Решение по дело №856/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Ф. О. М., [държава], [ЛНЧ], против Решение № 23Х/26.03.2025г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ - В. И..

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено в нарушение на чл. 76б. ал.1, т.2 във връзка с 58, ал.5 от ЗУБ. Жалбоподателят твърди, че след подаването на молба peг. № УП - 304** от 10.03.2025г. никой не го напъти на разбираем от него **** език, нито му било указано по какъвто и да е начин, че било негово задължение да представи такива писмени доказателства, както и че следва да укаже нови обстоятелства, които да са подкрепени с такива писмени доказателства. Не разбирал значението на понятието ново писмено доказателство и нямал представа как да се сдобие с такива доказателства. По този начин от страна на административния орган била нарушена разпоредбата на чл. 58, ал. 5 от ЗУБ. В конкретния случай указанията за представяне на писмени доказателства били съществено задължение за административния орган предвид особено факта, че допускането на молбата до разглеждането било обусловено само и единствено от тях, съгласно чл.76б, ал. 1 от ЗУБ. Последиците от такова неизпълнение били качествено различни и изрично предвидени в чл. 76в, ал.3 от ЗУБ - директно загубване на правата по чл. 29, ал.1 т.3 - 7 на ЗУБ. Освен това обжалваното решение било постановено в нарушение на чл. 12 от АПК. Органите трябвало да осигурят откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство. В този смисъл липсата на указания от страна на административния орган, представлявла съществено нарушение, граничещо с административен произвол, което водело до незаконосъобразност на постановеното решение. Сочи се още, че ако жалбоподателя бъде върнат обратно в [държава], щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Бил заплашен в [държава] от групировката „*****. Живял в три различни града, но навсякъде получавал заплахи. Това го принудило да взема решението да напусна [държава] и не можел да се завърне там. Въз основа на гореизложеното моли съда да отмени Решение № 23Х /26.03.2025 г. на интервюиращия орган на Държавната агенция за бежанците при МС и да върнете преписката за ново разглеждане със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят Ф. О. М., редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.Д. Д. Р..

Жалбоподателят твърди, че от година и седем месеца е в България. За съжаление получих отказ на молбата си за международна закрила, след което обжалвал решението на ДАБ и продължил до края. Като разбрал, че имам право на повторно подаване на такава молба, подадал отново. Отказали да приемат повторната му молба. Доказателство за това, че моята повторна молба е правилна, било това, че на 01.01. 2025г. негов приятел му звъннал от [държава] и му казал, че са отвлекли жена му от групировката „*****“ и до ден днешен нямало никаква информация за нея. Групировката „******“ няколко пъти била идвала да го търсят, да питат за него. Приятелят му казал да не се връщам, защото било опасно. Търсели го заради неговите политически убеждения. Той бил със С. Х. и те оттогава го търсели. Твърди че двама от братята му са убити, единия през 2007г, а другия през 2024г., както и много роднини били убити през 2007г.

Адвокат Д. Д. Р. моли съда да отмени решението на интервюиращия орган при ДАБ. Мотивите били подробно изложени в жалбата. На първо място нормата на ЗУБ, чл.78б, ал.1 предвиждала, че интервюиращият орган е длъжен да се произнесе по последващата молба, въз основа на представени писмени доказателства, като тези писмени доказателства, именно касаят нови обстоятелства, настъпили относно ситуацията в страната и относно личното положение на лицето. В случая липсата на владеене от страна на лицето на български език и това, че не му е обяснено на разбираем език, е довело до ограничаване на тази негова възможност, което било съществено нарушение на административната процедура, досежно фактът, че именно тези писмени доказателства, касаещи нови обстоятелства за личното положение на лицето, или за ситуацията в страната, решенията по тази нова последваща молба, се обуславяли само от това. На второ място, трябвало да се вземе предвид личната история на лицето, а именно безспорните доказателства по преписката, изложени от него за това, че той бил заплашван и то неведнъж, и то с реални заплахи, с посочени ситуации и обстоятелства, при които са извършени, с приложени писмени доказателства за заплахи от групировка, поради което към момента за него съществувала реална опасност за живота и здравето му, ако бъде върнат в [държава], като нямало никакви доказателства, че тези заплахи са секнали и би било безопасно за жалбоподателя да се върне в [държава].

Ответникът интервюиращ орган на ДАБ при МС / В. И. /, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 19.09.2023 г. Ф. О. М. от [държава] е поискал международна закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като Ф. /собствено/ О. /бащино/ М. /фамилно/ от **** пол, роден на [дата]. в [държава], [държава], [ЛНЧ], етническа принадлежност – *****, религия: ***** – *****, семейно положение – [семейно положение].

На 03.11.2023 г. е проведено интервю с г-н М.. Същият заявява, че през месец юни 2023 г. е напуснал нелегално [държава], от [населено място], където живял две години, към [държава], където останал около 25 дни, живял в гранична зона в жилище на трафикант, след което заминал за [държава], където останал 15 дни. На 25.08.2023 г. влязъл в [държава] нелегално, вървял 5 дни пеша и следа това се предал на властите. Бил [семейно положение], имал 4 деца, като те и съпругата му живеели на село, а сега не знаел къде са. Не членувал в политическа партия, не бил арестуван или осъждан. Не сочи да е имал проблем с официалните власти в [държава], спрямо него не било оказвано насилие, като твърди, че не бил имал проблеми заради изповядваната религия. Допълва, че шиитските групировки и ****** – клон на [държава], го подтискали и заплашвали. Работил като шофьор на такси, като през 2021 г., декември месец, след като се върнал от работа, намерил писмо, в което пишело, че е доносник и работи за американците, че бил замесен в убийството на К. С., ръководителя на иранската гвардия. През месец януари 2022 г. заминал за ****** и останал там до месец май 2022 г. След това се върнал обратно в [населено място], обл. Дяла. Отишъл до полицейския участък там да подаде жалба, след което спрял в едно кафе и видял, че го преследва черна кола с мъже. Стреляли по него, поради което той се върнал в полицейския участък, за да подаден нова жалба. На излизане негов приятел му се обадил, че домът му гори. Тогава направо тръгнал за [населено място], където останал и работил във фирма за бои до напускането му на [държава]. Имал чувството, че в Сулеймания постоянно го следят и затова решил да напусне [държава] и потърсил трафикант чрез фейсбук. Твърди, че негов приятел му е казал, че го следят, видял една кола, която го следи, избягал и влязъл в един хотел. В хода на интервюто представил копие на заплашително писмо и жалбите, които е подал в полицията. Неговото семейство, с което нямал контакт, не било заплашвано. Твърди, че не би се върнал обратно, защото животът му е в опасност. Не бил останал в [държава], защото групировките, които го заплашвали, били проирански, а в [държава], защото имало расизъм. Подал молба за закрила в Република България /първа европейска държава/, тъй като народът бил хубав, чувствал се добре, нямало дискриминация, искал България да му стане родина.

На 02.01.2024 г. е постъпило становище от Директора на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като Ф. О. М., роден на [дата]., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

Въз основа на докладна записка на младши експерт в РПЦ – Харманли от 23.01.2024 г. е удължен срокът на производството с два месеца.

Представена си са в превод: преписка от 02.03.2022 г., че лицето било заплашено с убийство в *****, *****; писмо от 15.10.2022 г., видно от което П. Х. в [държава] се бори срещу всеки враг на Република на ****** съпротива, специално срещу *** и техните агенти в [държава], като цел е и Ф. О. М., и неговото семейство; писмо от 10.03.2022 г., видно от което партия А. А. А. в [държава] се бори срещу сунитите, които са предатели, като целта била да напуснат или да бъдат убити – един от тях бил Ф. О. М. Х., с адрес **** – **** – *****; преписка от 13.03.2022 г., че лицето получило обаждане, че домът му бил запален, върнал се там, но не успял да спаси единствената си къща от пожара, като уточнява за получени по-рано много заплахи да напусне района и дома си, тъй като бил сунит.

Проведено е интервю на 06.03.2024 г., в което молителят сочи, че е започнал работа като шофьор на такси през 2019 г. и е работил до края на 2020 г., а преди това – в завод за производство на бои в [населено място]. Бил в ***** от края на 2021 г. до седми месец 2022 г., като се върнал веднъж в [населено място], за да подаде жалба до полицията – месец март 2022 г., и след това не бил ходил повече там. Заплашвали го в [населено място] и [населено място], като през месец май 2021 г. бил следен от въоръжени групировки, но не знаел кои са. През месец май 2022 г. го заплашили писмено – **** групировка ***** и А. А. А.. Работил като шофьор на такси на международното летище на *****, когато ***** убили К. С., като ***** и А. А. А. се усъмнили, че той е подал информация на някой. Брат му работил в полицията и затова си мислел, че това е причината да се усъмнят в намесата в убийството. ***** и А. А. А. били ***** терористични групировки, които защитавали ***** интереси в [държава] и били срещу всеки, които говори или прави нещо в [държава], като тероризирали хората и били по-силни от правителството в [държава]. Допълва, че не бил работил за *****, а брат му, който бил убит през 2008 г. Твърди, че когато разбрал, че домът му гори, отишъл в полицейския участък и подал жалба, след което забелязал, че го следят хора – мислил, че са от групировките. В [населено място] също бил заплашван /месец юни 2023 г./, като видял една кола, такси с номер ***, която го следяла. Спряло таксито, слезли въоръжени мъже, но минавал военен конвой и той успял да избяга. Едното писмо, с което го заплашили било пуснато в колата му през месец февруари 2022 г., в [населено място], на аерогарата, а другите получил в Уат Сап. От 2023 г. не поддържал контакт със семейството си.

По подробно изложени съображения и предвид справка на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Република [държава] с Решение № 5969/08.05.2024 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Ф. О. М..

Това решение е обжалвано пред Административен съд Хасково, като с Решение №2481/17.06.2024г. е отхвърлена жалбата на Ф. О. М. против Решение № 5969/08.05.2024 г. Председателят на ДАБ при МС.

Решение №2481/17.06.2024г. на Административен съд Хасково, е обжалвано пред ВАС и с Решение №13196/05.12.2024г. по описа на ВАС е потвърдено Решение №2481/17.06.2024г. на Административен съд Хасково, като така е влязло в сила Решение № 5969/08.05.2024 г. Председателят на ДАБ при МС.

На 10.03.2025 г. Ф. О. М. е подал последваща молба за закрила с рег. № 30458, като твърди като нов факт, че бил издирван в [държава] и имало реална опасност за живота ми. На 22.11.2024г. жена му и детето му били отвлечени от *****, а къщата му изгорена. Още един от братята му бил убит.

С пълномощно от 19.03.2025г. жалбоподателят е упълномощил адв.Л. С. М. да го представлява пред Председателя на ДАБ при МС, във връзка с подадената молба за международна закрила. В тази връзка адв.М. е представила пред РПЦ-Харманли писмени доказателства в оригинал и превод на български език с оглед процедурата по последващата молба за закрила.

В последствие е изготвен повторен превод на депозираните писмени доказателства от независим преводач, с оглед установени неточности.

Още на 14.09.2023г. молителят в присъствието на преводач, се е запознал с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, удостоверено с негов подпис и с този на преводач. В тези Указания е посочено в част „Производство за предоставяне на международна закрила“ - „До произнасянето по молбата Ви Вие сте длъжен да представите своите доказателства, като в случай че не ги представите, произнасянето ще се извършва без тези доказателства“, и в част „Последваща молба за предоставяне на международна закрила“ – „преди да се пристъпи към разглеждането й по същество се преценява нейната допустимост с оглед на това дали се позовавате на нови обстоятелства от съществено значение за личното ви положение и относно държавата ви по произход. В срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да провежда лично интервю, взема решение…“.

С Решение № 23Х/26.03.2025г. на интервюиращ орган на ДАБ при МС не се допуска последваща молба рег. № 30458 от 10.03.2025 г. на Ф. О. М. до производство по предоставяне на международна закрила с мотив, че не се обуславят нови обстоятелства.

Решението е връчено на адресата му на 31.03.2025 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 7-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 2 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - интервюиращ орган на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето молител и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

Съгласно чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗУБ „в срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, взема решение, с което не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила“.

От тълкуването на тази разпоредби се обуславя извод, че в тежест на молителя е да представи писмени доказателства на органа, въз основа на които последният да вземе решение. В случая жалбоподателят е представил писмени доказателства, чрез адв.Л. С. М. упълномощена да го представлява. В действителност той не владее български език, но чрез преводач се е запознал с приложимите в производството Указания, цитирани по-горе, наясно е със задължението си да представи, дори и без да са поискани от органа, доказателства, удостоверяващи твърденията му, като с тази възможност е разполагал и в периода от датата на запознаване с Указанията, до произнасяне на органа по молбата му. Освен това както вече бе посочено той се е представлявал от адвокат в производството, като по този начин правата му са били защитени още веднъж.

В този смисъл е необходимо да се отбележи, че законът не предвижда задължение за органите на ДАБ при подаване на последваща молба от търсещо закрила лице да му указват, че трябва да представи нови писмени доказателства и да изложи нови обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че в случая административният орган не е нарушил чл. 58, ал. 5 от ЗУБ, а това се следва и от характера на административното производство. Решението не е постановено в нарушение на чл. 12 от АПК. Липсата на информация относно необходимостта от посочване на нови обстоятелства и представянето на нови писмени доказателства в тяхна подкрепа не може да се определи като въвеждане в заблуждение, доколкото търсещото закрила лице е посочило в молбата си обективни, според него, данни за причините за напускане на [държава], съответно и за подаването на последваща молба за закрила.

Още повече и, че разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗУБ не въвежда изисквания по отношение на представените от чужденеца доказателства, а според нея преценката за допустимостта се свежда до това дали е налице позоваване на нови обстоятелства, които да са от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, като именно тези доказателства удостоверяват, че обстоятелствата са нови. Що се отнася до тяхната доказателствена сила и относимост относно исканото предоставяне на международна закрила това е въпрос на анализа по същество, но именно в производството за предоставяне на международна закрила, а не в такова като процесното, в което се изследват критериите за допустимост на последващата молба.

Не се установява нарушение и на правата на жалбоподателя по чл. 76в, ал. 1 от ЗУБ - липсват данни да е потърсил съдействие и помощ от страна на ВКБООН; няма данни да е поискал достъп до събраната информация, въз основа на която ще бъде взето решение; присъствал е преводач. Освен това е представляван и от адв.Л. С. М..

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

Съгласно чл. 76а ЗУБ „преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2“.

Съгласно чл. 13, ал. 2 от с.з. „подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III“.

От тълкуването на тези разпоредби се обуславя извод, че предпоставка за уважаване на последващата молба за международна закрила е чужденецът да се позове на нови обстоятелства, които обаче следва да се отнасят съществено за личното му положение или държавата по произход. Тези нови обстоятелства следва да бъдат доказани с допустими, необходими и относими доказателства.

В случая не се установява каквато и да е било промяна в неговото лично положение, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или същият да е бил подложен на смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или да са отправяни тежки заплахи срещу живота му или личността му като цивилно лице поради безогледно насилие при наличие на въоръжен международен или вътрешен конфликт, които да са от толкова съществено значение, че да се обуслови допустимост на подадената последваща молба. Не са налице и данни за събития, осъществили се след напускането на [държава], вкл. и за дейност, извършена от самия чужденец, и които да са от съществено значение при извършване на преценка налице ли е промяна в личното положение на жалбоподателя. Не представляват такива събития и твърденията за отвличане на съпругата и детето на жалбоподателя, както и смъртта на мрат му, с оглед представените писмени доказателства в тази насока с подаването на последващата молба.

Тук следва да се посочи, че съда споделя изцяло доводите на административния орган и не кредитира представените нови писмени доказателства, а именно смъртен акт на брата на жалбоподателя, издаден от Министерство на здравеопазването и протокол, издаден от Министерство на вътрешните работи на [държава] /Полицейско управление на *****/. Както правилно е посочил и административния орган при повторния превод се установява, че в представеното копие на смъртен акт има направена корекция в името на бащата и в датата на раждане на починалия. Адресът на регистрация, номера, улицата, града не са попълнени. Мястото на смъртта, датата на смъртта, часа на смъртта и медицинския протокол също липсват. Не е записано дали починалия е жена при раждане или бременност. Не е попълнено как е настъпила смъртта и къде. Няма попълнено съдебно решение ако не се извършва аутопсия на починалия. Свидетелството на съдебния лекар не се чете. Не е попълнено и името и адреса на лекаря установили кога е настъпила смъртта и вследствие на какво. Няма положен подпис. Не е написано кога е направен предварителния оглед на починалия и на какво основание, а направо е написана окончателната причина на починалия. Печатът на лекаря също не се чете. Не са попълнени роднинските връзки, гражданския номер, номер на регистъра, номер на страница, номер на лична карта и кой е района от гражданския регистър. От вертикалната страна на документа не са попълнени данните на Регистъра към Министерството на здравеопазването, данните на бюрото за раждания и смърт, сериен номер на документа, в колко екземпляра е издаден и липсват подпис и печат на издателя.

По отношение на втория документ - копие на протокол, издаден от Министерството на вътрешните работи, молителят е заявил в своята последваща молба, както е посочено по-горе, че семейството му, а именно съпругата и детето му са били влечени на 22.11.2024г. от превода обаче се установява, че инцидента, ако е имало такъв е станал на 01.01.2025г. докато съпругата му и малкия му син ***** отивали на пазар, двамата били отвлечени. Тези факти били по твърденията на трима свидетели които са били на мястото на случилото се.

Тоест с оглед горните неточности, непълноти и разминавания с твърденията на самия жалбоподател съдът не кредитира тези писмени доказателства и намира, че правилно не са били възприети като достоверни и от ответника по делото. Правилно е изведен извод за липса на достоверност и за представянето на тези доказателства „Про кауза“.

В случая не са обосновани твърдения за осъществено спрямо молителя преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира и, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост.

Предвид това подлежи на анализ ситуацията в държавата му произход – [държава].

Видно от оспореното решение и справката с входящ № МД-02- 62/29.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС, относно актуалната политическа обстановка в Република [държава], обосновано административния орган е приел, че в страната по произход [държава] не е налице въоръжен конфликт. В тази връзка липсват изискуемите високо ниво на насилие и тежки нарушения на правата на човека, като не представляват такива заплахите, които са отправяни към молителя и от които нито са настъпили реални последици, с които се засягат конкретно правата и свободите на молителя, нито дори и осъществени, не може да се твърди, че са дължими на обстановката в страната, тъй като нивото на общото насилие в [държава] не е изключително /така вж. Решение по адм. дело № 10150/2022 г. на ВАС, Четвърто отд./. Не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в [държава], тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история.

Видно от № МД-02- 62/29.01.2025г. на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС, относно Република [държава], ***** власти като цяло са в състояние да осигурят сигурност и закрила на жителите в региона. На цялата територия на [държава] действат множество вътрешни сили за сигурност. Иракските сили за сигурност са организирани, административно в рамките на Министерствата на вътрешните работи и на отбраната, както и в рамките на **** Служба за борба с тероризма. Министерството на вътрешните работи отговаря за вътрешното правоприлагане и поддържането на реда, контролирайки федералната полиция, провинциалната полиция, Службата за защита на съоръженията, гражданската защита и Отдела за гранично правоприлагане, а Енергийната Полиция към Министерството на петрола отговаря за защитата на енергийната инфраструктура. Конвенционалните военни сили към Министерството на отбраната също извършват операции за борба с тероризма и осигуряване на вътрешна сигурност съвместно с Министерството на вътрешните работи. Службата за борба с тероризма се подчинява директно на министър-председателя и ръководи Командването за борба с тероризма - организация, включваща три бригади от Силите за специални операции. Последната по ред иракска правоприлагаща служба, Разузнавателната агенция на Националната служба за сигурност, се подчинява на и отговаря директно пред министър-председателя.

****** федерални граждански власти не поддържат ефективен контрол върху част от силите за сигурност, особено що се касае до някои подразделения на Силите за народна мобилизация и Комитета за народна мобилизация. Лошо дефинирани административни граници и наличие на спорни територии между властите на И. К. и централното правителство водят до объркване относно юрисдикцията на съдилищата и силите за сигурност, а служители на последните извършват някои злоупотреби.

***** власти като цяло си сътрудничат с Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), с Международната организация по миграция (МОМ) и с други хуманитарни организации при предоставянето на закрила и помощ на бежанци, завръщащи се бежанци, търсещи убежище лица, както и други заинтересовани лица. Освен това в доклад на Международната организация по миграция /МОМ/, се сочи, че физическата безопасност на хората като цяло е осигурена.

В действителност, преди датата на издаване на акта, а и към настоящия момент, не са налице данни за промяна в обстановката в [държава], тоест не са на лице факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК конкретно за жалбоподателя, като личност да представляват реална опасност, вкл. и предвид държавата му на произход, така че да обосноват допускане на последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила. Липсата в известен смисъл на стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала безпокойство у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера.

Тук следва да се посочи, че не е оборена съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на приетите като писмени доказателства справки. Не са налице никакви данни или доказателства, които да опровергават по съдържание информацията в тях, които на основание чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет се изготвят от Дирекция „Международна дейност“ и включват обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, както и за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Още повече и, че в тези справки са цитирани независими източници на информация, вкл. и чрез посочване на интернет-страници, в които се съдържа тази информация.

Липсват данни член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Основание за допустимост на подадената молба не представлява кризата в [държава] и района, която дори не може да се характеризира като тежка такава.

Не са представени и доказателства, които да опровергаят извода, че Ф. О. М. е мигрант съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации.

В конкретния случай с твърденията си молителят цели получаването на международна закрила по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

В заключение следва да се отбележи, че се формира извод, че оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 3 във връзка с чл. 84, ал. 2 ЗУБ Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф. О. М., [държава], [ЛНЧ], против Решение № 23Х/26.03.2025 г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет / В. И./.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.