Определение по дело №3326/2019 на Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№.........                                       01.08.2019г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав

На първи август                                              2019 година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                           Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                         

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело № 3326 по описа за 2019 година:

 

Предявена е искова молба от В.Ж.Я. против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив.

Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.

Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира, че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представените писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

            Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

            Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Предвид гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи: Писмо изх. № 6841461/18.06.2019 г.; Фактура № **********/18.06.2019 г.; Справка за коригиране на сметката за електроенергия; Констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ № 96/11.02.2019 г. на БИМ Бургас.

 

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

УКАЗВА на страните, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява (чл.238 ГПК).

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са следните: Ищецът В.Ж.Я. твърди в исковата си молба, че с ответника се намират в договорни отношения, по силата на които ответникът се явява дружество, което разпространява и продава електрическа енергия, а той бил в качеството си на потребители на такава енергия. Твърди още, че на дата 24.06.2019г. открил в пощенската си кутия пощенски плик с писмо от ответника, с което му съобщили, че на 21.06.2017 г., служители на „Електроразпределение Юг" демонтирали и предали за експертизна проверка в БИМ електромер с фабричен №         ********* от  измервателна точка /ИТН/ 2021495, в гр. Стара Загора,          ул.Велики Преслав 18, на клиент с клиентски номер **********. Било             констатирано от служителите на БИМ  София, че електромера е         манипулиран и отчитал грешка 33,39%, за което бил съставен констативен протокол № 96/11.02.2019 г.  В документа прочел още, че ползваната от него електроенергия е неизмерена, съответно незаплатена и че на основание чл.48 и чл.51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия за краен снабдител и доставчик от последна инстанция, щяла да му бъде коригирана сметката за ел.енергия за периода 23.03.2017 г. - 21.06.2017 г., за 90 дни и допълнително начислената му ел.енергия била в размер на 121,95 лв.; Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 96/11.02.2019 г.; Справка за коригиране на сметка за електроенергия, без номер, от дата           12.06.2019г. Фактура с № **********/18.06.2019г.

Ищецът заявява, че във въпросната фактура ответното дружество посочило, че им дължи сумата в размер на 121,95 лв.( сто двадесет и един лева и 95 ст.)., както и че въпросната сума дължал на ответника на основание „Дължима сума в следствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество електрическа енергия за електромер № *********, за периода 23.03.2017 г. - 21.06.2017 г. На фактурата пишело, че датата на падежа е 01.07.2019г. Заявява още, че не му бил представен Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване.

Твърди, че основанието за преизчисляване на ел.енергията ответника намирал в чл. 48 и 51 от ПИКЕЕ. Счита, че разпоредбите на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ били приети от КЕВР в нарушение на предоставената й делегация с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Твърди още, че те били посветени на начинът на определяне и изчисляване на стойността на количеството електрическа енергия при установена неточност вследствие на извършените два вида проверки. При внимателния прочит на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ се установявало, че такова правомощие не било делегирано на КЕВР, поради което с тези текстове тя била излязла извън делегираната й компетентност. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата била нормативен акт, който се издавал за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по - висока степен. Твърди, че като подзаконов акт по неговото прилагане с правилата може да се урежда само материята, за която е предвидено да бъдат издадени - чл. 12 ЗНА. Не било допустимо в подзаконовия нормативен акт да бъдат предвидени разпоредби, с които да се допълват или изменят законовите разпоредби, за прилагането на които бил издаден подзаконовия нормативен акт.      Заявява, че следва да се наблегне на твърде важния факт, съществуващ в правния мир - ПИКЕЕ били отменени с изключение на 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от раздел IX на ПИКЕЕ с Решение на Върховния Административен Съд на Република България. След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсвал ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Сами по себе си, четирите неотменени разпоредби на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от раздел IX на ПИКЕЕ не давали пълната регламентация, изискуема от чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ, относно принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция в сметките за предоставената електроенергия. Освен това при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества ел.енергия по партидите на абонатите не можело да бъде осъществено. Общите правила за доказване на фактите, имащи значение при извършване на корекцията по неотменения чл. 48 от ПИКЕЕ били неприложими, доколкото отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулирали от специалния закон (ЗЕ) и в регулирането им участвала държавата чрез своя орган КЕВР. При това положение, в настоящия казус не било осъществено условието да са налице правила чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ, реламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и част от тези за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Освен това, следвало да се има предвид, че през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1 т.6 от ЗЕ, до 16.11.2013 г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ обн. В ДВ, бр.98/2013 г. (понастоящем изменени с решение № 1500 на ВАС на РБ от 06.02.2017 г. - бр. 14.02.2017 г.) не съществувало законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатиране неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да бил доказан периодът на същото и без да е било доказано неправомерното поведение от страна на потребителя (решение 115 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр.д. №4907/2014 г., IV г.о.).

Заявява, че в настоящия казус били изправени пред хипотезата на липса на нови цялостно уреждащи процесните отношения ПИКЕЕ, то тази празнота не могла да бъде заместена от действащите до този момент разпоредби, доколкото такива, съответстващи на изискванията на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ липсвали. Твърди, че било недопустимо едностранно, с приемането на правила, да се въвежда обективна отговорност на потребителя. С приемането на правилата грубо била нарушена посочената по - долу директива. Споделя, че в тази насока била и практиката на Европейската общност. Принципите на Европейското законодателство в тази област били посочени категорично и конкретно в приложимата ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност. ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС била публикувана в Официалния вестник на ЕС на 14.11.2012 г. и била влязла в сила след двадесет дни. Държавите членки били задължени да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с тази директива до 5 юни 2014 г., и независимо, че в Република България посочената Директива не била транспорирана правилно и нашето законодателство не било съобразено с нея, то точно поради този факт посочената Директива следвало да се прилага изцяло и безусловно от институциите на Република България. Заявява, че в посочената Директива - в чл. 9 и чл. 10 било описано, че отчитането и фактурирането на потребената енергия трябвало да бъде основана на точно, действително и реално потребление. Заявява още, че в настоящия случай „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД не доказва точно, реално и действително потребление от страна на ищеца на консумирана и не платена от него такава енергия, т.е. ответникът само въз основа на негови предположения по правила и общи условия, които са в грубо противоречие с посочената Директива, бил преизчислил за минал период и то предполагаем период, някаква потребена ел. енергия, която в действителност не била консумирана от ищеца. Следователно, начислената корекция за потребената електроенергия от ответника за минало време се основавала на нищожна норма, поради което не пораждала валидно задължение за ищеца за заплащането й. Отречена била възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на приетите Общи условия и правилата на ПИКЕЕ, тъй като поставяли в неравноправно положение потребителите на този вид услуги и поради това следвало да се считат за нищожни по силата на член 146, ал. 1 от ЗЗП и член 26, ал. 1 от ЗЗД., както били твърдяли, че извършената корекция е в разрез с императивните норми на ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност. Счита, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана консумирана енергия от доставчика била лишена от законово основание - такава разпоредба липсва в ЗЕ и в Наредба № 6 от 09.06.2004 година, като освен това с решение №165 от 19.11.2009г. по т.д.№103/2009г. на ВКС, II т.о., решение №104 от 5.07.2010 г. по гр.д.№ 885/2009г на ВКС, II т.о., решение №26/04.04.2011г. пот.д.№ 427/2010г. на ВКС, II т.о., и решение №189 от 11.04.2011 г. по т.д.№39/2010г . на ВКС,II т.о. , постановени по реда на чл.290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г . на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, било прието, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия било лишено от законово основание С Решение №189 /11.04.2011г. по т.д. №39/2010г. била отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите ОУ поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите подобни клаузи били нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушавали основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.

 Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД Пловдив, че ищецът не дължи сумата от 121,95 лв., представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия, доставена до имот в гр. Стара Загора, ул. Велики Преслав № 18, с  ИТН 2021495, на клиент с клиентски № ********** за периода 23.03.2017г. до 21.06.2017г., за която е издадена Фактура № **********/18.06.2019г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД Пловдив представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер.

Заявява, че на 21.06.2017г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоиз­точна България - „Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на електромер с №*********, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които демонтирали електромера без да извършат замерване с еталонен уред, тъй като са получили такова нареждане за конкретната проверка, и го поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с № 475975, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която е в рамките на допустимата от +/- 2 % (Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №377624 от 21.06.2017 г., приложен към исковата молба. Клиентът не бил открит и проверката била извършена в присъствието на двама свидетели.

Процесният електромер в последствие бил предаден на Българския институт по метрология за извърш­ване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било следното: „Осъществяван е достъп до вътрешността на електромера - изваден куплунг ХЗ, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера. Метрологичните характерис­тики и външният вид на електромера не съответстват на изискванията за одобрения тип.” Тези констатации били обективирани в изготвения от БИМ Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване №96/11.02.2019 г. С оглед на описаното по-горе и като е установено, че са на лице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електричес­ка енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се е чл.48 ал.1 т.1 от ПИКЕЕ, като е начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 835 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е 121,94лв. с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията е 90 дни, като първата дата – 23.03.2017 г. - началото на корекционния период е датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който е най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която е констатирана манипулацията, последната дата е датата на извършената техническа проверка 21.06.2017 г. (вж. чл.48, ал.1 ПИКЕЕ). ЕР Юг е предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало процесната Фактура №**********/18.06.2019г. и с писмо с изх. № 6841461/18.06.2019г. изпратило на адреса за кореспонденция на клиента уведомление за извършеното допълнително начисление. Писмото било получено лично от ищеца.

Ответникът счита, че КЕВР има правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които наред с другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточ­но измерена електрическа енергия (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г ), като раздел IX от тях е посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично е посочено, че „.. в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средст­вото за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправил­ното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измер­ване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни", тъй като става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза е установен точ­ният процент на грешка, формулата, която се прилага при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържа в чл.48, ал.1, т. 1 б.”А" ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерва­не”. Заявява, че стойността на дължимата сума е изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ са и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (Решение № 111 от 17.07.2015г. на ВКС по т. д. №1650/2014г. I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение №86 от 17.08.2015г. на ВКС по т.д. №616 от 2015г. док­ладчик съдията Емилия Василева).

Ответникът счита, че не е от съществено значение кой точно е извършил въздействието; установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху уреда за търговско измерва­не и неговата вина са от компетенцията на разследващите органи и прокуратурата, тъй като в случая са налице изцяло признаците на извършено престъпление по чл.234в от НК; фактът кой е конкретният извършител е ирелевантен, тъй като в посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържат изисква­ния и условия за извършването корекции на сметки да е установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Счита, че във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, правото на доставчи­ка на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено размест­ване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Заявява, че този въпрос е разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върхов­ната съдебна инстанция са единодушни, че законът дава възможност на крайния снабдител да извършва еднос­транна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род корекции не следва да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД е неприложим в подобен тип обществени отношения (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 166 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.)

Заявява, че в ОУ на ЕВН ЕС е предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. ЕВН ЕС в качеството си на краен снабдител, съгласно чл.98а ал.1 от ЗЕ продава ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. Сочи, че ОУ на ЕВН ЕС представляват договори при общи условия, на базата на които се уреждат отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия. В чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично е уреден редът, по който крайният снабдител уведомява клиента за дъл­жимите от него суми при извършена корекция на сметката му.

Ответникът заявява, че не споделя разбирането, че спазването на изискването в ОУ да има ред за уведомяване (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се обоснове, само ако ОУ са изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012г. Счита това за погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставя изиск­ване за наличие на ред за уведомяване, но не вменява в задължение на крайните снабдители да променят общи­те си условия. Сочи, че ВКС приема, че в чл.1137 от Общите условия на договорите за про­дажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД (също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на Североизточна България) е предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция (Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г. II т. о. ТК), а ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД" са одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г. При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД) ясно се виждало, че те са напълно еднакви, т е. няма логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да при­ема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е изпълнено, а този съд да възприема диаметрално противоположна теза и да твърди, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия.

Позовава се на практиката на ВКС - решение №124/18.06.2019г. постановено по гр. д. №2991/2018г. ГК ІІІ г.о. ВКС, съгласно която „....Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал. 1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нару­шение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се от­рече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред..." Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спо­ра въз основа на събраните по делото доказателства..." „...изтъкнатите от въззивния съд съображения за процедурни пропуски са несъстоя­телни и не представляват пречка за дължимостта на тази корекция..." „...От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количест­во енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответ­но е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължи­мата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на йената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване..."

От изложените мотиви на ВКС следвало, че досегашната практика на първоинстанционните и въззивните съдилища е в противоречие, както с практиката на ВКС, така и с волята на законодателя, инкорпори­рана в измененията на Закона за енергетиката с ДВ, бр.54/2012 г. - чл.83, ал.1, т.б, чл.98а, ал.2, т.б и чл.104а от същия и целта, която е преследвана с направените изменения, а именно: корекционната про­цедура да се извършва с цел възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, без да се доказва виновно поведение на клиента.

Счита, че не е необходимо и наличието на изричен ред за уведомяване на клиента при извършване на корек­ция в ОУ на крайния снабдител, за да може доставчика на ел. енергия да претендира дължимостта на до­пълнително начислената сума. ВКС стигал и по-далеч в своите съждения, като отчитал факта, че доставката на ел. енергия се подчинява на общите правила за покупко-продажбата в ЗЗД и дори да липсва специална уредба за извършване на корекция на сметка, която без съмнение се съдържа в ПИКЕЕ, купувачът следва да доплати дължимата сума, независимо от липсата на предварителни процедури за защита на потребителите.

Моли съда да отхвърли изцяло иска, като неоснователен. Претендира направените по делото разноски.

 

Изложените обстоятелства дават основание иска да се квалифицира с правно основание чл.124 ал.1 ГПК – отрицателен установителен иск. Предмет на доказване в настоящото производство, че спорното вземане съществува. Тежестта на доказване на това обстоятелство е за ответника.

 

НАСРОЧВА делото за 08.10.2019г. от 10,00ч., за която дата да се призоват страните.

ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: