на 22.12.2017г.,
около 14.00 часа в с. Ракита, обл. Плевен, по ул. „Осем опълченци“ управлявал
МПС – л.а. „ххх“ с рег. № ххх, без съответно свидетелство за управление на МПС,
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Насрочено е заседание по общия ред, тъй като
подсъдимия не признава вината си.
Подсъдимият участва в процеса лично и с адв. И.В.
от ПлАК. Прокурорът поддържа
обвинението. Пледира за осъдителна присъда в размер по-висок от предвидени
минимум определен от съда в размер на две години лишаване от свобода, което да
бъде търпяно при първоначален строг режим и да му наложи комулативно
предвиденото наказание глоба в размер на 500 лева.
Излага доводи за липса на обстоятелства смекчаващи отговорността на
подсъдимия.
Защитникът пледира за оправдателна присъда.
Разпитани бяха свидетелите К.И.В.П., Л.Т. и Д.
Т.– служители на зонално жандармерийско управление гр. Плевен. Н.З. –
автоконтрольор, Е. Й. с която подсъдимия живее на съпружески начала и нейните
брат и сестра – Ф.Й. и Е. Й..
Приети бяха по делото представени от защитата
на подсъдимия писмени доказателства за здравословното състояние на В. Й. – три
броя епикризи, амбулаторен лист и трансвагинална ехография.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност прие за установени следните
фактически обстоятелства и фактическа обстановка:
Подсъдимият Т.И. е роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, български гражданин, неженен, с начално образование, безработен, осъждан. Видно от справката
за съдимост е, че същият е осъждан многократно с 12 влезли в сила актове.
Същият живее на съпружески начала с В. Й..
На 22.12.2017 г. служители в ОД на МВР – Плевен-
свидетелите К.И., В.П., Л.Т. и Д. Т.осъществявали контрол на автомобилния
транспорт на територията на с. Ракита, обл. Плевен. Около 14.00 часа на същата
дата били организирали проверовъчен пункт на ул. „Осем опълченци“ пред дом №
28, когато към тях по същата улица се задал л.а. „ххх“ с рег.№ ххх. Спрели за
проверка водача, установили самоличността му, а именно подс. - И.. При поискано
за представяне свидетелство за управление ма МПС И. заявил, че няма такъв
документ, като това било установено и от направена справка с оперативния към РУ
– Червен бряг. Свидетелите поискали да изпрати на място за вземане на отношение
дежурния автоконтрольор. Скоро на мястото отишъл свид. Н.З., за което му
съставил АУАН. Подсъдимия го подписал, като изрично вписал в него, че няма възражения..
От приложеното заверено копие на НП №
17-0256-000650/23.10.2017г. на Началника на РУ – Долна Митрополия, в сила от
28.11.2017г., се установява, че за управление на МПС без да притежава съответно
свидетелство за управление, на подсъдимия е било наложено адм. наказание глоба.
НП е връчено лично на подсъдимия на 20.11.2017г., не е обжалвано и е в сила от
28.11.2017г.
От приложената „Справка за нарушител“ се
установява, че подсъдимия няма свидетелство за управление на МПС, като същият
има десетки нарушения от ЗДвП и то предимно за управление на МПС без съответно
свидетелство, в т.ч. множество издадени НП.
Видно от така установената фактическа
обстановка, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление с НП № 17-0256-000650/23.10.2017т.
на Началника на РУ – Долна Митрополия, в сила от 28.11.2017г., около 14.00
часа в с. Ракита, обл. Плевен, по ул. „Осем опълченци“ управлявал МПС – л.а. „ххх“
с рег. № ххх, без съответно свидетелство за управление на МПС. Деянието
съставлява престъпление по чл. 343в, ал.
2 от НК.
Тази фактическа обстановка се доказва от
показанията на всички свидетели и от обясненията на подсъдимия, който не отрича
да е управлявал автомобила.
Подсъдимия обаче твърди, че е извършил
деянието при условията на крайна необходимост – да спаси здравето на съпругата
си.
Това негово твърдение не се кредитира от съда,
тъй като не е подкрепено с безспорни доказателства, дори напротив – събраха се
такива в обратна посока.
От разпита на поисканите от подсъдимия
свидетели безспорно се установява, че на 22.12.2017г. всички те се намирали в
домът си в с. Г., община гр. Г.. По обяд В. почувствала неразположение и понеже
била бременна решила да потърси лекарска помощ в гр. Плевен. Подсъдимия И.,
въпреки че добре съзнавал, че е неправоспособен и че вногократно е санкциониран
за това, че управлява МПС като неправоспособен водач,и че е и осъждан за същото
деяние, предприел управление на автомобила в посока гр. Плевен. В автомобила,
управляван от подсъдимия били той, В., и малолетните й брат и сестра – Ф. и Е..
По техни твърдения посетили лекар в гр. Плевен, който й изписал хапчета. Не
сочат име на лекаря и здравно заведение До този момент, би могло да се приеме,
че подсъдимия в уплаха си за здравословното състояние на приятелката си е
предприел управление на автомобил за да защити здравето й, но след като е
потърсена лекарска помощ и такава е дадена, нищо не е налагало отново да
продължи да управлява превозното средство.
Още по-малко обяснимо е, защо превозното
средство се е отправило в западна посока – на около 40 километра от гр. Плевен,
а не към дома на болната – в северна посока от гр. Плевен в с. Г.. Нищо
неотложно не е налагало И. да посети с. Ракита, където живее друго негово дете
и то като водач на автомобила с който е спрян от полицаите.
От друга страна всички представени медицински
документи, свързани с болнично лечение, са с много по-късни дати от извършване
на престъплението. Най-ранната епикриза е три месеца след деянието –
14.03.2018г. В този смисъл същите не могат да бъдат кредитирани от съда като
доказателства за неотложност на здравословен проблем от 22.12.2017г.
От друга страна липсват доказателства,
подсъдимия да е потърсил съдействие от свои съседи, познати, приятели или от
Бърза помощ да транспортират приятелката му и това да му е отказано.
Спрямо подсъдимия са влезли в сила пет
присъди за деяния по чл. 343в ал. 2 от НК и добре е съзнавал последиците от
деянието, но присъдите не са повлияли превъзпитателно спрямо него.
В този смисъл същият от субективна страна е
съзнавал и целял настъпването на противоправния резултат от деянието и същото е
извършено при условията на пряк умисъл.
При този изход на делото подсъдимия бе
признат за виновен в извършване на деянието за което му е повдигнато
обвинението.
Определяйки вида и размера на наказанието на
подсъдимия, съдът взе предвид упоритото му незачитане на обществените отношения
свързани с безопасността на движението по пътищата. Всички досегашни наказания
по посочените по-горе пет присъди не са повлияли възпиращо на И.. Затова
настоящия състав на съда намира, че възпиращо и превъзпитателно ще подейства
наказание лишаване от свобода в размер на две години при първоначален строг
режим на изпълнението му, както и глоба в размер на 500 лв. предвид липсата на
данни за наличие на постоянни доходи.
При тези доводи и съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: