Р Е Ш Е Н И Е
№ 2144/25.5.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар Ивелина И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8408 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от В.Б.И., ЕГН **********,*** и С.Т.И., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** срещу Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с адрес: гр. София, 1202, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 17
– 19 и Община Варна, с адрес: гр. Варна, 9000, бул. „Осми приморски полк” № 43,
Булстат ......с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване в
отношенията между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с
идентификатор ......с площ 517 кв.м. по КККР на гр. Варна, административен
район Аспарухово, административен адрес: гр. Варна, ул. „Св. Св. Кирил и
Методий” № 87, вх. „Б” по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени
със Заповед № ....... на Изпълнителния директор на АГКК на основание
наследяване и придобивна давност.
Ищците обосновават правния си интерес за предявяване на установителния
иск, налагайки следните твърдения:
Ищците В.Б.И. и С.Т.И. са съпрузи, които са придобили в режим на СИО
неурегулиран поземлен имот с административен адрес: гр. Варна, ул. „Св. Св.
Кирил и Методий” № 87 Б. Първият ищец е придобил владението върху имота от своя
баща и от тогава, заедно със съпругата си С.Т.И. необезпокоявано, трайно и с
намерение да своят са владели процесния имот в периода от 1990г. до 2005г.,
като по този начин са придобили правото на собственост спрямо същия по давност.
В исковата молба се излага, че през 1965г. е съставен акт за собственост
№ 8015/26.07.1965г., като в акта е констатирано, че наследодателят на ищеца – ......–
е застроил процесния имот. С нотариален акт № 8, том V, рег. № 4304, дело № 828 от 16.05.2005г. по реда на
обстоятелствена проверка е призната собствеността върху жилищна сграда
изградена в процесния имот от ищеца В.Б.И..
Навежда твърдение, че е своил вещта в законопредписания
срок от 10 години, докато през 2005г. е издаден Акт за държавна собственост .......,
с който е призната собствеността върху процесния имот като частна държавна
собственост, с което се осуетява владението на имота и възниква правният
интерес от така предявения иск.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК, ответниците депозират
отговори по исковата молба с които оспорват иска, като неоснователен. Молят за отхвърляне на иска и присъждане на
сторените по делото разноски.
Твърди се, че собственици на процесния имот са Държавата и Община Варна.
Оспорва се твърдението за изпълнен фактически състав на придобивна давност като
се излага, че ищците не са владели необезпокоявано през нормативно зададения
период от време.
В отговорите си на исковата молба всеки от ответниците налага твърдения,
че право на собственост на процесният имот не може да се придобие чрез
придобивна давност поради императивни възбрани в нормативните актове действали
и действащи от времето на установяване на владение върху имота от праводателя
на ищеца – ......през 1968г.
Извеждат се и твърдения, че поради спецификата на поземления имот, а
именно земеделска земя, законодателят предвижда особена защита и ред за
отчуждаване на земеделски земи предписан в Закон за опазване на земеделските
земи, условията на който не са налице в конкретния случай.
В
съдебно заседание ищците се явяват лично и поддържат предявения иск, Областният
управител на област с административен център гр. Варна, чрез процесуалния си
представител поддържа отговора и направените в същия възражения, ответникът Община
Варна, чрез упълномощения си представител оспорва иска.
Съдът,
като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във
връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по ....... на нотариус № 147 от НК (л. 5), ищците В.Б.И. и С.Т.И. са
признати за собственици жилищна постройка и гараж построени в имот държавна
собственост, описан в нотариалния акт като недвижим имот с площ от 647 кв.м.
съставляващ ПИ № 2266по КП на 29 – ти подрайон на гр. Варна.
От приложената на л. 22 от делото Скица на имот с
имот с идентификатор ......е видно, че в кадастралната карта одобрена със
Заповед № ....... на Изпълнителния директор на АГКК същият се идентифицира
с идентификатор .........., с площ 517
кв.м., административен адрес: гр. Варна, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 87,
вх. „Б” а в кадастралния регистър,
одобрен със същата заповед като собственици на имота са записани ответниците –
Община Варна и Държавата, чрез
Областната администрация – гр. Варна.
В акт за частна държавна собственост ...............
(лист 4 от делото), Държавата е легитимирана, като собственик на недвижим имот
посочен, като Земя - поземлен имот № 2266 с площ от 647 кв.м., по КП на 29-ти
подрайон, гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. Кирил и Методий №
876, ПИ 2266 по КП на 29-ти подрайон, при граници: скат, поземлен имот № 2268,
път и поземлен имот № 2265.
В акт за частна общинска собственост № .........
(лист 93 от делото), Община Варна се легитимира, като собственик на недвижим
имот посочен, като поземлен имот с
идентификатор ......с площ от 517 кв.м., с местонахождение: обл. Варна, общ.
Варна, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 87, ПИ с идентификатор ......по КК
и КР, одобрени със заповед № .................. на ИД на АГКК, при граници: ..............................
По делото бе приета СТЕ на вещото лице Р.П.. Съгласно заключението, по отношение спорния имот ......от
действащата кадастрална карта са налични следните предходни планове и карти:
1. Кадастрален
план 1950 г. и регулационен план, одобрен със заповед №...............г. ВЪРХУ
кадастрална основа 1950 г. в който имотът е без кадастрален номер и заключен
между други два имота също без номер и с югоизточна граница - дере. В имота е
нанесена съществуваща паянтова жилищна сграда. Същият е извън регулационните
граници на кв. „Аспарухово".
2. Кадастрален
план 1968 г. и регулационен план изготвен и одобрен със заповед №59/11.06.1984
г. на Председателя на ИК на ОбНС. В същия имотът е с кадастрален № 2266 записан
в разписния лист на Ботю Ив. Рачев, при граници: имоти №№: 2265, 2268, дере и
улица. В плана е нанесена съществуваща в имота полумасивна жилищна сграда, а
същият е извън регулационните граници на кв. „Аспарухово".
3. В кадастрален план 1968 г. с актуализация 1984 г.
М 1:500 имотът е с кадастрален № 2266 записан в разписния лист на Ботю Ив.
Рачев, при граници: имоти №№: 2265, 2268, дере и улица. За имот 2266 е отреден
УПИ VIII-2266, в плана е нанесена съществуваща в имота полумасивна жилищна
сграда.
4. В ОГП
на гр. Варна, одобрен с решение № ТСУ-7 на КТСУ-1982г. имот ......попада в
терен отреден за лесопаркове, курортни гори.
5. В специфични
правила и норми за устройство и застрояване на територията на гр. Варна,
одобрени със заповед № Рй-02-14-1734/21.09.1999г. на МРРБ процесният имот ......попада
в зона Жп1 - малкоетажна жилищни зони.
6. В кадастралната карта на гр. Варна, одобрена със
заповед № .................. на ИД на АГКК имотът фигурира е с идентификационен
№ .........., с площ от 517 кв.м., записан в КР на Община Варна и Държавата
чрез областна администрация, при граници: ................................., Трайно
предназначение на територията: убранизирана.
7. В ОГП на община Варна, одобрен със заповед ...........................
на Министъра на МРРБ, процесния имот попада частично в зона Жс - жилищна
устройствена зона с преобладаващо средно застрояване.
Според заключението на вещото лице в АДС №
8015/26.07.1965г. (лист 105 от делото), имотът се описва, като „Държавно дворно
място от 400 кв.м., неурегулиран парцел в кв. „Аспарухово" в ляво от
шосето за Бургас. С административен адрес: гр. Варна, ул. Кирил и Методий"
№ 87, заграбено и застроено от Ботю Петков. Към датата на съставяне на АДС №
8015/26.07.1965г., действащ е бил кадастралния план на кв. „Аспарухово" от 1950г. - зелени линии на
скицата.
Съгласно същият, имотът представлява дворно място
неурегулиран имот, с площ от 500 кв.м. измерена , аналитично, с административен
адрес: гр. Варна, ул. Кирил и Методий" № 87, находящо се в кв.
„Аспарухово" в ляво от шосето за Бургас. В актуализирания разписен лист
имотът е записан на Ботю И. Рачев.
В АДС ............... /лист 4 от делото/, се описва:
„Земя - поземлен имот № 2266 с площ от 647 кв.м., по КП на 29-ти подрайон, гр.
Варна.
Административен адрес: гр. Варна, ул. Кирил и
Методий" № 876, ПИ 2266 по КП на 29-ти подрайон, при граници: скат,
поземлен имот № 2268, път и.поземлен имот № 2265. Към датата на съставяне на
АДС ..............., действащ е бил актуализирания кадастрален план на кв.
„Аспарухово" от 1984г., като имотът описан в АДС ...............
съответства на процесния имот с идентификационен №...........
В АЧОС № ........, (лист 93 от делото) е описан
поземлен имот с идентификатор ......с площ от 517 кв.м., с местонахождение:
обл. Варна, общ. Варна, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 87, ПИ с
идентификатор ......по КК и КР, одобрени със заповед № .................. на ИД
на АГКК, при граници: .........................................................,
като имотът описан АЧОС № ......... е идентичен на процесният имот.
От извършения оглед на място вещото лице е
установило, че имот с идентификатор ......е тристранно ограден от източна,
западна и северна страни. Оградата е от бетонови и метални колове с оградна
мрежа. Южната граница на имота не е материализирана на място. В имота е
построена масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 107 кв.м.
съгласно КК и стопанска постройка със застроена площ 22 кв.м. Имотът се ползва
за жилищни нужди.
По делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез
показанията на свидетелите .....................и Гинчо Добрев Христов.
Свидетелят .....................излага, че познава
страните по делото, познава и имота за който се спори. Ищцата му е племенница.
Ищците живеят на адреса над 40 години. Адресът е в кв. Аспарухово, Там е къщата
им, има селскостопанска постройка, заградено е с мрежа. .
Свидетелят .....................излага, че ищцата му
е племенница. Ищецът В.И. живее от 1976г. на посочения адрес. Намира се в кв.
Аспарухово на ул. Кирил и Методий. Представлява гараж към улицата и има две
постройки. Ищците живеят в жилищната постройка, къща. Бащата му и майката на
ищеца също живеели там.
При така установените факти и обстоятелства
по делото, съдът възприе следните правни изводи:
По
наличието на правен интерес от провеждане на исковата защита съдът се
съобразява с разясненията дадени с ТР № 8/2012г. на ОСГКТК на ВКС, което застъпва разбирането, че правен интерес от
предявяване на установителен иск за собственост или други вещни права е налице,
когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. Твърди се също,
че ищците упражняват фактическата власт върху имота, придобиване на владението
по наследство, наличието на издаден нотариален акт за собственост на името на ищците,
който легитимира ищците, като притежатели на правото на собственост върху постройката
в поземления имот. В кадастралните регистри ответниците фигурират, като
собственици на поземления имот който ищецът твърди да свои. За имота са налице
издадени актове за частна държавна и частна общинска собственост, легитимиращи
Държавата и ответната община, като собственици в същия. Освен това, предвид
оспореното право на собственост на ищците от ответната страна, съдът следва да
приеме, че е сезиран с допустим за разглеждане иск.
За бъде
уважен искът за установяване правото на собственост върху един недвижим имот с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е необходимо ищците при условията на
пълното и главно доказване да установят предпоставките обуславящи наличието на
възникнало за тях право на собственост върху имотите по посоченото основание –
наследство и придобивна давност. Ответниците от своя страна, при положение, че
ищците установят горните предпоставки, при същите условия следва да установят,
предпоставките обуславящи придобиване правото на собственост върху имотите в
претендирания от тях обем на претендираното основание.
По
делото не се спори, че първият от ищците - В.Б.И. е наследник на своя баща Ботю
И. Рачев.
От приложените по делото писмени и събраните в
хода на процеса устни доказателства бе установено, че първоначално Ботю И.
Рачев и съпругата му са осъществявали фактическата власт върху имота, като след
смъртта и на двамата същият се владее от двамата ищци, които от тогава до
постъпване на исковата молба в съда го владеят, като свой.
Установи
се, от заключението на вещото лице, че спорния имот с идентификатор ......по
кадастралната карта на Варна, кв. Аспарухово е частично идентичен с имота описан
в АДС ............... и този посочен в АЧОС № .........
Предвид
изложеното, съдът приема, че ищците по делото установиха при условията на пълното и главно
доказване, че са владели имота с намерението да са негови собственици.
Съгласно
чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице такова
придобивно основание, следва да са се осъществили елементите от фактическия
състав на придобивната давност, а именно: 1. Да е упражнявана фактическа власт
върху имота в продължение на предвидения в закона срок; 2. Тази фактическа
власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху
имота, като в чл. 69 ЗС е въведена оборимата презумпция относно намерението за
своене. Освен тези елементи е нужно, да са налице и следните признаци на
владението: да е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно.
В
настоящия случай бе безсъмнено и безспорно установено, че имотът е съсобствен
на Държавата и на Община Варна. В този смисъл твърденията и на двамата ищци са,
че имотът е държавна собственост, но е придобит от тях по давност.
Спорните
по делото въпроси са дали имотът може да бъде придобит по давност от ищците и
ако да, прекъсвано или спирано ли е изтичането на придобивната давност, изтекла
в полза на ищците.
Съдът
намира за неоснователни доводите на ищците, че след като наследодателите и самите
ищци са владели необезпокоявано имота за период по дълъг от 10 години, са
станали собственици (съсобственици) на същия по давност.
Макар
да са ползвали поземления имот необезпокоявано в продължение на повече от 10
години, ищците и техните наследодатели не са можели да го придобият по давност
поради съдържащата се в разпоредбата на чл. 86 от ЗС забрана да не може да се
придобиват по давност имоти - социалистическа собственост, каквито са били
всички държавни и общински имоти, действаща от приемането на ЗС в редакцията му
до изменението на този закон с ДВ, бр. 31 от 1990 г., до 1990 г., респ. до 1996
г., според редакцията на чл. 86 от ЗС (изм., ДВ, бр. 31 от 1990 г., преди
изменението с ДВ, бр. 33 от 1996 г.), според която не могат да се придобиват по
давност имоти - държавна или общинска собственост.
След
изменението на ЗС с ДВ, бр. 33 от 19.04.1996 г., в сила от 01.06.1996 г.,
забраната за придобиване на имоти - частна общинска собственост е отпаднала, но
с оглед разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на ЗС, публ. в ДВ, бр. 105
от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., изм. - ДВ,
бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., предишен текст на § 1, изм. - ДВ,
бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., давността за придобиване на имоти
- частна държавна или общинска собственост е спряла да тече до 31 декември 2017
г., поради което следва да се приеме, че към настоящия момент не е изтекъл
необходимият, съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, 10-годишен срок за придобиване на
имоти - частна общинска или частна държавна собственост по давност.
По
изложените съображения съдът намира, че ищците не са станали собственици на поземления
имот с идентификатор ......с площ 517 кв.м. по КККР на гр. Варна,
административен район Аспарухово, административен адрес: гр. Варна, ул. „Св.
Св. Кирил и Методий” № 87, вх. „Б” по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № ....... на Изпълнителния директор на АГКК и на така повдигнатото
основание – придобивна давност, поради което искът им следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на
разноски в размер на действително реализираните такива, които са под формата на
Юрисконсултски възнаграждения. Съдът определя същите в размера от 80 лева за
всеки ответник. Последните следва да бъдат присъдени в тежест на ищците с оглед
изхода на спора.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА НА ищците В.Б.И., ЕГН **********,*** и С.Т.И., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между тях и ответниците Държавата, чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр. София, 1202, ул. „Св.
Св. Кирил и Методий” № 17 – 19 и Община Варна, с адрес: гр. Варна, 9000, бул.
„Осми приморски полк” № 43, Булстат **********, че ищците са придобили по давност
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ......с площ 517
кв.м. по КККР на гр. Варна, административен район Аспарухово, административен
адрес: гр. Варна, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 87, вх. „Б” по кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № ....... на Изпълнителния
директор на АГКК при граници с поземлени имоти с идентификатори: .........................................................,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.Б.И.,
ЕГН **********,*** и С.Т.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с адрес: гр. София, 1202, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 17
– 19, чрез Областния управител на област с административен център гр. Варна
сумата в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляваща
реализирани от ответницата съдебно деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА В.Б.И.,
ЕГН **********,*** и С.Т.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Община Варна, с адрес: гр. Варна, 9000, бул. „Осми
приморски полк” № 43, Булстат ......сумата в размер на 80,00 (осемдесет)
лева, представляваща реализирани от
ответницата съдебно деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: