Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… /
………………. г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІV касационен състав, в публичното заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Светлана Стоянова
в присъствието на прокурор Александър Атанасов
като разгледа
докладваното от съдия Йордан Димов КАНД № 958/2021 г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК,
вр. чл. 63 ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение №260417/22.03.2021 г., постановено по НАХД №853/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 03-010848/06.03.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което, за нарушение на чл. 11, ал. 1, т.3, във вр. с чл.11, ал.5 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на ЕТ „М.А.-Р.А.“, ЕИК *****, представлявано от собственика Р.К.Д.А., на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 800 лева.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради неправилно установяване на фактическата обстановка и неправилно тълкуване на приложимия закон. Твърди, че съдът неправилно тълкува нормата на чл.11, ал.1 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Намира, че в събраните доказателства – декларацията от работника се установява безспорно в какво качество същият е пребивавал на територията на предприятието, както и че в тази връзка е следвало да му бъде направен предвиденият в посочената наредба инструктаж. Намира, че нарушението е доказано по безспорен начин и правилно е потърсена административно-наказателна отговорност на търговеца. Предвид изложеното моли да бъде отменено обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което дъ се потвърди Наказателното постановление.
Ответната страна – ЕТ „М.А.-Р.А.“ депозира бланкетен отговор на касационната жалба, в който маркира, че последната е допустима, но неоснователна. Намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, моли същото да бъде потвърдено.
В съдебно заседание не се явяват представители на страните. Не заемат становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Съдът като разгледа по отделно и в
съвкупност наведените в касационната жалба
основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена пред родово и местно компетентен съд, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.
Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци при изясняването на относмите към предмета на делото факти и обстоятелства и при събирането и преценката на доказателствата във въззивната фаза. Събраните писмени и гласни доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност от решаващия състав на ВРС, като е мотивирано защо същите са кредитирани с доверие. Обсъдени са от въззивният съд основните възражения на страните.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 25.02.2019 г. П.П.Е. (свидетел по делото) – главен инспектор в Дирекция „Инспекция на труда” – Варна, извършил проверка на обект – сервиз за ремонт на електрически уреди, намиращ се в --------, стопанисван от ЕТ ”М.А.-Р.А.”. На 28.02.2019 год. от св.Е. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 03-010848 срещу ЕТ ”М.А.-Р.А.”: „за това, че на 25.02.2019 год. качеството си на работодател е допуснал до работа И.Б.Б., ЕГН **********, работник от друго предприятие – Военно поделение “Галата” да работи на територията на сервиз за ремонт на електрически уреди ------, стопанисван от ЕТ ”М.А.-Р.А.”, без да е проведен и документирал инструктаж по безопасност и здраве при работа в нарочна Книга за инструктаж. Облягайки се на свидетелските показания най-вече на свидетелите О. и Б. ( лицето за което в АУАН е посочено, че е работник полагащ труд) въззивният съд приема, че на 28.02.2019 г. свидетелят О. бил оставил на ремонт собствената си пералня марка “Аристон” в сервиза на ЕТ ”М.А.-Р.А.”. Като отишъл в сервиза, за да попита какво става с ремонта установил, че пералнята била разглобена и била отпред в помещението до вратата. Започнал да я оглежда и в този момент в сервиза влезли проверяващите от ДИТ. Обяснил им, че е там поради факта, че има повредена пералня на ремонт.
В светлината на тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че административно-наказващият орган не е установил същественото обстоятелство относно отговорността на административно-наказаното лице, че лицето Б. реално е изпълнявал трудова функция (че е имал качеството работник) в сервиза на санкциониряния търговец - ЕТ „М.А.-Р.А.“, като е счел, че това обстоятелство е необходим елемент от отговорността на търговеца, съобразно нормата на чл.11, ал.1, т.3, вр. чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2.
Касационният състав напълно споделя горните изводи на въззивния съд. Съобразно нормата на чл.11, ал.1 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, за да има задължение работодателят да провежда инструктаж по чл.10, ал.3 от Наредбата лицето по отношение на което следва да се направи инструктажа следва да има качеството „работещ“. В настоящото производство това обстоятелство на свидетеля Б. не е установено по категоричен начин. От депозираната от него декларация, както и от никое друго доказателство събрано по делото не се установява той да има конкретен трудов ангажимент към ЕТ „М.А.-Р.А.“. Обстоятелството, че същия е заварен на място до електроуред в производствено помещение не установява, че същият полага труд на място. Подобни обстоятелства не се установяват. Напротив депозираната от Б. декларация той сочи (в 15.50 часа), че е в сервиза от 20 минути (15.30 ч.) и ремонтира лична пералня в посочения сервиз. Няма данни да получава възнаграждеине за тази работа, няма данни да извършва работа в полза на сервиза, няма данни да има определено работно време и т.н. В рамките на производството не е установена по никакъв начин и наличие на хипотезата на чл.11, ал.1, т.3 от Наредба№РД-07-2/16.12.2009 г., тъй като официално удостоверение от работното място на свидетеля Б. – Военно формирование 26 800 – Варна сочи, че последният не е бил изпращан да работи извън военното формирование на територията на сервиза на ЕТ „М.А.-Р.А.“. Предвид изложеното съдът намира за категорично установено, че свидетелят Б. няма качеството на работещ в посоченият сервиз. Ето защо търговецът не е имал задължението да извърши инструктажа по смисъла на чл.11, ал.1, т.3, вр. чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2/2009 г.
При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Тъй като не се установи което и да е от възраженията на жалбоподателят да отговаря на действителността и не се установи обжалваното решение да страда от посочените в касационната жалба пороци, съдът след като счете, че същото е правилно, законосъобразно и обосновано счете, намира подадената против него жалба за неоснователна. Предвид това следва да бъде оставена без уважение подадената против Решение №260417/22.03.2021 г., постановено по НАХД №853/2021 г. по описа на Районен съд – Варна касационна жалба.
Доколкото има такова искане (молба от 17.06-2021 г.) следва да бъдат присъдени в полза на ответника по касационната жалба и направените от последния разноски в касационната инстан.ия. Ето защо следва да бъде осъден касаторът да заплати на ответника сумата от 450 лв., представляващи направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в тази инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260417/22.03.2021
г., постановено по НАХД №853/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е
отменено Наказателно постановление № 03-010848/06.03.2019 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което, за нарушение на
чл. 11, ал. 1, т.3, във вр. с чл.11, ал.5 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията
и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, на ЕТ „М.А.-Р.А.“, ЕИК *****, представлявано от собственика Р.К.Д.А., на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1 800 лева.
ОСЪЖДА „Инспекция по труда“ – Варна, да заплати на ЕТ „М.А.-Р.А.“, ЕИК *****, представлявано от собственика Р.К.Д.А. разноски за водене на касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.